Решение № 7089 от 19.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2011 г.

Решение № 7089 от 19.05.2012 г. на ВАС по адм. д. № 8514/2011 г., V о., докладчик съдията Илиана Славовска Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Петко Василев Каяров против решение № 2089 от 2.05.2011 г., постановено по адм. дело № 9404/2010 г. по описа на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата му против заповед № 634/26.11.2010 г. на Изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА) за прекратяване на служебното му правоотношение на основание чл. 103, ал. 1, т. 4 от Закона за държавния служител (ЗДСл). Жалбоподателят поддържа, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Моли да бъде отменено изцяло и да се постанови нов съдебен акт по същество, с който заповедта да бъде отменена. Претендира и направените по делото разноски. Ответникът - Изпълнителния директор на ИААА, чрез процесуалния си представител оспорва касационната жалба и претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, като провери служебно валидността и допустимостта на съдебния акт, както и правилността на решението, с оглед направените касационни оплаквания, констатира следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: Решението на Административен съд София-град е законосъобразно. Правилно съдът приема, че не са налице основания за отмяна на оспорената заповед № 634/26.11.2011 г. на Изпълнителния директор на ИААА. Административният акт е издаден от компетентния орган, който е орган по назначаването, в предвидената в чл. 108, ал. 1 от ЗДСл писмена форма, като съдържа изброените в текста реквизити и при спазване на административнопроизводствените правила. Разпоредбата на чл. 103, ал. 1, т. 4 предл. първо от ЗДСл дава право на органа по назначаването да прекрати служебното правоотношение със служителя, в случаите когато установи несъвместимост за заемането на държавна служба по чл. 7, ал. 2 ЗДСл. Последната в т. 4 предвижда, че не може а бъде назначено за държавен служител лице, което е едноличен търговец. Следователно наведеният довод, че в случая не са налице цитираните предпоставки на чл. 7, ал. 1 ЗДСл е неотносими по отношение основанието, на което е прекратено служебното правоотношение на Каяров и неоснователен по отношение извода на съда за законосъобразност на обжалваната пред него заповед. От събраните по делото безспорно се установя, че касаторът е регистриран като едноличен търговец, и макар да не е установено кога същият е бил назначен като държавен служител, при безспорно установен факт, че същият продължава да е такъв безспорно е налице основание за прекратяване на служебното му правоотношение. Изискванията, които поставя нормата на чл. 103, ал. 1, т. 4 във връзка с чл. 7, ал. 2 от ЗДСл са формални, т. е. изясняването на обстоятелствата дали служителят реално осъществява търговска дейност са ирелевантни. Следователно заключението на съдебния състав, че заповедта е постановена в съответствие със закона е правилно, тъй като условията на чл. 103, ал. 1, т. 4 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение на Каяров са осъществени. Цитираният текст предвижда прекратяване на служебното правоотношение от страна на административния орган като общо основание за това, когато служителят е назначен при неспазване условията на чл. 7 от ЗДСл и нарушението съществува и към момента на прекратяване на правоотношението. Нормата на чл. 7 от ЗДСл регламентира изискванията, към лицата за заемане на държавна служба (чл. 7, ал. 1 от ЗДСл) и въвежда ограничения за заемането на определена служба или извършването на определена дейност, като гаранция за добросъвестното изпълнение на служебните задължения и предотвратяване на конфликт между държавния и друг обществен или личен интерес (чл. 7, ал. 2 от ЗДСл). Несъвместимостта с изпълнението на държавна служба по смисъла на чл. 7 от ЗДСл може да съществува при възникване на правоотношението или да се породи впоследствие, при осъществяване на обстоятелствата, предвидени в чл. 7, ал. 2 от ЗДСл, едно от които е лицето да е едноличен търговец, управител или изпълнителен чл. на търговско дружество (чл. 7, ал. 2 пр. 1 и пр. 3 от ЗДСл). В случаите, когато държавният служител, в противоречие с изискванията на чл. 7 от ЗДСл е назначен на служба, служебното му правоотношение може да бъде прекратено от органа по назначаването само когато нарушението съществува и към момента на прекратяването (чл. 107, ал. 1, т. 7 от ЗДСл), т. е. законът изисква несъвместимостта да съществува през цялото действие на служебното правоотношение между страните. Поради горното настоящата инстанция приема, че не са налице релевираните в касационната жалба основания за отмяна на съдебния акт и обжалваното решение, което е валидно и допустимо следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото касаторът следва да бъде осъден да заплати на ответника направените деловодни разноски - възнаграждение за юрисконсулт в размер на 150 лв., което съдът определя в този размер, съобразно разпоредбата на чл. 8 във вр. с чл. 7, ал. 1, т. 4 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. По тези съображения и на основание чл. 221, ал. 2, пр. 1 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение