Решение № 14566 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16504/2013 г.

Решение № 14566 от 4.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 16504/2013 г., VIII о., докладчик съдията Димитър Първанов Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), във връзка с чл. 160, ал. 6 от Данъчно - осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно - осигурителна практика" (ОДОП) гр. София, при Централното управление (ЦУ) на Националната агенция за приходите (НАП), срещу решение № 6204 от 11.10.2013 г., по адм. дело № 5389/2012 г. по описа на Административния съд - София град, с което е отменен ревизионен акт (РА) № 2151111219 от 25.01.2012 г., издаден от органа по приходите при Териториалната дирекция (ТД) на НАП - София, потвърден с решение № 891 от 20.04.2012 г. на директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (ОУИ) - София и Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП е осъдена да заплати на "Ранърс" ЕООД, разноски по делото в размер на 647 лв. В жалбата се излагат доводи за неправилност на съдебното решение, като необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуален закон, обосноваващо отменително основание по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторът излага твърдения, че не е доказано реалното предаване на процесните стоки и услуги от доставчиците "Принтамат" ЕООД и "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД на ревизираното лице. Не е доказано наличието на кадрова обезпеченост, складова база, транспорт, произход на стоката от страна на доставчиците, както и от страна на ревизираното лице. Липсва кадрова обезпеченост за извършване на доставките. Иска решението да бъде отменено и претендира юрисконсултско възнаграждение. Ответникът - "Ранърс" ЕООД взема становище за неоснователност на касационната жалба. Претендира разноски по делото. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на осмо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и направените в нея оплаквания, при спазване на разпоредбите на чл. 218 АПК и чл. 220 АПК, намира жалбата процесуално допустима, а по същество - неоснователна, поради следното: Предмет на обжалване пред първоинстанционният съд е бил РА № 2151111219 от 25.01.2012 г., издаден от органа по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 891 от 20.04.2012 г. на директора на Дирекция "ОУИ" - София и Дирекция "ОДОП" София при ЦУ на НАП, с което е отказано право на приспадане на данъчен кредит за данъчни периоди м. 05.2010 г. в размер на 4 947.02 лв. по фактури с № 326 от 19.05.2010 г. и № 328 от 28.05.2010 г., с предмет на доставка "магазинаж и попълване на документи", издадени от "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД; за данъчни периоди м. 11.2010 г., м, 12.2010 г. и м. 01.2011 г. в размер на 37 162 лв. по фактура № 586 от 16.11.2010 г., с предмет на доставка "наем на рекламни площи (билбордове) по договор", фактура № 588 от 18.11.2010 г., с предмет на доставка "реклама в интернет по договор", фактура № 590 от 19.11.2010 г., с предмет на доставка "изработка на рекламни материали по заявка", фактура № 33 от 10.12.2010 г. с предмет на доставка "рекламни торби, бял рипс 20 000 бр. и работни календари - пирамиди 3 000 бр.", фактура № 112 от 26.01.2011 г. с предмет на доставка "работни календари 100 бр.", издадени от "Принтамат" ООД. Във връзка с процесните фактури са начислени лихви в общ размер на 5043.72 лв. С обжалваното в настоящото производство решение, съдът е отменил изцяло РА, и е осъдил Дирекция "ОДОП" - София при ЦУ на НАП да заплати на ревизираното лице, разноски по делото в размер на 647 лв. За да постанови решението в обжалваната част първоинстанционният съд е приел, че РА е издаден в хода на надлежно възложена данъчна ревизия, при извършването, на която не са допуснати съществени нарушения на процедурните правила визирани в ДОПК. По делото няма спор, че доставчиците са издали процесните фактури. Няма спор, че ревизираното лице и доставчиците са били регистрирани лица по ЗДДС за процесните периоди. При установените факти и доказателства съдът е приел за незаконосъобразен извода на приходния орган, че липсват доказателства за реални доставки по процесните фактури, издадени от "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД и "Принтамат" ООД. Административния орган неправилно е приел, че за доставчиците не е установена необходимата кадрова, техническа и материална обезпеченост, която е необходима за фактическото осъществяване на доставките. Съдът е направил извод, че по делото е доказано, че "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД е осъществил реално услугите по процесните фактури. По отношение на другия доставчик - "Принтамат" ООД е установено, че е осъществил услугите по процесните фактури и е разполагал със стоките, предмет на доставка по процесните фактури. От доказателствата по делото и от заключението на ССЕ се установява, че процесните доставки са предадени от доставчиците на ревизираното лице. По делото безспорно е установено, че спорните фактури са отразени в счетоводството на доставчиците, включени са в дневниците за продажби и в месечните справки - декларации за съответните периоди и данъкът е отразен от доставчиците като задължение към бюджета. Задълженията по издадените фактури от "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД са платени от ревизираното лице, а задълженията по издадените фактури от "Принтамат" ООД са платени частично, но не е спорно, че остатъка по тях се дължи от ревизираното лице. Съобразно представените доказателства, заключението на вещото лице по ССЕ и практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС), съдът е направил извод, че доставките по процесните фактури са реални и поради това е отменил РА. Решението е правилно. Фактическата обстановка по делото е установена правилно, въз основа на съвкупен анализ на събраните по делото доказателства и се споделя от настоящият състав, поради което не следва да бъде повтаряна. Основният спорен момент е наличието на реални доставки по процесните фактури, като основната част от доводите на ревизираното лице са свързани с липса на транспортни документи, техническа и кадрова обезпеченост на доставчиците. Неоснователни са доводите на касатора, че не е доказано реалното предаване на процесните услуги и стоки от доставчиците "Принтамат" ЕООД и "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД на ревизираното лице. По делото са представени приемно - предавателни протоколи, от които е видно, че стоките и услугите са предадени от доставчиците на ревизираното лице. По отношение на процесните фактури, издадени от "Спейс Карго Лоджистик" ЕООД са представени приемо-предавателните протоколи, към всяка фактура. Същите са подписвани от управителя на "Спейс карго лоджистик" ЕООД и от представител на ревизираното лице. Първоинстанционният съд правилно е констатирал, че въпреки, че на протоколите не е отбелязано мястото на предаване, от другите събрани по делото доказателства, а именно от договора от 6.01.2010 г. и анекса към него от 1.04.2010 г. е видно, че отношенията между наемател и наемодател са свързани с предоставените складови площи в с. Горни Богров. По отношение на процесните фактури, издадени от "Принтамат" ЕООД, видно от представените доказателства по делото към всяка фактура е приложен приемо-предавателен протокол, заявка и договор. Неоснователен е доводът на касатора, че не е доказано наличието на кадрова обезпеченост, складова база, транспорт, произход на доставките (стоки и услуги) от страна на доставчиците, както и от страна на ревизираното лице. Доставките на "Принтамат" ЕООД могат да бъдат разделени на доставки на услуги - по фактура № 586/16.11.2010 г. за наем на билбордове и фактура № 588/18.11.2010 г. за изработване на визия на сайт в интернет и рекламен постер и доставки на стоки - рекламни материали по фактури № 590/19.11.2010 г, № 33 от 10.12.2010 г. и № 112 от 26.01.2011 г. От заключението на ССЕ и представените доказателства по делото е видно, че доставчикът "Принтамат" ЕООД е представил доказателства за: наем на склад (договор от 17.03.2010 г. с "Инад" ООД, фактура № 373 от 3.01.2011 г. и № 366 от 2.12.2010 г.), за налични машини - електромотор, полиграфическа машина Ман Ролман, полиграфическа сгьвачка (извлечение от счетоводна сметка 207 "машини и оборудване"). По отношение на кадровата обезпеченост са представени: платежна ведомост, протокол за подаване на декларации за осигурявани лица, трудови договори, анекси към трудови договори. От тези доказателства е видно, че доставчикът е разполагал с 5 души персонал, поради което административният съд правилно е приел, че доставчикът е разполагал с необходимия персонал за извършване на процесните доставки. Вещото лице е констатирало, че в счетоводството на доставчика са заведени фактури на "Тилия букс" ООД, като сумите са отнесени по сметка 601 (разходи за материали), 602 (разходи за външни услуги). Поради което е установено, че доставчикът е разполагал със стоки, които е отчел по сметка 601 и които са предмет на последващите облагаеми доставки, отразени в спорните по делото фактури. Доставките на "Спейс карго лоджистик" ЕООД са доставки на услуга по смисъла на чл. 9 ЗДДС с предмет по договор за предоставяне на склад. Възможността на доставчика да предостави складови площи е потвърдена от представения договор между доставчика и "Спейс - П" ЕООД и издадените по този договор фактури, както и от разрешението на Агенция митници за митнически склад. В склада в с. Горни Богров са предоставяни кашони, описани в приемо - предавателните протоколи, които страните по договора са отчитали с ежемесечни отчети. По делото е доказано, че доставчикът е приел стоката на ревизираното лице за съхранение. Правилно е прието от първоинстанционния съд, че условията, свързани със съхранението, включително кои лица физически подреждат и пазят стоките, са независещи от волята на ревизираното лице и поради това липсата на доказана кадрова обезпеченост от страна на доставчика не е основание да се приеме, че услугите не са извършени. По отношение на транспорта правилно е прието от първоинстанционния съда, че видно от приетите по делото доказателства, транспортирането на доставките по спорните фактури не включват транспортни услуги. Транспортът е за сметка на ревизираното лице, което е доказано, че разполага с товарен автомобил. Дори в счетоводството на доставчиците да има някакви нарушения, примерно свързани с трудовите отношения на работниците и служителите или със счетоводното отчитане на материалите, това не е аргумент, относим към настоящия спор. В случая безспорно е доказано, че доставчиците са изпълнили задълженията си по договорите - стоките на склад при "Спейс карго лоджистикс" ЕООД са предадени, респ. приети. От друга страна с приемо-предавателни протоколи са предадени спорните стоки по доставките на "Принтамат" ООД, респ. са извършени спорните услуги по предоставяне на билборд и изготвяне на визия за интернет сайт. Първоинстанционният съд правилно се е позовал на практиката на СЕС. Директива 2006/112/ЕО на Съвета от 28 ноември 2006 г. относно общата система на ДДС от СЕС, съдържащо се в решение от 6 септември 2012 г. по дело С - 324/11, както и решението му от 21 юни 2012 г. по съединени дела С - 80/11 и С - 142/11 следват постоянната практика на СЕС, основана на принципа, че добросъвестният получател по облагаема с ДДС доставка на стоки или услуги, не следва да бъде санкциониран с отказ на право на данъчен кредит поради нарушения или недобросъвестност на неговия доставчик. Непредставянето на достатъчно доказателства за кадрова обезпеченост за изпълнение на доставката от страна на преките доставчици, при наличието на данни за безспорно получени и заведени на получателя услуги и стоки, не следва да лишава последния от предоставеното му от закона право на данъчен кредит в размер на начисления ДДС по тях. Не е установена недобросъвестност на ревизираното лице по отношение на задълженията му по сключените договори и с оглед неговото поведение към ревизиращите органи. В процесния РА няма констатация за извършване на измама от страна на издателя на фактурите, за която РЛ да е знаело или да е трябвало да знае. Представените в хода на ревизията доказателства, установяват обективното извършване на процесните доставки. Предвид изложеното, не са доказани касационни основания за отмяна на първоинстанционното решение, което като валидно допустимо и правилно следва да остане в сила. С оглед изхода на делото на ответника - "Ранърс" ЕООД следва да се присъдят разноски за настоящата инстанция, съобразно представения списък на разноските по делото в размер на 2500 лв. - заплатено адвокатско възнаграждение. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на осмо отделение,