Решение № 1762 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2008 г.

Решение № 1762 от 10.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 11460/2008 г., V о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационни жалби на директора на Дирекция "национален парк Рила" гр. Благоевград и от Васил Сандов Петров от гр. Благоевград против Решение № 658/15.07.2008 г., постановено по адм. д. № 1159/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград. Навеждат се доводи за неправилност на обжалваното решение, като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Директорът на Дирекция "Национален парк Рила", гр. Благоевград в писмено становище оспорва касационната жалба на Васил Сандов Петров и моли същата да бъде отхвърлена. Васил Сандов Петров оспорва касационната жалба на директора на Дирекция "национален парк Рила" гр. Благоевград и моли същата да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховна административна прокуратура е дал заключение за основателност на касационната жалба на директора на Дирекция "национален парк Рила" гр. Благоевград и неоснователност на касационната жалба на Васил Сандов Петров. Касационната жалба на Васил Сандов Петров е недопустима, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд гр. Благоевград е отменил мълчалив отказ на директора на Дирекция "национален парк Рила", гр. Благоевград да се произнесе по искане вх. № 94-00-1558/11.12.2007 г. за назначаване на Васил Сандов Петров на свободна равностойно длъжност по служебно правоотношение в администрацията на Дирекция "национален парк Рила". Съгласно правилото на чл. 210, ал. 1 от АПК, право на касационно оспорване има само страната по делото, за която решението е неблагоприятно. В този смисъл, за да е налице надлежно касационно обжалване, законът е въздигнал като задължително условие съдебният акт да не удовлетворява като краен резултат страната, т. е. необходимо е правните последици от решението на съда да я засягат негативно, като произвеждат пряк неблагоприятен ефект в правната й сфера. Наличието на правен интерес е абсолютна предпоставка за допустимост на касационната жалба, за която съдът следи служебно. Правен интерес за жалбоподателя от оспорване на съдебно решение би възникнал, когато с него се отхвърлят претенциите, формулирани в петитума на жалбата. Следователно за касационния жалбоподател Васил Петров липсва правен интерес от отмяна на постановеното решение от Административен съд гр. Благоевград. С последното е отменен оспореният акт и преписката е върната на административния орган за ново произнасяне. В случая законовото изискване на чл. 210, ал. 1 от АПК не е налице спрямо касатора Петров, предвид уважаването на първоинстанционната му жалба от решаващия съд и постановяване на съдебен акт в негова полза. Искането за допълване на обжалваното решение от касационната инстанция също е недопустимо, тъй като постановяването на допълнително решение, съгласно правилото на чл. 176, ал. 1 от АПК, е в правомощията на съда, постановил обжалваното решение. Ето защо подадената касационна жалба от Васил Сандов Петров е недопустима и следва да се остави без разглеждане, а образуваното по нея касационно производство да се прекрати. Касационната жалба на директора на Дирекция "национален парк Рила", гр. Благоевград е подадена в срок и е допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, настоящият състав на Върховния административен съд взе предвид следното: За да отмени оспорения административен акт съдът е приел, че първоначално жалбоподателят е работил на длъжност "заместник директор" на "национален парк Рила". Впоследствие Петров бил назначен за държавен служител на длъжност "началник отдел-заместник директор-контрол и охрана на парка", с ранг II младши. Със заповед от 2.08.2002 г. на министъра на околната среда и водите на Петров било възложено да изпълнява длъжността "директор" на Дирекция "национален парк Рила" до провеждане на конкурс. На 1.12.2003 г. Васил Петров е назначен на длъжността "директор" за неопределен срок. Със заповед от 05.02.2004 г., считано от 2.02.2004 г. министърът на околната среда и водите е преобразувал служебното правоотношение на Петров в правоотношение по чл. 19а от Закона за администрацията, а на 5.02.2004 г. между министърът на околната среда и водите и Васил Петров е сключен трудов договор за длъжността "директор" на Дирекция "национален парк Рила" за неопределено време. На 10.07.2007 г. работодателят е прекратил правоотношението на Петров на основание чл. 19а, ал. 2 от Закона за администрацията. На 11.12.2007 г. жалбоподателят е депозирал молба до директора на Дирекция "национален парк Рила", с искане да бъде назначен на свободна равностойна длъжност по служебно правоотношение в администрацията на дирекцията. В законоустановения срок административният орган не се е произнесъл с административен акт. При така установената фактическа обстановка първоинстанционният съд е приел, че в случая е била налице хипотезата на § 7 от допълнителните разпоредби на ЗДСл. във вр. с чл. 19а, ал. 4 от Закона за администрацията. Направен е извод за незаконосъобразност на оспорения индивидуален административен акт поради противоречие с материалноправните разпоредби на посочените норми. Обжалваното решение е недопустимо. Видно от представеното в касационното производство влязло в сила Определение № 335/24.09.2007 г., постановено по адм. д. № 768/2007 г. по описа на Административен съд - гр. Благоевград, е че жалбата на Васил Сандов Петров против мълчалив отказ на директора на Дирекция "национален парк Рила" да го назначи на предишна заемана от него длъжност, която към момента на подаване на молбата му - 11.07.2007 г. е била свободна, е била оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено. Мълчаливият отказ е приравнен на изричен такъв, поради което е налице влязъл в сила акт, с който на жалбоподателя е отказано да бъде назначен на предишна заемана от него длъжност в администрацията на дирекцията. Подадената от жалбоподателя молба от 11.12.2007 г. е повторна, след като е бил налице влязъл в сила административен акт, с който на последния е отказано да бъде назначен на друга свободна равностойна длъжност по смисъла на § 7 от Допълнителните разпоредби на ЗДСл. От изложеното следва, че обжалваното решение е недопустимо и следва да бъде обезсилено. Упражнявайки служебно контрол за допустимост на постановения съдебен акт, настоящата инстанция констатира, че предмет на жалбата на Васил Петров до първоинстанционния съд е била отмяна на мълчалив отказ при наличие на влязъл в сила индивидуален административен акт - отказ на директора на Дирекция "национален парк Рила" да възстанови жалбоподателя на равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. Последният е обжалван по съдебен ред, жалбата е оставена без разглеждане и производството по делото е прекратено, като определението за това е влязло в законна сила на 23.10.2007 г., т. е. преди подаване на повторната молба от Василев за възстановяването на равностойна длъжност по служебно правоотношение в същата администрация. По тази молба органът по назначаването не е дължал произнасяне, поради което не е налице и индивидуален административен акт, подлежащ на съдебен контрол. Когато е налице влязъл в сила административен акт - изричен отказ или влязло в сила решение на съда, постановено по обжалван административен акт, спорът не може да бъде пререшаван. Следователно Административен съд гр. Благоевград се е произнесъл по недопустима жалба, поради което решението следва да се обезсили, жалбата да се остави без разглеждане, а производството по делото да се прекрати. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 3 от АПК, Върховният административен съд, пето отделение,