Решение № 15265 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 681/2020 г.

Решение № 15265 от 9.12.2020 г. на ВАС по адм. д. № 681/2020 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО). Образувано е по касационна жалба на директора на Районната здравноосигурителна каса (РЗОК) - Пловдив, представляван от надлежно упълномощената юрисконсулт К. Ангелова, срещу решение № 2203 от 31.10.2019 г., постановено по административно дело № 498/2017 г. по описа на Административен съд - Пловдив. По съображения за неправилност на решението, като постановено в нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, се иска отмяната му и отхвърляне на жалбата на лечебното заведение срещу отменената със съдебния акт писмена покана или алтернативно да бъде върнато за разглеждане от друг състав на същия съд. Претендира се и присъждане на направените по делото разноски, включително на юрисконсултско възнаграждение в максимален размер. Ответникът по касация – "Медицински център Хипоталамус" ООД гр. Пловдив, с ЕИК ****, със седалище и адрес на управление гр. Пловдив, ул. "Васил Ихчиев" № 56, действащ чрез процесуалния представител адвокат Ж. Димова, в писмена молба от 16.11.2020 г. изразява становище за неоснователност на касационната жалба и моли оспореното с нея решение да се остави в сила като правилно. Претендира и присъждане на направените деловодни разноски за производството пред касационната инстанция. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост, но неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното с нея решение като правилно да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. След като провери решението по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. С обжалваното решение Административен съд - Пловдив е: 1) отменил по жалба на Медицински център "Хипоталамус" ООД, ЕИК ***, със седалище в гр. Пловдив, ул. "Васил Ахчиев" № 56, писмена покана изх. № 16-2318/06.01.2017 г., издадена от директора на РЗОК (Районната здравноосигурителна каса) - Пловдив за възстановяване на суми, получени без правно основание, представляващи надвишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на 2015 г. за заплатени суми за назначени и извършени медико-диагностични дейности /МДД/ и специализирани медицински дейности /СМД/ в общ размер на 78 487. 31 лева; 2) осъдил РЗОК - Пловдив, адрес гр. Пловдив, ул. "Христо Чернопеев" № 14, да заплати на МЦ "Хипоталамус" ООД, ЕИК ****, със седалище в гр. Пловдив, ул. "Васил Ахчиев" № 56, сумата от 2 450. 00 /две хиляди четиристотин и петдесет/ лева, разноски по делото. С определение № 2347 от 19.11.2019 г. по делото е изменено решението в частта за разноските, като е осъдена РЗОК - Пловдив да заплати на МЦ "Хипоталамус" ООД, ЕИК ****, със седалище в гр. Пловдив, ул. "Васил Ахчиев" № 56, разноски по делото в размер на 2 150 лева, вместо първоначално определения размер от 2 450 лева. За да постанови този резултат, съдът е формирал решаващ извод, че оспорената пред него писмена покана е незаконосъобразна като постановена при неправилно приложение на материалния закон и в несъответствие с целта на закона. Първоинстанционният съд е приел, че от събраните по делото писмени доказателства, включително и приетите заключения на СИЕ (съдебно-икономически експертизи), по категоричен начин се установява, че издадените през четвъртото тримесечие на 2015 г. от МЦ "Хипоталамус" ООД медицински направления бл. МЗ НЗОК № 3, бл. МЗ-НЗОК № 3 А и бл. МЗ-НЗОК № 4, касаещи надвишение на възложените РС (регулативни стандарти) е било компенсирано от неусвоените (разлика между възложен и изпълнен брой/стойност направления) от други изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ и специализирани медицински дейности, поради което превишението не е причинило щета на бюджета на НЗОК от изпълнителя на специализирана извънболнична медицинска помощ. Прието е за установено също така, че не е изчерпан определеният по съответните параграфи бюджет на РЗОК по регулативните стандарти за СМД, така и за стойност на МДД, както за четвърто тримесечие на 2015 г., така и за останалите тримесечия на годишния период. При извършено тълкуване и прилагане на разпоредбата на чл. 15, ал. 1 от Правилата, приети от Надзорния съвет на НЗОК с решение № РД-НС-04-8/27.01.2015 г., както и с оглед приетите заключения на проведените СИЕ, съдът е приел за безспорно установено, че неусвоените брой за СМД и стойност за МДД за четвърто тримесечие на 2015 г. не са били преразпределяни между изпълнителите на ПИМП и СИМП, а количествата от тях биха могли да компенсират превишението, допуснато от изпълнителя, като това обстоятелство не е взето предвид при постановяване на оспорената писмена покана. Според съда нормата на чл. 15, ал. 1 от Правилата дава основание да се счита, че след като неусвоените брой СМД и стойност на МДД за трето тримесечие могат да се прехвърлят във всяко следващо тримесечие, то би следвало те да могат да компенсират и преразхода, допуснат през процесното четвърто тримесечие. Направен е извод, че преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК е следвало да бъде направена на база годишен размер на предоставените на конкретния изпълнител на медицинска помощ брой СМД и стойност на МДД, тъй като разпределението на средствата се прави за годината, а целта на тримесечните разпределения е да се осигури финансова дисциплина и текущ контрол върху разрешените и изразходваните средства в рамките на финансовата година. Според първоинстанционния съд превишението по тримесечия не отразява действителното фактическо положение в поведението на изпълнителя по договора, тъй като може да е налице превишение по тримесечия, което в крайна сметка да е било компенсирано в рамките на цялата година. Нарушението на формално основание за конкретно тримесечие е извън целта на закона - да не се превишава в крайна сметка бюджета на НЗОК за съответната година. Според съда при определяне на размера на нанесените на НЗОК щети обаче, следва да бъде отчетена реализираната икономия през друго тримесечие и да се извърши съответната компенсация на преразхода в рамките на отчетната година. Освен изложените мотиви относно липсата на материалноправните предпоставки за издаване на акта, установени в нормата на чл. 76а от ЗЗО (Закона за здравното осигуряване), съдът се е позовал на заключенията по допуснатите допълнителни експертизи, в частите им, в които е прието че: тримесечният бюджет за стойност на МДД на национално ниво за четвъртото тримесечие на 2015 г. не е изчерпан, поради което към този момент не е нанесена щета на бюджета на НЗОК от изпълнителя на медицинска помощ. Обжалваното съдебно решение е валидно и допустимо - постановено е по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от компетентен съд в рамките на правомощията му, след надлежно сезиране от активно легитимирана страна. Съдът се е произнесъл в пределите на сезирането, по процесуално допустима жалба, отговаряща на изискванията за форма и съдържание. Атакуваният съдебен акт обаче е неправилен и страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон и необоснованост. От фактическа страна е установено, че надвишенията, визирани в процесната писмена покана, са констатирани при извършена проверка, назначена със заповед № РД-13-1756/28.07.2016 г. на директора на РЗОК - Пловдив по изпълнението на индивидуален договор (ИД) № 162318/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. За проверката е съставен протокол за неоснователно получени суми (ПНПС) № №РД-13-1756/19.08.2016 г., връчен на лечебното заведение, в който е посочено, че с протокол № 4/01.10.2015 г. са определени регулативни стандарти в следните размери - направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение /бл. МЗ-НЗОК № 3/581 бр., направления за ВСД /бл. МЗ-НЗОК № 3/309 бр., направления за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/18 300. 21 лева, и с допълнителен протокол № 1/12.11.2015 г. са определени регулативни стандарти в следните размери: направления за консултация или за провеждане на съвместно лечение /бл. МЗ-НЗОК № 3/69 бр., направления за ВСД /бл. МЗ-НЗОК № 3/52 бр., направления за МДД /бл. МЗ-НЗОК № 4/-1 322. 00 лева. Установено било, че от страна на "МЦ Хипоталамус" ООД за четвърто тримесечие на 2015 г. по отношение на Направления за консултация и/или съвместно лечение /бл. МЗ-НЗОК № 3 е реализирано превишение от 10% в размер на 65 бр. без компенсация, като същевременно има за компенсация за предходното трето тримесечие на 2015 г. направления за консултации и/или съвместно лечение 109 бр. Установено е, че за четвъртото тримесечие на 2015 г. от страна на жалбоподателя, на здравноосигурени лица са назначени направления бл. МЗ-НЗОК № 3 в общ размер на 1801 броя. Констатирано е допуснато превишение на регулативния стандарт над допустимите му граници в размер на 1195 бр. на обща стойност 22 705, 00 лева, които са определени за възстановяване. По отношение на направленията за високоспециализирани дейности /бл. МЗ-НЗОК № 3 А/ длъжностните лица при РЗОК са установили, че за посочения период са назначени такива в размер на 955 броя, при отпуснати по регулативен стандарт от 339 броя, формирани на база възложен регулативен стандарт 309 бр., допълнително отпуснат регулативен стандарт 52 броя, 10% превишение върху определения стандарт от 36 броя и след приспадане на компенсация за предходно тримесечие от 58 броя. Така те формирали превишение на регулативния стандарт по бл. МЗ-НЗОК № 3 А над допустимите граници в размер на 616 броя на обща стойност 12 148. 16 лева. По отношение на направления за медико-диагностична дейност /бл. МЗ-НЗОК № 4 е установено, че на медицинското заведение е възложен регулативен стандарт в размер на 18 300, 21 лева и допълнително отпуснат такъв в размер на 1 322, 00 лева. Установено е допустимо превишение от 10% за четвърто тримесечие в размер от 1 962, 22 лева без компенсация. За компенсация от предходни тримесечия за направления за медико-диагностична дейност лечебното заведение има такива на стойност 3 846, 08 лева, поради което общият регулативен стандарт за направления за медико-диагностична дейност възлиза на 17 738. 35 лева. Общо издадени направления за медико-диагностична дейност за четвъртото тримесечие на 2015 г. са на стойност 61 372, 50 лева, поради което е констатирано превишение над допустимите граници на този регулативен стандарт за процесния период на обща стойност 43 634, 15 лева. Посочено е, че на основание чл. 45, ал. 1 от ИД (индивидуален договор) № 162318/17.02.2015 г. и т. 4 от протокол № 4/01.10.2015 г. и допълнителен протокол № 1/12.11.2015 г. всички назначени направления над допустимите надвишения подлежат на възстановяване, като общият размер на сумата възлиза на 78 487. 31 лева. Срещу констатациите е подадено протестно становище от "МЦ Хипоталамус" ООД с вх. № 29-00-107/31.110.2019 г. С докладна записка от 17.11.2016 г. проверяващите длъжностни лица при РЗОК - Пловдив са потвърдили констатациите си. Въз основа на протокола и доказателствата в административната преписка на основание чл. 76а, ал. 3 във връзка с ал. 1 от ЗЗО е издадена процесната писмена покана с изх. № 16-2318/06.01.2017 г., с която директорът на РЗОК - Пловдив е приканил "Медицински център Хипоталамус" ООД да заплати доброволно в 14-дневен срок неоснователно получени суми в размер на 78 487, 31 лв., съставляваща надвишен регулативен стандарт за четвърто тримесечие на 2015 г. Разпоредбата на чл. 29, ал. 3 от Закона за здравното осигуряване предвижда, че със Закона за бюджета на НЗОК задължително се определят размерите на задължителната здравноосигурителна вноска, приходите и разходите по бюджетна класификация, както и диференцираните разходи по здравноосигурителните плащания за ПИМП, СИМП и т. н. На основание чл. 24, ал. 2 от НРД МД 2015 г. (отм.); редът, условията и сроковете за заплащане на извършените и отчетените медицински дейности, установени по реда на чл. 55е от ЗЗО, са част от съдържанието на типовите договори. С ал. 4 е предвидено, че протоколите за брой на назначаваните специализирани медицински дейности и стойност на назначаваните медико-диагностични дейности - за изпълнителите на ПИМП и СИМП, определени по реда на ЗБНЗОК за 2015 г. от Надзорния съвет на НЗОК (НС на НЗОК) представляват неразделна част към договорите с изпълнителите на медицинска помощ. Лимитираните бюджетни средства за СМД и МДД се разпределят между изпълнителите по договорите с НЗОК чрез подписване на двустранни протоколи. В индивидуалния договор и анексите към него изрично са предвидени условията за назначаване на СМД и МДД, както начините на определяне, преразпределение и т. н. на регулативните стандарти, а в чл. 45, ал. 1 от ИД изрично е посочено, че ИМП е длъжен да възстанови на НЗОК заплатените средства за МДД и СМД, назначени от ИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране. Освен това разходите за отделните видове медицинска дейност подлежат на различна регулация и не е регламентирана правна възможност за компенсиране на преразхода на публични средства в резултат на несъобразяване с индивидуалния договор и определените регулативни стандарти от изпълнителя на медицинска помощ с икономии, реализирани в бюджета на НЗОК, респ. РЗОК. Задължителното здравно осигуряване се осъществява на принципа на договаряне между НЗОК и ИМП, нормативно закрепен в чл. 5, т. 8 от ЗЗО. При нарушаване на тези договорености, включително относно предвидените финансови рамки касателно лимитите за МДД и СМД, изпълнителят на медицинска помощ дължи възстановяването на разходваните средства над разрешените. Отговорността на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ за допуснато от него превишение на определените му регулативни стандарти е договорна по своя характер и е основана на неизпълнено задължение по индивидуалния договор за извънболнична медицинска помощ и по-точно на задължението на изпълнителя да не надвишава определените му за всяко тримесечие към договора регулативни стандарти извън разрешените надвишения (10 %) и задължението за компенсиране (15 %). Съгласно чл. 44 във връзка с чл. 43 от индивидуалния договор и в съответствие с чл. 10 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от ЗБНЗОК за 2015 г., ИМП (изпълнителят на медицинска помощ) може да направи мотивирано искане до директора на РЗОК за преразпределение на допълнителен брой РС за СМД и стойност на МДД до изчерпване на общия брой СМД и МДД за РЗОК, като в процесния случай такова разпределение и преразпределение на допълнителен брой СМД и стойност на МДД са извършени. С оглед горепосоченото не се споделя изводът на първоинстанционния съд за липса на правно основание за задължаване на ИМП да възстанови средствата, неоснователно изразходвани от бюджета на НЗОК поради допуснатото от лечебното заведение превишение. Не се основават на относимите разпоредби на чл. 76 и др. от ЗЗО и клаузите на чл. 45, респ. чл. 44 от ИД и двустранно подписаните протоколи доводите на съда за това, че при превишение на определените му регулативни стандарти изпълнителят на медицинска помощ не следва да носи отговорност за възстановяване на изплатените от НЗОК суми, когато в съответната РЗОК не са били усвоени всички определени РС за всички ИМП, или в случай, че не са изчерпани средствата на национално ниво, предвид възможността надвишението да бъде компенсирано от неусвоените от други изпълнители брой/стойности за СМД и МДД. На първо място, това разбиране се явява в противоречие с основния правен принцип - никой да не може да черпи права от собственото си неправомерно поведение, като по този начин се застрашават правата на останалите ИМП, спазващи нормативните изисквания и индивидуалните им договори с НЗОК. Освен това, видно от оспореното съдебно решение, съдът е кредитирал като правилни и обосновани заключенията на всички назначени съдебно-икономически експертизи, констатациите на основната от които по отношение на договорените между страните по ИД брой СМД и стойности на МДД за четвъртото тримесечие на 2015 г. и реално назначените такива от лечебното заведение, са идентични с тези на органите на РЗОК – Пловдив. В противоречие с възприетата от съда правилност на заключението по основната съдебно-икономическа експертиза при формиране на крайните си изводи съдът изцяло се е позовал на заключението на вещото лице в частта му по т. 2. 1., в която е посочено, че може да се направи извода, че допуснатото превишение на планираните за ЛЗ средства за четвъртото тримесечие на 2015 г. се компенсира от неусвоените (разликата между възложен и изпълнен брой/стойност направления) от други изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ и специализирани медицински дейности и превишението не е причинило вреда на бюджета на РЗОК /НЗОК, както и на заключенията по допълнителните експертизи за наличие на неусвоени средства през третото тримесечие на 2015 г. и липса на данни за извършено допълнително разпределение, като е игнорирал заключението по основната експертиза в частта по т. 1. 2, съгласно която такива остатъци в бюджета на РЗОК - Пловдив липсват и не се констатират неразпределени направления към края на годината. Като се имат предвид протокола за неоснователно получени суми и двустранните протоколи за договорените между страните обеми и стойности на медицинската дейност, която НЗОК е приела да заплаща на ИМП, имащи характер на официални документи по смисъла на чл. 179, ал. 1 от Гражданския процесуален кодекс (ГПК), ползващи се с материална доказателствена сила, както и останалите писмени доказателства - медицински направления и др., както и констатациите в заключението по основната съдебно-икономическа експертиза по точки 1. 1, 1. 2, и 1. 4, следва да се приеме, че е доказано по несъмнен начин отразеното в оспорения административен акт превишение от лечебното заведение на определените му регулативни стандарти за процесния период, което не е компенсирано на годишна база и липсата на неразпределени към края на 2015 г. направления за СМД и МДД в рамките на бюджетните сметки на РЗОК -Пловдив. Между страните по спора за процесния период е бил сключен договор № 162318/17.02.2015 г. за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ, неразделна част от който са двустранно подписаните протоколи за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на медико-диагностичните дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за четвъртото тримесечие на 2015 г. Като е подписал договора и двустранните протоколи без възражение, ИМП се е съгласил с условията в тях. Тази отговорност е на плоскостта на неизпълнение на конкретния индивидуален договор за оказване на специализирана извънболнична медицинска помощ. По силата на чл. 42, ал. 1 от ИД е установена възможността изпълнителят да назначава извършване на СМД и МДД по брой или стойност на отделни видове, като съгласно ал. 2 за всяко тримесечие възложителят (НЗОК, чрез директора на РЗОК) определя на изпълнителя брой на назначаваните СМД и стойност на назначаваните МДД, съобразно Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г., приети от НС на НЗОК. Обемът и обхватът на медицинската помощ не е неограничен. Материалноправното задължение за възстановяване на заплатените средства за СМД, ВСМД и МДД, назначени от изпълнителя на СИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране, възниква по силата на договорната клауза на чл. 45, ал. 1 от индивидуалния му договор с НЗОК, а контролът върху изпълнението на договора се извършва по реда на чл. 76а и чл. 76б от ЗЗО, така както е договорено с ал. 2 на чл. 45 от ИД. На основание чл. 3, ал. 1 от Закона за бюджета на НЗОК за 2015 г. (отм.); всяко тримесечие към договорите с изпълнителите на първична и специализирана медицинска помощ НЗОК определя: 1. броя на назначаваните специализирани медицински дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 2; 2. стойността на назначаваните медико-диагностични дейности в съответствие с чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 4. Съгласно чл. 4, ал. 1 от същия закон в рамките на стойностите по чл. 1, ал. 2, ред 1.1.3. 6, ред 1.1.3. 7 и ред 1.1.3. 8 Националната здравноосигурителна каса определя за всяка районна здравноосигурителна каса годишна обща стойност на разходите, разпределена по месеци, а районните здравноосигурителни каси определят стойността за дейностите по тази алинея към договорите с изпълнителите на болнична медицинска помощ, разпределени по месеци. Това става по Правилата за реда за определяне на броя на назначаваните специализирани медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности към договорите с изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ за 2015 г., приети по законова делегация от чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на Националната здравноосигурителна каса за 2015 г. В чл. 15 от тези правила е създадена възможност неусвоените брой/стойности за СМД и МДД от ИМП за предходно тримесечие да могат да се преразпределят пропорционално на допълнително заявените за отпускане брой СМД и стойност за МДД между изпълнителите на ПИМП и СИМП, надвишили определените им брой СМД и стойност за МДД, с допълнителни протоколи за същото това тримесечие. Тази възможност за пропорционално преразпределение е в рамките на дискрецията на органа, но не и задължение за РЗОК да увеличава определените по правилата брой СМД и стойност МДД съобразно искането на всеки изпълнител на извънболнична медицинска помощ. Видно от доказателствата по делото изпълнителят се е възползвал от тази факултативна възможност, уредена и в чл. 44 от ИД, като с протокол 4 от 12.11.2015 г. са отпуснати допълнителен брой СМД, ВСД и стойности за МДД. От т. 1. 2 от първата назначена и приета по делото съдебно-икономическа експертиза е видно, че към 31.12.2015 г. в РЗОК – Пловдив не се установява наличие на неразпределени общ брой направления за СМД и МДД. Това обстоятелство влиза в явно противоречие с изводите на съда и води до необоснованост на решението. С оглед приетото от съда следва изрично да се посочи, че наличието на неусвоен остатък от бюджета на НЗОК/РЗОК за съответното тримесечие не означава, че изпълнителите на извънболнична помощ могат да назначават СМД и МДД извън определените им с двустранните протоколи финансови лимити за съответното тримесечие и да бъдат освобождавани от поетата договорна отговорност, в случая по чл. 45, ал. 1 от индивидуалния договор, поради останали неразходвани бюджетни средства от резерва на НЗОК/РЗОК. Нарушението на поетото финансово задължение поражда отговорността на изпълнителя на СИМП по чл. 45, ал. 1 от ИД да възстанови разходите, направени от бюджета на НЗОК извън финансовата рамка съгласно двустранните протоколи. В случая са утвърдени регулативни стандарти и е подписан съответен протокол за четвъртото тримесечие на 2015 г., както и допълнителен такъв, като е постигнато съгласие за броя на СМД и стойност на МДД, без да е извършено оспорване от страна на изпълнителя на извънболнична медицинска помощ относно тяхната стойност. След като са подписани такива протоколи, страните по индивидуалния договор са длъжни да се съобразят с това и те има задължителен характер за изпълнителя на медицинска помощ. Така наречените "регулативни стандарти" представляват метод за определяне на обективни критерии за възлагане на определен брой медицински дейности и тяхната стойност за отделните изпълнители на извънболнична медицинска помощ, и имат характера на прогнозна финансова рамка. Вместването на медицинските услуги в рамките на утвърдените регулативни стандарти обезпечава финансовият ред в сферата на здравното осигуряване. С оглед на това в индивидуалните договори, сключени между НЗОК, респ. РЗОК, и изпълнителите на медицинска помощ, са установени правила и рамки, в които изпълнителите на медицинска помощ могат да назначават специализирани медицински и медико-диагностични дейности за сметка на НЗОК, което означава, че излизането извън тези рамки е за сметка на изпълнителите на медицинска дейност, защото надвишава обема на медицинските дейности, които другата страна по договора - НЗОК, е приела да финансира. Регулативният стандарт е финансов механизъм за разпределение на лимитирани бюджетни средства за специализирана извънболнична медицинска помощ и медико-диагностична дейност. Възложеният регулативен стандарт задължава изпълнителя на медицинска помощ да издаде определен брой направления или да назначи медико-диагностична дейност в рамките на определена стойност. Приемането от изпълнителя на медицинска помощ на задължението да назначи специализирана медицинска дейност в рамките на регулативния стандарт се удостоверява с подписването на протокола за възлагане на регулативните стандарти. С оглед изводите на съда, че преценката за нанесена щета на бюджета на НЗОК следва да бъде направена на база годишен размер, е необходимо да се посочи, че разпоредбата на чл. 4, ал. 3 от ЗБНЗОК за 2015 г. изрично регламентира, че изпълнението на дейностите по ал. 1 се контролира по месеци и се коригира на тримесечие в рамките на утвърдените разходи по бюджета на НЗОК. Следва да се има предвид и, че спазването на финансовите клаузи в индивидуалния договор рефлектира в правната сфера на останалите изпълнители на медицински дейности и в бюджета на РЗОК/НЗОК. Необходимо е да се отчита неблагоприятното отражение върху управлението на този бюджет, изразяващ се във формиране и разпределение на средствата между изпълнителите, включително и на резервите и на резервните фондове. Преценката дали е настъпила вреда в бюджета на НЗОК/РЗОК на тримесечна база или на годишна база е само формално изражение на нарушението. При това комплексно засягане на дейността по разходването на бюджетните средства превишението на стойностите, преценявано на годишна база, не може да служи за основание за усвояване на средства извън договорените с индивидуалния договор. Изложеното налага извода, че процесната писмена покана е издадена при наличие на материалноправните предпоставки, пораждащи отговорността на изпълнителя на СИМП за възстановяване на изразходваните от НЗОК средства над лимитите, установени с двустранните протоколи за четвъртото тримесечие на 2015 г. и представляващи неразделна част от индивидуалния договор за 2015 г., и в съответствие с целта на закона да не се допускат непланирани плащания от бюджета на НЗОК. Като не е съобразил горното, първоинстанционният съд е постановил неправилен съдебен акт, който поради това подлежи на отмяна на основание чл. 209, т. 3 от АПК. Тъй като делото е изяснено от фактическа страна, това позволява на касационната инстанция да се произнесе по съществото на спора. Така изложените мотиви налагат извод за неоснователност на жалбата на лечебното заведение срещу оспорената от него писмена покана, което обуславя нейното отхвърляне. Предвид изхода на спора претенцията на ответника по касация за присъждане на сторените деловодни разноски за производството пред тази инстанция не следва да бъде уважена, а основателно се явява своевременно направеното акцесорно касаторово искане за присъждане на направените разноски, в т. ч. и юрисконсултско възнаграждение. На основание чл. 228 във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК и на основание чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 144 от АПК в съответствие с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, "Медицински център Хипоталамус" ООД гр. Пловдив, следва да бъде осъдено да заплати на РЗОК - Пловдив понесените разходи за държавна такса по касационното обжалване в размер на 200, 00 лева, за внесен депозит за вещо лице в първоинстанционното производство в размер на 200, 00 лв., както и юрисконсултско възнаграждение за всяка една от двете съдебни инстанции от по 100, 00 лева, определени с оглед фактическата и правна сложност на делото, или общо сумата от 600, 00 лева. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, изр. 1, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,