Решение № 14659 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15882/2013 г.

Решение № 14659 от 5.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15882/2013 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Еманоил Митев Производство е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на министъра на вътрешните работи, подадена от процесуалния представител- юрк. Деница Люнчева, против решение № 13636 от 21.10.2013 г. на тричленен състав на Върховния административен съд, пето отделение, постановено по адм. д. № 5822 по описа за 2013 г., с което по жалба на Полина Златкова Златева-Хемпел, е обявена нищожността на Заповед № Iз-455 от 01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея Правила за изплащане на еднократно обезщетение на държавни служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения. В касационната жалба са изложени съображения, че решението е недопустимо, като постановено по недопустима жалба, алтернативно-неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Касационният жалбоподател твърди, че съдът неправилно приел, че жалбоподателят Полина Златкова Златева-Хемпел има правен интерес да оспори сочените правила, доколкото същата не е претърпяла трудова злополука, причинила й увреждане, подлежащо на обезщетяване, а страда от професионално заболяване. Претендира разноски. Ответника-Полина Златкова Златева- Хемпел, чрез своя процесуален представител- Маргарита Стоянова Златева оспорва касационната жалба, като излага подробни съображения за нейната неоснователност, с искане тя да бъде отхвърлена. Представителят на Върховна административна прокуратура излага становище за неоснователност на касационната жалба. Намира решението за допустимо, предвид допустимост на подадената жалба, поради наличие на правен интерес у оспорващата, както и за правилно. Върховният административен съд, петчленен състав намира, че касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 и чл. 230 АПК и против подлежащ на обжалване съдебен акт, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството по чл. 185 и сл. от АПК пред първоинстанционния съд е: Заповед № Iз-455 от 01.03.2013 г. на министъра на вътрешните работи и утвърдените с нея Правила за изплащане на еднократно обезщетение на държавни служители в МВР за претърпяна телесна повреда и за загинали държавни служители при или по повод изпълнение на служебни задължения. Заповед издадена на основание чл. 21, т. 11а и чл. 255 ЗМВР. Твърди се в жалбата, че оспорената заповед е незаконосъобразна, издадена в противоречие с материално правните разпоредби и на чл. 255, ал. 1 и ал. 3 от Закона за министерство на вътрешните работи/ЗМВР/. Със соченият акт пряко се засягат и ограничават правата на жалбоподателя- доколкото й е отказано изплащане на обезщетение, в размер на 10 месечни възнаграждения за претърпяна тежка телесна повреда, настъпила при изпълнение на служебните й задължения - следствие на професионално заболяване. Съдът преценил жалбата за допустима, по аргумент от нормата на чл. 186, ал. 1 АПК- доколкото жалбоподателката е бивш служител на МВР, с установена телесна повреда, с което попада в обсега на лицата, за които оспореният акт се отнася. Изхождайки от факта, че оспорената пред съда заповед министъра и утвърдените с нея правила - са актове създадени по прилагане на нормативен акт от по-висока степен - чл. 255 от ЗМВР; имат за адресат неопределен кръг от правни субекти - служители на МВР, както и техните наследници и са с нееднократно правно действие- то категоричен е извода на първоинстанционния съд, че се касае за подзаконов нормативен акт, по смисъла на чл. 75, ал. 1 от АПК. Констатирайки, че заповедта и утвърдените с нея правила - не са обнародвани в ДВ, в разрез с императива на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България и чл. 78, ал. 2 АПК и изхождайки от разбирането, че обнародването на подзаконов нормативен акт е значима част от фактическия състав по приемане на такъв акт и липсата на обнародване води до опорочаването му до степен на нищожност. На тази плоскост, без да разглежда спора по същество- съда прогласил нищожността на оспорените актове. Жалбата е неоснователна. Законосъобразно и обосновано е прието от тричленния състав на Върховния административен съд, че са налице всички белези по чл. 75 АПК за наличието на нормативен административен акт. Правилен също така е извода на съда, че жалбоподателката, притежавала качеството на служител в МВР, е пряк адресат на оспореният акт и същият засяга нейни права и законни интереси. Преобладаващата съдебна практика на ВАС, споделена и от настоящия съдебен състав /за разлика от соченото в касационната жалба решение на ВАС, по аналогичен случай, в който решаващият петчленен състав е приел, че обнародването или не на подзаконов нормативен акт засяга единствено влизането му в сила, но не влияе върху неговата/на акта/ валидност /е, че нормата на чл. 5, ал. 5 от Конституцията на Република България е относима към всички нормативни актове, а същата предвижда, че последните се публикуват и влизат в сила три дни след обнародването им, освен когато в тях е определен друг срок. Това правило, както правилно приема и първоинстанционния съд, е възпроизведено в текста на чл. 78, ал. 2 АПК, въвеждащ изискването всички нормативни актове, освен тези на общинските съвети, да се обнародват в Държавен вестник. В аналогичен смисъл е и разпоредбата на чл. 37, ал. 1 ЗНА. Ето защо- изискването за влизане в сила на даден нормативен акт е той да бъде обнародван, като обнародването е условие за превръщането на акта в част от действащото право. Обнародването на нормативният акт в ДВ го довежда до всеобщо знание и определя началният момент, от който той произвежда действие. Именно поради това необнародването е абсолютна пречка за пораждане на правните последици на подзаконовия нормативен акт, т. е. необнародваният нормативен акт не съществува като юридически факт, както правилно е отбелязал и решаващия съд. На тази плоскост- законосъобразно и обосновано тричленният състава на Върховния административен съд е приел, че оспорената заповед и утвърдени с нея правила е нищожна поради липса на форма. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, петчленен състав, Втора колегия