Решение № 3091 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2019 г.

Решение № 3091 от 26.02.2020 г. на ВАС по адм. д. № 4043/2019 г., IV о., докладчик съдията Тодор Петков Производство по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" гр. С., подадена чрез пълномощника ст. юриск. Т. Ламбев, против решение № 28 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 360/2018 г. на Административен съд - С., с което е обявено за нищожно Решение № 20/311/00921/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 #20 от 20.11.2018 г., издадено от изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С.. Твърди, че неправилно съдът е приел, че е налице нищожност по смисъла на чл. 177, ал. 2 от АПК, тъй като при издаването на административния акт е била спазена разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Моли, да се отмени обжалваното решение и се потвърди оспорения административен акт, както и да се присъдят направените разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът – ЕТ "В. -Н-86-В. Камарашки" чрез адвокат М. Георгиева, с писмен отговор оспорва жалбата като неоснователна, като излага доводи за правилност на обжалваното решение. Иска, да се остави в сила обжалваното решение. Претендира разноски. Представителят на Върховна административна прокуратура в съответствие с чл. 217, ал. 1 от АПК излага становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Излага, че съдът е обсъдил всички относими към правния спор релевантни факти, въз основа на чийто анализ е обосновал верен правен извод за нищожност на процесния административен акт. Настоящият съдебен състав на Върховния административен съд приема, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С решение № 28 от 18.02.2019 г. по адм. д. № 360/2018 г. на Административен съд - С., е обявено за нищожно Решение № 20/311/00921/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 #20 от 20.11.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" – С.. За да постанови този резултат, съдът е установил, че с Решение № 20/311/00921/3/01/04/01 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 от 05.04.2017 г. на Изпълнителния директор на ДФЗ, на Едноличен търговец "В. - Н - 86- В. Камарашки" е определена финансова корекция в размер на ЗЗ 760, 70 лева. Посочено е, че финансовата корекция представлява 14, ЗЗ % санкция от размера на отпуснатата финансова помощ, определена съгласно Методика за определяне на санкциите след плащане по проекти по ПРСР 2007 - 2013 г., поради неизпълнение на залегналите задължения в Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г. и установено изпълнение на бизнес плана в размер на 10, 67 % от заложените приходи за 2016 г. Решението е издадено на основание чл. 20а, ал. 2 от Закона за подпомагане на земеделските производители /ЗПЗП/, чл. 46, ал. 1 и ал. 2 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г. за условията и реда за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по мярка "Разнообразяване към неземеделски дейности" от ПРСР 2007 - 2013 г., т. 8. 1 от Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., чл. 70, ал. 1, т. 4, т. 7 и т. 9 във връзка с чл. 72, ал. 1, чл. 73, ал. 1 и § 4, ал. 3 от ДР от ЗУСЕСИФ. В мотивите на решението е отразено, че: при извършена на 23.12.2016 г. проверка на място е установено неспазване на разпоредбите на т. 4. 12, т. 4. 18 от Договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., респективно чл. 46, ал. 1 от Наредба № 30 от 11.08.2008 г.; от представените при проверката на място документи за периода 01.01.2016 г. - 31.12.2016 г. е установено 10, 67 % изпълнение на заложените приходи по бизнес план, което води до икономическа нежизнеспособност на инвестицията; размерът на нанесената вреда на европейския бюджет е ЗЗ 760, 70 лева. Съдът е установил, че горепосоченото решение е обжалвано по съдебен ред и с Решение № 130 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 128/2017 г. по описа на Административен съд - С., е изменено в частта, с която за база на определената финансовата корекция е определена "отпуснатата финансова помощ" по договор № 20/311/00921 от 30.10.2014 г., като със съдебното решение е определена за база "отпусната финансова помощ от ЕЗФРСР", и в частта, с която е определен процент на финансовата корекция "14, ЗЗ%", като със съдебното решение е определен процент на финансовата корекция "14, 06 %", и е отхвърлена жалбата в останалата част. В мотивите на това решение е било посочено, че в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет; размерът от ЗЗ 760, 70 лева, представляващ 14, ЗЗ % от предоставената финансова помощ, е неправилно определен; същият следва да бъде определен като се използва процент на финансова корекция от 14, 06 % върху размера на отпуснатата от ЕЗФРСР финансова помощ, която следва да бъде база за изчисляване на корекцията /188 475, 67 лева - средствата, финансирани от ЕЗФРСР - 80%, предвид националното съфинансиране от 20%, възлизащо на 47 118, 92 лева/; административният орган с акта си по чл. 73, ал. 1 от ЗУСЕСИФ не е бил оправомощен да наложи финансова корекция и на средствата, представляващи национално съфинансиране; както процентът на корекцията е неправилно определен от административния орган на 14, ЗЗ%, вместо 14, 06%, така и основата, върху която следва да се определи финансовата корекция, е не цялата изплатена сума, а само тази, представляваща средства, финансирани от ЕЗФРСР; финансовата корекция следва да бъде определена в размер на 26 499, 68 лева. Първоинстанционното съдебно решение е оставено в сила с Решение № 12156 от 10.10.2018 г., постановено по адм. дело № 12736/2017 г. по описа на Върховен административен съд на Р. Б. - Четвърто отделение. В оспорваното Решение № 20/311/00921/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 #20 от 20.11.2018 г. е прието, че с оглед изменения от съда процент на финансова корекция на 14, 06 %, размерът на санкцията е ЗЗ 124, 60 лева /235 594, 59 х 14, 06%/, която според източниците на финансиране е: ЕЗФРСР - 26 499, 68 лева, Национален бюджет - 6 624, 92 лева; сумата 6 624, 92 лева представлява финансова корекция за частта национално финансиране, на основание влязлото в сила съдебно решение, което установява неизпълнението на бенефициера, и изменението на ЗУСЕСИФ /ДВ, бр. 85/2017 г. /, съгласно което в изплатените по ЕСИФ средства се включва и предвиденото в програмите, национално финансиране, и следва да бъде възстановена от едноличния търговец. За да обяви за нищожно процесното Решение № 20/311/00921/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с Изх. № 01-6500/389 #20 от 20.11.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" – С., Административен съд С. е приел, че е налице хипотезата на чл. 177, ал. 2 от АПК, поради това, че повторно издаденият акт - при обективна и субективна тъждественост с предходно издадения отменен акт, не поражда правни последици. Първоинстанционният съд е приел още, че оспореният в настоящото производство акт е в противоречие с влязлото в сила решение на съда. Издаден е между същите страни, а в частта относно основата, върху която е определена финансовата корекция, има същото съдържание като предходно издадения и изменен с влязло в сила съдебно решение акт. С повторно издадения акт е разпоредено задължение, което е част от първоначалния акт, по отношение на която част с влязло в сила съдебно решение е прието, че е незаконосъобразна. Двата акта са издадени на едни и същи фактически и правни основания, с изключение на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСИФ, на която е извършено позоваване с оспорения в настоящото производство акт. Налице е обективна и субективна тъждественост. С двата акта е наложена финансова корекция, като корекцията, наложена с повторно издадения акт, вече е била налагана с първоначално издадения акт- преди последният да бъде изменен от съда. С повторно издадения акт - в едно приключило административно производство, чиято висящност не е възобновена с влязлото в сила решение на съда, административният орган е пререшил в една част разрешения със сила на присъдено нещо спор. Касае се за същото административно производство, чието начало е поставено с издаването на П. И.. № 01-6500/389 от 23.01.2017 г. по описа на ДФЗ, с което е открито производството по налагане на финансова корекция, на основание чл. 73, ал. 2 от ЗУСЕСИФ. Обжалваното решение е правилно. Правилно съдът е приел, че оспореният административен акт е в постановен в противоречие с влязлото в сила решение на съда. Видно от мотивите на решение № 130 от 01.08.2017 година, постановено по адм. дело № 128/2017 г. по описа на АС-С., съдът е приел, че "... финансовата корекция е определена върху стойността на цялата изплатена сума, финансирана както от Европейския земеделски фонд за развитие на селските райони, така и от националния бюджет, което е в нарушение на чл. 72, ал. 1 от ЗУСЕСИФ" и с оглед на това освен, че е променен процентът на финансова корекция, като е намален от 14, ЗЗ% на 14, 06% с оглед и на заключението на вещото лице е определено, че основата върху която се изчислява финансовата корекция е не цялата сума, а само тази представляваща финансиране от ЕЗФРСР, тоест 14, 06% върху 188 475, 67 лева или сума в размер на 26 499, 68 лева. С Решение № 12516 от 10.10.2018 г. постановено по адм. дело № 12736/2017 година по описа на ВАС, Върховен административен съд е оставил в сила решението на АС-С. в частта му, с която е изменен актът. Неоснователен е доводът на касатора, че към момента на издаване на процесното Решение № 20/311/00921/3/01/04/03 за налагане на финансова корекция с изх. № 01-6500/389 #20 от 20.11.2018 г., издадено от Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" – С. е следвало да се приложи разпоредбата на чл. 1, ал. 2 от ЗУСЕСИФ действаща към редакцията й обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година. Няма спор, че според чл. 142 АПК, съответствието на един оспорен административен акт със закон се преценява към момента на издаването му, но цитираната редакция на ЗУСЕСИФ е обнародвана в ДВ бр. 85 от 24.10.2017 година, а фактическите основания за налагане на финансовата корекция са изложени в предходно решение за налагане на финансова корекция с дата на издаване 23.01.2017 г., т. е. девет месеца преди изменението на закона, на който не е придадено обратно действие. С решение за налагане на финансова корекция № 20/311/00921/3/01/04/03 с изх. № 01-6500/389 А20 от 20.11.2018 г. на Изпълнителния директор на Д. фонд "Земеделие" - С. на практика е игнорирано влязлото в сила решение № 130 от 01.08.2017 г., постановено по адм. дело № 128/2017 г. по описа на Административен съд – С.. Въведеният с изменението на закона унифициран подход не е приложим в настоящия случай и изложените в жалбата съображения за непълноти в закона и разширително тълкуване биха били съотносими в предходното административно производство, но не и към настоящия момент когато има влязъл в сила съдебен акт, в противоречие с който е издаден нов административен акт / и при несъобразяване със силата на присъдено нещо/. В този смисъл, спорът относно законосъобразността на административния акт в частта му за финансова корекция върху средствата от национално съфинансиране е окончателно решен в влязло в сила съдебно решение, което е окончателно съгласно чл. 223 АПК и задължително, съгласно чл. 177, ал. 1 АПК и чл. 297 и сл. ГПК. В този смисъл, обоснован е изводът на първоинстанционния съд, че въпреки приетото от съда с влязъл в сила съдебен акт, в повторно издадения от административния орган акт отново е посочено, че финансовата корекция следва да бъде определена и върху средствата, представляващи изплатено финансиране от националния бюджет. Извършено е позоваване на разпоредбата на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ, съгласно която за средства от ЕСИФ се счита и предвиденото в програмите национално съфинансиране, но посочената разпоредба е приета със Закона за изменение и допълнение на ЗУСЕСИФ, който е обнародван в ДВ, бр. 85 от 24.10.2017 г., и не е била действащо право към датата на издаване на предходния акт за налагане на финансова корекция. Тази разпоредба, макар и действаща към датата на издаване на оспорения в настоящото производство акт, не би могла да обоснове извод за законосъобразност на този акт, тъй като е издаден на същите фактически основания, на които е издаден и предходният такъв. Добавеното в оспорения акт правно основание на чл. 1, ал. 2, изр. 2 от ЗУСЕСЕФ не е във връзка с нови факти - такива, които да са настъпили след първоначално издадения административен акт. Касае се за едни и същи фактически установявания, по отношение на които е налице влязло в сила съдебно решение, поради което е недопустимо с настъпила законодателна промяна да се обосновава последващия акт, при все, че с атакувания административен акт е наложена финансова корекция, която вече е била налагана с предходния акт и то при липса на възобновено административно производство. В допълнение настоящата инстанция следва да посочи, че само в случай на приложение на чл. 173, ал. 2 АПК, когато оспорен административен акт е отменен и преписката е върната за ново произнасяне, в зависимост от дадените задължителни указания от съда и при съобразяване на чл. 142, ал. 1 АПК административният орган би могъл да издаде административен акт в съответствие с действащите нормативни разпоредби, тъй като в този случай спорът не се явява решен с влязло в сила решение, но настоящият случай не е такъв. Предвид на изложените съображения настоящият съдебен състав приема, че обжалваното решение е правилно, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което следва да бъде оставено в сила. В отговора си ответника е посочил, че претендира разноски и прилага списък за тях, но нито техния размер е посочен, нито е приложен списък за разноските по чл. 80 ГПК, като същите обстоятелства се отнасят и за преупълномощения защитник, който го е представлявал в съдебно заседание. Поради това претенцията за разноски като необоснована, е неоснователна Водим от гореизложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховния административен съд, четвърто отделение