Решение № 6869 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2014 г.

Решение № 6869 от 10.06.2015 г. на ВАС по адм. д. № 8824/2014 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Транс груп Интернешънъл" ЕООД, чрез управителя Силвия Димитрова, срещу решение № 979 от 14.04.2014 г. постановено Административния съд - Пловдив по адм. дело № 763 по описа за 2012 г. на същия съд. Касаторът твърди, че решението е неправилно. Релевирано е касационно основание, регламентирано в чл. 209, т. 3 от АПК - неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Моли за отмяна на съдебното решение. Претендира разноски за двете съдебни инстанции. Ответникът по касационната жалба - директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. Пловдив не изразява становище по нея. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, преценявайки допустимостта на жалбата, правилността на решението, на релевираните касационни основания и след служебна проверка по чл. 218, ал. 2 АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна. Предмет на съдебния контрол в производството пред административния съд е бил Ревизионен акт /РА/ № 161103855/27.10.2011 г. издаден от орган по приходи при ТД на НАП Пловдив, потвърден в обжалваната част с Решение № 34/16.01.2012 г. на Директор на дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" /понастоящем "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"/ - гр. Пловдив, при ЦУ на НАП, с която съгласно разпоредбата на чл. 152, ал. 2 от ДОПК е намален декларираният резултат за ревизираните периоди м. 03.2011 г. и м. 04.2011 г. със сумата от 7362.16 лв. и от ДДС за възстановяване в размер на 27559.75 лв. е определен ДДС за възстановяване 20197.59 лв. В мотивите на обжалваното решение подробно е обсъдена фактическата страна по спора, а именно издаваните фактури от "Кристи Индивидуал" ЕООД и "Емко Комерсиал" ЕООД са за покупка на гориво с цел превоз на стоки. Дестинацията на превозите била Турция-Европа и обратно, извършва се смяна на шофьорите, която става в България. Пътните листи, документират дестинацията България-Турция-България на съответния командирован шофьор. Ревизираното лице е твърдяло, че две от превозните средства, с които се осъществявал превоза, имали допълнителен резервоар, съдът е приел, този факт за недоказан, тъй като не са представени документи за наличието на такива в хода на ревизията, нито в последствие в съдебната фаза на производството. Решаващият състав е приел, че представената клетвена декларация и приложените в хода на административното обжалване свидетелства, не са достатъчно доказателство, което да установи, че резервоарите са били налични към момента на доставките и че същите са били с необходимата вместимост. Съдът е обсъдил още, че дори да бъдат уважени като доказателства документи представени на 08.11.2011 г., същите могат да удостоверят наличието на такива резервоари след посочената дата, но не и преди нея, докато ревизираните периоди са м. 03. и 04.2011 г. Документирано е, че полученото гориво е получавано директно от бензиностанция, като е обсъдил горните обстоятелства съдът е приел, за правилни изводите на приходната администрация при преценката на правото на приспадане на данъчен кредит, която е изходила от възможността за зареждане на съответното МПС с посоченото в документите количества гориво. Съдът е приел, че не е възможно горивото да е заредено в резервоарите на точно посочените от касатора МПС, с които същият твърди, че извършва международен превоз, т. е. извършва облагаеми доставки с тези МПС, следователно не се доказва, че точно посочените МПС са използвани за тяхното осъществяване. По изложените съображения първоинстанционният съд е обосновал извод за законосъобразност на обжалвания ревизионен акт. Настоящият съдебен състав намира, че обжалваното съдебно решение е правилно, като не се установяват твърдените от касатора нарушения при постановяването му. Касаторът твърди, че са събрани достатъчно доказателства за реалността на извършените доставки, които без основание не са били ценени от съда или са ценени неправилно с оглед крайните фактически и правни изводи на съда. Оплакванията са неоснователни. Обжалваното решение е мотивирано, постановено е при обсъждане на всички събрани доказателства, поотделно, при преценка на доказателствената им сила и стойност, както и съвкупно. Съдът е обсъдил доводите на страните, въз основа на което е направил обосновани фактически и правни изводи. Касаторът оспорва изводите на административния съд за недоказано реално осъществяване на доставките. Счита, че събраните доказателства по делото и заключенията на съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи, водят до извод за действително възникнали данъчни събития, съответно до незаконосъобразен отказ на данъчен кредит на дружеството по процесните фактури издадени от "Кристи Индивидуал" ЕООД и "Емко Комерсиал" ЕООД с предмет стоки - горива. Първото касационно възражение е насочено към неправилно ценене на доказателствата относно констатираната разлика във вместимостта на резервоарите на процесните МПС и зареденото и фактурирано количество гориво. Възражението е насочено към непризнаване правото на приспадане на данъчен кредит само за частта от него, която е свързана допълнително монтираните резервоари, тъй като счита, че наличието им е доказано, предвид което е следва да се приеме, че фактурираното количество гориво е използвано при осъществяване на доставките описани по-горе. Това касационно възражение е неоснователно, както правилно е приел съда, представените впоследствие писмени доказателства противоречат на първоначално представените писмени доказателства от самото ревизирано и задължено дружество. Следва да се отчете фактът, че представените писмени доказателства са частни свидетелстващи документи и тяхната материална доказателствена сила не обвързва съда, а той ги преценява съобразено с останалите данни по делото. Възражението на касатора свързано с констатацията на органа по приходите, а в последствие и тези на съда, че не може да докаже за кои облагаеми доставки е използвано зареденото гориво по конкретно цитираните фактури, издадени от "Кристи Индивидуал" ЕООД и "Емко Комерсиал" ЕООД, е неоснователно. Ревизираното лице твърди, че горивото се изписва не по приходни фактури, а съгласно изминатите километри по пътни листове. Правилно от страна на съда е посочено, че е невъзможно тези МПС на жалбоподателя да са заредили горива в по-голямо количество отколкото е вместимостта на фабричните резервоари, предвид недоказаността наличието на допълнителни резервоари. Констатациите в тази насока не следва да бъдат приповтаряни от настоящата инстанция, тъй като същите са обсъдени от първоинстанционния съд обстойно, ведно с ангажираните доказателства. Съдът правилно е разпределил доказателствената тежест в процеса, като е приел, че в тежест на ревизираното лице, претендиращо възникнало субективно материално право на приспадане на данъчен кредит, е да установи предпоставките и условията за ползване на това право. Независимо от дадената възможност в хода на съдебното производство от страна на касатора не са ангажирани доказателства, които да оборят констатациите на приходната администрация. Както по-горе стана ясно, по делото са назначени съдебно-счетоводна и съдебно-автотехническа експертизи, но заключенията по тях не са кредитирани от съда. Предвид установеното по делото, правилна е преценката на съда за законосъобразност на РА, респ. обжалваното съдебно решение като правилно и следва да бъде оставено в сила. Разноски: С оглед изход от спора съдебни разноски на касатора не се дължат. Независимо от резултата по делото, юрисконсултско възнаграждение на приходната администрация не следва да бъде присъждано, тъй като такова не е претендирано и предвид присъдено такова с обжалваното решение в размера, предвиден в чл. 161, ал. 1, пр. последно от ДОПК. Съобразно изложеното и на основание чл. 221, ал. 2 от АПК, Върховният административен съд, осмо отделение