Решение № 7547 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2015 г.

Решение № 7547 от 22.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 8091/2015 г., III о., докладчик съдията Искра Александрова Производството е по реда на чл. 38, ал. 1 от Закона за държавната собственост (ЗДС). Образувано е по жалба на В. Г. Г., З. К. А., З. А. Г., Б. Б. Г., С. Б. Г., С. Ц. К. и К. М. Г., всички като наследници на Г. Г. К., подадена чрез адв. В. П. - Сачева, срещу Решение № 438 от 12.06.2015 г. на Министерски съвет на Р. Б. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300" и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С., в частта му, с която е определено обезщетението за отчуждената част от поземлен имот № [номер], пореден № [номер], находящ се в землището на [населено място], район "Н.", ЕКАТТЕ [номер], с вид територия - селско стопанство, начин на трайно ползване нива. В жалбата се поддържа, че определеният с административното решение размер на обезщетението е занижен и като такъв не представлява равностойно парично обезщетение по смисъла на чл. 32, ал. 2 от ЗДС във вр. с § 1а от ДР на ЗДС с оглед характеристиките на имотите, намиращи се в землището на [населено място], район "Н.", ЕКАТТЕ [номер], Столична община. Направено е искане за присъждане на разноски. Ответникът по жалбата - Министерският съвет и заинтересованите страни - Министърът на регионалното развитие и благоустройството, Министърът на финансите и Агенция "Пътна инфраструктура", чрез процесуалните им представители, поддържат становище, че жалбата следва да бъде отхвърлена като неоснователна и недоказана. Процесуалният представител на ответника е направил искане за присъждане на разноски за юрисконсултско възнаграждение. Върховният административен съд, трето отделение, в настоящия съдебен състав, след проверка на допустимостта на жалбата, приема, че същата е подадена от надлежна страна в срока по чл. 38, ал. 1 от ЗДС, поради което е допустима. Разгледана по същество, е неоснователна по следните съображения: От събраните по делото доказателства, както и от тези, представени пред административния орган се установи, че с писмо вх. № 04-16-909 от 03.06.2015 г. до министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, председателят на АПИ е поискал да бъде започната процедура по отчуждаване на имоти и части от имоти за държавна нужда за изграждане на обект: "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община. Към искането са приложени: заповед № РД-02-15-20 от 20.02.2014 г. на министъра на РРБ, с която е одобрен подробен устройствен план (ПУП) - парцеларен план, която не е оспорена и е влязла в законна сила, решение № 34-ПР/2010 на МОСВ, финансова обосновка, доклад за определяне на съответно равностойно парично обезщетение при отчуждаване, проект на съобщение до средствата за масово осведомяване. Със съвместен доклад от министъра на регионалното развитие и министъра на финансите, внесен в МС с писмо изх. № 03-07-76 от 09.06.2015 г. е представен и проект за решение за отчуждаване на имоти - частна собственост за реализиране на държавна нужда - изграждане на посочения обект. С решение на МС № 250 от 25.04.2013 г. обект "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 е обявен за такъв с национално значение. На свое заседание, МС е приел Решение № 438 от 12.06.2015 г. за отчуждаване на имоти и части от имоти - частна собственост, за държавна нужда за изграждане на обект "Път II - 18 "Софийски околовръстен път" от км 0+780 до км 6+300 и обект "Път II-18 "Софийски околовръстен път", от км 0+780 до км 6+300 - изместване и реконструкция на съоръжения на други ведомства" на територията на Столична община, област С.. В приложение към точка 1 от решението са описани имотите, които се отчуждават в район Н., С. община, като под номер по ред 21 е посочен имотът, предмет на оспорването и предвиденият за него размер на обезщетение. За собственици на имота са посочени наследниците на Г. Г. К., а именно: З. К. А., В. Г. Г., З. А. Г., Б. Б. Г., С. Б. Г., С. Ц. К. и К. М. Г.. Като доказателство за собственост на имота към делото е приложено Решение № 100-2 от 10.03.1999 г. на Поземлена комисия [община] за възстановяване правото на собственост върху земеделски земи съгласно плана за земеразделяне в землището на мах. Т. С договор № Д-45 от 02.04.2015 г. АПИ е възложила на лицензиран оценител да изготви оценка на имотите, необходими за реализиране на описания обект. За изпълнение на възложената поръчка, лицензираният оценител е ползвал удостоверения за пазарни аналози, съгласно чл. 32 от ЗДС от Службата по вписванията, като са изискани и взети предвид при оценката сделки, които отговарят на законовите изисквания и отразяват състоянието на пазара за период от една година преди възлагане на оценката, а именно - 02.04.2014 г. до 02.04.2015 г. С Удостоверения изх. № 1880 от 08.04.2015 г. и № 2482 от 14.05.2015 г. на Агенцията по вписванията са представени вписани сделки за район Н., които в голямата си част след анализ на оценителя съгласно законовите разпоредби се е установило, че не са за имоти с подобни на отчуждаваните характеристики, а именно - земеделска територия с начин на трайно ползване - нива. Предвид на тези данни за вписани сделки за район Н., оценителят е използвал три НА с общо 5 ПИ, въз основа на което определил равностойното парично обезщетение съгласно разпоредбата на чл. 32, ал. 2 от ЗДС. Експертната оценка на лицензирания оценител е предадена на възложителя АПИ с приемо-предавателен протокол от 02.06.2015 г. Посочената цена за имота, предмет на оспорването в настоящето производство, е възприета от административния орган и е определена като обезщетение на собствениците на отчуждения имот. По искане на жалбоподателите и за изясняване на обстоятелствата по делото, съдът е допуснал съдебно-оценителна експертиза, която да даде заключение за пазарната цена на процесния имот. Експертизата е изготвена от вещо лице, което отговаря на изискванията, посочени в § 1а, т. 3 от ДР на ЗДС да бъде "оценител на имоти". При изготвяне на експертното заключение, вещото лице е взело предвид пазарните аналози, съдържащи се в административната преписка, както и тези, предоставени от Служба по вписванията [населено място]. Вещото лице е представило основана и допълнителна оценителна експертиза. Съгласно експертното заключение по основната експертиза от 07.03.2016 г., прието и кредитирано от съда като обективно и компетентно и неоспорено от страните, размерът на обезщетението за отчуждената част от 2,893 дка от цялата обща площ 4,000 дка на имот [номер] е 17 140 лв., при определена от административния орган размер - 34 282 лв. Разликата в размера на обезщетението произтича от това, че вещото лице е включило в оценката три аналога - нотариални акта № № № 186, 84 и 97, които административният орган не е включил. Допълнителната оценителна експертиза е изготвена на база представени от жалбоподателите 32 бр. пазарни аналога, като в заключението вещото лице е посочило, че 31 от тях не отговарят на нормите на чл. 32, ал. 2 от ЗДС и § 1а, т. 2 и т. 4, б. "в" от ДР на ЗДС, а един е използван в основното заключение. При така установените обстоятелства, от правна страна съдът установи: Оспореното решение е взето от компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в установената от закона писмена форма. Оспорен е размерът на определеното обезщетение. Съгласно чл. 32 от ЗДС имоти и части от имоти - собственост на физически или юридически лица, могат да се отчуждават принудително за задоволяване на държавни нужди, които не могат да бъдат задоволени по друг начин, след предварително и равностойно обезщетение. В случая, на собствениците на отчуждения имот е предвидено парично обезщетение за отчуждената част от собствеността. Равностойното парично обезщетение се определя в съответствие с предназначението на имотите преди влизането в сила на подробния устройствен план, който предвижда изграждане на национален обект, въз основа на пазарните цени на имоти с подобни характеристики, намиращи се в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 ЗДС. Пазарни цени, съгласно определението на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС са осреднените цени от всички сделки с имоти за покупко-продажба, замяна, учредяване на вещни права или прехвърляне на собственост срещу задължение за строителство, ипотека - обезпечаваща покупко-продажба на имот, продажбите чрез търг от държавни и частни съдебни изпълнители, държавните институции и общините, както и други възмездни сделки, с изключение на тези с предмет идеални части от имоти, по които поне една от страните е търговец, сключени в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката и вписани в службата по вписванията по местонахождението на имота. Ако в рамките на 12 месеца преди датата на възлагане на оценката в службата по вписванията по местонахождението на имота са вписани повече от 20 сделки, при определяне на пазарната цена се вземат предвид последните 20 вписани сделки. Осредняването се извършва въз основа на не по-малко от две относими сделки. Няма спор по делото за предназначението на имота, предмет на отчуждаване, че представлява земеделска територия - нива и като такава е отчужден. При принудителното отнемане на собствеността от частно лице по реда на ЗДС за изграждане на национален обект и в случаите, когато обезщетението е парично, а не с равностоен имот, целта на законодателя е собственикът на имота да получи като парично обезщетение такъв размер, който да е равностоен на паричната сума, която би получил при предлагането на този имот на свободния пазар. За определяне размера на обезщетението следва да се посочат пазарните цени на имоти, които да са с подобни характеристики и да се намират в близост до отчуждавания - чл. 32, ал. 2 от ЗДС, а съгласно § 1а, т. 4 от ДР на ЗДС - имоти в близост до отчуждавания са имотите, които са разположени в един и същ район в големите градове с районно деление, в един и същ квартал в другите градове или населени места или селищни образувания и в едно и също землище в земеделските територии и горските територии. С. е град с районно деление, поради което приложим критерии за имоти в близост до отчуждавания са тези, които се намират в един и същ район. Процесният имот, част от който се отчуждава съобразно съдържащата се в преписката скица № 15-263132-24.06.2015 г. на СГКК-С. попада в земеделска територия, с начин на трайно ползване - нива, разположен в землището на Т., който е част от район Н.. Установи се, че административният орган е изчислил размера на обезщетението за отчуждаваната част от имота въз основа на три нотариални акта, както следва - № 137/23.12.2014 г.; № 36/26.01.2015 г. и № 91/20.3.2015 г. Ползваните пазарни аналози са в рамките на дванадесетмесечния период по § 1а, ал. 2 от ДР на ЗДС. Видно от съдържанието им е, че те удостоверяват сделки за покупко-продажба на недвижими имоти - земеделски земи, между лица, едното от които е търговец, поради което отговарят на изискванията на горепосочената разпоредба да служат като пазарни аналози. Не следва да се кредитира заключението на вещото лице, изготвило оценителската експертиза по делото, което в основното заключение определя на база по-голям брой пазарни аналози, обезщетение в по-нисък размер от този определен от административния орган. В противен случай би се стигнало до влошаване положението на обжалващите, което е недопустимо. С допълнителното заключение вещото лице не определя размер на обезщетението, сочейки причините поради които изброените в него сделки, не могат да служат в конкретния случай като пазарни аналози. Настоящият съдебен състав на ВАС, трето отделение не споделя довода на жалбоподателите, направен чрез процесуалния им представител, че цената на квадратен метър за отчуждаваната площ следва да е същата, каквато е определена за имот в същото землище съобразно споразумение, сключено между страни по съдебен спор и одобрено от съда по адм. д. № 1606/2014 г. по описа на ВАС, трето отделение. Твърденията на жалбоподателите са, че: с това споразумение административният орган изрично признава, че за това землище в този квартал и в този район като административно-териториална единица, равностойното парично обезщетение за кв. м. земеделска земя е 20,05 лв.; споразумението има сила на влязло в сила решение; споразумението е пазарен аналог по смисъла на ЗДС, попада в срока по § 1а, т. 2 и т. 2а от ДР на ЗДС. От представените документи - споразумение от 11.02.2015 г., сключено между Й. А. И., Н. А. И., С. Г., Р. А. от една страна и от друга Министерския съвет на РБългария и с участието на заинтересованите страни министърът на МРРБ, министърът на финансите, АПИ и протокол от съдебно заседание на ВАС, трето отделение, проведено на 11.02.2015 г. по адм. д. № 16-6/2014 г. се установява, че посоченото дело е приключило със споразумение. Съгласно чл. 178, ал. 6 АПК потвърденото споразумение има значение на влязло в сила съдебно решение. Това не значи обаче, че потвърденото от съда споразумение, с което приключва спора е идентично на влязлото в сила съдебно решение. Съдебното решение е държавен правосъден акт, а съдебната спогодба е договорен способ за прекратяване на съдебния спор. Приликата между двата акта е, че и двата слагат край на правния спор занапред. Одобрената от съда спогодба не се ползва обаче със сила на присъдено нещо (СПН), с каквато се ползва съдебното решение като държавен правосъден акт. Силата на присъдено нещо на съдебното решение поставя всяка една от страните по съдебния спора в отношение с държавата, спрямо която страните по делото и се задължават да съобразят занапред своето поведение с постановеното съдебно решение. Съдебното споразумението, с което е приключило адм. д. № 1606/14 г. по описа на ВАС след като не е съдебно решение, задължава Министерския съвет на Р. Б. относно цената на един квадратен метър за отчуждения поземлен имот № [номер], земеделска територия, намиращ се в землището на[жк], ЕКАТТЕ 99134, район "Н. " при Столична единствено спрямо страните по това споразумение. Със сключването на съдебното споразумение за МС не се създава задължение за тази цена в аналогични случаи. По тези съображения, не може да се прецени като основателно възражението на жалбоподателите, че обжалваното решение на МС е нищожно, тъй като с него се определя цена на квадратен метър за аналогичен имот, различна от договорената по съдебното споразумение от 11.02.2015 г. за земеделска земя в същото землище, с което е приключило адм. д. № 1606/14 г. е нищожно. Същият извод се налага и при стриктното тълкуване на чл. 177, ал. 2 АПК, на който се позовават жалбоподателите. В посочената разпоредба, законодателят визира единствено противоречие с влязло в сила съдебно решение, каквато съдебната спогодба не е. Соченото от жалбоподателите споразумение не може да се възприеме и като пазарен аналог по смисъла на § 1а, т. 2 от ДР на ЗДС. Договорената цена на квадратен метър площ в споразумението не е пазарна цена, тъй като тя не е резултат от търсене и предлагане на свободния пазар на недвижими имоти през съответния период, а е определена в резултат на взаимни отстъпки на страните по спогодбата. Съдебната спогодба, макар и да има ефект на акт на разпореждане с права, предназначението й е на правно средство за прекратяване на съдебен спор и регулиране на отношенията между спорещите страни. По тези съображения, настоящият съдебен състав на ВАС преценява жалбата срещу решението на МС в атакуваната му част като неоснователна, което обосновава отхвърлянето й. С оглед изхода от спора разноски на жалбоподателите не следва да се присъждат. Следва да бъде уважено искането на процесуалният представител на ответната страна за присъждането на разноски за юрисконсултско възнаграждение, което съдът преценява, че следва да е в размер на 100 лева с оглед правната и фактическа сложност на делото. Воден от горното и на основание чл. 172, ал. 2 от АПК Върховният административен съд, трето отделение,