Решение № 10131 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2014 г.

Решение № 10131 от 17.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 1484/2014 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административно-процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - П. срещу решение № 703 от 17.12.2013 г., постановено по административно дело № 573/2013 г. по описа на Административен съд - П.. Касаторът моли решението на съда да бъде отменено като неправилно поради нарушение на материалния закон (отменително основание по чл. 209, т. 3, предл. 1 от АПК), да се потвърди до размера от 1841.17 лв. отменената с него писмена покана № 13/29-05-816 от 17.06.2011 г., издадена от директора на РЗОК - П., и да му се присъдят направените в двете инстанции съдебно-деловодни разноски. Ответникът по касация ЕТ "Д-р Е. Г. - ИППМП", със седалище и адрес на управление с. С., общ. С., обл. П., представляван от повереника адвокат Коев, моли касационната жалба да бъде оставена без уважение като неоснователна, а съдебното решение в сила като правилно. Претендира и присъждане на направените съдебно-деловодни разноски за тази инстанция. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд в настоящия тричленен състав на шесто отделение счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Разгледана по същество по реда на чл. 218 от АПК на основанията посочени в нея и след проверка на решението за валидност и допустимост, касационната жалба е неоснователна. Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - П. по реда на чл. 145 и следв. от АПК във връзка с чл. 76а, ал. 4 от Закона за здравното осигуряване (ЗЗО) е оспорената от ЕТ "Д-р Е. Г. - ИППМП" писмена покана изх. № 13/29-05-816 от 17.06.2011 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса - П. за възстановяване от едноличния търговец в качеството му на изпълнител на първична извънболнична медицинска помощ (ПИМП), в бюджета на РЗОК/НЗОК на неоснователно заплатените от касата средства за специализирани медицински дейности (СМД) и медико-диагностични дейности (МДД) за първото и второто тримесечие на 2010 г. в общ размер на 2145.67 лв., назначени от изпълнителя на ПИМП извън разрешените надвишения и задължението за компенсиране на определените брой и стойност на индивидуалните регулативни стандарти (РС). С подложеното на касация съдебно решение Пазарджишкият административен съд е отменил писмената покана като незаконосъобразна и е осъдил РЗОК - П. да заплати на адресата й направените от последния по делото разноски в размер на 1550 лв. За да постанови този резултат съдът е кредитирал заключението на назначената по делото съдебно-икономическа експертиза, в съответствие с което е приел, че ако и изпълнителят на медицинска помощ да е превишил определените му регулативни стандарти за СМД и МДД през процесните периоди (вкл. и над разрешените надвишения), то той е успял да ги компенсира през следващите тримесечия до края на годината, което не е било съобразено от административния орган. В мотивите на проверяваното решение е посочено и, че с оглед на установеното по делото компенсиране на превишенията на определените с регулативните стандарти параметри, сумата, предмет на поканата, не се явява получена без правно основание. Решението на Административен съд - П., с което жалбата до него е уважена като основателна, е правилно по своя резултат и не страда от такива пороци, налагащи отмяната му. Фактическата обстановка по делото не е спорна. В хода на съдебното производство пред първоинстанционния съд (т. е. инстанцията по същество на спора, пред която е могло да се установяват юридически и доказателствени факти от значение за законосъобразността на оспорения административен акт), се е установило по безспорен начин, че неусвоените от изпълнителя на медицинска помощ РС за СМД и МДД за календарната 2010 г. надвишава размера на превишението им от първите две тримесечия на годината. Това е обсъдено надлежно от решаващия съдебен състав, а изложените в касационната жалба доводи в тази насока до-голяма степен преповтарят казаното от процесуалния представител на директора на РЗОК - П. пред първата инстанция. В случая не е нанесена щета на бюджета на НЗОК и в този смисъл съдът обосновано и материално законосъобразно е приел, че след като няма нанесена щета, изпълнителят на медицинска помощ (ИМП) не следва да отговаря за установеното превишение за първото и второто тримесечие на 2010 г. Целта на закона при издаване на писмената покана е да се възстановяват сумите, представляващи превишение на определените с регулативните стандарти брой и стойност на СМД и МДД, за да не се получава преразход на бюджетни средства в рамките на бюджетната година, а в случая такъв преразход не е налице, тъй като сумата на превишението от първите две тримесечия на 2010 г. е била компенсирана до края на годината. Освен изложеното по-горе, от събраните доказателства явства, че протоколите за определяне на регулативни стандарти са съставени от РЗОК на 02.03.2010 г. за първото тримесечие на 2010 г. и на 11.05.2010 г. за второто тримесечие, и няма данни кога са връчени на ИМП (очевидно не по-рано от датата на съставянето им.) В тази връзка за пълнота на изложението следва изрично да се отбележи, че настоящият съдебен състав не споделя становището на първоинстанционния съд за неоснователност на направеното възражение в първоначалната жалба, че поради несвоевременно връчване от РЗОК на изпълнителя на медицинска помощ на протоколите за определените му регулативни стандарти не би могло да се обоснове нарушение, изразяващо се в превишаването им. Съдът не е трябвало да игнорира факта, че административният орган не е изпълнил задължението си по чл. 24, ал. 2 от Правилата по чл. 3, ал. 2 от Закона за бюджета на НЗОК за 2010 г. своевременно да съобщи на изпълнителя на медицинска помощ протоколите, определящи регулативните стандарти за първо и второ тримесечие на 2010 г. Именно поради закъснялото връчване на тези протоколи, за ИМП е било обективно невъзможно да съобрази определените му за периодите регулативни стандарти при назначаване на съответните дейности. Превишението на регулативните стандарти е извършено при невиновно поведение на ответника в настоящото производство, тъй като той не може да изготви протоколите и да инициира тяхното подписване и връчване - това е задължение на възложителя по сключения между тях договор. Констатираното поведение на административния орган в разрез с клаузите на договора и законовите изисквания е трябвало да бъде преценено от съда като самостоятелно основание за отмяна на издадената писмена покана. Съгласно § 6 от Преходните и заключителни разпоредби на Правилата за реда за определяне на броя на специализираните медицински дейности и стойността на назначаваните медико-диагностични дейности за назначаване от изпълнители на първична и специализирана медицинска помощ, приети с решение № РД-УС-04-153 от 21.12.2009 г. на УС на НЗОК, до изготвяне на окончателния брой на цитираните дейности през първия месец от текущото тримесечие изпълнителите назначават СМД и МДД съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 г. и съобразно определения регулативен стандарт за предходното тримесечие. Доколкото липсва изрична разпоредба, която да съдържа правила за определяне на броя на СМД и стойността на МДД, ако двустранните протоколи не бъдат подписани в указания срок, по аргумент от чл. 46, ал. 2 от Закона за нормативните актове, нормата на § 6 от ПЗР на Правилата следва да намери приложение и в този случай. В случая преценката за спазване на регулативните стандарти за процесните тримесечия е трябвало да се направи именно според правилото на § 6 от правилата, съобразно медицинската целесъобразност, обема и честотата на СМД и МДД по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД 2010 и съобразно определения регулативен стандарт за предходните им тримесечия. Ако РЗОК не изпълни задължението си (както е в случая), произтичащо от разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от Правилата във връзка с чл. 167, ал. 1 от НРД 2010 г. да връчи на изпълнителя на ПИМП протоколи за определяне на регулативните стандарти при приемане на отчета за първия месец на съответното тримесечие, то именно РЗОК (съответно директорът на РЗОК като страна в съдебното производство) следва да докаже, че до връчването на тези протоколи изпълнителят на ПИМП е действал в нарушение на медицинската целесъобразност, обема и честотата им по приложения № 6, 7, 8 и 9 към НРД - 2010 г. и в несъответствие с определения регулативен стандарт за съответното предходно тримесечие, чийто размер е съобразен със заключението на приетата експертиза и изискванията за медицинска целесъобразност по приложенията към НРДМД 2010 г. С оглед на изложеното тезата, която се силаеше да докаже касатора, за неправилност на първоинстанционното решение и законосъобразност на отменената с него писмена покана, не може да бъде кредитирана. Затова, като е отменил писмената покана, Административен съд - П. не е нарушил, а правилно е приложил закона, поради което постановеното от него решение следва да бъде оставено в сила. Предвид неоснователността на главните касаторови искания акцесорната им претенция за присъждане на направените пред двете инстанции съдебно-деловодни разноски също няма основание да бъде уважавана, а основателно се явява своевременно заявеното искане на ответника по касация да му се присъдят сторените разноски по делото за касационното производство. Съгласно наличните по делото доказателства в тази насока ЕТ "Д-р Е. Г. - ИППМП" е заплатил 700 лв. възнаграждение на упълномощения да го представлява пред Върховния административен съд адвокат, които РЗОК - П. следва да му възстанови. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предложение 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,