Решение № 10010 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2013 г.
ВАСIII отделение03.07.2013 г.докладчик Албена Радославова
Диспозитив
ОСТАВЯ В СИЛА решение № 2677 от 11.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1679/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, II отделение- VII-ми състав. Решението е окончателно.
Мотиви
Решение № 10010 от 3.07.2013 г. на ВАС по адм. д. № 1450/2013 г., III о., докладчик съдията Албена Радославова Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба от "Харигруп 1" ЕООД със седалище и адрес на управление гр. Пловдив срещу решение № 2677 от 11.12.2012 г., постановено по адм. дело № 1679/2012 г. по описа на Административния съд - Пловдив, II отделение- VII-ми състав. Касаторът твърди недопустимост, а евентуално- нищожност и/ или неправилност на съдебното решение поради постановяването му в нарушение на материалния закон - касационно основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба, кметът на община Пловдив, район "Северен", редовно призован, се представлява от адв. Йорданов, който оспорва жалбата, а по същество развива съображения за нейната неоснователност, съответно - за правилност на обжалваното съдебно решение на основания, подробно изложени в писмения отговор на жалбата. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд - III отделение, като взе предвид доводите на страните и извърши преценка на доказателствата по делото, намира, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е процесуално допустима. Разгледана по същество, същата е неоснователна. С обжалваното решение АС-Пловдив е отхвърлил жалбата на касатора срещу заповед № РД 12 09-182 от 19.05.2012 г. на кмета на район"Северен" при община Пловдив, с която на основание чл. 65, ал. 1 и ал. 2 от Закона за общинската собственост и чл. 80, ал. 1 и 2 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество на територията на Пловдивска община/ за краткост -Наредбата / е наредено да се изземе от "Хари груп 1" ЕООД имот - общинска собственост, а именно: метален павилион за продажба на закуски с квадратура от 10.5 кв. м., разположен в двора на Езикова гимназия"Иван Вазов"-гр. Пловдив върху терен - публична общинска собственост-УПИ I- За Английска и Руска гимназии, който павилион е обозначен по кадастралната карта и кадастралния регистър на гр. Пловдив като едноетажна сграда с № 56784.501.348.20 и предназначение: сграда за обществено хранене поради обстоятелството, че същият имот се държи без правно основание. За да стигне до този правен резултат, съдът е приел, че заповедта е издадена от компетентен орган в рамките на предоставените му по закон и при условията на наредбата на Пловдивския общински съвет правомощия, при спазване на процесуалноправните и материалноправните правила. Съдът е приел за безспорен първия елемент от фактическия състав на чл. 65, ал. 1 от ЗОС- обстоятелството, че металният павилион, предмет на изземване с оспорената заповед, съставлява частна общинска собственост. АС-Пловдив е развил подробни съображения защо, независимо от характеристиките на вещта като движима или не, трайно прикрепена към земята или не, както и независимо от гражданскоправния спор за същата, развиващ се между Езикова гимназия"Иван Вазов" и "Хари груп 1" ЕООД, павилионът безспорно е общинска собственост, а последният наемодател - гимназията само управлява тази собственост. Съдът е установил наличието и на една от трите, алтернативно предвидени в чл. 65, ал. 1 от ЗОбС предпоставки, която по дефиниция следва да бъде налице кумулативно с общинската собственост върху имота, за да е налице материалноправното основание по чл. 65/ЗОС- металният павилион се държи от касатора без правно основание, тъй като наемният му договор с Езикова гимназия "Иван Вазов" е прекратен поради изтичане на уговорения срока. Нов наемен договор или анекс за удължаване на срока не е сключван, а административният характер на наемното правоотношение и противопоставянето на наемодателя изключват института на превръщането на срочния наемен договор в безсрочен по смисъла на чл. 236, ал. 1 от ЗЗД. Настоящият състав на Върховния административен съд - III отделение споделя изцяло развитите от съда в съдебното решение фактически и правни изводи. Правилно съдът е отхвърлил предявената жалба, като е приел, че издадената заповед е законосъобразна. Решението е постановено съобразно правилно изяснена от събраните доказателства фактическа обстановка, при спазване на процесуалните изисквания и при правилно прилагане на материалния закон. Обосновано съдът е приел, че обжалваната заповед е постановена от компетентен орган и съдържа от формална страна всички изискуеми реквизити на административния акт по чл. 59 от АПК. Правилно съдът е отхвърлил доводите за нищожност на заповедта поради спорната собственост на иззетата с нея вещ. Обосновано съдът е приел безспорна установеност на общинска собственост върху павилиона- същият е заснет по КК и КР на гр. Пловдив като отделен ПИ със собствен идентификатор, в първоначалния договор за наем от 2006 г. /т. 23.6/, както и в Констативен протокол от 29.08.2006 г., /и двата документа - подписани от касатора/ павилионът е посочен като общински. Правилно съдът е приел за неотносимо към правилността на административния акт наличието на правен спор между ЕГ"Иван Вазов" и касатора относно павилиона. На първо място - този спор касае защита на владението/държането на вещта, а не собствеността й. На следващо място - не евентуален спор за собствеността на иззетата вещ с трето лице, а представянето на доказателства за наличие на основание за ползване, противопоставимо на община - Пловдив, би довело до материална незаконосъобразност на заповедта. Обжалваната заповед е постановена при спазване на приложимите материалноправни разпоредби. Съгласно разпоредбата на чл. 65, ал. 1 от ЗОбС на изземване по административен ред със заповед на кмет на община или район от граждани или юридически лица подлежи имот, ако са налице две, кумулативно предвидени по закон предпоставки - имотът да съставлява общинска собственост- от една страна, а от друга страна - алтернативно същият да се владее или държи без основание, да не се използва по предназначение или нуждата от него да е отпаднала. Правилно АС- Пловдив е приел, че са налице и двете кумулативни изисквания за приложение на чл. 65, ал. 1 от ЗОС - павилионът съставлява общинска собственост и същият се държи от касатора без правно основание - т. е. на отпаднало такова поради прекратен с изтичане на срока му договор за наем. В касационното производство, вероятно с допълнително, постъпило по пощата писмо / пощенско клеймо от 29.05.2013 г./ с изпращащ: Хари Харатюн Ховагимян и получател: Върховен административен съд, е постъпила и касационна жалба от директора на Езикова гимназия "Иван Вазов"- Пловдив срещу атакуваното съдебно решение. ЕГ"Иван Вазов" не е била конституирана като страна в производството пред АС-Пловдив. Касационната жалба от името на директора на гимназията няма входящ номер от деловодството на ВАС, нито към същата е представено пълномощно от името на процесуалния представител на директора на гимназията адв. Румен Исов. Дори да се приеме, че касационната жалба, въпреки посочените по-горе свои недостатъци, е редовна и изхожда от ЕГ"Иван Вазов"-Пловдив, същата се явява недопустима поради липса на правен интерес от обжалване или, евентуално, е неоснователна. Въпреки, че разпоредбата на чл. 210, ал. 2 от АПК предоставя правото на неучаствалите в първоинстанционното производство лица, за които съдебният акт е неблагоприятен, да подават касационна жалба срещу решението в касационното производство, в конкретния случай ЕГ"Иван Вазов" -Пловдив няма правен интерес от оспорване, тъй като административният акт не засяга пряко права и законни интереси на гимназията. С оглед гореизложеното изводът на административния съд за наличие на всички фактически и правни основания за издаване на обжалваната заповед е законосъобразен, а постановеното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2,предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение
Цитирани разпоредби
1- чл. 65