Решение № 5031 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7725/2018 г.

Решение № 5031 от 4.04.2019 г. на ВАС по адм. д. № 7725/2018 г., V о., докладчик съдията Емил Димитров Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. А., чрез процесуален представител, против решение № 2020 от 27.03.2018 г. по адм. дело № 13947/2017 г. на Административен съд С.-град, с което жалбата на А. против заповед № Л-4092 от 01.09.2017 г. на гл. директор на Главна дирекция "Изпълнение на наказанията", за налагане на дисциплинарно наказание "уволнение" и прекратяване на служебното правоотношение, е отхвърлена. Иска се отмяна на съдебното решение като неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Подробни съображения в подкрепа на касационното основание излага в касационната жалба. Претендира разноски. Прави възражение по чл. 78, ал. 5 от ГПК. Ответникът чрез процесуален представител в в СЗ оспорва касационната жалба и моли да бъде отхвърлена. Претендира разноски-юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Настоящият състав на Върховния административен съд, пето отделение приема, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Решението на Административен съд С.-град е постановено в съответствие с материалния закон. Правилно съдът е счел, че оспорената заповед е издадена от компетентния по смисъла на чл. 13, ал. 2, т. 9 от Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража (ЗИНЗС) орган, в предвидената от закона писмена форма. Споделя се извода на АССГ, че при издаване на процесната заповед не са допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила. Противно на възраженията в касационната жалба оспореният пред АССГ акт съдържа изброените в чл. 210, ал. 1 ЗМВР реквизити, включително правни и фактически основания. Актът е подробно мотивиран и съдържа описание на извършеното деяние, нарушените законови разпоредби и правила от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО, утвърден със заповед №ЛС-04-755/17.08.2006 г. на Министъра на правосъдието, като обстоятелства относно извършеното нарушение, включително относно фактическата обстановка се съдържат и в цитираните в заповедта обобщена справка рег. № 5330/28.07.2017 г. и становище рег. № 5496/31.07.2017 г. Спазени са изискванията на чл. 195, ал. 2 от ЗМВР, чл. 196 от ЗМВР както и процедурата по чл. 207 от същия закон. Дисциплинарното производство е образувано със заповед на органа по чл. 207, ал. 1, т. 1 от ЗМВР, с която е определен и дисциплинарно разследващ орган. М. А. е запознат със заповедта за образуване на дисциплинарно производство, като по този начин му е осигурена възможност да упражни правата, предвидени в чл. 207, ал. 8 ЗМВР. Проведено е дисциплинарно производство, в хода на което са изяснени фактите и събирани доказателства за установяване на нарушението съгласно чл. 207, ал. 3 от ЗМВР, като за изясняване на обективната истина са използвани допустимите от закона начини и средства /чл. 206, ал. 3 от ЗМВР/. Доводът, че служителя не е запознат с писмената справка/обобщена справка рег. № 5330/28.07.2017 г. / противоречи на приетите по делото доказателства, тъй като видно от саморъчното отбелязване на стр. 8 от справката, А. е запознат и е получил екземпляр от същата на 28.07.2017 г. На следващо място, спазена е разпоредбата на чл. 206, ал. 1 от ЗМВР. Преди налагане на дисциплинарното наказание ДНО се е запознал писмените обяснения на А./за даване на които служителя е бил изрично поканен/, видно от отбелязването върху придружително писмо рег. № 7231/22.08.2017 г., към което обясненията са приложени. В съответствие с приложимите материалноправни разпоредби е заключението на първоинстанционния съд, че от страна на жалбоподателя е допуснато посоченото в оспорената заповед дисциплинарно нарушение и предпоставките на чл. 194, ал. 2, т. 4 ЗМВР, вр. чл. 203, ал. 1, т. 13 и чл. 226, ал. 1, т. 8 от ЗМВР за налагането на най-тежкото дисциплинарно наказание и прекратяване на служебното правоотношение са изпълнени. От приетите по делото доказателства е безспорно установено, че М. А., към датата на издаване на оспорения акт на длъжност надзирател II-ра степен в затвора в гр. С., I-ва категория, на 15.04.2017 г. е управлявал МПС след употреба на алкохол-0. 57%. При тези факти правилно първостепенния съд е приел, че е налице деяние несъвместимо с етичните правила за поведение регламентирани в разпоредбите на чл. 30 и чл. 31 от Етичния кодекс за поведение на държавните служители в ГДИН и ГДО. Процесното деяние, изразено чрез действие, уронва престижа на службата и представлява тежко нарушение на служебната дисциплина, за което правилно административния орган е наложил дисциплинарно наказание "уволнение" по см. на чл. 203, ал. 1, т. 13 от ЗМВР, и на осн. чл. 206, ал. 1, т. 8 от ЗМВР служебното правоотношение на А. е прекратено, както законосъобразно е приел първостепенния съд. По отношение определянето вида и размера на наложеното наказание АССГ е изложил мотиви, които изцяло се споделят от настоящата инстанция. Обжалваното решение е постановено при спазване на съдопроизводствените правила. АССГ е изпълнил задължението си по чл. 168 АПК като е извършил съдебен контрол на оспорения административен акт по критериите, посочени в чл. 146 АПК и е установил релевантните за спора фактически обстоятелства. Съдът е преценил всички събрани по делото доказателства поотделно и в тяхната съвкупност, разпределил е тежестта на доказване в процеса съобразно доводите и възраженията на страните, на които е дадена възможност да ангажират доказателства. На основание горното настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на съдебния акт не са допуснати посочените от касатора нарушения по чл. 209, т. 3 от АПК, поради което съдебното решение следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на спора и съобразно претендираните и доказани разноски, с оглед на факта, че ответната страна е представлявана от юрисконсулт в съдебното производство, на основание чл. 143, ал. 4 от АПК вр. ТР № 3/13.05.2010 г. на ОС на колегиите на ВАС, и съгласно чл. 78, ал. 8 от ГПК, вр. чл. 144 АПК, на ответника следва да се присъдят разноски- юрисконсултско възнаграждение в размер на 100 лв., като в този случай възражението по чл. 78, ал. 5 от ГПК не следва да се уважава предвид липсата на основания по цитираната разпоредба. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, Пето отделение