Решение № 10490 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13683/2015 г.

Решение № 10490 от 10.10.2016 г. на ВАС по адм. д. № 13683/2015 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Многопрофилна болница за активно лечение "Р. А." АД - гр. П., ЕИК *********, представлявана по делото от пълномощника адв. С. С., срещу решение № 384 от 19.10.2015 г., постановено по административно дело № 446/2015 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлена като неоснователна жалбата на лечебното заведение срещу Покана за възстановяване на суми, получени без правно основание изх. № 29-02-1432211001-322 от 3.09.2015 г. на директора на Районна здравноосигурителна каса (РЗОК) - П., с която изпълнителят на болничната медицинска помощ е задължен да възстанови сума в общ размер от 813.19 лв., от които 720 лв. по два случая по клинична пътека (КП) № 131 "Оперативно отстраняване на катаракта" към история на заболяването (ИЗ) № 3480 и ИЗ № 3995 от 2014 г. и 93.19 лв. лихва. По съображения за неправилност, относими към касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК - нарушение на материалния закон и необоснованост, касаторът претендира отмяна на оспореното решение и вместо него да бъде постановено друго, с което жалбата му до първоинстанционния съд против писмената покана да се уважи. Ответникът по касация - директорът на Районна здравноосигурителна каса - гр. П., действащ чрез процесуалния си представител юрисконсулт Иванова, в съдебно заседание моли съдебното решение да се остави в сила като правилно и законосъобразно. Участващият в производството по делото на основание чл. 217, ал. 2 от АПК прокурор от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и правилност на оспореното с нея решение. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за която решението е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши служебно проверка на основание чл. 218, ал. 2 от АПК и въз основа на фактите, установени от Административен съд - П., съгласно чл. 220 от АПК, настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение е валидно и допустимо. В тази връзка решаващият състав съобрази, че решението е постановено по отношение на акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. След като провери решението и по реда на чл. 218, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за неоснователна. Атакуваният с нея съдебен акт не страда от твърдяните от касатора пороци, евентуалното съществуване на които би обусловило наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. За да не уважи сезиралата го жалба срещу процесната писмена покана Административен съд - П. е приел е, че оспореният административен акт е издаден от компетентен административен орган в кръга на неговите правомощия, въз основа на нормативно установени, предшестващи издаването му действия и процедури, в съответната писмена форма и съдържа необходимите реквизити, което го прави процесуално законосъобразен. При издаването му не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Административното производство е започнало по заповед на директора на РЗОК гр. П. за извършване на пълна медицинска проверка - за периода април 2014 г. по изпълнение на договор № 140253 от 20.02.2014 г. за оказване на болнична помощ по клинични пътеки, връчена по надлежния ред на жалбоподателя. Констатациите от извършената проверка са оформени в констативен протокол от 17.06.2014 г., в който подробно са описани констатираните от проверяващите нарушения с обстоятелствено описани истории на заболяването. Съставен е протокол за неоснователно получени суми № 54/26.06.2014 г., в който са посочени суми по видове дейности, а именно: КП № 131 с ИЗ № 3480 за периода 31.03-03.04.2014 г., КП № 131 с ИЗ № 3995 за периода 14.04-18.04.2014 г. Издаден е Акт за установяване на административно нарушение, въз основа на акта е издадено наказателно постановление № 168 от 17.07.2014 г. от директора на РЗОК гр. П. за нарушение на чл. 55, ал. 2, т. 3 от ЗЗО във връзка с чл. 55, ал. 2 от ЗЗО и чл. 177, ал. 1, т. 1; чл. 182; чл. 188, т. 6, б. "а" и б. "б" от Национален рамков договор за медицински дейности, сключен между Националната здравноосигурителна каса и Българския лекарския съюз за 2014 г. (НРД за МД за 2014 г.), във връзка с Приложение № 16 от НРД за МД за 2014 г. - точка II "Индикации за хоспитализация и лечение", подточки 1 - "Индикации за хоспитализация" и 2 - " Диагностично-лечебен алгоритъм" по КП 131, и на основание чл. 53 от ЗАНН и чл. 105з, ал. 2 от ЗЗО са наложени имуществени санкции, всяка от по 200 лв. Наказателното постановление е обжалвано, но след проведено съдебно производство е потвърдено НП № 168 от 17.07.2014 г. с решение № 271 от 11.06.2015 г. по НАХД № 003227 от 2015 г. на Районен съд - П., влязло в сила на 4.08.2015 г. Вследствие на това на основание чл. 76б от ЗЗО законосъобразно е издадена процесната писмена покана за възстановяване на неоснователно получени суми в размер на 813.19 лева. Решението на Административен съд - П. е правилно и изводите му като обосновани и материално законосъобразни се споделят от касационната инстанция. Първоинстанционният съд е събрал и коментирал относимите за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е обсъдил всички факти от значение за спорното право и е извел обосновани правни изводи. Атакуваният съдебен акт се основава на правилна преценка на събраните доказателства, издаден е в съответствие с приложимите за случая материалноправни разпоредби, като е постановен при спазване на съдопроизводствените правила. При изготвянето на същия са взети предвид релевантните за спора обстоятелства и факти и изразените от страните становища по тях. С влизането в сила на наказателно постановление № НП № 168 от 17.07.2014 г., издадено от директора на РЗОК - П., следва да се приеме безпротиворечиво, че вменените с него на МБАЛ "Р. А." АД гр. П. нарушения действително са били извършени и спорът в тази връзка е окончателно решен. Според чл. 297 от ГПК влязлото в сила решение е задължително за съда, който го е постановил, и за всички съдилища, учреждения и общини в Р. Б. Правилно първоинстанционният съд е приел, че производството пред него е между същите страни и има за предмет покана, която има същите фактически основания, както и цитираното наказателно постановление. От това следва, че приетото за установено във връзка с него не подлежи на ново оспорване, съответно доказване. С издадената писмена покана изх. № 29-02-1432211001-322/3.09.2015 г. административният орган търси възстановяване на сумите, получени без правно основание, предвид доказаните нарушения, предмет на наказателно постановление № НП-168 от 17.07.2014 г. на директора на РЗОК -П.. Видно от данните по делото - представените доказателства и приложените към тях спецификации за болнична медицинска помощ по договор № 140253 от 20.02.2014 г., сумата за възстановяване, посочена в нея, е правилно определена. Правилно съдът е приел, че обсъжданата писмена покана е законосъобразна и е отхвърлил жалбата срещу нея. В касационната жалба са наведени и доводи, че в настоящия случай е приложим по аналогия гражданскоправния институт на неоснователното обогатяване - чл. 55, ал. 1 от Закона за задълженията и договорите (ЗЗД). Твърденията на касатора са, че след като между РЗОК - гр. П. и МБАЛ "Р. А." АД е налице и действа валидно сключен договор № 1400253 от 20.02.2015 г. за извършване на болнична медицинска помощ по клинични пътеки, то процесната сума е получена на валидно правно основание, а именно цитирания договор и не е налице сума получена без правно основание. Противно на тезата на касатора, досежно материалноправните предпоставки в конкретния случай не са приложими по аналогия правилата на чл. 55, ал. 1 от ЗЗД в хипотезата на неоснователно обогатяване, а специалните правила, предвидени в ЗЗО и индивидуалния договор между страните. Индивидуалните договори, сключвани между НЗОК и изпълнителите на медицинска помощ, не са гражданскоправни по своето естество, тъй като не се сключват между равнопоставени лица. Създаденото правоотношение между държавен орган, натоварен с властнически правомощия, и лечебно заведение със самостоятелен правен статут, се регулира от административното, а не от гражданското право. Събирането на задълженията към бюджета на НЗОК се извършва чрез издаване на индивидуален административен акт (писмена покана), който създава задължения за адресата за плащане и едностранно определя способа на изпълнението. Писмената покана е издадена при спазване на предвидената процедура в контролно производство по реда на специалния за процесните правоотношения Закон за здравното осигуряване, която покана представлява индивидуален административен акт по смисъла на чл. 21, ал. 1 от АПК. Изложеното изключва аналогията с гражданското право и в частност с института на неоснователното обогатяване по ЗЗД, който касае отношения между равнопоставени субекти. От горното явства, че тезата, която се силаеше да докаже касатора, не може да бъде кредитирана. Оспорената писмена покана е издадена в съответствие с материалния закон и при спазване на реда, установен в чл. 74, ал. 3 и 4 и чл. 76б от Закона за здравното осигуряване. Предвид тези съображения настоящият съдебен състав намира, че като не е уважил подадената до него жалба, първоинстанционният съд е постановил правилен съдебен акт, който при липсата на касационни основания, водещи до неговата отмяна, трябва да бъде оставен в сила. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,