Решение № 17507 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2013 г.

Решение № 17507 от 30.12.2013 г. на ВАС по адм. д. № 12411/2013 г., VI о., докладчик съдията Николай Гунчев Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) във връзка с чл. 119 от Кодекса за социално осигуряване (КСО). С решение № 48/29.07.2013 г. по административно дело № 55/2013 г., Административен съд - Силистра е: 1) обявил нищожността на решение № РА-27/7.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра, с което е потвърдено разпореждане № Ра-904/7.03.2013 г. на ръководител на "ПО" при ТП на НОИ - Силистра; 2) разпоредил изпращане на ТП на НОИ - Силистра на преписката по подадената от Виолета Иванова Михайлова от гр. Силистра жалба за решаване въпроса по същество съобразно дадените задължителни указания в мотивите на съдебното решение в 14-дневен срок от получаване на преписката. Така постановеното решение е атакувано с касационна жалба от директора на ТП на НОИ - Силистра, действащ чрез процесуалния представител старши юрисконсулт Маргарита Маринова. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт, относими към касационните отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Исканията са за отмяна на решението на Административен съд - Силистра и потвърждаване на отмененото с него решение на директора на ТП на НОИ - Силистра, както и присъждане в полза на ТП на НОИ - Силистра на разноски във вид на юрисконсултско възнаграждение. Ответникът по касация Виолета Иванова Михайлова от гр. Силистра в писмен отговор оспорва касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, счита касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в преклузивния 14-дневен срок по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК, за които оспореното с нея решение е неблагоприятно, срещу подлежащ на касационно оспорване съдебен акт. Като извърши дължимата проверка по реда на чл. 218 от АПК, настоящият съдебен състав намира касационната жалба за основателна. Оспореното с нея първоинстанционно решение е валидно и допустимо, защото е постановено по отношение на административен акт, който подлежи на съдебен контрол, като произнасянето е извършено от надлежно сезиран компетентен съд в рамките на правомощията му. Атакуваният с касационната жалба съдебен акт обаче е неправилен, понеже страда от пороци, обуславящи наличието на отменителните основания по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК. От данните по делото явства, че с подадено в РУСО (ТП на НОИ) - Силистра на 7.11.2012 г. заявление Виолета Иванова Михайлова е поискала изменение на отпуснатата й лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване. На 20.12.2012 г. тя е подала друго заявление, с което е поискала да й бъде отпусната лична пенсия за осигурителен стаж и възраст. С разпореждане от 21.02.2013 г. ръководителят на пенсионното осигуряване й е отпуснал исканата пенсия за осигурителен стаж и възраст, като на основание чл. 95, ал. 1, т. 4 от КСО е спряна личната й пенсия за инвалидност поради общо заболяване и са оставени за изплащане личната пенсия за осигурителен стаж и възраст, социалната пенсия за инвалидност и добавката по чл. 84 от КСО. С процесното разпореждане от 7.03.2013 г. пенсионният орган на основание чл. 98, ал. 1 и чл. 74, ал. 3 от КСО, и § 117 от ПЗР на КСО, е отказал да преизчисли отпуснатата на Виолета Иванова Михайлова лична пенсия за инвалидност поради общо заболяване (вече спряна с предходното му разпореждане от 21.02.2013 г.). На 1.04.2013 г. Михайлова е подала молба до директора на ТП на НОИ - Силистра със следното съдържание: "Моля съгласно чл. 56 от АПК да се отмени разпореждане Ра-904/7.03.2013 г. на ръководител пенсионно осигуряване, тъй като оттеглям заявлението си за пенсиониране за трудов стаж и възраст, като пенсията ми остане за инвалидност поради общо заболяване". Сезиран по този начин в качеството си на горестоящ административен орган, директорът на ТП на НОИ - Силистра е потвърдил разпореждането от 7.03.2013 г. Решението на последния е атакувано от Михайлова пред Силистренския административен съд, който е уважил жалбата й. В мотивите на проверявания в настоящото производство първоинстанционен съдебен акт е направено описание на извършените от административните органи фактически и правни действия във връзка с подадените от Михайлова заявления до РУСО - Силистра. За да обяви нищожността на решението на ръководителя на ТП на НОИ, Силистренският административен съд е приел, че молбата на физическото лице от 1.04.2013 г. не представлява жалба срещу разпореждането на ръководителя на пенсионното осигуряване от 7.03.2013 г., поради което директорът на ТП на НОИ се е произнесъл по непредявена претенция, при липса на материална предпоставка за това, а именно сезиране с жалба. Горното е прието като неспазване на административнопроизводствените правила по смисъла на чл. 146, т. 3 от АПК. Изводът на съда за нищожност на атакуваното пред него решение е необоснован и в нарушение на приложимия материален закон, което има за последица постановяването на неправилен по смисъла на чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК съдебен акт. Неналично е твърдяното от Силистренския административен съд съществено нарушение на административнопроизводствената процедура. В молбата си от 1.04.2013 г. Виолета Иванова Михайлова изрично е направила искане за отмяна на разпореждането от 7.03.2013 г., издадено от органа по чл. 98, ал. 1, т. 1 от АПК (длъжностното лице, на което е възложено пенсионното осигуряване), като по този начин надлежно е сезирала по реда на чл. 117, ал. 1, т. 2, б. "а" от КСО ръководителя на ТП на НОИ да извърши административен контрол на разпореждането. В решението на последния от 7.05.2013 г. са изложени мотиви относно неприложимостта на чл. 56 от АПК, доколкото е налице произнасяне с разпореждане от 21.02.2013 г., и за законосъобразността на обжалваното разпореждане от 7.03.2013 г. с оглед чл. 74, ал. 3 от КСО, съгласно който пенсия за инвалидност поради общо заболяване не се отпуска, възобновява и възстановява на лицата, на които е отпусната пенсия за осигурителен стаж и възраст, което е станало с разпореждането от 21.02.2013 г. Произнасянето с атакуваното пред първоинстанционния съд решение от 7.05.2013 г. на директора на ТП на НОИ - Силистра е в съответствие с молбата на Михайлова от 1.04.2013 г., в която се изразява несъгласие с разпореждането на пенсионния орган от 7.03.2013 г. и се иска отмяната му, и изводите на административния съд за това, че последното не е обжалвано, са явно необосновани и не държат сметка за уредбата в чл. 117 - 118а от КСО. Решението на директора на ТП на НОИ е постановено от материално, териториално и по степен компетентен орган в кръга на неговите правомощия и в изискуемата от закона форма (вкл. посочени фактически и правни основания), при спазване на административнопроизводствените правила, в съответствие с приложимите за казуса материалноправни разпоредби и с целта на закона. С оглед на това, при наличие на касационните основания по чл. 209, т. 3, предл. 1 и 3 от АПК неправилното съдебно решение трябва да се отмени, и доколкото спорът е изяснен от фактическа и правна страна и не се налага извършване на нови процесуални действия, вместо първоинстанционното решение следва да бъде постановено друго по съществото на спора, с което подадената първоначална жалба се отхвърли като неоснователна. При този изход на спора основателна се явява акцесорната касаторова претенция за присъждане на юрисконсултско възнаграждение за осъществената защита в съдебното производство пред настоящата съдебна инстанция, реализирана от надлежно упълномощената юрисконсулт Маринова. Съгласно Тълкувателно решение № 3 от 13.05.2010 г. по тълкувателно дело № 5/2009 г. на Общото събрание на колегиите на Върховния административен съд, в случаите, в които съдът отхвърли оспорването на административния акт, страната дължи заплащане на разноски за юрисконсултско възнаграждение, когато административният орган е представляван от юрисконсулт в съдебно-административното производство. В процесният казус са налице тези условия. Видно е от съдържанието на разпоредбите на чл. 143 от АПК, че правилата за дължимост на разноски са обусловени от резултата при оспорването. Липсата на изрична регламентация в АПК за случаите, когато при отхвърляне на жалбата органът се представлява не от адвокат, а от юрисконсулт, обосновава субсидиарното приложение на Гражданския процесуален кодекс (ГПК) на основание чл. 144 от АПК. В тези случаи правото на съдебни разноски - присъждане на юрисконсултско възнаграждение при благоприятен за органа изход на спора, възниква по силата на чл. 78, ал. 8 от ГПК, която норма гласи, че в полза на юридически лица и еднолични търговци се присъжда и адвокатско възнаграждение, ако те са били защитавани от юрисконсулт. Ето защо правото на съдебни разноски възниква в хипотезите на чл. 78, ал. 8 от ГПК във връзка с чл. 143, ал. 4 от АПК, с оглед изхода на производството и от факта, че административният орган (респ. юридическото лице) е защитаван от юрисконсулт. Отговорността за разноски е гражданско облигационно отношение, произтичащо от процесуалния закон и уредено в него, като съдът в хипотезата на отхвърлена жалба присъжда адвокатско възнаграждение не в полза на представляващия юрисконсулт, а в полза на юридическото лице, което е защитавано от него, респективно към това ЮЛ, в чиято структура се намира представляваният по този начин едноличен административен орган, издал оспореният административен акт. Съгласно чл. 36 от Закона за адвокатурата във връзка с чл. 8 от Наредба № 1 от 9.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, за защита по административни дела възнаграждението се определя съобразно разпоредбата на чл. 7, ал. 1, т. 4 от наредбата - за други неоценяеми искове, в размер на 150 лева за съдебна инстанция, които ответницата по касация следва да бъде осъдена да заплати на ТП на НОИ - Силистра за юрисконсултско възнаграждение. Мотивиран така и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 2 и чл. 222, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, шесто отделение,