Решение № 9485 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10528/2013 г.

Решение № 9485 от 7.07.2014 г. на ВАС по адм. д. № 10528/2013 г., I о., докладчик съдията Мадлен Петрова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" град София при ЦУ на НАП против решение № 3794 от 05.06.2013 г. на Административен съд, София град, постановено по адм. дело № 10021/2012 г., с което е отменен издаденият на "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД /правоприемник на "Недвижимости Лидл България ЕООД и КО" КД/ ревизионен акт № 1111210/22.02.2012 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП - София, потвърден с решение № 2048/20.08.2012 г. на директора на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП относно непризнатото право на данъчен кредит в общ размер 56600 лева за данъчни периоди м. 10.2010 г. и м. 11.2010 г., на основание чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Касаторът твърди, че решението е неправилно, поради нарушение на материалния закон. Конкретните доводи се отнасят до неправилно приложение на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС във връзка с § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. Според касатора процесните доставки от "Хоризонт 2005" ЕООД и от "Динатстрой" ООД, които са свързани с инвестиции в инфраструктурата на парк "Стефан Караджа", гр. Павликени и със строителство на обходен път и тротоари в гр. Враца, представляват безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС, съответно към община Павликени и към община Враца. В тази връзка касаторът счита изводите на първоинстанционния съд за липса на предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС за неправилни. Искането е за отмяна на решението и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира се присъждане на юрисконсултско възнаграждение за двете съдебни инстанции. Ответникът - "Лидл България ЕООД Енд КО" Командитно дружество /КД/, чрез процесуалния си представител адв. Тодоров оспорва касационната жалба и моли да се остави в сила решението, по съображения подробно изложени в представения по делото писмен отговор. Дружеството - ответник счита, че в процесния случай обстоятелството, че извършването на СМР услуги е уговорено като насрещна престация за придобиване на правото на собственост върху недвижимите имоти, изключва безвъзмездния характер на тези доставки. Претендира присъждане на разноски за касационното производство. Участващият в касационното производство прокурор от Върховна административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, като взе предвид доводите на страните и извърши проверка на обжалваните съдебни актове съгласно чл. 218 от АПК, приема следното: Касационната жалбата е процесуално допустима като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, е неоснователна, поради следното: Предмет на съдебен контрол за законосъобразност пред административния съд е бил ревизионен акт в частта, в която на "Недвижимости Лидл България ЕООД и КО" КД е отказано право на данъчен кредит за данъчен период м. 10.2010 г. в размер на 6 600 лева по фактура № 157/05.10.2010 г. издадена от "Хоризонт- 2005" ЕООД във връзка с изграждане на парк "Стефан Караджа" гр. Павликени и за м. 11.2010 г. в размер на 50 000 лева по фактура № 436/09.11.2010 г., издадена от "Динатстрой" ООД, във връзка със строителство на обходен път и тротоари на търговски обект "Плюс", гр. Враца, ж. к. "Сениче". Органът по приходите е приел, че са извършени услуги в имот, който не е собственост на ревизираното лице и СМР са предназначени за последващи безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС към Община Павликени и община Враца, тъй като липсват уговорки за възмездно прехвърляне на разходите по тези доставки от страна на изпълнителя към собствениците на посочените имоти. На това основание в ревизионния акт е мотивиран отказ на правото на данъчен кредит с основанието по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, независимо от изпълнението на условията на чл. 69 или чл. 74 от ЗДДС. В обжалваното решение съдът е приел от фактическа страна, че страните не спорят по реалността на доставките, фактурирани от "Хоризонт-2005" ЕООД и "Динатстрой" ООД, тяхното осчетоводяване, начисляването на ДДС и разплащането между страните. Приел е за безспорно и обстоятелството, че процесните услуги са извършени в обекти, собственост на съответната община и са насочени да подобрят инфраструктурата на съответните поземлени имоти. По отношение предмета на дейност на ревизираното дружество, съдът е установил, че е свързан с придобиване, продажба, вземане и/или отдаване под наем, управление и експлоатация в България на недвижимо имущество и свързаното оборудване, изграждане и възстановяване на сгради и принадлежащи на дружеството и трети лица, пряко или непряко и експлоатацията на свързани услуги; даване/вземане под наем, преотдаване/пренаемане, прехвърляне и придобиване на движимо имущество, недвижимо имущество, свързано оборудване и права върху тях, като придобитите недвижими имоти ги отдава съответно под наем за изграждането на търговски обекти от веригите Лидл и Плюс. По делото е установено, че "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД е универсален правоприемник на "Недвижимости Лидл България ЕООД и КО" КД по силата на преобразуване чрез вливане. Съгласно констатациите в ревизионния доклад първоначалното наименование на ревизираното дружество е било "Иммобилия - България Търговия" КД и преди преобразуването му, към процесните периоди е променяно на "Иммобилия - Требул - Тенгелман Риал Истейт България" КД и на "Тенгелман Риал Истейт Интернешенъл България" КД /от 17.10.2008 г./. С тези наименования дружеството е участвало в правоотношенията си с община Павликени и община Враца в процесните периоди. Наличието на пряка връзка между заплатените разходи за СМР по процесните фактури и икономическата дейност на "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД, съдът е приел за доказана въз основа на представените по делото доказателства - договори за придобиване на право на собственост върху недвижими имоти в община Враца и община Павликени, писмата от кметовете на тези общини, с които настояват да се спазят поетите ангажименти по изграждането на инвестиции в съседните недвижими имоти, собственост на съответната община, договорите за заместване в дълг, при които жалбоподателят е заместил в дълг първоначалния му поемател и това е станало със знанието и съгласието на кредитора - съответната община, разрешенията за строеж и проектната документация, свързана с изграждането на съответната инфраструктура. От заключението на СТЕ е установено, че инвестициите в инфраструктурата на парк "Стефан Караджа" в гр. Павликени и строителството на обходен път и тротоари на търговски обект Плюс в гр. Враца са предвидени в съответната документация за продажба на имот и в конкурсната процедура по ЗОбС, като условие за сключване на договора за прехвърляне на собствеността и предназначението им е свързано с обслужване на процесните имоти. Според съда икономическата и счетоводна обусловеност на разходите за получената услуга /комплекс от услуги/ и дейността на жалбоподателя е потвърдена и от заключението на ССЕ - извършените разходи за услуги по строително монтажни работи са отразени като част от оперативните разходи и непряко оказват влияние на пазарната цена на извършените в последствие доставки на стоки и услуги на клиенти на жалбоподателя. Начислените амортизации за актива са част от счетоводните разходи за извършването на доставките, срещу които жалбоподателят отчита приходи от наеми на търговски помещения на наематели и приходи от услуги на населението. Направените разходи, както и чрез амортизациите на сградата пренасят стойността си в бъдещите облагаеми доставки и непряко се явяват част от извършваните облагаеми доставки чрез построените сгради. При тези фактически данни, съдът е приел, че основният спорен въпрос е дали извършените в резултат на услугите в общинската инфраструктура подобрения представляват безвъзмездна доставка в полза на съответната община по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. За да отмени ревизионния акт е обосновал извод, че при доказана връзка на получените услуги с целите на независимата икономическа дейност на данъчно задълженото лице, правото на данъчен кредит не следва да бъде ограничавано на основание на това, че услугите са извършени по отношение на имот публична общинска собственост или че представляват изменения на публични инфраструктурни мрежи. Според съда в процесния случай дарствено намерение в полза на община Враца и община Павликени не е обективирано от страна на ревизираното дружество, а дейностите по строителството са предприети с цел да се обслужи строежа и експлоатацията на собствена сграда, чрез която да се извършват облагаеми доставки - отдаване под наем на трето лице за оперирането на магазин от търговска верига. По тези съображения и съгласно чл. 160, ал. 2 от ДОПК в решението е обоснован краен извод за материална незаконосъобразност на ревизионния акт. Решението е правилно. Не е налице посоченото от касатора основание по чл. 209, т. 3 от АПК - нарушение на материалния закон. Разпоредбата на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС предвижда две самостоятелни хипотези - когато стоките или услугите са предназначени за безвъзмездни доставки, или за дейности, различни от икономическата дейност на лицето. От използвания от законодателя съюз "или" следва, че правото на данъчен кредит е изключено за получателя по сделки, които са предназначени за безвъзмездни доставки, въпреки че последните са във връзка с икономическата му дейност, както и за получените стоки или услуги, с които получателят е осъществил възмездни сделки, които обаче са извън икономическата му дейност. Установената от съда фактическа обстановка по спорните доставки не е била спорна и се подкрепя от наличните по делото доказателства. При установените по делото факти правилно съдът е приел, че спорът е правен и се отнася до характера на доставките, осъществени в полза на община Павликени и община Враца с оглед приложението на чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС. Възражението на касатора, че извършените от "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД разходи за СМР представляват безвъзмездни доставки по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ДОПК, тъй като подобренията са извършени в общински имоти и ревизираното лице не е получило насрещна престация срещу тези доставки, се опровергава от събраните по делото доказателства. По делото е установено, че разходите за СМР услуги по изграждането на изграждане на парк "Стефан Караджа" гр. Павликени и разходите по строителството на обходен път и тротоари на търговски обект "Плюс", гр. Враца, ж. к. "Сениче", са част от насрещната престация, дължима на съответната община във връзка с придобиване право на собственост върху общински имоти, в които са впоследствие са изградени стопанисваните от ревизираното лице магазини от веригата "Лидл" и "Плюс". Това обстоятелство изключва безвъзмездният им характер по смисъла на § 1, т. 8 от ДР на ЗДДС. От представените по делото писмени доказателства е установено, че "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД като универсален правоприемник на "Недвижимости Лидл България ЕООД и КО" КД е приобретател на правото на собственост върху недвижим имот - УПИ II, в кв. 151 от ПУП на гр. Павликени. Правото на собственост е придобито по силата на договор за покупко-продажба, сключен между "Михайлов - Легал Корпорейшън - МЛК - България" ЕООД и "Иммобилия - България Търговия" КД /с променено впоследствие наименование "Недвижимости Лидл България ЕООД и КО" КД/, с нотариален акт 7, том I, рег. № 101, дело № 5 от 11.01.2008 г. по описа на нотариус рег. № 129 на НК. По делото няма спор, че продавачът по този договор е придобил правото на собственост върху имота от община Павликени с договор от 07.12.2007 г. за покупко - продажба на недвижим имот в резултат на проведена конкурсна процедура по реда на ЗОбС. Видно от предмета на този договор, общината се задължава да прехвърли правото на собственост върху незастроен урегулиран поземлен имот с площ от 7000 кв. м, находящ се в УПИ II, кв. 151 по ПУП на гр. Павликени срещу задължението на купувача да заплати договорената цена и изпълни конкурсните условия. Видно от сключения на 31.07.2008 г. договор за заместване в дълг ревизираното дружество /с променено наименование "Иммобилия - Требул - Тенгелман Риал Истейт България" КД/ е поело всички задължения на купувача по договора от 07.12.2007 г. към община Павликени. Действително този договор е подписан само от уговорителя - купувач по договора с общината и от поемателя - ревизираното дружеството и не е подписан от кредитора - община Павликени. При това положение сключеният между длъжника и третото лице договор е такъв за встъпване в дълг по смисъла на чл. 101 от ЗЗД. В тази хипотеза не е необходимо съгласието на кредитора. В този смисъл е и тезата на ревизираното дружество в жалбата до административния съд. Съгласно цитираната норма, трето лице може да встъпи като съдлъжник в определено задължение по съглашение с кредитора или с длъжника. В случая обективираната обща воля на страните в договора от 31.07.2008 г. сочи, че е постигнато именно такова съглашение между купувача и длъжник по договора от 07.12.2007 г. към общината и последващия приобретател на имота - "Иммобилия - Требул - Тенгелман Риал Истейт България" КД. По този начин община Павликени се е сдобила с още един длъжник по договора от 07.12.2007 г. - ревизираното дружество, което е престирало уговорените в договора услуги по изграждане на обект от общинската инфраструктура. От друга страна видно от споразумение от 13.09.2010 г., сключено между "Тенгелман Риал Истейт България" КД и община Павликени общината е приела изпълнението на задълженията по договора от 07.12.2007 г. именно от ревизираното лице и по силата на посочения договор от 31.07.2008 г. за заместване в дълг. Процесните разходи за СМР по изграждането на парк Странджа, са свързани именно с изпълнението на задължението за инвестиции съгласно предмета на договора за продажба на общинския имот. От така установените факти, следва, че разходите на ревизираното дружество, макар и извършени за подобряване на актив - общинска собственост, са свързани с придобиване на собствен актив - недвижим имот, находящ се в УПИ II, от кв. 151 по ПУП на гр. Павликени, който е предназначен за икономическата дейност на дружеството и се използва за облагаеми доставки. Аналогична е и установената по делото фактическа обстановка относно разходите за изграждане на обходен път и тротоари в гр. Враца по фактурата, издадена от "Динатстрой" ООД. Ревизираното дружество и в този случай е последващ приобретател на имот общинска собственост - УПИ IV, от кв. 158, ж. к. Сениче, гр. Враца, по силата на договор за покупко-продажба, сключен с "Михайлов Легал Корпорейшън МЛК - България" ЕООД с нотариален акт № 27, том III, рег. № 3473, дело № 286 от 25.04.2007 г. по описа на нотариус рег. № 006 по регистъра на НК. Съгласно нотариален акт № 96, том II, рег. № 2510, дело 195 от 21.03.2007 г. на нотариус рег. № 006 на НК, "Михайлов Легал Корпорейшън МЛК - България" ЕООД е придобило правото на собственост върху имота от Емил Сабитай Аладжем. Последният се легитимира като собственик на имота по силата на два договора от 12.09.2006 г. и 06.02.2007 г., сключени с Община Враца по реда на ЗОбС. В договора от 06.07.2007 г. срещу придобиване правото на собственост върху общинския имот за купувача е уговорено задължение за плащане на цена и за изграждане на граничещата с имота транспортна инфраструктура по одобрения ПУП, която включва и входа и изхода на обекта. Обстоятелството, че и в този случай ревизираното дружество е заместило първоначалния купувач в дълга към община Враца по изграждане на пътната инфраструктура се установява от приложеното по делото писмо изх. № 9100-14170/07.07.10 на община Враца. С последното общината отправя покана към "Тенгелман Риал Истейт Интернешенъл България" КД да изпълни поетите от него задължения към общината във връзка с договор за заместване в дълг от 31.07.2008 г., подписан с Емил Аладжем. Съдът е обсъдил тези доказателства и правилно е приел, че и в този случай при извършването на разходите за изграждане на общинската инфраструктура липсва дарствено намерение от страна на ревизираното дружество спрямо общината. Няма спор по делото, че имотът, предмет на продажбата от община Враца се използва за целите на икономическата дейност на дружеството. Неоснователно е възражението в касационната жалба за липса на възмездност и насрещност на престациите, поради това, че задължението за инвестиции не е част от сключените от "Лидл България ЕООД Енд Ко" КД договори за покупко-продажба с "Михайлов - Легал Корпорейшън - МЛК - България" ЕООД. Няма пречка двата договора - договорът за покупко-продажба и договорът по чл. 102 от ЗЗД, респективно чл. 101 от ЗЗД, да бъдат сключени отделно. Същественото е, че по силата на двата договора, ревизираното дружество е придобило както вещното право на собственост върху общинския имот и е поело задълженията на купувача към първоначалния собственик. Наличието на доказателства за приемане на изпълнението от съответната общината, осъществено от дружеството - поемател на задълженията на купувача по първоначалните договори за продажба на имота, установява и възмездният характер на извършените от него разходи по осъществяването им. Обстоятелството, че условието за инвестиции в хода на конкурсната процедура не е поставено от общината - продавач на имота, а предложението е на купувача на общинския имот, е ирелевантно за преценката относно характера на доставката, тъй като това условие е прието от съответната община и изрично е включено в предмета на договорите за продажба на общински имоти по реда на ЗОбС. Предвид изложеното по-горе, следва да се приеме, че разходите за СМР услуги по спорните фактури са възмездни и са предназначени икономическата дейност на ревизираното дружество. С оглед на изложеното, настоящият състав намира, че административният съд е приложил правилно материалния закон, като е приел, че не са налице предпоставките по чл. 70, ал. 1, т. 2 от ЗДДС, които изключват правото на приспадане в общ размер от 56600 лева, по фактурите, издадени от "Хоризонт 2005" ЕООД и "Динатстрой" ЕООД, поради което решението като валидно, допустимо и правилно, следва да се остави в сила. При този изход на спора, разноски за касационното производство се дължат на ответника в размер на 1200 лева, изплатено адвокатско възнаграждение без ДДС. Водим от горното, Върховният административен съд, първо отделение,