Решение № 6786 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15885/2009 г.

Решение № 6786 от 25.05.2010 г. на ВАС по адм. д. № 15885/2009 г., VII о., докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по реда на чл. 208 и следващи от Административно процесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, гр. София, подадена чрез процесуалния му представител, против Решение № 79 от 2.10.2009 г., постановено по адм. дело № 484/2009 г. по описа на Административен съд - София-град. Касационният жалбоподател поддържа оплаквания за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон и необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Сочи, че към момента на издаване на процесната заповед същата е била законосъобразен административен акт, в какъвто смисъл се е произнесъл и първоинстанционният съд. Счита, че при постановяване на решението съдът неправилно е приложил разпоредбата на чл. 142, ал. 2 АПК, като е отменил акта за налагане на принудителната административна мярка въз основа на настъпили след издаването му обстоятелства, които са неотносими към проверката на законосъобразност на заповедта и са предмет на друго административно производство, а именно - такова по отмяна на мярката от административния орган поради отпадане на основанието за налагането й. В тази връзка касаторът се позовава на издадената от него Заповед № 09007270/15.10.2009 г. Като порок на решението се изтъква и осъждането на Министерството на вътрешните работи за разноски, въпреки че то не е било конституирано като страна по делото. По развитите в касационната жалба доводи се иска отмяна на атакуваното решение и постановяването на ново такова по съществото на спора, с което да бъде отхвърлена жалбата срещу процесната заповед. Ответникът Цветан Събев Събев не изразява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Застъпва становището, че решението на съда е правилно и следва да бъде оставено в сила Върховният административен съд, в настоящия състав, констатира, че касационната жалба е подадена в законоустановения срок и от надлежна страна, поради което се явява процесуално допустима. Разгледана по същество същата е неоснователна по следните съображения: С обжалваното решение Административен съд - София град е отменил Заповед № 2008009582 от 17.12.2008 г., издадена от директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР, с която на основание чл. 76, т. 5 (отм.) от Закона за българските документи за самоличност (ЗБДС, понастоящем Закон за българските лични документи, загл. изм. - ДВ, бр. 82 от 2009 г.) на Цветан Събев е наложена принудителна административна мярка "да не се разрешава напускане на страната, а паспорти и заместващи ги документи да не се издават" със срок от 17.12.2008 г. до 16.12.2010 г. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е установил от фактическа страна, че в дирекция "БДС" на ГД "ОП" - МВР е постъпило уведомление от дирекция "ПОП" на ГД "КП" - МВР за получено в сектор "Наркотици" писмо № КО-55-33-110/25.11.2008 г. от дирекция "Консулски отношение" при Министерство на външните работи с приложена открита грама № КО-09-1765/19.11.2008 г. на Посолството на Република България в Рим по повод съобщение от полицията в град Неапол, участък Секондилиано за арестувани на 18.11.2008 г. двама български граждани - Цветан Събев Събев и Ненчо Христов Ненков, които са обвинени в "трафик и укриване на упойващи вещества", с отбелязване, че задържаните се намират в затвора Поджореале в Неапол. Въз основа на посочените документи директорът на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР е издал Заповед № 2008009582 от 17.12.2008 г., с която е наложил на Цветан Събев принудителна административна мярка (ПАМ) по чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС. От приложените по делото материали е видно, че с постановление на съда в Неапол от 01.12.2008 г. (неправилно отразено в решението "19.12.2008 г. ") е отменена мярката за неотклонение "задържане под стража" на Цветан Събев, поради липса на достатъчно доказателства за съучастие в разследваното деяние, като същият е бил освободен от затвора на 03.12.2008 г. От представената присъда на съда в Неапол, постановена на 14.07.2009 г., е установено, че лицето не е било привлечено като обвиняем, във връзка със задържането му на 18.11.2008 г. Съгласно свидетелство за съдимост от Служба "Съдебен архив" - Прокуратура на Републиката към съда на Неапол към 11.09.2009 г. няма данни за Събев, а според удостоверение, издадено на 11.09.2009 г. от Прокуратурата в Неапол не са налице данни за висящи дела на името на Цветан Събев. При така установената фактическа обстановка съдът е приел от правна страна, че обжалваният индивидуален административен акт е издаден от компетентен орган, в предвидената от закона форма, при спазване на процесуалноправните и материалноправните разпоредби и съобразяване с целта на закона. Според изводите на първоинстанционния съд към момента на издаване на процесната заповед предпоставката на чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС за налагане на ПАМ, а именно - извършено от лицето по време на пребиваването му в друга държава нарушение на нейното законодателство, е била налице, поради което волеизявлението на административния орган към този момент е било законосъобразно. Решаващият съд е счел, че по смисъла на приложената материална норма официалното писмо от МВнР относно данни за извършено нарушение в чужда държава е достатъчно за налагане на мярката, без да е необходимо събирането на други доказателства за нарушението, като с оглед диспозитивния характер на разпоредбата прилагането на ПАМ е предоставено изцяло на самостоятелната преценка на административния орган. За да отмени оспорената пред него заповед съдът се е позовал на хипотезата на чл. 142, ал. 2 АПК. Приел е, че ангажираните от жалбоподателя доказателства относно преразглеждане на задържането му, освобождаването му от затвора, както и липсата на повдигнато срещу него обвинение във връзка с ареста на 18.11.2008 г., са нови факти, настъпили след издаване на акта за налагане на ПАМ, които опровергават посочените в същия фактически основания, поради което е неоправдано и незаконосъобразно да бъде ограничено правото му на свободно придвижване. В този аспект съдът е заключил, че след като са оборени данните за извършено от Събев нарушение на законодателството на Италия по време на пребиваването му там, към момента на постановяване на решението заповедта се явява незаконосъобразна и подлежи на отмяна. Решението е правилно като краен правен резултат, но не по изложените в него мотиви. Върховният административен съд, в настоящия състав, за да се произнесе по касационната жалба, възприе изцяло фактическата обстановка, приета за установена от първоинстанционния съд. При правилно установените фактически обстоятелства съдът законосъобразно е отменил Заповед № 2008009582 от 17.12.2008 г. на директора на Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР. С разпоредбата на чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС (с редакция на нормата към момента на издаване на заповедта) се предвижда възможност по преценка на административния орган да не се разреши напускане на страната, паспорти и заместващи ги документи да не се издават на лица, които по време на пребиваването си в друга държава са извършили нарушения на нейното законодателство - за срок две години от получаване на официално писмо от Министерството на външните работи или на документите за принудително извеждане или експулсиране, посочващи извършеното нарушение, от компетентните органи на съответната държава. Следователно правнорелевантният факт, даващ основание за евентуалното налагане на ПАМ е доказано извършване на нарушение на чуждо законодателство. Нормата е диспозитивна по своя характер, прилагането й е по усмотрение на компетентните органи, които в случая упражняват правомощията си при условията на оперативна самостоятелност. При прилагането й органът следва да извърши внимателна индивидуална преценка за всеки конкретен случай. Настоящата инстанция счита, че при издаването на административния акт са допуснати съществени нарушения на административно производствените правила, противоречие на материалния закон и неговите цели. В случая не са били налице представките на чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС за налагане на оспорената ограничителна мярка с оглед липсата на установено нарушение на законодателството на чужда държава. По делото е безспорно, че мярката, взета спрямо Цветан Събев на основание чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС, е по повод писмо на дирекция "Консулски отношения" - МВнР. Фактическите обстоятелства в изпратеното от МВнР писмо обаче не обосновават прилагането на ПАМ по чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС. В писмото не се съобщава, че българският гражданин Цветан Събев е извършил нарушение на чуждото законодателство, а за неговото задържане на 18.11.2008 г. заедно с други две лица с обвинение за трафик и укриване на упойващи вещества. Предназначението на това писмо е информативно за органите на Министерството на вътрешните работи относно факта за задържането на българските граждани. Официалното писмо на Министерство на външните работи по см. на чл. 76, т. 5 (отм.) ЗБДС следва да съдържа достатъчно сведения за извършено нарушение на законодателството на чужда държава от български гражданин. В случая въпреки задържането на Събев не са изнесени категорични данни, че той е извършил нарушение, респ. - престъпление. Всъщност в административната преписка отсъства конкретна информация за привличането на Събев като обвиняем, което се установява и от последвалата присъда на съда в Неапол. От представените удостоверение и свидетелство за съдимост е видно, че за лицето няма данни в съдебния архив в Неапол, нито висящи дела там. В подкрепа на този извод се явява и развитието на казуса, от което е видно, че още преди налагането на ограничителната мярка с процесната заповед, задържането на Събев е било отменено по съдебен ред (01.12.2008 г.) и лицето е било освободено от затвора (03.12.2008 г.) поради липсата на достатъчно доказателства за участието му в деянието, за което е било задържано на 18.11.2008 г. Следователно не се касае за нови факти, възникнали или настъпили след постановяване на акта по смисъла на чл. 142, ал. 2 АПК, а за такива съществували преди издаването му, които са били от значение за решаване на въпроса, т. е. за правнорелевантни факти налични към 17.12.2008 г., когато е издадена заповедта за прилагане на ПАМ, които обаче не са били съобразени от директора на ГД "ОП" - МВР съгласно задълженията му по чл. 26, чл. 34, чл. 35 и чл. 36 АПК. Така допуснатите процесуални нарушения в случая се явяват съществени, тъй като са рефлектирали върху волеизявлението на органа, което е формирано при неправилно прилагане на материалния закон и в противоречие с принципите за истинност, съразмерност, законност и служебно начало, регламентирани съответно в чл. 7, чл. 6 , чл. 4, ал. 1 и ал. 2 и чл. 9, ал. 2 и ал. 4 АПК. По изложените съображения касационната инстанция приема, че решението в частта за отмяна на незаконосъобразно издадения административен акт е правилно и следва да бъде оставено в сила. Съдът при извършената съгласно чл. 218 АПК служебна проверка на първоинстанционното решение констатира, че в диспозитива на същото осъдената за разноски страна е неправилно определена. С оглед изхода на спора дължимостта и размерът на разноските, установени от АССГ, са безспорни. За разноските е задължена обаче неучаствуваща по делото страна - Министерство на вътрешните работи вместо страната в процеса - Главна дирекция "Охранителна полиция" - МВР. При това положение решението частта, с която МВР е осъдено да заплати на Цветан Събев сумата от 12 (дванадесет) лева разноски по делото следва да бъде отменено, като вместо него да се постанови осъдителен диспозитив за горепосочените разноски по отношение на ГД " ОП" - МВР. Така мотивиран и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на седмо отделение,