Решение № 5135 от 24.4.2024 г. на ВАС по адм. д. № 3068/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 - 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 459, ал. 8 от Изборния кодекс /ИК/. Образувано е по касационна жалба, подадена от Н. Томов, кандидат за кмет на община Вършец, чрез пълномощник адв. А. Кашъмов, против решение 263 от 20.02.2024 г., постановено по адм. дело 71/2024 г. по описа на Административен съд Монтана, с което е потвърдено решение 94-МИ/30.10.2023 г. на Общинска избирателна комисия Вършец /ОИК Вършец/, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от Област Монтана И. Лазаров издигнат от Политическа партия /ПП/ Герб. В касационната жалба се развиват доводи за неправилност на съдебния акт, като постановен при допуснати нарушения на материалния закон и на съдопроизводствените правила, както и при необоснованост - касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Основните оплаквания са свързани със съществени според кастора нарушения на съдопроизводствените правила, изразяващи се е неуведомяване на жалбоподателя и защитата му за съдебното заседание на 14.02.2024 г., отхвърляне на всичките му доказателствени искания и необсъждане на доводите, изложени с писмената му защита. Излагат се и съображения, че е налице нищожност на оспорения акт на ОИК. Иска се отмяна на обжалваното решение на първоинстанционния съд и обявяване недействителност на проведения избор, както и връщане на преписката на ОИК. Претендира се присъждане на разноски и се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение. С касационната жалба е направено и искане за произнасяне от Конституционния съд по конституционосъобразността на чл. 56, ал. 3 от ГПК, чрез поставяне на въпрос: Съответства ли разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК в настоящия й вид на изискванията за достъп до съд и защита на правото на справедлив процес, съответно разпоредбите на чл. 120, ал. 2, чл. 121, ал. 1, чл. 122, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията? Ответникът Общинска избирателна комисия - Вършец, представлявана от председателя Ц. Димитров, в представено по делото писмено становище оспорва касационната жалба и моли решението на Административен съд - Монтана да бъде оставено в сила. Ответникът И. Лазаров, чрез пълномощник адв. Г. Тренчев, в съдебно заседание и с представено писмено възражение, взема становище за неоснователност на касационната жалба и моли да бъде оставена без уважение. Претендира присъждане на разноски за производството пред настоящата инстанция. Ответникът А. Маджарски не заявява становище по касационната жалба. Ответникът Г. Никифоров не заявява становище по касационната жалба. Ответникът ПП ГЕРБ, чрез пълномощник адв. Г. Димитрова, в съдебно заседание и с представено по делото възражение, счита касационната жалба за неоснователна и моли решението на административния съд да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на разноски за водене на делото. Ответникът - ПП Възраждане не заявява становище по касационната жалба. Ответникът Коалиция БСП за България не заявява становище по касационната жалба. Ответникът - Коалиция Продължаваме Промяната - Демократична България не заявява становище по касационната жалба. Представителят на Върховната прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Предлага решението на Административен съд Монтана да бъде оставено в сила. Настоящият състав на Върховния административен съд, четвърто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в законоустановения срок по чл. 459, ал. 8 от ИК. Разгледана по същество е неоснователна, по следните съображения: Производството пред Административен съд Монтана е било образувано по повод подадена жалба, допълнение и уточнение към нея от Н. Томов от гр. Вършец, в качеството на регистриран кандидат за избиране на кмет на Община Вършец, издигнат от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България, регистриран с Решение 44-МИ/24.09.2023 г. на ОИК - Вършец за участие в изборите за общински съветници и за кметове на 29 октомври 2023г., против Решение 94-МИ/30.10.2023 г. на ОИК - Вършец, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК е обявен за избран кмет на Община Вършец, обл. Монтана И. Лазаров издигнат от ПП ГЕРБ, получил 1885 действителни гласове. Съдебното производство е второ по ред и се е развило във връзка с решение 1275 от 05.02.2024 г. по адм. дело 11574/2023 г. постановено от Върховния административен съд. С него е отменено решение 693 от 10.11.2023 г., постановено по адм. дело 681/2023 г. по описа на Административен съд - Монтана и е върнато делото за ново разглеждане от друг състав на същия съд, който да съобрази предмета на направеното оспорване кои точно протоколи на СИК се оспорват и по отношение на кои факти (извършени поправки, зачертавания, липса на подписи от всички членове на СИК и т.н.) се оспорва тяхната истинност, като на основание чл. 193, ал. 3 и 194, ал. 1 от ГПК да допусне съответните доказателствени искания. В хипотезата на чл. 226 от АПК съдът е започнал производството от първото незаконосъобразно процесуално действие, послужило като основание за връщане на делото. Въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и извършените огледи на веществени доказателства оглед и ръчно преброяване на бюлетините в три от СИК-овете, на които протоколи са налице поправки, както и с оглед обстоятелствата посочени в жалбата, допълнението и двете уточнения /и след връщане на делото от ВАС/, Административен съд Монтана е приел жалбата за неоснователна, а релевираните нарушения на изборния процес при провеждане на изборите за кмет на Община Вършец на първи тур - на 29 октомври 2023 г., за недоказани. Приел е, че Решение 94-МИ/30.10.2023 г. на ОИК - Вършец, с което на основание чл. 452 от ИК и въз основа на получените данни от протоколите на СИК е обявен за избран кмет на Община Вършец, обл. Монтана И. Лозанов издигнат от ПП Герб, получил 1885 действителни гласове, е взето от компетентен орган, в съответствие с правомощията му по чл. 87, ал. 1, т. 26 и чл. 452, ал. 3 от ИК, конституиран с Решение 1-МИ/09.09.2023г. в състав от 11 членове, видно от л.68,69 по делото. Решението според съда е обективирано в предписаната от закона писмена форма по образец, като съдържа задължителните реквизити по ИК и е подписан от всички членове на колективния орган, в съответствие с целта на ИК, а именно да бъде избран орган на изпълнителната власт кмет на Община Вършец, в съответствие с изразения вот на избирателите. Съдът е приел за неоснователни релевираните възражения от жалбоподателя за неистинност протоколите на СИК, уточнени като СИК с 121200001; 121200002; 121200003; 121200004; 121200007; 121200008; 121200009; 121200010; 121200011; 121200012; 121200013; 121200014; 121200015 и 121200016, свързани с нарушения в изборните книжа довели до невярно отразяване на изборния резултат като цяло. В хода на съдебното производство е приел въз основа на събраните по делото писмени и гласни доказателства, както и извършените огледи на веществени доказателства оглед и ръчно преброяване на бюлетините в три от СИК 121200001; 121200004; 121200007 и трите в гр. Вършец, за които видно от протоколите са налице твърдените поправки и тези поправки са посочени в особеното мнение на седем от членовете на ОИК, че не е доказано оспорването на съдържанието на протоколите на тези 14 СИК - а. Отчел е, че в нито един протокол от отделните 17 СИК не са отразени забележки, свързани с определянето на действителните и недействителните гласове, липсват възражения или приложени жалби за извършени нарушения от членове на СИК; изборната обстановка е била спокойна и нормална, а протоколите на СИК не са подписани с особено мнение. Всички тези обстоятелства, отнесени на плоскостта на създадените от ИК гаранции чрез сформиране на СИК от представители на различни партии и коалиции, вкл. и от Коалиция Продължаваме промяната Демократична България, издигнала жалбоподателя като кандидат за кмет на Община Вършец, според Административен съд Монтана не водят до опровергаване доказателствената сила на протоколите на СИК. Твърденията за недостатъци на изборните книжа, свързани с липса на реквизити като час и дата или до грешки в посочените такива, както и поради неподписване на протоколите от всички членове, съдът мотивирано е приел за неоснователни. Според съда от ангажираните доказателства, в това число и огледа и ръчното преброяване на бюлетините от три СИК не са установени каквито и да са разминавания с отразените резултати за всеки един от кандидатите, в това число и относно отразения брой действителни, недействителни бюлетини и не подкрепям никого с протоколите на СИК. Посочено е, че това на свой ред кореспондира и с показанията на разпитаната свидетелка - секретар на ОИК Вършец, както и липсата на образувани досъдебни производства за извършени нарушения на изборния процес. Обсъдил е и депозираните жалби вписано в регистъра на жалбите и сигналите на ОИК, както и произнесените по тези жалби решения. Административен съд - Монтана е формирал извод, че особените мнения на членовете на ОИК при подписването на протокола са опровергани, тъй като при огледа и ръчното преброяване на СИК 121200001; 121200004; 121200007 и трите в гр. Вършец, за които видно от протоколите са налице твърдените поправки и тези поправки са посочени в особеното мнение, не са установени разминавания с отразените в протоколите данни от преброяването досежно брой действителни и недействителни бюлетини, както и броя на тези с отразен вот не подкрепям никого. Не са установени разминавания и в разпределението на действителните гласове по кандидатските листи. Като не без значение според съда е и факта, че протокола на ОИК не формира собствена воля, а обявява вече формирана такава на избирателите, тъй като не комисията решава кой да бъде избран, а тази воля се формира от избирателите и намира отражение в част втора на протоколите на СИК, където в нито един от протоколите няма поправки или зачертавания от страна на комисията. Прието, е че ОИК - Вършец при вземане на решението за избор на кмет на общината на проведения първи тур се е съобразила с Методиката за определяне на резултатите от гласуването за кметове, която е уредена с Приложение 4 от ИК и съгласно т. 3 от Методиката на първи тур е избран кандидатът, получил повече от половината действителни гласове в района. ОИК няма правомощие да взема решение, което не е съобразено с получения изборен резултат и по този начин да оспори изразената воля на избирателите. Предвид което съдът е приел, че оспореното Решение 94-МИ/30.10.2023г. на ОИК Вършец следва да бъде потвърдено. Решението е правилно. Не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила, съдебният акт е надлежно и подробно обоснован и е приложен правилно материалния закон. Не се установяват сочените в касационната жалба пороци на постановения съдебен акт, налагащи неговата отмяна. В противовес на изтъкнатите от касатора твърдения, настоящият състав приема, че при постановяването на оспореното решение не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Не намират опора твърденията на касационния жалбоподател, че за проведеното от съда на 14.02.2024 г. открито съдебно заседание не е бил уведомен нито жалбоподателят, нито защитата му. Производството по чл. 459 от ИК предвижда специални процесуални правила, които осигуряват предвидената в закона бързина при разглеждане на производствата по ИК. Съгласно разпоредбата на чл. 459, ал. 6 от ИК сроковете по Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс за отстраняване на нередовности на жалбата, представяне на писмен отговор по жалбата, представяне на заключение на вещо лице и за призоваване на страните не се прилагат. Съдът може да определи срок за извършване на процесуално действие, който не може да е по-кратък от един ден и по-дълъг от три дни. Същевременно ал. 7 на същата разпоредба сочи, че съдът се произнася по законосъобразността на решението на общинската избирателна комисия в 14-дневен срок от образуване на производството, като разглежда само обстоятелствата, посочени в жалбата, подадена в срока по ал. 1. Горните норми, анализирани в съвкупност, водят до извод, че целта на съкратените срокове на производството по ИК е бързина, обусловена от необходимостта за организация и ред при провеждане на изборите. Процедурата по призоваване, която касационният жалбоподател твърди, че е нарушена, действително в най-висока степен засяга правото на страната да участва в процеса. В случая обаче законодателят изрично е предвидил, че в производство по ИК сроковете АПК и ГПК за призоваване не се прилагат и е дал право на съда да определи срок за извършване на процесуално действие, като единственото законодателно ограничение е определеният срок да не е по-кратък от един ден и по-дълъг от три дни. Същевременно никъде в ИК не се съдържа норма, която да регламентира задължително процесуално представителство на страната в производството пред съда, което да обосновава нарушение на процесуалните правила, ако страна, която е редовно призована не е взела участие в съдебното производство, какъвто е настоящия случай. С определение по хода на делото от 12.02.2024 г. Административен съд Монтана е насрочил делото в открито съдебно заседание за 14.02.2024, за която дата е разпоредил и да се призоват страните. Изрично им е указал и, че в производството по делото сроковете по АПК и ГПК не се прилагат и е определил и начините по които страните да бъдат призовани, както и начините на удостоверяване на действията по уведомяването. Именно в изпълнение определението на съда длъжностни лица са извършили съответните процесуални действия, който съдът е обсъдил, преди да приеме, че не е налице процесуална пречка да даде ход на делото. Настоящия състав приема, че с оглед наличните по делото доказателства жалбоподателят е бил редовно призован за откритото съдебно заседание на 14.02.2024 г. Същият е уведомен за откритото съдебно заседание по имейл (посочен в жалбата) с прикачена призовка и определение на съда от 12.02.2024 г. (л.96 и л.96а от адм. дело 71/2024г. на Административен съд Монтана) На л. 88 от първоинстанционното дело е налично и доказателство, че жалбоподателят е отговорил на получения имейл, като е изпратил подписано адвокатско пълномощно за адв. А. Кашъмов. Следователно Н. Томов е призован по един от начините определени от съда с протоколното му определение от 12.02.2024 г. На л. 93 от първоинстанционното дело е наличен и протокол съставен от съдебен деловодител, който удостоверява, че на 12.02.2024 г. Н. Томов е уведомен за датата и часа на насроченото открито съдебно заседание. Представените пред касационната инстанция доказателства за изходящи и входящи повиквания от телефона на жалбоподателя преценени с оглед останалите доказателства, съдържащи се в първоинстанционното производство не опровергават изводът на съда, че Н. Томов е уведомен за насроченото съдебно заседание. Както по горе се посочи налице са данни, че именно той е уведомил адвокат Димитрова за датата на заседанието, като е сторил това ден преди провеждането му. Следователно при преценка на доказателствата в своята съвкупност правилно първоинстанционният съд е приел, че жалбоподателя е призован редовно. Същият, макар и в кратките срокове по ИК, е имал възможност да ангажира процесуален представител, който да се яви на откритото съдебно заседание. Действително, както се твърди от касатора призоваването на адвокат Ц. Димитрова е било по телефона на 14.02.2024 г. в деня на съдебното заседание. В протокола, съставен от съдебния деловодител, обаче изрично е записано, че адвокат Димитрова е заявила, че е уведомена за откритото съдебно заседание от жалбоподателя предния ден. След като същата е знаела за провеждането на откритото съдебно заседание, знаел е и жалбоподателят, то не е налице нарушение на процесуалните правила свързани с участието им в съдебното производство. След като не е налице хипотезата на задължително процесуално представителство то съдът правилно е дал ход на делото по същество. Неоснователни са оплакванията на касационния жалбоподател, че съдът неправилно е приел, че не са налице уважителни причини за неявяването на адвокат Кашъмов. С подадената на 14.02.2024 г. молба адвокат Кашъмов посочва, че за датата на откритото съдебно заседание е служебно ангажиран с представителство по досъдебно производство в 1 РПУ при СДВР и по адм. дело 10350/2023 г. по описа на АССГ. За да докаже обаче своята ангажираност същият не представя доказателства, дори не посочва номер на досъдебното производство по което е ангажиран. В съдебното заседание, проведено пред Административен съд Монтана е докладвана молбата на пълномощника на жалбоподателя за отлагане на разглеждането на делото. По тази молба съдът се е произнесъл, като е приел, че не е налице хипотезата на чл. 139, ал. 1 от АПК след като не са представени доказателства за наличие на предпоставките по цитираната разпоредба, нито по отношение на жалбоподателя, нито по отношение на адвокат Кашъмов. Правилно съдът е приел, че разпоредбата на чл. 139, ал. 1 от АПК изисква в условията на кумулативност да са налице пречки за явяване, както за страната, така и за процесуалният представител. При всички случаи, за да се отложи разглеждането на делото, претендиращата страна следва да удостовери наличие на основанията с писмени доказателства. В случая процесуалният представител на жалбоподателят е твърдял, че не може да се яви в съдебно заседание, поради служебна ангажираност, без обаче да представи доказателства за това. Не са били представени доказателства и за неявяването лично на жалбоподателя. При това положение не може да се приеме, че съдът е допуснал нарушение на процесуалните правила, които са лишили страната от възможност да участва в производството по делото. Писмените доказателства, представени с молба след откритото съдебно заседание пред първоинстанционния съд и впоследствие представени и други с касационната жалба не могат да бъдат кредитирани, тъй като същите са представени несвоевременно и следователно не следва и да се обсъждат от настоящата инстанция. Неоснователни са и оплакванията на касационния жалбоподател свързани с недопускане на доказателствените му искания. Според протокола на ОИК Вършец от 30.10.2023 г., в изборите на първи тур за кмет Община Вършец, проведени на 29.10.2023 г., са постъпили 3686 действителни гласа. От тях ответникът И. Лазаров е получил 1885 действителни гласове, а касаторът Н. Томов 1565 такива гласове. Останалите двама кандидати са получили съответно 156 и 80 действителни гласа. Протоколът на ОИК Вършец е подписан със седем особени мнения от членовете на ОИК Вършец, поради коригирани цифрови данни и липса на подписи на цялата СИК след тях в конкретни два СИК-а, а именно СИК с 121200001 и 121200007. Протоколът и процесното решение на ОИК Вършец са основани на данните от протоколи на 17 секционни избирателни комисии, в които са отразени данните от получените гласове и тяхното разпределение сред регистрираните кандидати за кмет на Община Вършец, област Монтана. Протоколите на СИК са подписан от всички членове, няма описани спорове за действителността или недействителността на гласовете, взети решения и възражения на членовете на комисията по тях; липсват постъпили жалби и възражения по взети решения, липсват приложени жалби, възражения, заявления, особени мнения и решения по тях представляващи неразделна част от протоколите на всяка от СИК, като изборите в изборния район са били проведени при спокойна обстановка. В част II от протоколите на СИК свързана с преброяването на гласовете от хартиените бюлетини, след отваряне на избирателната кутия с бюлетини липсват отразени поправки. Единствено в протоколите на СИК с 121200001; 121200004; 121200006 и 121200007 в Част I която се попълва преди отваряне на избирателната кутия, са налице зачертавания на отразената цифра и посочване на нова /изписана и текстово/ срещу което изписване са положени по три подписа на членове на СИК. В производството пред първоинстанционния съд с оглед заявеното след връщане на делото от ВАС в молба от жалбоподателя е открито производство по чл. 193 от ГПК по оспорване верността на протоколите на СИК, като след провеждането му не се е стигнало до опровергаване на съдържанието на оспорените 14 броя протоколи на СИК (СИК с 121200001; 121200002; 121200003; 121200004; 121200007; 121200008; 121200009; 121200010; 121200011; 121200012; 121200013; 121200014; 121200015 и 121200016) Съдът преди да приеме, че не е опровергано съдържанието на оспорените протоколи е извършил действия по оглед и ръчно преброяване на действителните и недействителни бюлетини по отношение на СИК 121200001; 121200004; 121200007, за които видно от протоколите са налице твърдените поправки и тези поправки са посочени в особеното мнение на седем от членовете на ОИК. В хода на огледа по отношение на трите СИК а съдът не е установил разминавания с отразените в протоколите данни от преброяването досежно брой действителни и недействителни бюлетини, както и броя на тези с отразен вот не подкрепям никого. Не е установил и разминавания и в разпределението на действителните гласове по кандидатските листи. Според касационния жалбоподател в нарушение на съдопроизводствените правила не са допуснати исканите от него с конкретна молба доказателствени искания - оглед и ръчно преброяване на действителните и недействителните бюлетини на всички СИК ове; изслушването на свидетел; изслушване на съдебно техническа експертиза; оглед на видеозаписите от всяка една СИК. А съдът не се е съобразил с указанията на Върховния административен съд дадени с решение по адм. дело 11574/2023 г. Указанията на съда са били при новото разглеждане на делото съдът да съобрази предмета на направеното оспорване кои точно протоколи на СИК се оспорват и по отношение на кои факти (извършени поправки, зачертавания, липса на подписи от всички членове на СИК и т.н.) се оспорва тяхната истинност, като на основание чл. 193, ал. 3 и 194, ал. 1 от ГПК да допусне съответните доказателствени искания. Именно с оглед указанията и изричното уточнение на жалбоподателя съдът е открил производство по оспорване на 14 протокола от СИК изрично посочени от жалбоподателя с молба от 14.02.2024 г. е допуснал съответните доказателствени средства. Съдът преди да отхвърли част от доказателствените искания е взел предвид подписването на протоколите на СИК от всички членове, липсата на особените мнения при подписването, както и липса на подадени в ОИК жалби в същата насока и правилно е оставил без уважение исканите от жалбоподателя оглед на видеозаписи, назначаване на СТЕ, разпит на свидетел, както и оглед и ръчно преброяване на действителни и недействителни бюлетини на част от СИК овете. Правилно не е допуснато повторно преброяване на гласовете от бюлетините на всички оспорени СИК ове. В тази насока следва да се има предвид и решение 9 на Конституционния съд по к.д. 8/2009г., което и първоинстанционният съд е съобразил. Преброяването на бюлетините от гласуването се извършва единствено и само от секционните избирателни комисии след приключване на изборния ден и не се прилага какъвто й да е друг способ на преброяване, освен този. Повторно преброяване на гласовете би могло да се допусне, ако от протоколите на секционните избирателни комисии е видно, че съществуват спорове между членовете на СИК за резултатите от гласуването, или ако по тях са извършени поправки, които поставят под съмнение отразения в тях резултат, или непосредствено е обжалвано отчитането резултатите от гласуването. А в случая съдът е допуснал преброяване именно на СИК овете, по отношение на който се е установило да са налице зачерквания. По отношение на СИК 121200001; 121200004; 121200007 и трите в гр.Вършец съдът e извършил оглед и броене, което е съобразено с указанията дадени от ВАС Следва да се има предвид и, че освен взаимния контрол на членовете на секционната избирателна комисия, които са представители на различни политически партии и коалиции, друга съществена гаранция за правилното отразяване на получения изборен резултат е и присъствието в помещението на СИК на застъпници и наблюдатели, посочени от различни политически партии и коалиции, на които е осигурена видимост при отчитане на действителните, респ.недействителните бюлетини. В приложените протоколи е отразено присъствие на застъпници и наблюдатели в изборното помещение и няма обективирани данни някое от тези лица да е възразило по отношение на отчетения изборен резултат. Неоснователно е оплакването на касатора, че съдът е нарушил процесуалните правила като е събирал и проверявал доказателства в отсъствие на жалбоподателя или на негов представител. В случая съдът е извършвал процесуалните си действия освен с оглед дадените от ВАС указания, и с заявените доказателствени искания от жалбоподателя. Противно на изложеното от касатора не се установява съдът да е осъществил нарушение по отношение на чувала с бюлетини от СИК 121200007. Правилно е разпоредил да се предостави чувалът от изборите през 2023 г., тъй като е установил че е бил предоставен чувал от изборите от 2019 г. За неоснователно се преценя и твърдението на касационния жалбоподател, че Административен съд Монтана не е процедирал съгласно процесуалния закон, като не е разгледал молбата му от 19.02.2024 г. като искане за поправка на протокол. С цитираната от касатора молба се прави възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, претендирано от заинтересованите страни и се възразява по отношение на констатациите на съда в протокола от проведеното открито съдебно заседание на 14.02.2024 г. по отношение на редовността на призоваването на жалбоподателя, както и констатациите относно съответствието на броя намерени бюлетини. Дори да се приеме, че съдът е бил сезиран с молба за поправка на протокол, то не следва да се приеме, че съдопроизводствените правила са нарушени съществено. Следва да се посочи, че в молбата от 19.02.2024 г. не се съдържат такива изявления, които да налагат извършване на процедурата по чл. 151 от ГПК. В случая волята на съда е, че касационният жалбоподател е редовно призован и така е посочено в протокола от съдебното заседание проведено на 14.02.2024 г., поради което не е налице противоречие между изявлението на съда и записаното в протокола. Твърдението в молбата, че съдът неправилно е посочил, че касационният жалбоподател е редовно призован не представлява грешка и не подлежи на поправяне по смисъла на чл. 151, ал. 1 от ГПК. Не подлежи на поправяне и второто твърдение отнасящо се до констатациите на съда относно съответствието на броя намерени бюлетини. Последното възражение по касационната жалба е свързано с липсата на произнасяне от страна на съда по доводите за недействителност на оспореното решение на ОИК, като изрично излага и съображение защо смята, че същото е нищожно. И това възражение съдът приема за неоснователно. Валидността на административния акт е функционално свързана с неговата законосъобразност, като съгласно разпоредбата на чл. 146 от АПК не е отделено от нея. Съдът е извършил цялостна преценка за наличието, респ. липсата на отменителните основания по цитираната разпоредба. За целта е анализирал събраните доказателства и е обсъдил доводите на жалбоподателя за нищожност на решението в контекста на твърденията му за нарушение на ИК. Приел е, че тези възражения са неоснователни, т.е. не са допуснати нарушенията, които според жалбоподателя са водели до нищожност на административния акт. Потвърждението му от съда при използване на правната терминология и формулировката, въведени в чл. 459, ал. 10 от ИК, като законосъобразен съдържа имплицитно и преценката му, че не е нищожен. Тук е мястото да се посочи, че в производството пред съда са оспорени само протоколи на СИК, но не и протокола на ОИК Вършец от 30.10.2023г. за обявяване на изборните резултати. Същият обаче е основан на данните от протоколите на СИК. След като те са надлежно оспорени и в открито производство по чл.193 от ГПК и не е доказано оспорването на съдържанието на протоколите на СИК с 121200001; 121200002; 121200003; 121200004; 121200007; 121200008; 121200009; 121200010; 121200011; 121200012; 121200013; 121200014; 121200015 и 121200016, то не е опровергана истинността и на протокола на ОИК Вършец в същите части. Правилно административният съд е приел, че ОИК - Вършец при вземане на решението за избор на кмет на общината на проведения първи тур се е съобразила с Методиката за определяне на резултатите от гласуването за кметове, която е уредена с Приложение 4 от ИК и съгласно т. 3 от Методиката на първи тур е избран кандидатът, получил повече от половината действителни гласове в района. ОИК няма правомощие да взема решение, което не е съобразено с получения изборен резултат и по този начин да оспори изразената воля на избирателите. Още повече, че цитираните особени мнение от жалбоподателя са по отношение на зачерквания в протоколите на СИК с 121200001 и 121200007, във връзка с който съдът в проведеното производство по чл. 193 от ГПК не е установил разминавания. Аргумент в подкрепа на извода, че протоколът и решението на ОИК, което е неразделна част от протокола, не са нищожни се съдържа и в разпоредбата на чл. 451, ал. 4 от ИК, която гласи, че неподписването на протокол на ОИК от член на комисията не го прави недействителен. На още по голямо основание, подписването, но с особено мнение, не може да обоснове неговата недействителност. При липса на нарушения на Изборния кодекс, правилно е приетото от Административен съд - Монтана, че не е налице опорочаване на изборния процес, което да налага отмяна на решението и връщане на книжата на съответната общинска избирателна комисия. По така изложените съображения, касационната жалба е неоснователна, а решението на съда е правилно и следва да се остави в сила. Не е налице бланкетно твърдяното от жалбоподателя нарушение на чл. 56, чл. 120, ал. 2, чл. 121, ал. 1 и ал. 3 от Конституцията на Република България и чл. 6 § 1 и чл. 13 от ЕКПЧ. Настоящия състав дължи произнасяне и по подаденото от жалбоподателя искане, предявено на основание чл. 150, ал. 2 от Констатуцията на Република България /Конституцията, КРБ, изм. по ДВ бр. 106/2023 г./, за сезиране на Конституционния съд /КС/ със следния въпрос Съответства ли разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК в настоящия й вид на изискванията за достъп до съд и защита на правото на справедлив процес, съответно разпоредбите на чл. 120, ал. 2, чл. 121, ал. 1, чл. 122, ал. 1 и чл. 56 от Конституцията?. С оглед конкретното й съдържание, разпоредбата на чл. 150, ал. 2 от Конституцията, в действащата й редакция, създава правна възможност, но не и задължение за съответния съд да сезира КС с искане за установяване на несъответствието между приложим по поставеното му за разглеждане дело, закон /или отделна законова норма/ и конституционна норма - съдът служебно или по искане на страна по делото може да сезира КС, но само ако при разглеждане и решаване на делото прецени, че такова несъответствие е налице. В тази връзка съдът съобрази съдържанието на разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК. Цитираната разпоредба гласи, че призоваването се извършва най-късно една седмица преди заседанието. Това правило не се прилага в изпълнителния процес. Съобрази и изричното законодателно решение, че сроковете по Административнопроцесуалния кодекс и Гражданския процесуален кодекс за призоваване на страните не се прилагат (чл. 459, ал. 6 от ИК). След като разпоредбата на чл. 56, ал. 3 от ГПК не е приложима по настоящето дело, съгласно изричното законодателно изключване, не е налице и основание за сезиране на КС с направеното от жалбоподателя искане. Поради това искането на касатора, като неоснователно, следва да бъде оставено без уважение. При този изход на делото искането на касационния жалбоподател за присъждане на разноски е неоснователно. На ответниците И. Лазаров и ПП ГЕРБ, следва да им бъдат присъдени направените разноски за настоящата инстанция, които са доказани и своевременно предявени за заплащане на адвокатски хонорар в размер на 1000 лв. за ПП ГЕРБ и на 2500 лв. за И. Лазаров. Направено е възражение за прекомерност на адвокатското възнаграждение, което е неоснователно, предвид фактическата и правна сложност на делото и размера на адвокатското възнаграждение което настоящият съдебен състав счита за справедливо. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, във връзка с чл. 459, ал. 9 от ИК, Върховният административен съд, четвърто отделение