Решение № 14343 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2014 г.

Решение № 14343 от 1.12.2014 г. на ВАС по адм. д. № 2551/2014 г., V о., докладчик съдията Виолета Главинова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на заместник директора на Главна дирекция "Национална полиция" при Министерството на вътрешните работи (МВР) против решение № 8277/21.12.2013 г., постановено по адм. дело № 1752/2013 г. по описа на Административен съд София-град. Чрез процесуалния си представител касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно като постановено в нарушение на материалния закон - отменително основание по чл. 209, т. 3 от АПК. Моли за отмяната му и постановяване на ново решение по същество на спора, с което обжалваната заповед да бъде потвърдена. Прави искане за присъждане на юрисконсултско възнаграждение и моли за намаляване на адвокатското възнаграждение, поради прекомерност. Ответникът - Светослав Василев Вушев, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба и моли обжалваното решение да бъде оставено в сила. Прокурорът от Върховната административна прокуратура е дал заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на пето отделение, като взе предвид, че касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК, намира същата за допустима, а разгледана по същество за неоснователна като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд София-град е уважил жалбата на Светослав Василев Вушев против заповед № З-7579/17.12.2012 г. на зам. директора на Главна дирекция "Национална полиция", с която е отказано снемане на полицейската му регистрация № 1490/22.01.2004 г. извършена на основание чл. 59 от Закона за Министерството на вътрешните работи (ЗМВР) в РУП - Етрополе. За да постанови този резултат първоинстанционният съд е направил извод, че административния акт е издаден от компетентен орган, в предписаната от закона форма, но в нарушение на материалния закон. Решението е правилно. Изводът на съда, че административният акт е издаден в нарушение на материалноправните норми на ЗМВР (отм.), е законосъобразен. По безспорен начин по делото е установено, че полицейската регистрация на жалбоподателя е извършена на основание чл. 59 от ЗМВР за престъпление по чл. 339 от НК за което е осъден с влязла в сила присъда и му е наложено наказание "глоба". Установено е, че жалбоподателят е реабилитиран по право. Правният спор е дали настъпилата по право реабилитация е основание за снемане от полицейска регистрация. В чл. 59 от ЗМВР е предвидено полицейските органи да регистрират лицата, които са привлечени като обвиняеми за извършено умишлено престъпление от общ характер, като държавните органи, осъществяващи наказателното производство, са длъжни да предприемат необходимите мерки за извършване на регистрацията от полицейските органи. Същността на регистрацията е вид обработване на лични данни за тези лица, която се осъществява при условията на този закон и без съгласието им. Обработването на лични данни във връзка с дейността на МВР по противодействие с престъпността, може да се извършва съобразно чл. 159, ал. 2 и 3 от ЗМВР при посочените от същия закон условия. Съгласно чл. 159, ал. 5 от ЗМВР (отм.), относима разпоредба към датата на издаване на заповедта, личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона или в изпълнение на съдебен акт. Събирането на данни за Вушев е било необходимо във връзка с наказателното му преследване за извършено от него престъпление. За престъплението е наложено наказание от съда, то е изпълнено и същия е реабилитиран по право. Правилото на чл. 159, ал. 2 от ЗМВР регламентира, че в информационните фондове на МВР могат да се обработват лични данни, като при обработването им, свързано с дейностите по защита на националната сигурност и противодействието на престъпността, органите на МВР съхраняват данните и след приключването им в срокове, определени от администратора на лични данни - т. 4. Така посочените законови разпоредби уреждат правото на МВР да извършва изграждане и поддържане на информационни фондове, в които се събира, обработва, съхранява, анализира и използва информация, придобита при или по повод изпълнение на дейностите, което съставлява първият етап от събирането и съхраняването на личните данни. Това съхраняване не може да е неограничено във времето. Нормата на чл. 159, ал. 2, т. 4 от ЗМВР ограничава съхранението и обработката със срокове, определени от администратора на лични данни т. е. тя вменява задължение за административния орган, да определи срокове за съхраняването на личните данни. Същевременно чл. 159, ал. 5 от закона, предвижда, че личните данни по ал. 2 и 3 се заличават, ако вече не съществува причина за тяхното запазване съгласно закона, като предпоставките за това са регламентирани в чл. 159, ал. 6 и включват настъпилата реабилитация по право. В случая спрямо жалбоподателя е налице реабилитация по право, което е основание за заличаване на личните данни по конкретните заявителски материали. Ето защо не може да се приеме, че изброяването, в чл. 160, ал. 2 от ЗМВР на предпоставките за заличаване на полицейската регистрация е лимитативно. От изложеното следва, че оспорената пред първоинстанционния съд заповед е постановена в нарушение на материалния закон като първоинстанционният съд е постановил правилно решение в съответствие с материалния закон, което следва да бъде оставено в сила. Настоящият касационен състав на Върховния административен съд намира, че така постановеното решение е правилно, липсват основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяната му. По изложените съображения Върховния административен съд, пето отделение на основание чл. 221, ал. 2 от АПК