Решение № 9168 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 218/2019 г.

Решение № 9168 от 17.06.2019 г. на ВАС по адм. д. № 218/2019 г., II о., докладчик съдията Анелия Ананиева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Р. Чеканска от [населено място], чрез адв. А. П. като процесуален представител, против решение № 2116 от 22.10.2018 г., постановено по адм. дело № 550/2018 г. по описа на Административен съд - П., с което е отхвърлено оспорването й срещу заповед № РД-09-133/30.01.2018 г. на кмета на район "Западен" при община П.. Излагат се доводи за неправилност на решението поради нарушение на материалния закон, съдопроизводствените правила и необоснованост. Прави се искане за неговата отмяна и за постановяване на друго, с което да се отмени оспорената заповед. Претендира се присъждане на направените по делото разноски. Ответникът – кметът на Район "Западен" при Община П., чрез пълномощника си юрк. Тенев, изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неправилност на обжалваното решение. Върховният административен съд, състав на второ отделение, приема касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК, за която съдебният акт е неблагоприятен и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. Разгледана по същество е неоснователна. Пред първоинстанционния съд е оспорена № РД-09-133/30.01.2018 г. на кмета на район "Западен" при община П., с която на основание чл. 22, предл. 3 от Наредбата за реда и условията за ползване на място общинска собственост на територията на община П. (НРУИРПМОС) е наредено отнемане на разрешение № 0200839 от 27.08.2015 г., издадено в полза на касационната жалбоподателка, за ползване на общински терен за разполагане на преместваем обект за местодомуване на леко МПС (гаражна клетка № 304), с описано местонахождение, по одобрена схема от гл. архитект на район "Западен", поради възникнали обществени нужди - стартиране на процедура по изработване на подробен устройствен план (ПУП) - план за регулация (ПР), кв. "Хр. С." в обхвата на плановете на "С. 1 и 2" и кв. "Кишинев" и част от "Хр. Ботев - север". По делото няма спор, че имотът, предмет на разрешението за ползване, е общинска собственост. От приетото заключение на съдебно-техническата експертиза е установено, че процесната гаражна клетка попада в обхвата на заповед от 04.05.2017 г. на кмета на община П., въз основа на която се провежда процедурата по изработване и одобряване на ПУП - ПР. За да отхвърли оспорването, съдът приема, че заповедта е издадена от компетентен орган, в необходимата форма съобразно изискванията на чл. 59, ал. 2 АПК и в съответствие с материалния закон. Обосновава извод за наличие на обществени нужди като едно от условията, предвидени в чл. 80 от Закона за местните данъци и такси (ЗМДТ) и чл. 22, ал. 3 НРУИРПМОС за отнемане на разрешение за ползване на имот, общинска собственост, с оглед открита процедура по изработване на нов ПУП – ПР и неговото прилагане, в обхвата на който попада и процесната гаражна клетка. Излага съображения, че в самото разрешение за ползване се съдържа изрично вписана хипотеза за отнемане на разрешението в случай на възникване на обществени нужди или започване на процедура по прилагане на ПУП за съответната територия. Приема за ирелевантно обстоятелството, че разрешението за ползване от 27.08.2015 г. е срочно - до 31.08.2020 г. и за неоснователни наведените от жалбоподателката доводи за нарушаване на принципа за съразмерност по чл. 6, ал. 4 АПК. Решението е валидно, допустимо и правилно. Събраните по делото доказателства са обсъдени подробно и относимите за спора факти и обстоятелства са установени правилно. Въз основа на тях са изведени законосъобразни и обосновани правни изводи. Правилно е прието, че оспореният административен акт е издаден от компетентния орган и в предвидената форма. Не се констатират съществени нарушения на на административнопроизводствените правила. В съответствие със закона е изводът, че заповедта е постановена при наличие на материалноправните основания за това. Съгласно чл. 80 ЗМДТ разрешението за ползване на общинско място се отнема, когато то не се използва по предназначение, когато не се използва от лицето, на което е предоставено или когато обществени нужди налагат това. В случая оспорената заповед е мотивирана с наличието на последната хипотеза. Аналогичен е и текстът на чл. 22, предл. 3 НРУИРПМОС, който също предвижда отнемане на издаденото разрешение за ползване на общински терен при възникнали обществени нужди. Законосъобразно е заключението на съда, че изискванията на посочените разпоредби са изпълнени и заповедта за отнемане на разрешението за ползване е издадена след установяване на обществени нужди - започнала процедура за изработване и одобряване на ПУП - ПР в предвидения обхват, вкл. за общинския имот, в който е поставена процесната гаражна клетка. Наличието на обществени нужди е самостоятелно основание за отнемане на разрешенията за ползване на общинско място независимо от обстоятелството, че срокът му не е изтекъл, както правилно приема първоинстанционният съд. Други обстоятелства не са въведени като изискване при преценката за наличието на предпоставките по чл. 80 ЗМДТ, на които законодателят придава приоритет. Ето защо, доводите на жалбоподателката, че разрешението не може да бъде отнето преди изтичане на срока, за който е издадено, са неоснователни. Възраженията в касационната жалба, че не е налице обществена необходимост, която да е основание за издаване на заповедта, не се споделят от настоящия състав. В случая е установено провеждането на процедурата по приемане на ПУП - ПР. Проектът е възложен от собственика на терена в съответствие с правомощията по чл. 11 от Закона за общинската собственост. Начинът, по който ще се организира управлението и предвиждането за развитие на имота, общинска собственост е въпрос по целесъобразност от компетентността на общинските органи. Окончателният проект за ПУП - ПР е внесен за одобряване на 18.05.2018 г. Обстоятелството, че процедурата не е финализирана с влязъл в сила административен акт не обуславя извод за липса на материалноправната предпоставка, посочена в оспорената заповед. Правилен е изводът на съда относно съответствието на заповедта с принципа на съразмерност по чл. 6 АПК, както и че целта на предприетото от общината мероприятие е да се отговори на обществените нужди и в защита на обществени интереси, на които не може да бъде противопоставен личния интерес на жалбоподателката. Предвид изложеното обжалваното решение е законосъобразно, поради което следва да бъде оставено в сила. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,