Решение № 14203 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3176/2019 г.

Решение № 14203 от 23.10.2019 г. на ВАС по адм. д. № 3176/2019 г., II о., докладчик съдията Илияна Дойчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на "Олимп ЮВ" ЕООД против решение № 6867 от 21.11.2018 г., постановено по адм. д. № 5925/2018 г. по описа на Административен съд С.-град. К. навежда доводи за неправилност на обжалваното решение като постановено в нарушение на материалния закон, при съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост – отменителни основания съобразно чл. 209, т. 3 АПК и моли за отмяната му. Ответникът – директорът на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, чрез процесуалния си представител, оспорва касационната жалба. Моли обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендира присъждане на юрисконсулско възнаграждение. Ответниците – С. С. и Г. С., чрез процесуалния си представител, оспорват касационната жалба. Молят обжалваното решение да бъде оставено в сила и претендират присъждане на направените по делото разноски. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, второ отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество за неоснователна, като съображенията за това са следните: С обжалваното решение Административен съд С.-град отхвърля жалбата на "Олимп ЮВ" ЕООД против заповед № РА-19-10/05.06.2017 г. на директора на дирекция "Общински строителен контрол" – Столична община, с която на основание чл. 224а, ал. 5 и 6 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ е наредено спиране изпълнението на всички видове строителни и монтажни работи и забрана на достъпа до строеж "Доизграждане на средноетажна жилищна сграда с к. к.+15,00 м", находящ се в УПИ ІІІ 291 а, кв. 23 по плана на гр. С. За да постанови този резултат, съдът приема, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган, в предписаната от закона форма, при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и същата е в съответствие с материалния закон. Обжалваното решение е постановено, след като с решение, постановено по адм. д. № 2673/2018 г. по описа на Върховния административен съд, е отменено постановено по оспорването на заповедта решение и делото е върнато за ново разглеждане от друг състав на същия съд. Решението е постановено в съответствие с материалния закон и е обосновано. Законосъобразен е изводът на съда, че обжалвания административен акт е издаден от компетентен орган съгласно изискването на чл. 224а, ал. 1 ЗУТ, предвид категорията на строежа и приложената заповед за делегиране на права. Правилно съдът приема, че заповедта е издадена в предписаната от закона форма, като същата съдържа фактически и правни основания за издаването й, както и че при постановяването й не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила. Законосъобразен е и изводът на съда, че оспореният административен акт е издаден в съответствие с материалния закон. От събраните по делото доказателства по несъмнен начин е установено, че разрешението за строеж на сградата влиза в сила на 04.08.2006 г., а към момента на съставяне на констативните протоколи през 2017 г. е установено, че не е завършен грубия строеж, включително покрива на сградата, поради което и съгласно чл. 153, ал. 2, т. ЗУТ същото губи действието си на 04.08.2011 г. Правилно съдът не кредитира приложения по делото протокол образец 14. По аргумент от чл. 181, ал. 2 ЗУТ изграждането на сграда в груб строеж се констатира с протокол, съставен от общинската администрация, какъвто не е приложен по делото. Напротив в касационното производство е приложено удостоверение на СО - район "Подуяне", видно, от което е, че такъв протокол не е издаван. Освен това приложения протокол образец 14 е в противоречие с всички събрани по делото доказателства в т. ч. и заключението на назначената по делото съдебно-техническа експертиза, неоспорено от страните. С последната се установява, че строежът е на степен на завършеност – незавършен груб строеж. Доказателства, установяващи противното не са ангажирани от жалбоподателя. В тази връзка доводът, че приложения по делото протокол образец 14, удостоверява построяването на сградата в груб строеж, е неоснователен. Както бе посочено по-горе протокол, изготвен по реда на чл. 181, ал. 2 ЗУТ не е приложен. Освен това протокол образец 14 е изготвен на 30.11.2007 г., а на 22.04.2008 г. на касатора е възложено правото на строеж с постановление на ЧСИ в резултат на проведена публичен продан. Съгласно чл. 181, ал. 1 ЗУТ правото на строеж на сграда или на част от нея може да бъде предмет на прехвърлителна сделка от момента на учредяването му до завършване на сградата в груб строеж. Следователно към датата на възлагането сградата не е била завършена в груб строеж. Освен това в решаващите мотиви на постановеното решение по адм. д. № 2673/2018 г. по описа на Върховния административен съд е прието, че определеното в подзаконовия нормативен акт съдържание и предназначение на акт образец 14 не удостоверява, че сградата е завършена на етап "груб строеж", включително с изграждането на покрива й. Доводите, че сградата е с изпълнен покрив се опровергава от заключението на съдебно-техническата експертиза, неоспорено от жалбоподателя. По делото не са налице данни и твърдения разрешението за строеж да е презаверено по предвидения за това в закона ред. Следователно същото е загубило действието си, поради което е налице правното основание на чл. 224 а, ал. 5 и 6 вр. чл. 225, ал. 2, т. 2 ЗУТ за издаване на оспорената заповед. При постановяване на обжалваното решение не са допуснати съществени нарушения на процесуалните правила, а и конкретни такива не се сочат от касатора. В изпълнение на чл. 168, ал. 1 АПК съдът проверява законосъобразността на оспорения акт на всички основания по чл. 146 АПК, обсъжда събраните по делото доказателства и доводите на страните и прави обоснован извод за неговата законосъобразност. С оглед на изложеното Върховният административен съд намира, че обжалваното решение е правилно и не са налице сочените касационни основания за неговата отмяна. При направената служебна проверка по реда на чл. 218, ал. 2 АПК настоящата инстанция констатира, че същото е валидно и допустимо, поради което и на основание чл. 221, ал. 2 АПК следва да бъде оставено в сила. Предвид изхода на делото и направеното своевременно искане за присъждане на разноски и на основание чл. 78, ал. 8 ГПК вр. чл. 37 от Закона за правната помощ и чл. 24 от Наредбата за заплащане на правната помощ следва да се осъди "Олимп ЮВ" ЕООД да заплати на Столична община сумата 100 лв., представляваща юрисконсулско възнаграждение, а на С. С. и Г. С. да заплати сумата по 500 лв. на всеки от тях, представляваща заплатено адвокатско възнаграждение. По изложените съображения Върховният административен съд, второ отделение,