Решение № 6186 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2015 г.

Решение № 6186 от 25.05.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2794/2015 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Делото е във фаза на втора касация. Производството е по реда на чл. 208 - чл. 228 от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във вр. с чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс /ДОПК/. Образувано е по касационна жалба на "Вал Инвест груп" ЕООД с предишно наименование /"Валди" ЕООД/, с ЕИК 831908073, чрез процесуалния му представител адв. Стайков срещу решение № 232 от 14.01.2015 г. по адм. д. № 5583 по описа за 2014 г. на Административния съд София град, с което е отхвърлена жалбата му срещу против Ревизионен акт /РА/ № 2001010523/02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден мълчаливо, а в последствие изрично с решение № 1681/27.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, в частта, в която на "Валди" ЕООД, гр. София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10000001/04.03.2009 г. с данъчна основа 1650000 лева и ДДС 330000, издадена от "Иц-Груп" ЕООД с предмет на доставката "по договор". В касационната жалба се сочи основание по чл. 209, т. 3 АПК - неправилност поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила, необоснованост. Иска отмяна на обжалваното решение и постановяване на друго по съществото на спора. Претендира разноски. Ответникът -Директора на Дирекция "ОДОП" гр. София при ЦУ на НАП, чрез процесуалния си представител гл. юрск. Кирова оспорва касационната жалба в с. з. Претендира разноски. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за допустимост и неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, състав на Осмо отделение, след като прецени съдържащите се в касационната жалба доводи, валидността, допустимостта, съответствието на решението с материалния закон в изпълнение изискването на чл. 218 от АПК, намира за установено от фактическа и правна страна следното: Касационната жалба като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и от страна по делото, против подлежащ на касационно оспорване съдебен акт, неблагоприятен за нея, е допустима, а разгледана по същество - тя е неоснователна. Делото е за втори път на производство пред ВАС. С решение № 7296 от 29.05.2014, ВАС е отменил Решение № 3226/14.05.2013 г. на Административния съд София град и е върнал делото за ново разглеждане от друг състав на съда. При новото разглеждане на делото АССГ е отхвърлил жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт /РА/ № 2001010523/02.03.2011 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП София - град, потвърден мълчаливо, а в последствие изрично с решение № 1681/27.09.2011 г. на Директора на Дирекция "ОДОП" при ЦУ на НАП София, в частта, в която на "Валди" ЕООД, гр. София, е отказано право на приспадане на данъчен кредит по фактура № 10000001/04.03.2009 г. с данъчна основа 1650000 лева и ДДС 330000, издадена от "Иц-Груп" ЕООД с предмет на доставката "по договор". За да отхвърли жалбата на дружеството АССГ е приел, че за дружеството-касатор не е възникнало правото на приспадане на данъчен кредит по по фактура № 10000001/04.03.2009 г. поради неизвършена реално облагаема доставка във връзка със сключения комисионен договор за доставка на слънчоглед, царевица и пшеница. За доставчикът не са ангажирани доказателства, че е разполагал с необходимия технически и кадрови ресурс за осъществяването на доставките, които са специфични по своя характер. Основно изискване за признаване на правото на приспадане на данъчен кредит по смисъла на чл. 68, ал. 1, т. 1 от ЗДДС е реалност на доставката на стока или услуга, който положителен и благоприятен за дружеството-касатор факт не е доказан по делото. Решението е валидно, допустимо и правилно, поради което касационната инстанция го оставя в сила. По тази част от спора, първоинстанционният съд е формулирал обосновани мотиви, които се споделят от настоящия състав на ВАС, Осмо отделение. Правилно е разрешен спорният по делото въпрос, въз основа съвкупния анализ на всички относими писмени доказателства. Първоинстанционният съд е описал подробно установената по време на ревизията фактическа обстановка, както и основанията на органа по приходите за непризнаване на право на данъчен кредит - липсата на реална доставка, като един от елементите на фактическия състав по чл. 69, ал. 1, т. 1 от ЗДДС за възникване на право на данъчен кредит. Съдът е обсъдил подробно и събраните в хода на делото писмени доказателства, както и заключението на вещото лице по допуснатата съдебно-счетоводна експертиза. Изложени са мотиви защо съдът намира жалбата за неоснователна, като е отбелязано, че спорът се концентрира върху обстоятелството налице ли са реално осъществени доставки по смисъла на чл. 6 вр. чл. 9 ЗДДС. За възникване и упражняване на право на приспадане на данъчен кредит е необходимо съвкупното наличие на множество предпоставки, установяването на които е в доказателствена тежест на лицето, което твърди, че в негова полза е възникналото субективното право на приспадане. Доводите и аргументите на съда в тази насока могат да бъдат систематизирани накратко в следното: За да откаже право на приспадане на данъчен кредит по посочената фактура, ревизиращият орган е приел, че не са налице никакви доказателства за реално извършени действия от страна на "Иц Груп" ЕООД във връзка със сключения комисионен договор. По делото се е установило, че дружеството жалбоподател е сключило облигационен комисионен договор с доставчика "Иц Груп" ЕООД, по силата на който изпълнението му от страна на последното дружество се обективира в приемо-предавателен протокол. Такива протоколи по делото са представени и анализирани от вещото лице Г., същото потвърди и, че стойността на фактурираната услуга, е заплатена от жалбоподателя. Счетоводството на жалбоподателя е водено редовно. С комисионен договор от 20.01.2009 г. в кориците на дело № 5583/2014 г. на АССГ, Първо отд., 44 с-в, оспорващият е превъзложил задълженията си на "Иц Груп" ЕООД. За доставчикът не са ангажирани доказателства, че е разполагал с необходимия технически и кадрови ресурс за осъществяването на доставките, които са специфични по своя характер. Реалното извършване на доставка на услуга не може да се доказва само с издаването на фактура и включването й в счетоводните регистри за съответния данъчен период. В конкретния случай съдът обосновано е приел, че с обжалвания ревизионен акт органите по приходите законосъобразно са отказали да признаят право на приспадане на данъчен кредит по фактурата, издадена от "ИЦ ГРУП" ЕООД приемайки, че не е налице реалност на извършените доставки на слънчоглед, царевица и пшеница. Законосъобразен е изводът на съда, че не е налице данъчно събитие и услугата оформена в издадената от 04.03.2009 г. от "ИЦ - ГРУП" ЕООД фактура ( № 10000001/04.03.2009 г.) не е реално извършена, като не е изпълнен фактическият състав на чл. 9 от ЗДДС и правилно на жалбоподателя "ВАЛ ИНВЕСТ ГРУП" ЕООД е отказано право на данъчен кредит по отношение на този доставчик. Освен това изпълнението на фактурираната услуга се обективира единствено в приемо-предавателните протоколи, подписани между жалбоподателя и доставчика му. Ненамирането на доставчика на адреса не е послужило като основание основно за отказ за данъчен кредит, като при преценката дали е налице право на приспадане на данъчен кредит на дружеството са взети предвид всички установени в хода на ревизията факти и обстоятелства. Правилно е приел първоинстанционният съд, че от събраните доказателства не се доказва по безспорен и категоричен начин реалност на доставките. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав на касационната инстанция счита, че обжалваното решение не страда от пороците, посочени в касационната жалба, поради което като правилно следва да бъде оставено в сила - чл. 221, ал. 2, предл. 1 АПК. Разноски: С оглед изхода на спора и предвид направеното искане от процесуалния представител на ответника за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, същото следва да се уважи в размера на 15 470 лева на основание чл. 8, ал. 1, т. 6 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, осмо отделение,