Решение № 12707 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14589/2016 г.

Решение № 12707 от 24.10.2017 г. на ВАС по адм. д. № 14589/2016 г., I о., докладчик председателят Светлозара Анчева Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от АПК във връзка чл. 160, ал. 6 ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Йортаярс" ЕООД със седалище в гр. Б., област П. чрез адв. М. П. срещу решение № 1508/25.07.2016 г. (неправилно е изписана 2014 г.), постановено по адм. дело № 3012/2015 г. по описа на Административен съд - гр. П., с което е отхвърлена жалбата на дружеството против РА № Р - 16001315001397-091-001/27.07.2015 г., издаден от органи по приходите при ТД на НАП - гр. П. в частта, потвърдена с решение № 818/19.10.2015 г. на директора на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП за установени допълнителни задължения за ДОО за периода от 1.12.2009 г. до 31.12.2012 г. в размер на 3 554,47 лв. и лихви - 1 919,49 лв. и задължения за ЗО за същия период в размер на 1 237,92 лв. и лихви - 495,97 лв. Обжалва се решението на съда и в частта за разноските. Релевират се оплаквания, че решението е неправилно поради допуснати нарушения при прилагането на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост, представляващи отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК и се иска отмяната му. Твърди се, че след регистрацията на дружеството според чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО - задължително осигурени за всички осигурени социални рискове са изпълнителите по договори за управление и контрол на търговски дружества. Според касационния жалбоподател предвид, че Г. Й. сам представлява и управлява дружеството си и сам полага труд за извършване на дейността, осигуряването съгласно чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО следва по този ред да е за четирите фонда на държавното обществено осигуряване - "Пенсии", "Общо заболяване и майчинство", "Трудова злополука и професионална болест" и "Безработица", но в същото време законът дава възможност собственика да се осигурява по чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, т.е. налице е възможност за избор на начина на осигуряване. Подробни съображения, обосноваващи посочените оплаквания се съдържат в касационната жалба, като се посочва, че за ревизирания период обслужващия дружеството счетоводител неправилно е подал декларация, образец 1 с код 01 за осигурените по трудови правоотношения, вместо декларация, образец 1 с код 12 и на това основание са внасяни вноски. Пак поради грешка на счетоводителя касационният жалбоподател твърди, че неправилно за база е взета минималната работна заплата за страната, като счетоводителят бил изхождал от факта, че става въпрос за осигурен по трудов договор, а не за самоосигуряващо лице, поради което внесените суми са били недостатъчни. Впоследствие се твърди, че управителят Йоргов е предоставил заличаваща декларация, а и се установява от съдебно-счетоводната експертиза по делото, че е променен кода от 01 на 12. В тази връзка се излага довод, че окончателният размер на месечния осигурителен доход се определя за периода, през който е упражнявана трудова дейност през предходната година, въз основа на доходите, декларирани в справка към ГДД по ЗДДФЛ - чл. 6, ал. 8 КСО. Затова касационният жалбоподател поддържа становище, че за процесния период Йоргов е следвало да се осигурява по коригиращата декларация, образец № 1, код 12, а събраните средства в размер на 3 178,60 лв., внесени на друго основание, да се прехвърлят по партидата на Г. Й. като самоосигуряващо се лице. Иска се отмяна на обжалваното решение, вкл. и в частта за разноските и отмяна на ревизионния акт в обжалваната част за ДОО и ЗО. Претендира и направените по делото разноски за двете съдебни инстанции. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от адв. Полименова. Ответникът по касационната жалба директорът на дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" - гр. П. при ЦУ на НАП в депозирана по делото писмена защита на юриск. Стоянова я оспорва с искане и за присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение счита, че касационната жалба е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и е процесуално допустима, но разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: За да отхвърли жалбата на "Йортаярс" ЕООД срещу ревизионния акт в частта за допълнително начислените задължения за ДОО и ЗО за периода от 1.12.2009 г. до 31.12.2012 г., първоинстанционният съд е приел, че законосъобразно приходните органи са приели, че начисленото и изплатено от дружеството възнаграждение на управителя Г. Й. (той е и едноличен собственик на капитала) е под определения минимален размер на осигурителен доход, то и начислените от дружеството осигурителни вноски са в по-малък размер от дължимите. За безспорно е прието от съда, че управителят Йоргов е сключил договор за управление на 15.01.2008 г. на "Йортаярс" ЕООД по силата на чл. 147, ал. 7 ТЗ, като размерът на възнаграждението е определен на законовия праг за осигуряване в страната. Съдът е приел, че при положение, че минималният осигурителен доход съгласно Приложение № 1 от ЗБДОО за 2009 г. е 413 лв., за 2010 г. - 422 лв., за 2011 г. 446 лв. и за 2012 г. - 446 лв., от съдебно-счетоводната експертиза по делото е установено, че месечният размер на ФРЗ (в дружеството няма сключени трудови договори с други лица) за 2009 г. е 285 лв., за 2010 г. - 291 лв., за 2011 г. - 307 лв. и за 2012 г. - 290 лв. и затова и осигурителните вноски са заплатени в по-малък размер. Обжалваното решение е правилно постановено. Разпоредбата на чл. 4 КСО урежда обхвата на осигуряването и осигурените лица, като съгласно ал. 1, т. 7 задължително осигурени за четирите фонда на общественото осигуряване - за общо заболяване и майчинство, инвалидност поради общо заболяване, старост и смърт, трудова злополука и професионална болест и безработица, са и управителите на търговските дружества. Безспорно е обстоятелството, че управителят на "Йортаярс" ЕООД - Г. Й. е сключил с дружеството договор за управление, в който изрично е отразено, че ще получава възнаграждение в размер на законовия праг за осигуряването в страната. Установено е в ревизията и от заключението на съдебно-счетоводната експертиза, че дружеството е начислявало ФРЗ по-малка от законовия праг за осигуряване, поради което и осигурителните вноски са начислявани в по-малък размер, като следва да се има предвид, че ФРЗ е формиран само от възнагражденията на управителя Йоргов, тъй като дружеството няма сключени други договори с работници или служители. Обясненията на ревизираното дружество пред приходните органи, че поради грешка на счетоводителя, се е стигнало до начисляване на осигурителни вноски в по-малък размер, не може да промени определения с ревизионния акт резултат. Предвид, че Йоргов е сключил с дружеството от 15.01.2008 г., на което е управител и едноличен собственик на капитала договор за управление, той е упражнявал трудова дейност и по силата на чл. 1, ал. 1, т. 7 КСО е самоосигуряващо се лице и е дължал осигурителни вноски съобразно разпоредбата на чл. 6, ал. 3 КСО. Позоваването от касационния жалбоподател само на чл. 4, ал. 3, т. 2 КСО, е неправилно, тъй като тази разпоредба няма предвид изпълнителите по договорите за управление, какъвто е Йоргов и не изключва приложението на чл. 4, ал. 1, т. 7 КСО. В изготвения от приходните органи ревизионен доклад от стр. 5 до стр. 9 от него в таблична форма са отразени задълженията за осигурителни вноски на дружеството за ДОО и ЗО за месец декември 2009 г., както и за 2010 г., 2011 г. и 2012 г., като е направена разбивка на внесените от дружеството осигурителни вноски и каква разлика остава за довнасяне. В този смисъл неоснователно се твърди в касационната жалба, че не са взети предвид внесените задължения за осигурителни вноски. С ревизионния акт са установени за довнасяне осигурителни вноски, поради което и приходните органи са установили, че остават за довнасяне осигурителни вноски за ДОО: за месец декември 2009 г. - 9,84 лв.; за 2010 г. - 1 013,86 лв.; за 2011 г. - 1 220,28 лв. и за 2012 г. - 1 230,96 лв., а за ЗО: за месец декември 2009 г. - 33,04 лв.; за 2010 г. - 405,12 лв.; за 2011 г. - 428,16 лв. и за 2012 г. - 428,16 лв. Предвид гореизложеното настоящият съдебен състав счита, че обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци, поради което като правилно на основание чл. 221, ал. 2, т. 1 АПК следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на делото и направеното искане от юриск. Стоянова в писмената защита, на дирекция "ОДОП" - гр. П. при ЦУ на НАП следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в размер на 690 лв. Водим от горното и в същия смисъл Върховният административен съд, Първо отделение