Решение № 11532 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 345/2009 г.

Решение № 11532 от 6.10.2009 г. на ВАС по адм. д. № 345/2009 г., I о., докладчик председателят Бисерка Коцева Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК вр. с чл. 160, ал. 6 от ДОПК. Образувано е по касационна жалба на "Аква Актив" ООД срещу решение № II - 66/23.10.2008 г. по адм. дело № 969/2005 г. на Окръжен съд Бургас, с което в производство по чл. 193 от ГПК е допълнено предходното му решение № I- 296/27.12.2007 г. и е отхвърлена жалбата на дружеството срещу непризнатото му право на данъчен кредит по доставките му от "Сити - Комерс 2003" ООД гр. София. В касационната жалба се твърди, че решението е неправилно, касационни основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът по касационната жалба - Директорът на дирекция ОУИ при ЦУ на НАП гр. Бургас не е взел нито устно, нито писмено становище по делото. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба в подробно становище по същество на делото. Касационната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 211, ал. 1. от АПК, но е НЕОСНОВАТЕЛНА. За да постанови посочения правен резултат Бургаският окръжен съд e приел, че в рамките на ревизионното производство безспорно е установено, че на декларирания данъчен адрес доставчикът "Сити-Комерс 2003" ООД не е намерен. Искането за представяне на документи и писмени обяснения е връчено по реда на чл. 50 от ДПК (отм.), поради което в указания срок на ревизиращия орган не са представени изисканите обяснения и документи. При тези обстоятелства на ревизиращия орган не са били представени доказателства за начисляването на дължимия ДДС и за определяне на дължимия данък, както и за реалността на доставката по смисъла на чл. 6 от ЗДДС. При така установената фактическа обстановка Окръжният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), както е приел и директорът на РДД в решение № РД 10 - 300 и за жалбоподателя не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Така постановеното решение е законосъобразно. Правилно първоинстанционният съд въз основа на събраните доказателства е приел, че законосъобразно данъчният орган е отказал приспадане на ПДК за м. 10.2004 г. във вр. с фактури № 395 и 396/2004 г. издадени от "Сити - Комерс 2003" ООД. Този доставчик не е открит на декларирания данъчен адрес, при което съдът обосновано е приел, че са налице предпоставките чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), при което не възниква право на приспадане на данъчен кредит. Не са налице доказателства, установяващи начисляване на данъка в счетоводството отразяването като задължение към бюджета, както и не е налице реалност на доставката. При липсата на доказателства от значение за определяне на данъчните задължения, вкл. за извършване на доставката, са налице условията по чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), при което се отказва приспадане на данъчен кредит. При надлежно установена фактическа обстановка, която съда е преценил съобразно представените по преписката и събрани в съдебното производство доказателства, Бургаският окръжен съд е постановил допълнителното си решение по чл. 193 от ГПК в съответствие с доказателствата по делото, което го прави законосъобразно и следва да се остави в сила. С оглед изхода на делото на касатора не се дължат съдебни разноски, а ответникът не е представляван по делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. 1 от АПК, Върховният административен съд, първо А отделение,