Решение № 1750 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2015 г.

Решение № 1750 от 17.02.2016 г. на ВАС по адм. д. № 1579/2015 г., I о., докладчик съдията Стефка Кемалова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от АПК. Образувано е по касационна жалба на "Винпром Алвина" ООД, ЕИК: 834025349, със седалище и адрес на управление гр. Варна, ул. "Цариброд" № 47, подадена чрез адвокат Николай Ташев против Решение № 2759/03.12.2014 г., постановено по административно дело № 613/2014 г. по описа на Административен съд - Варна, с което е отхвърлена жалбата на дружеството против Решение № 620/12.12.2013 г. на Директора на Агенция "Митници". В касационната жалба се твърди, че оспореното решение е незаконосъобразно и необосновано, поради което се иска неговата отмяна, след което да се отмени оспорения административен акт. Излагат се доводи за това, че при правилно установена фактическа обстановка по делото, съдът неправилно е интерпретирал фактите и е достигнал до неправилни изводи. От ответника по касационната жалба чрез процесуален представител - юрисконсулт Тодорова е постъпило писмено становище, с което се оспорва жалбата и се изразяват доводи в подкрепа на съдебното решение. В зависимост от изхода на спора, се претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалба и предлага оспореното решение да бъде оставен в сила, като правилно и законосъобразно. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. Първоинстнационното съдебно производство е образувано по жалба на "Винпром Алвина" ООД против решение на Директора на Агенция "Митници", с което е изменен лиценза за управление на данъчен склад на дружеството като лицензиран складодържател, като в точка 1 от приложението към лиценза е заличена думата "дестилация". В хода на съдебното производство е извършена задълбочена и цялостна преценка на всички изисквания за законосъобразност на оспореното решение, регламентирани в чл. 146 от АПК. За да отхвърли подадената жалба, съдът е приел, че административният акт е издаден от компетентен орган, в законоустановената форма и при спазване на процесуалните и материално-правни изисквания за неговото издаване. По делото са представени доказателства, въз основа на които съдът е достигнал до правилния извод за липса на допуснати нарушения в хода на административното производство. В жалбата пред него се съдържат възражения за нарушения на чл. 26 и на чл. 34 от АПК, които са приети за неоснователни. Действително участието на дружеството в производството не е било ограничено по никакъв начин, напротив същото е било надлежно уведомено за началото на производството и е взело активно участие в него. В хода на производството от страна на "Винпром Алвина" ООД е депозирано писмено възражение, което е обсъдено от административния орган. Представител на дружеството е присъствал на всички извършени проверки от страна на митническите органи, като е подписал протоколите без бележки и възражения. Настоящият съдебен състав споделя извода на първоинстанционния съд и относно материалната законосъобразност на административния акт. Като правно основание в същия е посочена разпоредбата на чл. 52, ал. 2 от ЗАДС, която в приложимата редакция регламентира, че при промяна на обстоятелства, които подлежат на вписване в издадения лиценз, директорът на Агенция "Митници" издава решение за съответната промяна. Освен тази обща разпоредба са посочени и конкретните норми, регламентиращи хипотези, при които се налага промяна на лиценза. От мотивите на административния акт става ясно, че промяната на лиценза се дължи на констатирано от митническите органи неспазване на изискванията на чл. 17, ал. 1 и чл. 20 от Наредба № 3 от 19.02.2010 г. за специфичните изисквания и контрола, осъществяван от митническите органи върху средствата за измерване на акцизни стоки. Първата разпоредба въвежда изискване за лицата, произвеждащи етилов алкохол по обем 80 % vol или повече и дестилати чрез процеси на дестилация и ректификация, в точка за контрол на изхода на събирателните съдове след дестилационните съоръжения да отчитат чрез средства за измерване и контрол едновременно обема и алкохолното им съдържание. Втората разпоредба е свързана с първата и регламентира целта на средството за измерване, а именно - отчитане на броят на преминалите пълни опаковки и предаване на данни по електронен път към автоматизираната система за отчетност на лицата и към информационната система на Агенция "Митници". От представените по делото протоколи, отразяващи извършените на дружеството проверки и от заключението на вещото лице е установено, че на контролна точка 1 - КТ 1 - на изхода на събирателните съдове след дестилационната колона няма монтирано измервателно устройство, което да е свързано със системата на Агенция "Митници". Обстоятелствата, че дружеството е разполагало с такова измервателно устройство, както и това дали същото е от одобрен тип и може коректно да отчита съответните данни, правилно са приети от съда за неотносими към правния спор, предвид установения факт, че устройството не е било монтирано и действащо. На основание чл. 103а, ал. 3 и ал. 5 от ЗАДС данните от средствата за измерване и контрол следва да се предават по електронен път в автоматизираните системи за отчетност на лицата, като не се допуска въвеждане и извеждане от данъчните складове и от обектите на регистрираните лица на акцизни стоки, които не са отчетени от средствата за измерване и контрол. При така установените факти, които съответстват на посочените в административния акт разпоредби, то същият се явява и материално законосъобразен. Предвид изложените мотиви и като съобрази, че не са налице въведените в касационната жалба касационни основания, както и, че оспореното съдебно решение е валидно, допустимо и постановено в съответствие с материалния закон, то същото следва да се бъде оставено в сила. При този изход на делото, основателно се явява искането на ответника по касационната жалба за присъждане на юрисконсултско възнаграждение, поради което такова ще следва да бъде присъдено в размер на 300 лева, определен съгласно чл. 7, ал. 1, т. 4 във връзка с § 1 от ДР на Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, първо отделение