Решение № 200 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2020 г.

Решение № 200 от 7.01.2021 г. на ВАС по адм. д. № 7855/2020 г., II о., докладчик председателят Таня Радкова Производството е по чл. 208 и следващите АПК. Образувано е по касационна жалба на Д. Грошевска, В. Найденов и "Ъпдейд Нийдед" ЕООД срещу решение № 30/11.03.2020 г. по адм. д. № 145/2019 г. на Административен съд Търговище. Считат обжалваното решение за неправилно като постановено в нарушение на материалния закон. Претендират от съда отмяната му. Ответниците по касационната жалба-началникът на СГКК - Търговище и П. Илиев не вземат становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима. За да се произнесе по съществото на касационната жалба, разгледана съгласно чл. 218, ал. 1 АПК с оглед наведеното основание за отмяна, настоящата инстанция взе предвид: Първоинстанционният съд е бил сезиран с жалба от касаторите срещу отказ на началника на СГКК – Търговище изх. № 24-14778 от 31.05.2019 за изменение в кадастралната карта и кадастралния регистър, изразяващо се в настъпили промени в кадастралната карта за ПИ с идентификатор 73626.510.83, нанасяне на настъпили промени в кадастралния регистър за ПИ с идентификатор 73626.510.83 и издаване на удостоверение за приемане на проект за изменение на КК и КР за ПИ с идентификатор 73626. 3 10. 83. С обжалваното решение съдът е отхвърлил жалбата. За да постанови този резултат, решаващият съд е развил следните доводи: Обжалваният административен акт е издадена от компетентен орган по смисъла на чл. 51, ал. 2 от ЗКИР, в установената от закона форма, фактическата обстановка е изяснена по реда на чл. 35 от АПК и не са допуснати съществени нарушения на административно-производствените правила. Материалният закон е приложен правилно и е спазена целта му. Налице е спор за материално право, който следва да бъде решен най-напред по исков ред. Така постановеното решение е обосновано. В тази аспект съдът е обсъдил всички доказателства по делото в тяхната съвкупност и съотносимост. Приетите за установени фактически констатации се подкрепят от доказателствата по делото. Установено е по делото, включително и от обяснителната записка, че претенцията на заявителката е имот с идентификатор 73626. 5 10. 83 да се раздели, което да се извърши по дворищно-регулационната линия между УПИ IV-583 и УПИ XXIV-584, с цел да се отдели частта от поземлен имот 73626. 5 10. 83, която е в границите на УПИ IV-583. Така обособената част се претендира да се отдели в поземлен имот с проектен идентификатор 73626.510.460 с проектна площ от 12 кв. м. и се запише на заявителката. Срещу заявлението е постъпило възражение от П. Илиев, собственик на поземлен имот с идентификатор 73626.510.83. От заключението на вещото лице се установява, че имот с проектен идентификатор 73626.510.460 е с площ 12 кв. м. попада в рамките на УПИ IV-583, кв. 152 по действащия регулационен план на гр. Търговище. В документите за собственост на В. Найденов и Д. Грошевска не е включена цялата площ на УПИ IV-583, включително не е включен в площта и проектен индентификатор 73626.510.460. Този имот с този проектен номер е представлявало придаваемо се място от имот 584 към УПИ IV-583, но регулацията не е приложена. Понастоящем имот с проектен идентификатор 73626.510.460 попада в имот с идентификатор 73626.510.83, собственост на П. Илиев. Според заключението на вещото лице няма несъответствие между отразеното в одобрената кадастрална карта и действително притежаваното право на собственост по документи за собственост. Спрямо установените факти съдът правилно е приложил материалния закон. Съгласно чл. 54, ал. 2 когато непълнотата или грешката е свързана със спор за материално право, тя се отстранява след решаване на спора по съдебен ред, а в случаите на установен такъв спор за административния орган при условията на обвързана компетентност е налице задължение за постановяване на отказ. Както се посочи, още в административно производство пред административния орган П. Илиев е направил възражение, че е несъгласен от неговия имот да се отнемат части. Това възражение безспорно сочи на спор за материално право в смисъл на кого принадлежат претендираните за обособяване в отделен имот 12 кв. м. Площта на неговия имот по одобрената кадастрална карта се намалява, а между страните има спор за мястото на кадастралната граница между заснетите имоти, който спор не е решен с влязъл в сила съдебен акт. Наличието на такъв спор е пречка за издаването на заповед за отстраняването на непълнотите или грешките, в какъвто смисъл е и постановеният отказ. По принцип не може със заповед за изменение на кадастралната карта и регистър поради грешка или непълнота да се придаде част от един имот по кадастралната карта към друг имот по кадастралната карта, като това изменение стане по неприложен дворищнорегулационен план. В производство по изменение на кадастралната карта поради грешка или непълнота не може да се установя със заповед за изменението й коя е вярната регулационна граница, още повече при неприложена регулация. Що се касае до твърденията в касационната жалба, по този съдебноадминистративен контрол нито административният орган, нито съдът могат да установяват принадлежността на спорните 12 кв. м. съобразно претендираната площ на имотите. Както се посочи вече, в тази насока е налице категорично заключение на вещото лице, че одобрената кадастрална карта отразява действителното притежавано право на собственост по документи. Предвид изложеното, като е приел обжалвания отказ за валиден и законосъобразен административен акт, съдът правилно е приложил материалния закон. Спрямо обжалваното решение не е налице твърдяното в касационната жалба основание за отмяна и решението като материалнозаконосъобразно следва да се остави в сила. Воден от горното, Върховният административен съд, второ отделение,