Решение № 133 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2007 г.

Решение № 133 от 6.03.2009 г. на ВКС по гр. д. № 4761/2007 г., III г. о., ГК, докладчик съдията Светла Димитрова Производството е по § 2, ал. 3 ПЗР на ГПК (обн. ДВ., бр. 59/2007 г., в сила от 1.03.2008 г.), във връзка с чл. 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК (отм.). Образувано е по касационна жалба на З. М. В. от гр. Б., срещу въззивно решение № 396 от 19.07.2007 г. на Б. окръжен съд по в. гр. д. № 386/2007 г., с което е оставено в сила решение № 494 от 31.01.2007 г. на Б. районен съд по гр. д. № 1496/2005 г., с което са отхвърлени предявените от М. С. Т.,Й. С. В., и двете от гр. С., Б. област, М. М. В. от гр. С., Б. област, починал в хода на производството пред ВКС, заличен и на негово място конституирани при условията на чл. 120 ГПК (отм.), наследниците му М. М. В. и Й. М. В., и двамата от гр. С., Б. област и З. М. В. от гр. Б., против Е. С. В. от гр. С., Б. област и П. к. "М" от гр. С., Б. област, искове с правно основание чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД. В жалбата са развити оплаквания за неправилност на съдебното решение, като постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон и необосновано, поради което се иска отмяната му и уважаване на предявените искове. Ответникът по жалбата ПК "М" чрез повереника си адв. К от АК Б., оспорва жалбата и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Останалите ответници Е. С. Б., В. С. В., М. С. Т., М. М. В. и Й. М. В., не изразяват становище по нея. Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение, разгледа жалбата и провери обжалваното решение с оглед посочените касационни основания за отмяна и съобразно изискванията на чл. 218а и сл. ГПК (отм.). Касационната жалба е подадена в срока по чл. 218в, ал. 1 ГПК (отм.) и е процесуално допустима. Разгледана по същество, жалбата е неоснователна. Предявени са в обективно и субективно съединение искове по чл. 26, ал. 1, пр. 2 и пр. 3, по чл. 26, ал. 2, пр. 2, пр. 4 и пр. 5 ЗЗД, за прогласяване недействителността на договор за дарение, материализиран в нот. акт за дарение № 67, т. VII, дело № 2015/1996 г. на нотариус при Б. районен съд, с който ответницата Е е дарила ответника ПК "М" с притежаваните от нея 1/4 ид. части от имот пл. № 275 по плана на гр. С., с площ от 1200 кв. м по нот. акт, а по скица 1348 кв. м, при граници: три страни улици, както и 1/4 от находящата се в този имот паянтова жилищна сграда. С решение № 494 от 31.01.2007 г. по гр. д. № 1496/05 г., исковете са отхвърлени от Б. районен съд, който е приел за недоказани твърдените основания за нищожност на атакуваната сделка. Решението е обжалвано от ищцата З. М. В. и Б. окръжен съд, с решение № 396 от 19.07.2007 г. по в. гр. д. № 386/2007 г., е оставил в сила решението на БлРС, като е възприел и доразвил изводите на първоинстанционния съд. Въззивното решение е правилно. Не се спори, че ищците и ответницата Е, в качеството им на наследници на С. И. В., б. ж. на гр. С., починал на 30.12.1970 г., са собственици на процесните имоти, както и че с нот. акт № 67/96 г. ответницата Б е дарила своята идеална част на ответната кооперация. Спорното е, действително ли е дарението като в тази връзка ищците релевират нищожност на дарствения акт, поради противоречие с добрите нрави, привидност на сделката, заобикаляне на закона, липсата на основание и на съгласие. Настоящата инстанция споделя извода на въззивния съд, че ищците не са доказали наличието на обстоятелства относно атакуваната сделка, обосноваващи противоречието й с добрите нрави. Според ищците, противоречието на сделката с добрите нрави, установени в нашето общество, се състои във факта, че дарението е извършено в полза на трето лице, а не на останалите наследници. Дарителят е в правото си да определи на кого и какво да дари и не е задължително надареното лице да е от кръга на неговите роднини. Поради това следва да се приеме, че дарственият акт не е нищожен на това основание, както правилно е приел въззивният съд в обжалваното решение. Правилно също така въззивният съд е приел, че ищците не са доказали наличието на привидност на атакуваната сделка като основание за нейната нищожност. Установяването на това обстоятелство се извършва с определените в ГПК доказателства, а именно с т. нар. "обратно писмо". Такова не е представено по делото, а и от събраните гласни доказателства не може да се направи извод за наличието на прикрита сделка, сключена между дарителя и надареното лице, водеща до относителната недействителност на процесната. Правилен е и изводът на въззивния съд, че атакуваната сделка не страда от порок, поради липса на съгласие. Видно от представения нотариален акт за дарение, надарената к. в лицето на С. К. М., неин председател, е изразила волята си да приеме дарението. От представеното по делото като писмено доказателство удостоверение (писмо) изх. № 14/1989 от 4.01.2006 г. на Б. окръжен съд е видно, че към 20.12.1996 г., датата на извършването на дарението, именно С. К. М. е бил председател на ПК "М". Б. дарението следва да има основание което, съгласно разпоредбата на чл. 226, ал. 3 ЗЗД, не следва да противоречи на закона и добрите нрави. Настоящият състав споделя становището на въззивния съд, че дарението като безвъзмездна сделка се характеризира с намерението на дарителя да осъществи акт на щедрост спрямо надареното лице. В тежест на ищците, съгласно чл. 127, ал. 1 ГПК (отм.), е да установят, че този акт на щедрост е в противоречие със закона или добрите нрави. Това те не са сторили, поради което следва да се приеме, че не е налице и това основание за недействителност на атакуваната сделка. Ищците твърдят в исковата молба, че атакуваната от тях сделка е извършена в противоречие с разпоредбата на чл. 33 ЗС. Тази норма предвижда възможността съсобственик да продаде своята част от вещта на трето лице, но след като е предложил това на съсобствениците на имота при същите условия. Правилен е изводът на въззивния съд, че дарението е безвъзмездна сделка и по отношение на нея не е налице изискването на тази разпоредба, която визира възмездните договори за продажба, както и обстоятелството, че сделките извършени в нарушение на тази законова норма, не са нищожни, а те могат да бъдат атакувани при условията на чл. 33, ал. 2 ЗС. Решението не е постановено при нарушения на материалния и процесуалния закон. Релевантните за спора доказателства и доводите на страните са обсъдени съобразно изискванията на чл. 188, ал. 1 от ГПК (отм.) и правилно съдът е изградил своето убеждение въз основа на техния цялостен анализ и е стигнал до обоснования извод за неоснователност на предявените установителни искове. Разпоредбите на чл. 26, ал. 1 и ал. 2 ЗЗД са приложени правилно към установените по делото факти. Тъй като не са налице релевираните пороци по чл. 218б, ал. 1, б. "в" ГПК (отм.), касационната жалба като неоснователна следва да бъде оставена без уважение, а обжалваното решение като постановено в съответствие със събраните по делото доказателства и правилно приложение на материалния закон, следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора касаторката следва да бъде осъдена да заплати на ответната к. направените по делото разноски за настоящата инстанция на основание чл. 64, ал. 2 ГПК (отм.), в размер на 150 лв. - адвокатски хонорар. По изложените съображения и на основание чл. 218ж, ал. 1 ГПК (отм.), Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,