Решение № 2477 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2015 г.

Решение № 2477 от 7.03.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2407/2015 г., III о., докладчик съдията Пламен Петрунов Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационната жалба на Областен управител на Област Смолян, против решение № 208 от 30.12.2014 г., постановено по адм. д. № 242/2014 г. по описа на Административен съд Смолян. Счита решението за неправилно, като постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - касационни отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК и иска отмяната му. Ответникът Министър на земеделието и храните чрез процесуалния си представител взема становище за неоснователност на жалбата и правилност на обжалваното решение. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано становище за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК от надлежна страна, поради което е допустима за разглеждане. С обжалваното решение административният съд, по жалба на министъра на земеделието и храните е отменил, като незаконосъобразна, Заповед № АП-03-15-408/28.10.2014 г. на областния управител на Област Смолян, с която, на основание чл. 17, ал. 2 от Закона за държавната собственост /ЗДС/ е разпоредено отнемане правото на управление от Министерство на земеделието и храните на проектни имоти, частна държавна собственост, образувани от част от имот в Държавен поземлен фонд в землището на гр. Смолян. За да постанови този резултат съдът е приел, че оспорения административен акт е издаден при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила и в нарушение на материалния закон. При преценката на събраните в хода на административното и съдебно производства доказателства, както и обсъждайки възраженията на страните, съдът е стигнал до правния извод, че имотите, предмет на изземване са от Държавния поземлен фонд,, управлението им е предоставено на министъра на земеделието и храните, като без неговото надлежно съгласие е проведена процедура по изработване на подробен устройствен план, съответно без изискуемото се от него становище по чл. 53, ал. 2 от АПК е постановено изземването им от неговото управление. Решението е валидно, допустимо и правилно. С обжалваната пред административния съд заповед, Областният управител на област Смолян на основание чл. 17, ал. 2 от ЗДС и във връзка с непроизнасяне на министъра на земеделието и храните по писмо от 08.10.2014 г., отправено по реда на чл. 53, ал. 3 от АПК, е заповядал отнемане правото на управление от Министерство на земеделието и храните на проектни имоти - частна държавна собственост с идентификатори 67653.17.14 /с площ от 1390 кв. м./, 67653.17.16 /с площ от 207 кв. м. и № 67653.17.17 /с площ от 1706 кв. м./, образувани от част от поземлен имот 67653.17.2 в Държавен поземлен фонд /ДПФ/ в землището на гр. Смолян. От фактическа страна административният орган е приел, че тези имоти не се ползват по предназначение. Установено е по делото, че съгласно кадастралната карта и кадастралните регистри, одобрени със Заповед № РД-18-14/10.05.2005 г. на изпълнителния директор на АГКК, имот с идентификатор 67653.17.2, с площ от 55368 кв. м. попада в територия с предназначение "Земеделска", с начин на трайно ползване "Пасище", собственик е ДПФ, съгласно решение на Общинска служба "Земеделие" Смолян от 18.02.1997 г., представено по делото. След като имота, части от който се отнемат със заповедта на Областен управител на Област Смолян е частна държавна собственост, но като имот от ДПФ, то управлението и разпореждането, в площта, попадаща в границите му, се регламентират от специалния закон, Закона за собствеността и ползването на земеделските земи /ЗСПЗЗ/. Изрично разпоредбата на чл. 24, ал. 1 от ЗСПЗЗ установява, че министърът на земеделието и храните упражнява правата на собственика за земите от държавния поземлен фонд, като ги отдава под наем или аренда, учредява ограничени вещни права върху тях, извършва продажба и замяна със земеделски земи на физически и юридически лица. Съответно изземването на тези земи от лицата, които ги владеят или държат без правно основание се извършва при условията и по реда на чл. 34 от ЗСПЗЗ, съгласно разпоредбата на чл. 24, ал. 7 от с. з. Разпоредбата на чл. 17, ал. 2 от ЗДС, на която се основава оспорената заповед дава възможност за изземване на имоти - частна държавна собственост и определя компетентността на областния управител по местонахождението на имота да извършва такова, при наличие на някоя от законовите предпоставки - отпадане на нуждата от тях или ползването им не по предназначение. Тази разпоредба обаче е обща и неприложима за земеделските земи, тъй като упражняването на правата на собственика, включващи и управлението им, е уредено от разпоредбите в специалния закон - ЗСПЗЗ. Този специален закон въвежда отделен ред при управлението и разпореждането на земеделските земи, държавна собственост, различна компетентност и процедура по предоставяне на вещни права върху тях, продажба, замяна и изземване от лицата които ги държат или владеят без основание, с оглед специфичното им предназначение и значение което имат. При безспорно установеното по делото, изрично посочено и в обжалваната пред съда заповед, че неин предмет са части от имот, държавен поземлен фонд, земеделска земя, за управлението на която е предоставена със специален закон изключителна компетентност на министъра на земеделието и храните, Областния управител на Област Смолян е постановил отнемането му от Министерство на земеделието и храните, при липса на законови правомощия за това. Липсата на материална компетентност на органа за издаване на акта обосновава извод за нищожност на волеизявлението. В случая освен некомпетентност на административния орган е налице и друг съществен порок на оспорената пред съда заповед, тъй като имотите, правото на управление върху които се отнема, не фигурират като самостоятелни обекти на кадастъра, обособени по законоустановения ред. В границите на имота, според кадастралната карта се определя и неговата площ, тези граници определят пространственият обхват на правото на собственост. По действащия кадастър имотите, правото на управление върху които се отнема, не съществуват като самостоятелни обекти на правото на собственост, а представляват части от един голям земеделски имот с идентификатор 54145.24.400 и площ от 55368 кв. м. Скиците проекти, на които се основава заповедта са относими към проект за изменение на кадастралната карта и регистър, но изменението се извършва след постъпване на данните от вписан акт - чл. 52, ал. 2 от Закона за кадастъра и имотния регистър, а такова изменение в случая не е налице. Недопустимо е постановено в случая отнемане на правото на управление върху недвижими имоти, преди обособяването им по реда и при условията на Закона за кадастъра и имотния регистър. При така изложените съображения решението на съда, като правилно следва да бъде оставено в сила. Макар и с него да не е прогласена нищожността на оспорената пред съда заповед на областен управител на Област Смолян, която нищожност се установява по делото, то е постигнат търсения от жалбоподателя резултат, чрез отмяната и като незаконосъобразна. Водим от изложеното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК Върховният административен съд, трето отделение