Решение № 9535 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2008 г.

Решение № 9535 от 13.07.2009 г. на ВАС по адм. д. № 14854/2008 г., III о., докладчик председателят Веселина Кълова Производството е по чл. 208 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано по касационна жалба от директор на ОДМВР комисар Емил Ганчев - Пазарджик, срещу Решение № 377/09.10.2008 г. по адм. д. № 320/2008 г. на Административен съд - Пазарджик, 3 състав. Върховният административен съд, III отделение в настоящия съдебен състав след преценка допустимостта и основателността на жалбата намира, че е подадена от надлежна страна и в срока по чл. 211, ал. 1 АПК. С обжалваното решение съдът отменил Заповед рег. № з-897/04.06.2008 г. на директора на ОДП - Пазарджик, с която на осн. чл. 224, ал. 2, т. 1 и 2 и чл. 226, ал. 1, т. 3 и чл. 228, т. 3 от ЗМВР във връзка с чл. 227, ал. 1, т. 11 от ППЗМВР е наложено дисциплинарно наказание порицание" за срок от една година на държавен служител категория В, Гл. инспектор Георги Димитров Пройчев, началник на РПУ - Пазарджик в ОДП - Пазарджик. Съдът приел, че заповедта е издадена при допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила: не е посочена дата на извършеното нарушение, допуснато нарушение на чл. 18 от Инструкцията за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, не е посочен точния брой на извършените нарушения, като не е било определено наказание за всяко едно от тях, предвидени са различни наказания като адм. орган не е приложил по-тежкото от тях. Не даването на обяснения от нарушителя във връзка с дисциплинарното производство не съставлява заповед по смисъл на Инструкцията. За второто описано в заповедта нарушение неизпълнение на резолюция от 20.05.2008 г. нарушителя не е бил изслушан, нито е дал писмени обяснения. В настоящата касационна жалба като отменителни основания се навеждат доводи за допуснати нарушения по чл. 209, т. 3 АПК. Касационната жалба е неоснователна. Обжалваното решение не страда от визираните в касационната жалба пороци. Само и единствено наличието на допуснати съществени процесуални нарушения в обжалваната заповед са достатъчно основание за отмяната й. В заповедта е посочено, че са извършени няколко нарушения на служебната дисциплина, касаещи един и същи случай, за което следва да се наложи общо дисциплинарно наказание "порицание". Тези нарушения обаче са различни и влекат различни наказания, които не са определени за всяко едно от тях. С това е нарушение и чл. 18 от Инструкция за дисциплината и дисциплинарната практика в МВР, който гласи: "На държавен служител, който е извършил две или повече едновременно установени нарушения на служебната дисциплина, наказващия орган, след като определени наказание за всяко, може да наложи: 1. най-тежкото от определени наказания, когато за санкционирането на нарушенията са предвидени различни по вид дисциплинарни наказания". Така за констатираното нарушение по приложените Справки, състоящо се в пропуски за изучаването и прилагането на разпоредбите, регламентиращи служебната дейност по чл. 226, ал. 1, т. 5 ППЗМВР се предвижда дисциплинарно наказание "писмено предупреждение", докато за неизпълнение на заповед - чл. 227, ал. 1, т. 11 ППЗМВР се предвижда "порицание". Обосновано съда е приел, че не следва да се определя като нарушение отказа на нарушителя да използва дадената му от закона процесуална възможност за защита в хода на дисциплинарното производство, предвид чл. 229, ал. 1 ЗМВР, която съдържа императивно задължение на наказващия орган да изслуша държавния служител или да приеме писмените му обяснения, преди налагане на дисциплинарното наказание. Обоснован е извода, че ако наказващия орган е приел, че с двете резолюции от 30.04. и от 20.05.2008 г. е поискал писмени обяснения от провинилия се служител, то същите не са заповеди по смисъла на чл. 6, ал. 1 от Инструкцията. С оглед изложеното, обжалваното решение като правилен и законосъобразен съдебен акт, следва да се остави в сила. Водим от горното, Върховният административен съд - III отделение