Решение № 11904 от 4.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 4335/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на изпълнителния директор на Изпълнителна агенция "Автомобилна администрация" (ИААА), подадена чрез пълномощник, против решение 1436/06.03.2023 г., постановено по адм.д. 10054/2022 г. по описа на Административен съд София - град, в частта, с която съдът е изпратил образуваната пред органа преписка с указание за изрично произнасяне по заявление рег. 40-14-00-553/15.09.2022 г., подадено от "Газтрейд" АД за издаване на удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари. Касаторът навежда доводи за неправилност на съдебния акт в обжалваната част поради постановяването му в нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Твърди, че с постановения диспозитив за изпращане на преписката със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона е нарушена оперативната самостоятелност на органа. Иска отмяна на обжалваното решение в тази част. Претендира разноски за защита от юрисконсулт. Ответникът "Газтрейд" АД не изразява становище. Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, след като провери правилността на обжалваното решение, приема следното: Първоинстанционният съд е установил, че на 15.09.2022 г. "Газтрейд" АД е подало до ИААА заявление за издаване на удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари за превозно средство с рег. [рег. номер]. Към заявлението са приложени документ за платена държавна такса, протокол за годност на ППС за превоз на опасни товари по шосе, оригинал на немско удостоверение за одобрение на ППС и свидетелство за регистрация на ППС, от което е видно, че дружеството е собственик на превозното средство, както и удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари 29866798/14.09.2022г., валидно до 14.09.2023г. Други документи агенцията не е поискала да бъдат представени. Във връзка с представения документ на немски език на 13.10.2022 г. органът е изпратил запитване до съответната администрация в Германия за потвърждение, че са издали и продължили периода на валидност на приложени удостоверения, като не е установено кои са тези удостоверения и дали процесното е сред тях. ИААА е изпратила писмо с рег. 14-00-00-859/24.10.2022 г., с което е уведомила заявителя, че за превозното средство е издадено удостоверение за одобрение на пътно превозно средство, превозващо опасни товари от компетентен орган в Германия, като за автентичността му е направено запитване до Министерство на цифровите технологии и транспорта в Германия, но към момента на издаване на писмото няма постъпил отговор и след получаването му ще бъде информиран допълнително. По същество първоинстанционният съд е приел, че в тридесетдневният срок за произнасяне на органа, който е изтекъл на 17.10.2022г., понеделник, тъй като крайната дата 15.10.2022 г. е в събота, почивен ден, по подаденото заявление липсва произнасяне на административния орган с изричен акт, поради което е приел, че е формиран мълчалив отказ. Посочил е, че съгласно чл.38, ал.1 от Наредба 40/14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари ИААА издава на собственика на пътно превозно средство удостоверение за одобрение на ППС, превозващи определени опасни товари по образец със срок на валидност една година при съответствие с изискванията на ADR. Съдът е обосновал извод, че непроизнасянето на административния орган въпреки нормативно вмененото му задължение да се произнесе, е незаконосъобразно, поради което е отменил формирания мълчалив отказ и е изпратил преписката на органа за произнасяне по заявлението с указания, като му е определил срок. Решението в обжалваната част е правилно като краен резултат. Производството пред ИААА е образувано по отправено искане от "Газтрейд" АД за издаване на удостоверение за одобрение на пътни превозни средства, превозващи определени опасни товари. Съгласно чл. 38, ал.1 от Наредба 40/14.01.2004 г. за условията и реда за извършване на автомобилен превоз на опасни товари (Наредбата) ИААА е компетентният орган да издава такива удостоверения. Съгласно чл. 38, ал. 6 от същата наредба удостоверението се издава в 30-дневен срок от подаване на документите. Видно от доказателствата по делото, след изтичане на нормативноопределения срок Сезираният компетентен орган не се е произнесъл в срока по чл. 38, ал. 6 от тази наредба, въпреки вмененото му от закона задължение. Непроизнасянето в установения срок правилно съдът е приел за мълчалив отказ да се издаде акта по смисъла на чл. 58, ал. 1 АПК и го е отменил. С решението на АССГ в обжалваната част съдът е изпратил преписката на органа за произнасяне при съобразяване с дадените задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона, като му е определил седемдневен срок. С оглед характера на регулираните обществени отношения агенцията е задължена да се произнесе с изричен акт по заявлението - да издаде исканото удостоверение или да откаже издаването му. Тя е длъжна да разгледа заявлението като събере относимите доказателства и обсъди релевантните по закон основания и в зависимост от това да се произнесе. При нормативно предписаното задължение на органа за произнасяне по чл. 38 от наредбата и предоставената му изключителна компетентност да прецени основанията при установения удостоверителен режим в условията на оперативна самостоятелност, съдът е длъжен да върне преписката на органа, като го задължи изрично да се произнесе по подаденото заявление. Условие за разрешаване извършването на правнорегламентираната дейност, т. е. за създаването на субективното право за превоз на опасни товари е притежаването на удостоверение по чл. 38 от Наредба 40/2004 г. То е поставено в зависимост от изпълнението на определени обективни предпоставки, които следва да са налице, за да удостовери компетентният орган дейността. Затова ИААА следва да прецени изпълнението на нормативноустановените предпоставки, след което изрично да се произнесе по искането. Едва след произнасянето на органа съдът, ако е надлежно сезиран, следва да подложи на проверка неговата законосъобразност - спазени ли са обективните предпоставки и органът упражнил ли е правомощието си в определените му от закона рамки, условия и цел. Ето защо задължението на органа след връщане на преписката от съда е да се произнесе с изричен акт. Останалите указания на съда не следва да го обвързват в случая, доколкото преценката на органа е самостоятелна, след изпълнение на установените в наредбата изисквания. Предвид изложеното, като е върнал преписката за произнасяне на ИААА, съдът е постановил правилно решение в тази част, което следва да бъде оставено в сила. Разноски по делото не се претендират от ответника. Воден от горното, Върховният административен съд