Решение № 16832 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2011 г.

Решение № 16832 от 20.12.2011 г. на ВАС по адм. д. № 7075/2011 г., 5-членен с-в, докладчик председателят Юлия Ковачева Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е касационна жалба на министъра на регионалното развитие и благоустройството, чрез процесуалния му представител срещу решение № 4558 от 31.03.2011 г. по адм. дело № 13461/2009 г. на Върховния административен съд, пето отделение. В нея са развити доводи за неправилност на съдебния акт и се иска отмяната му. Ответникът по касационната жалба, чрез пълномощника си, изразява становище, че обжалваното решение е правилно и не са налице касационни основания за отмяната му. Върховният административен съд, петчленен състав, намери, че касационната жалба е процесуално допустима като подадена в законния срок и от надлежна страна. За да се произнесе по съществото й, прие за установено следното: С обжалваното решение тричленният състав е отменил заповед № РД-02-16-1392/31.08.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, с която на основание чл. 106, ал. 1, т. 2 от Закона за държавния служител, поради съкращаване на длъжността "ръководител на инспекторат" при МРРБ и заповед на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изменение на длъжностното разписание на МРРБ, е прекратено служебното правоотношение на Васил Иванов Попов за длъжността "ръководител на инспекторат", считано от датата на връчване на заповедта. Съдът е установил от фактическа страна, че в длъжностното разписание на МРРБ, в сила от 1.04.2009 г., утвърдено със заповед № РД-02-14-591/14.04.2009 г. на осн. чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 2, ал. 3 от ЗДСл и чл. 9 от Устройствения правилник на МРРБ, приет с ПМС № 68 от 29.03.2006 г. (изменен и допълнен с ПМС № 71 от 30.03.2009 г., отм. ДВ, бр. 94 от 27.11.2009 г.) от министъра на регионалното развитие и благоустройството, в структурното звено Инспекторат при МРРБ съществува една щатна бройка за длъжността "ръководител на инспекторат", заемана към този момент от жалбоподателя, сега ответник по касация. Със заповед № РД-02-14-1587 от 28.08.2009 г., издадена на основание чл. 25, ал. 4 от Закона за администрацията, чл. 2, ал. 3 от Закона за държавния служител и чл. 9 във връзка с чл. 11 от Устройствения правилник на МРРБ (отм.) министърът на регионалното развитие и благоустройството е наредил да се измени длъжностното разписание на МРРБ чрез съкращаване на длъжността "ръководител на инспекторат" и създаване на длъжността "старши инспектор". Със заповед № РД-02-14-1963/2.11.2009 г. министърът на регионалното развитие и благоустройството е утвърдил ново длъжностно разписание, в сила от 2.11.2009 г., в което длъжността "ръководител на инспекторат" не фигурира. При сравнение между двете длъжностни разписания съдът е установил, че съгласно длъжностното разписание от 1.04.2009 г. в Инспектората при МРРБ е имало общо 6 щатни бройки, от които: "ръководител на инспекторат" - 1 щатна бройка, "държавен инспектор" - 2 щатни бройки, "главен инспектор" - 2 щатни бройки и "старши инспектор" - 1 щатна бройка. С новото разписание, в сила от 2.11.2009 г. в Инспектората общата численост е запазена на 6 щатни бройки, като липсва длъжността "ръководител на инспекторат" и има две длъжности: "държавен инспектор" - 2 щатни бройки и "главен инспектор" - 4 щатни бройки. Съдът е обсъдил приложените по делото длъжностни характеристики за длъжността "ръководител на инспекторат" и за "държавен инспектор", утвърдена на 14.09.2009 г., при което е достигнал до извод, че задълженията, функциите и дейностите, характеризиращи двете длъжности не се различават съществено. Общите контролни правомощия на "ръководител инспекторат" са преминали към длъжността "държавен инспектор", а втората длъжност включва и конкретни задължения във връзка с анализ, извършване на проверки, правомощия във връзка с предотвратяване на корупцията конфликта на интереси в МРРБ. В подкрепа на този извод се е позовал на заключението на приетата съдебно-икономическа експертиза, съгласно което част от функциите по разпределяне на входящите писма, жалби, сигнали и други на служители в инспектората се изпълняват от служител, заемащ длъжността "държавен инспектор". Въз основа на анализ на релевантната нормативна уредба и посочените фактически обстоятелства, съдът е приел, че действително е съкратена ръководната длъжност като нормативна позиция, но са запазени нейните функции в друга длъжност, което води до извод за липсата на реалното й премахване по см. чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл. Изтъкнал е, че след като е запазена системата от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика, в рамките на запазена общата численост на Инспектората и по старото и по новото длъжностно разписание, не са изпълнени предпоставките по чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение със служителя поради съкращаване на длъжността. Така мотивиран е постановил обжалвания резултат. Настоящият петчленен състав, като прецени доводите и възраженията на страните, намери, че решението е правилно като краен резултат, при следните мотиви: Министърът на регионалното развитие и благоустройството, в качеството му на орган по назначаването по см. на чл. 2, ал. 1 от ЗДСл разполага с правомощието да извършва промени и реорганизации в управляваната от него администрация с оглед оптимизиране на дейността й, при съобразяване с приетата структура и нормативно определената численост на служителите. Въз основа на Устройствения правилник на МРРБ и съобразно предоставената му дискреция с разпоредбата на чл. 2, ал. 3 от ЗДСл като орган по назначаването може да внесе промяна в структурата на отделните звена и съответно във вида и броя на длъжностите, заемани от държавни служители, при която да бъдат съкратени едни и открити други длъжности. При упражняване на тази оперативна самостоятелност административният орган е издал заповед № РД-02-14-1587/28.08.2009 г., с която е наредил да се измени длъжностното разписание на МРРБ чрез посочената в нея структурна промяна в инспектора на министерството. Конкретните длъжности, които се ползват в администрацията се определят в длъжностното разписание, при спазване на Единния класификатор на длъжностите в администрацията. Длъжностното разписание се утвърждава от ръководителя на администрацията - чл. 11 от Наредбата за прилагане на ЕКДА. При промяна в същото, новото длъжностно разписание трябва да е налице към датата на издаване или на пораждане на действие на акта по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Релевантно е наличието или липсата на конкретната длъжност като единство от нормативно определена позиция и система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностна характеристика. Когато органът по назначаването твърди, че една длъжност е съкратена по смисъла на чл. 106, ал. 1, т. 2 от ЗДСл трябва да докаже, че тази длъжност вече не фигурира и като наименование (нормативно определена позиция) в действащото длъжностното разписание и като система от функции, задължения и изисквания, утвърдени с длъжностната характеристика. Изискванията са кумулативни. Следователно, за да породи правно действие цитираната заповед № РД-02-14-1587/28.08.2009 г. на министъра на регионалното развитие и благоустройството, е необходимо да е извършена промяна в длъжностното разписание, надлежно утвърдена от същия, към момента на пораждане действие на акта, т. е. според отбелязването в него - към датата на връчване на заповедта по чл. 108, ал. 1 от ЗДСл. Видно от данните по делото е, че оспорената заповед се счита връчена при условията на отказ на адресата да я получи на 18.09.2009 г.. Към тази дата е в сила длъжностното разписание от 1.04.2009 г., съгласно което в Инспектората са налични 6 бр., от които 1 бр. за длъжността "ръководител на Инспекторат". Следващото длъжностно разписание, в което длъжността "ръководител на Инспекторат" не фигурира, е в сила от 2.11.2009 г. Настъпилата към 2.11.2009 г. промяна в структурата на Инспектората е неотносима към меродавния момент за преценка на законосъобразността на обжалваната заповед - датата на връчването й - 18.09.2009 г. При положение, че към този момент длъжността "ръководител на Инспекторат" е съществувала като нормативна позиция в длъжностното разписание, не е налице соченото основание за прекратяване на служебното правоотношение със служителя. Решаващият съд, без да отчете липсата на реално премахване на длъжността като нормативна позиция в длъжностното разписание, неправилно се е занимал с проверка на сходството във функционалните права и задължения, присъщи на длъжността "ръководител на Инспекторат" и на "държавен инспектор". Изложените съображения в тази насока не се споделят от настоящия касационен състав. Двете длъжности се отличават по своите характеристики и изисквания за заемането им - арг. чл. 5 от ЗДСл; чл. 4, ал. 1 и чл. 6, ал. 2 от Наредба за прилагане на ЕКДА. "Ръководител на инспекторат" е ръководна длъжност, а "държавен инспектор" е експертна такава, различни са и конкретните изискванията за заемане на всяка от длъжностите, както и правомощията им, разписани в длъжностните характеристики, поради което не може да бъде споделен изводът, че се касае за сходни длъжности. Независимо от това, съдът като краен резултат правилно е отменил оспорената заповед като незаконосъобразна поради издаването й в нарушение на материалния закон. Възраженията на ответника по касация за премахване на ръководната длъжност в противоречие с разпоредбата на чл. 46 от Закона за администрацията са неотносими към казуса. Волеизявлението на министъра на регионалното развитие и благоустройството за изменение на длъжностното разписание не е обективирано в същото към момента на прекратяване на правоотношението със служителя, поради което въпросът дали премахването на длъжността "ръководител Инспекторат" не е извън рамките на дискрецията му по чл. 2, ал. 3 от ЗДСл за структурни промени, е ирелевантен за преценката за законосъобразност на оспорената заповед. Обстоятелството дали след прекратяване на служебното правоотношение на ответника по касация, функциите на ръководител на инспекторат се изпълняват неформално от един от държавните инспектори в Инспектората, в каквото насока са релевирани доводи и представени доказателства от пълномощника му, също е без правно значение за спора. Предвид изложеното, не са налице касационни основания по чл. 209, т. 3 от АПК за отмяна на обжалваното решение, поради което същото следва да се остави в сила. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответника по касационната жалба направените деловодни разноски пред настоящата инстанция в размер на 500 лв. за адвокатско възнаграждение. Водим от горното, Върховният административен съд, петчленен състав,