Решение № 10811 от 8.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 6625/2023 г.

Производството е по чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/ във връзка с чл. 63 ал. 2 от Закона за устройство на територията /ЗУТ/. Образувано е по касационна жалба на Кмета на район Източен на Община Пловдив, чрез процесуалния му представител юрк. Сукарева, срещу решение 922 от 19.05.2023г. по адм.д. 1735/2022г. на Административен съд гр. Пловдив, с което е отменена по жалба на Сдружение с нестопанска цел Аз обичам Пловдив заповед ЗРИ 425 от 22.06.2022г. на Кмета на район Източен на община Пловдив, с която на основание чл. 46 ал. 1 т. 5 ЗМСМА и чл. 31 ал. 3 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив /по долу Наредбата/ е наредено на Общинско предприятие /ОП/ Градини и паркове да извърши премахване на 11 броя липа и 5 броя софора, намиращи се на източната страна на оградата на стадион Христо Ботев. С касационната жалба се твърди неправилност на оспореното решение като постановено в противоречие със закона, при допуснати нарушения на съдопроизводствените правила и поради необоснованост отменителни основания по чл. 209 т. 3 АПК. Твърди неправилност на извода на съда за липса на мотиви за издаване на оспорения акт, като напротив посочва, че такива се съдържат както в акта, така и в административната преписка по издаването му. Навежда съображения и че в случая е издадена заповедта в хипотезата на чл. 148 ал. 12 ЗУТ, а именно във връзка с извършване на реконструкция на стадион Христо Ботев и преди издаването на разрешение за строеж за нея, какъвто е и редът. Навежда и съображения, че се касае за вътрешно ведомствен акт, който е извън приложното поле на АПК съгласно чл. 2 ал. 2 т. 3 АПК. Иска оспореното решение да бъде отменено и вместо него да бъде постановено друго, с което се отхвърля жалбата срещу заповедта, както и в условията на евентуалност иска решението да бъде изменено в частта по разноските, присъдени в първата инстанция, като бъде отменено в тази част или бъдат намалени присъдените разноски. Ответникът ЮЛНЦ Аз обичам Пловдив, чрез процесуалния му представител адв. Бояджиев изразява становище за неоснователност на касационната жалба. Представителят на Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 ал. 1 АПК, от надлежна страна, адресат на оспореното решение и срещу съдебен акт, подлежащ на касационен контрол, поради което е процесуално допустима. За да постанови оспореното решение АС гр. Пловдив в тричленен състав е приел, че на първо място, че жалбата на СНЦ Аз обичам Пловдив е допустима, подадена в срок, а правния интерес на сдружението се обосновавал от предмета на дейност на сдружението, свързан с извършване на активни и ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда. Приел е, че оспорената заповед представлява общ административен акт по смисъла на чл. 65 АПК. Достигнал е до извода, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган в рамките на предоставени му правомощия със заповед на кмета на община Пловдив, като обаче е приел, че е издадена при допуснати съществени нарушения на административно производствените правила досежно тези за откриване на производството по издаване на общ административен акт и в частност този по чл. 66 АПК. Приел е и че оспореният акт не съдържа фактически и правни основания за издаването му и по конкретно какво налага премахването на описаните в него дървета. Посочил е, че в случая оспорената заповед би следвало да бъде издадена на основание чл. 63 ал. 2 ЗУТ. Приел е, че тъй като в случая заповедта за премахване на растителност е издадена във връзка с инвестиционно намерение на община Пловдив по повод Реконструкция, основен ремонт и реновиране на трибуните на стадион Христо Ботев, в УПИ I за спортен терен, кв. 16 нов по плана на кв. Каменица, гр. Пловдив, то премахването на засегнатата растителност предхожда издаването на РС, и става след издаване на разрешение за нейното премахване по реда на Наредбата по чл. 62 ал. 10 ЗУТ, което обаче не изключва необходимостта от спазване на изискването на чл. 63 ал. 2 ЗУТ. Приел е, че редът за издаване на това разрешение е регламентиран в чл. 32 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив, която определя редът, но предпоставките са тези по чл. 63 ал. 2 от ЗУТ. Приел е, че тези предпоставки не са изпълнени, тъй като няма санитарна експертиза за състоянието на засегнатите дървета и не е изготвена от комисията съставила констативния протокол, въз основа на който е издадена заповедта. Приел е, че приобщената към административната преписка фитосанитарна експертиза във връзка с изпълнението на Реконструкцията, основен ремонт и реновиране на трибуните на стадион Христо Ботев, е приел, че не изпълнява изискванията на закона. Приел е и други допуснати нарушение, а именно липса на дата на констативния протокол за саниране на експертизата за дълготрайна растителност и липса на заповед, от която да е ясно с какъв акт е определена комисията. Поради това е приел, че поради допуснати съществени нарушения на процедурата при издаване на общ административен акт, то оспорената заповед е незаконосъобразна и я е отменил. Решението е недопустимо, постановено по недопустима жалба. Оспорената заповед на Кмета на район Източен на Община Пловдив не е с правно основание чл. 63 ал. 2 ЗУТ, както неправилно е приел първоинстанционния съд, а е с посочено в него правно основание чл. 46 ал. 1 т. 5 ЗМСМА и чл. 31 от Наредбата за развитие, поддържане и опазване на зелената система на община Пловдив, според ал. 1 на която разпоредба Не се издава разрешение за строеж за обекти, при които се налага отсичане, преместване или резитба на растителност и унищожаване на тревни площи, преди писмено разрешение на кмета на общината или упълномощено от него лице. Така посоченото правно основание кореспондира и с текстовата част на оспорената заповед, в която е посочено, че заповедта се издава и въз основа на фитосанитарна експертиза на съществуваща дървесна растителност на обект: реконструкция, основен ремонт и реновиране на трибуните на стадион Христо Ботев в УПИ I спортен терен, кв. 16 нов, по плана на кв. Каменица, гр. Пловдив, пеработка по чл. 154 ЗУТ. Видно от цитираното в случая не се касае за издаването на общи акт от категорията на тези по чл. 63 ал. 2 ЗУТ. Съдът контролира издадения административен акт съобразно отразените в него правни и фактически основания и съдържание. В случая от изложените в акта фактически и правни основания е видно, че се касае за издадено разрешение в хипотезата на чл. 148 ал. 12 ЗУТ във връзка с чл. 62 ал. 10 от ЗУТ и съобразно наредбата приета за община Пловдив по посочената разпоредба. Съгласно чл. 148, ал. 12, изр. 2 ЗУТ разрешението за строеж се издава след издаване на разрешение за премахване на засегнатата от строителството дървесна растителност при условия и ред, определени с наредбата по чл. 62, ал. 10. След като разрешението за премахване на дървесна растителност е условие за издаване на разрешението за строеж, а в конкретния случай във връзка с чл. 154 ЗУТ за одобряване на проекти за несъществени отклонения от одобрения инвестиционен проект по вече издадено разрешение за строеж, то и заинтересуваните лица, които могат да го оспорят, следва да се определят съобразно изискванията на Закона за устройство на територията (ЗУТ). Поради и това не се касае за общ административен акт, какъвто би било разрешението по чл. 63 ал. 2 ЗУТ, от която категория оспорената заповед не е, а за индивидуален административен акт, разрешение по чл. 148 ал. 12 ЗУТ, с който във връзка с разрешение за строеж на възложителя се издава разрешение за премахване на засегната от инвестиционното намерение растителност. Фактът, че възложителят и съответно инвеститорът е община Пловдив, тъй като се касае за общински обект, не променя характера на акта като такъв по чл. 148 ал. 12 ЗУТ, а именно индивидуален такъв, а не общ административен акт. Съгласно чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ заинтересуваните лица, които могат да обжалват разрешението за нов строеж, пристрояване или надстрояване на заварен строеж са възложителят, собствениците и носителите на ограничени вещни права в поземления имот, лицето, което има право да строи в чужд имот по силата на специален закон, а в случаите на строежи в квартали и имоти по чл. 22, ал. 1 - възложителят и собственикът на земята, т.е. засегнатите от разрешението за строеж лица. Съответно тази е разпоредбата, която очертава и кръгът от заинтересовани лица, които могат да оспорят и издаденото разрешение за премахване на растителност във връзка с издаване на разрешение за строеж, съответно одобряване на проекти за изменение в хода на строителството по чл. 154 ЗУТ. Жалбоподателят СНЦ /ЮЛНЦ/ Аз обичам Пловдив няма качеството на заинтересувано лице по смисъла на чл. 149, ал. 2, т. 1 ЗУТ. Не са представени доказателства и не се твърди Сдружението да има права на собственост върху имота, за който ще се процедира. Фактът, че в предмета на дейност на дружеството е свързан с извършване на активни и ефективни дейности в полза на обществото по отношение на чистотата и опазването на околната среда, не са обстоятелства, които обосновават наличието на правен интерес, който в случая се определя по изричната разпоредба на чл. 149 ал. 1 вр. ал. 2 ЗУТ. След като жалбоподателят пред първата инстанция не е заинтересувано лице съгласно посочената специална законова норма, то той няма правен интерес да подават жалба срещу оспорената заповед, за разрешаване за премахване на дървесна растителност /В този смисъл определение 10155 от 1.10.2015 г. на ВАС по адм. д. 9806/2015 г., II о./. Липсата на правен интерес от съдебна защита е основание за оставяне без разглеждане на подаденото оспорване и прекратяване на съдебното производство на основание чл. 159, т. 4 АПК. Като е разгледал жалбата на Сдружението без да съобрази и изследва дали същото има правен интерес от оспорване и дали попада в рамките на очертания кръг от заинтересовани лица, съобразно специалните законови разпоредби, съдът се е произнесъл по недопустима жалба. Точно и в тази насока са били дадени указания в определение 10568 от 21.11.2022г. по адм.д. 10334/2022г. на ВАС, с което е делото е било върнато за продължаване на съдопроизводствените действие. По изложените съображения оспореното решение като недопустимо, постановено по недопустима жалба, следва да бъде обезсилено и производството по делото следва да бъде прекратено. Воден от горното и на основание чл. 221 ал. 3 АПК, Върховният административен съд, състав на второ отделение,