Решение № 7749 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2015 г.

Решение № 7749 от 27.06.2016 г. на ВАС по адм. д. № 10565/2015 г., VI о., докладчик председателят Александър Еленков Производство по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на К. С. Б. от гр. Сливен, подадена от нейния процесуален представител по пълномощно адвокат Сиво Петров Сивов от същия град, срещу решение № 113 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 135/2015 г. на Административен съд - гр. Сливен.

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК от надлежна страна по смисъла на чл. 210, ал. 1 АПК срещу съдебно решение, което подлежи на касационно обжалване и е допустима. Разгледана по същество е неоснователна.

I. От данните по делото е видно, че:

1. На 19.01.2014 г. касационната жалбоподателка К. С. Б. е родила дете (у-ние за раждане № 6733140086 от 11.01.2014 г. на Община Сливен).

1. На 25.07.2014 г. К. С. Б. е подала молба-декларация, регистрирана с вх. № 9743 от същата дата (25.07.2014 г.), с която е поискала да й бъде отпусната еднократна парична помощ по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД) - еднократна парична помощ, която се отпуска на майките - студентки в редовна форма на обучение във висше училище.

1. Към молбата-декларация К. С. Б. е приложила уверение № 320 от 25.07.2014 г. на Технически университет - гр. София, Инженеро-педагогически факултет - гр. Сливен, което удостоверява, че тя е записана за зимното полугодие на учебната 2014/2015 г., чието начало е на 29.09.2014 г.

1. С писмо изх. № 67-0074 от 07.08.2014 г. директорът на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - гр. Сливен е направил запитване дали К. С. Б. е записана към 07.08.2014 г.

С писмо изх. № 687 от 01.10.2014 г. ръководителят на Инженерно-педагогическия факултет е отговорил, че К. С. Б., ЕГН (...) е записана за студентка редовно обучение, първи курс, специалност "Компютърни технологии в машиностроенето". Но не е отговорил на въпроса дали К. С. Б. е била записана като студент редовно обучение към датата 07.08.2014 г.

1. Със заповед № 9743 от 29.08.2014 г. (на л. 23 от адм. д. № 301/2014 г. на СлАС) директорът на ДСП Сливен е отказал да отпусне исканата еднократна помощ със следните мотиви: "На основание чл. 16а ал. 3 от ППЗСПД - г-жа Б. не е записана като редовен студент към датата на подаване на молбата".

Тази заповед е била връчена на К. С. Б. още същия ден - 29.08.2014 г., според подписаното от жалбоподателка удостоверяване под текста на заповедта.

1. По делото няма данни К. С. Б. да е оспорила този отказ по реда на Административнопроцесуалния кодекс, към който препраща чл. 10, ал. 6 ЗСПД.

1. На 30.09.2014 г. К. С. Б. е подала нова молба-декларация за еднократна парична помощ по чл. 8в ЗСПД, която е регистрирана с вх. № 13801 от същата дата (30.09.2014 г.).

1. Със заповед № 13801 от 10.10.2014 г. директорът на ДСП Сливен отново е отказал да отпусне исканата еднократна помощ с мотиви: "На основание чл. 12, ал. 7 от ППЗСПД вземанията се погасяват в срок от шест месеца, считано от края на месеца, през който е родено детето".

1. С жалба вх. № 94КК-0023 от 22.10.2014 г. К. С. Б. е оспорила този отказ по административен ред, а на 23.10.2014 г. директорът на ДСП е издал заповед № РД01-0236 (според завереното ксероксно фотокопие на тази заповед на л. 16 от адм. д. № 301/2014 г. на СлАС и № РД09-0236 според копието на л. 6 от адм. д. № 43/2015 г. на СлАС) от същата дата, с която "на основание чл. 91, ал. 1 от АПК (изменя) своя заповед № 13801 от 10.10.2014 г. в частта, касаеща мотива за отказ на помощта - отказът да се счита на основание чл. 12, т. 7 от ЗСПД".

По делото няма данни кога е съобщена тази заповед на К. С. Б.

1. По-горестоящият административен орган не се е произнесъл в срока по чл. 97, ал. 1 АПК по оспорването на заповед № 13801 от 10.10.2014 г. На 05.12.2014 г. К. С. Б. е подала жалба срещу тази заповед в Сливенския административен съд, където по оспорването е образувано адм. д. № 301/2014 г.

С определение № 32 от 21.01.2015 г. Сливенският административен съд е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил образуваното по нея съдебно производство. За да постанови този резултат съдът е приел, че с издадената на основание чл. 91, ал. 1 АПК заповед № РД-01-0236 (РД09-0236) от 23.10.2014 г. директорът на ДСП всъщност е оттеглил заповед № 13801 от 10.10.2014 г. и поради това правният интерес на жалбоподателката от оспорването на тази заповед е отпаднал.

Това определение не е било обжалвано и е влязло в законна сила.

1. На 28.01.2015 г. К. С. Б. е оспорила и заповед № РД 09-0236 от 23.10.2014 г. пред Сливенския административен съд, където по оспорването е образувано адм. д. № 43/2015 г. С определение № 67 от 17.02.2015 г. съдът е оставил жалбата без разглеждане и е прекратил производството по делото. За да постанови този резултат е приел, че с оспорената заповед № РД 09-0236 от 23.10.2014 г., която била идентична по съдържание със заповед № РД-01-0236 от 23.10.2014 г. (т. е., касае се за една и съща заповед с два различни номера), нито се отменя, нито се изменя заповед № 13801 от 10.10.2014 г., а се извършва единствено корекция на посоченото правно основание, което представлява отстраняване на очевидна фактическа грешка. Поради това заповед № РД 09-0236 от 23.10.2014 г. не произвежда самостоятелно правно действие, а следва да се счита като един индивидуален административен акт заедно със заповед № 13801 от 10.10.2014 г.

Със същото определение Сливенският административен съд е направил констатация, че подадената от К. С. Б. на 22.10.2014 г. жалба по административен ред срещу заповед № 13801 от 10.10.2014 г. не е изпратена на по-горестоящия административен орган, поради което все още е налице висящо производство по оспорването на тази заповед по административен ред, което следва да бъде завършено чрез произнасяне на сезирания непосредствено по-горестоящ административен орган - директора на Регионална дирекция за социално подпомагане. Затова с посоченото определение Сливенският административен съд е прекратил производството по делото като неподведомствено на съда и е изпратил същото като преписка на директора на Регионална дирекция за социално подпомагане (РДСП) - гр. Сливен.

1. С решение № РД 10-0009 от 05.05.2015 г. директорът на РДСП е отхвърлил жалбата на К. С. Б. срещу заповед № 13801 от 10.10.2014 г., поправена със заповед № РД 01-0236 от 23.10.2014 г. на директора на ДСП Сливен, с която е постановен отказ за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД. За да постанови този резултат по-горестоящият административен орган е приел, че К. С. Б. към датата на раждане на детето (09.01.2014 г.) не е била студентка, поради което за нея не е възникнало право на семейни помощи по чл. 8в, ал. 1 ЗСПД. Към датата, на която е подала втората молба-декларация вх. № 13801 за отпускане на еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД - 30.09.2014 г. - е бил вече изтекъл шестмесечният погасителен срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД (в редакцията на тази разпоредба преди 28.07.2015 г.), поради което правото й да получи такава помощ е било погасено.

1. К. С. Б. е оспорила това решение пред Сливенския административен съд. В проведеното на 15.06.2015 г. единствено по делото съдебно заседание нейният процесуален представител по пълномощно адвокат Сиво Сивов, очевидно без да държи сметка за правилата на чл. 98, ал. 2 и тези на чл. 145, ал. 2, т. 1 и 2 АПК, е продължил да поддържа неправилната от гледна точка на тези правила защитна теза, че предмет на оспорване пред съда е решение № РД 10-0009 от 05.05.2015 г., с което директорът на РДСП е отхвърлил жалбата на К. С. Б. срещу заповед № 13801 от 10.10.2014 г. на директора на ДСП гр. Сливен. Сливенският административен съд обаче творчески е приложил принципа за служебното начало в съдопроизводството по административни дела и правилно е приел, че предмет на оспорването е първоначалният административен акт - заповед № 13801 от 10.10.2014 г. на директора на ДСП гр. Сливен, чиято законосъобразност е обсъдил чред критериите по чл. 146 АПК. С решение № 113 от 23.06.2015 г. по адм. д. № 135/2015 г. Сливенският административен съд е отхвърлил жалбата на К. С. Б. срещу заповед № 13801 от 10.10.2014 г., изменена (поправена) със заповед № РД-09-0236 от 23.10.2014 г., на директора на ДСП Сливен. За да постанови този резултат съдът е приел, че "действително, преди промяната с ДВ, бр. 95 от 2012 г., в сила от 04.12.2012 г., шестмесечният срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД е започвал да тече алтернативно: или от датата на раждане на детето, или от датата на записване на майката за студентка, в какъвто смисъл е и съдебната практика до изменението на чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, но след 04.12.2012 г., както в чл. 16а, ал. 6 ППЗСПД, така и в чл. 12, т. 7 ЗСПД, еднозначно е определено, че началният момент на възникване на правото за получаване на помощта е раждането на детето." В процесния случай детето е родено на 09.01.2014 г. и следователно шестмесечният срок по чл. 12, т. 7 ЗСПД е изтекъл в края на месец юли 2014 г. Молбата-декларация за отпускане на помощта е подадена на 30.09.2014 г. след изтичането на този шестмесечен срок, поради което административният орган правилно, според Сливенският административен съд, е отказал да отпусне исканата от К. С. Б. еднократна семейна помощ по чл. 8в ЗСПД.

II. Доводите в касационната жалба са за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Основани са на следните аргументи:

1. Жалбоподателката К. С. Б. е подала първа молба-декларация с вх. № 9743 от 25.07.2014 г., към която била приложила и Уверение № 320 от 25.07.2015 г., че е записана в Технически университет - София, Инженерно-педагогически факултет - гр. Сливен. Независимо от това със заповед № 9743 от 29.08.2014 г. на директора на ДСП Сливен, номера и основанието на която жалбоподателката и нейният процесуален представител по пълномощно били научили от Решение № РД 10-0009 от 05.05.2015 г. на директора на РДСП Сливен, е била връчена само за подпис на Б., без да й бъде предоставено копие от същата в нарушение на общото правило по чл. 61 АПК, според което индивидуалните административни актове се връчват в тридневен срок от издаването им..

1. Освен това К. С. Б. е била въведена в заблуждение от служителите на ДСП Сливен, че следва да подаде след време ново заявление, след като ДСП бъде уведомена, че тя е вече редовна студентка във висшето учебно заведение. Два месеца след подаване на първото заявление Б. получила информация от служител в ДСП, че от ТУ-София, ИПФ-Сливен, е получен писмен отговор, че същата е студентка - редовна форма на обучение и я съветват да си подаде ново заявление за отпускане на полагащата й се помощ. Изпълнявайки устните указания на служителите в ДСП, К. С. Б. е подала втора молба-декларация за отпускане на еднократната помощ, към която е приложила вече Уверение № 392 от 29.09.2014 г. в оригинал, което удостоверява нейният студентски статус.

1. При подаването на тази първа молба-декларация К. С. Б. била спазила срока по чл. 12, т. 7 ЗСПД. Поради това директорът на ДСП е бил длъжен да отзове издаденият от него първоначален отказ и да отпусне исканата от жалбоподателката еднократна помощ. Това той всъщност бил направил на по-късен етап, издавайки заповед № РД 09-0236 от 23.10.2014 г., с която е изменена заповед № 13801 от 10.10.2014 г. в частта, касаеща мотива за отказа, но не и в изпълнение на задълженията си за законосъобразно разрешаване на конкретната преписка.

1. С подаването на първата молба-декларация на 25.07.2014 г. срокът (по чл. 12, т. 7 ЗСПД) е бил прекъснат и не би следвало да тече по време на административното производство.

III. Настоящият състав на Върховния административен съд, шесто отделение, счита, че касационната жалба е неоснователна, а оспореното с нея съдебно решение е правилно, поради следните съображения:

1. Производството по молба-декларация с вх. № 9743 от 25.07.2014 г. е приключило с отказ да бъде отпусната исканата еднократна помощ по чл. 8в ЗСПД, изразен със заповед № 9743 от 29.08.2014 г. на директора на ДСП, която е била връчена на жалбоподателката в същия ден, според подписаното от нея удостоверение под текста на заповедта (виж по-горе т. I. 5. от тези мотиви).

Според чл. 10, ал. 5, изр. 2-ро ЗСПД заповедта за отказ се съобщава писмено на лицето, подало молбата, в 7-дневен срок от издаването й. Не може да се приеме, че "връчването на заповедта", което вероятно предполага и предоставена възможност на адресата да се запознае с пълния текст на заповедта за отказ, удовлетворява изискването за писмено съобщаване.

Нарушението на чл. 10, ал. 5, изр. 2-ро ЗСПД в случая е ирелевантно, защото К. С. Б. е била писмено уведомена за заповед № 9743 от 29.08.2014 г. на директора на ДСП с решение № РД 10-0009 от 05.05.2015 г. на директора на РДСП Сливен (виж по-горе т. II. 1) и въпхреки това пак не е оспорила нейната законосъобразност пред съда.

Чл. 10, ал. 5, изр. 2-ро ЗСПД е специален закон и изключва общото правило на чл. 61, ал. 1-3 АПК за съобщаване на индивидуалните административни актове. Независимо от това следва да се посочи, че ал. 4 на чл. 61 АПК не въвежда изискване издаденият индивидуален административен акт да бъде съобщен чрез предоставяне на препис от него на адресата. Текстът на чл. 61, ал. 4 АПК е: "Индивидуалният административен акт може да бъде получен на мястото, където е заявен, или на посочен точен адрес, в случай че е заявено получаване чрез лицензиран пощенски оператор или по електронен път". Разпоредбата е нова - създадена е с § 7 от Закона за изменение и допълнение на Административнопроцесуалния кодекс, обнародван в "Държавен вестник", бр. 27 от 25.03.2014 г. С този закон е създадена обща нормативна рамка за въвеждането на комплексно административно обслужване. С чл. 61, ал. 4 АПК е предоставен на потребителя избор относно мястото, на което да получи услугата. Поради това изразът "индивидуалният административен акт може да бъде получен" означава "влезлият в сила индивидуален административен акт може да бъде получен", защото услугата се счита за извършена едва с влизането в сила на индивидуалния административен акт, в издаването на който тази услуга се състои, независимо дали този акт е позитивен или негативен за своя адресат.

1. Жалбата, предмет на адм. д. № 135/2015 г., дори не е насочена срещу отказа, изразен със заповед № 13801 от 10.10.2014 г. Както се посочи по-горе (виж т. I. 14.), в нарушение на правилата на чл. 98, ал. 2 и тези на чл. 145, ал. 2, т. 1 и 2 АПК с тази жалба е било оспорено неподлежащото на оспорване пред съда решение № РД 10-0009 от 05.05.2015 г. на директора на РДСП Сливен, но Сливенският административен съд, творчески прилагайки принципа на служебното начало, е приел, че всъщност е оспорен първоначалният административен акт - заповед № 13801 от 10.10.2014 г. С постановеното от него решение този съд е обсъдил всички основания по чл. 146 АПК и е направил обоснован извод, че отказът, изразен с тази заповед е законосъобразен. Заповед № 13801 от 10.10.2014 г. е издадена в отговор на молбата-декларация вх. № 13801 от 30.09.2014 г. и спрямо тази молба вземането за еднократна помощ е било прекратено (преклудирано).

Основавайки касационната жалба на доводи за незаконосъобразност на заповед № 9743 от 29.08.2014 г., процесуалният представител по пълномощно на К. С. Б. всъщност заявява оспорване на тази заповед, което не може да бъде направено с касационна жалба срещу съдебното решение, постановено по оспорване на друг административен акт - заповед № 13801 от 10.10.2014 г.

1. Изпълнението на указанията, които жалбоподателката чрез своя процесуален представител твърди, че й били дадени от служители в ДСП Сливен, е индиция, че тя е била съгласна с направения в заповед № 9743 от 29.08.2014 г. извод, че макар да е била приета за студентка, поради обстоятелството, че първата за нея учебна година все още не е започнала, тя все още не е студентка по смисъла на чл. 8в ЗСПД. Но дори да се приемат за истинни твърденията на жалбоподателката, че е била въведена в заблуждение от служители на ДСП, те не могат да имат за последица незаконосъобразност на която и да е от двете заповеди за отказ (№ 9743 от 29.08.2014 г. и № 13801 от 10.10.2014 г.). Но могат да бъдат изложени в обстоятелствената част на иск за обезщетение на вреди, ако жалбоподателката е претърпяла такива.

1. Срокът по чл. 12, т. 7 ЗСПД (в редакцията преди 28.07.2015 г.) не е давностен, а е преклузивен. Поради това този срок не може да бъде прекъсван, нито спиран. Според чл. 12 ЗСПД в редакцията му до 28.07.2015 г. вземанията по този закон се погасяват в (определен) срок. Вземането е притезателно и относително субективно право, по силата на което неговият носител може да иска от задълженото лице осъществяването на определен резултат. В правната теория притезанието се нарича още право на иск в материален смисъл. Сроковете, в които се погасява едно право на иск, са преклузивни.

Според новата редакция на чл. 12 ЗСПД (ДВ, бр. 57 от 28.07.2015 г.) вече се погасява правото на семейни помощи, а вземанията са признати само по отношение на отпуснати семейни помощи. Правото на семейни помощи е имуществено субективно право, което се погасява по давност с изтичането на определения срок за всеки вид семейна помощ за деца. Интересен и въпросът дали в тези случай погасителната давност се прекратява, защото липсва разпоредба, която да урежда този въпрос. Но тъй като тази нова редакция на чл. 12 ЗСПД не касае предмета на настоящото касационно производство, този въпрос не следва да бъде обсъждан сега.

При този изход на касационния спор искането на касационната жалбоподателка за присъждане на направените от нея съдебно-деловодни разноски е неоснователно и следва да бъде отхвърлено. Ответникът по касационната жалба не е направил разноски по делото в касационната инстанция, а освен това не е направил и искане за присъждане на такива разноски, поради което по отношение на него въпросът за разноски в касационното производство не следва да бъде обсъждан.

Водим от изложените мотиви Върховният административен съд, шесто отделение,