Решение № 736 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2015 г.

Решение № 736 от 25.01.2016 г. на ВАС по адм. д. № 2872/2015 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на С. А. А., с. Гърмен, ул. "Извън регулация" № 20 срещу Решение № 67 от 19.01.2015 г. на Административен съд, гр. Благоевград, постановено по административно дело № 834/2014 г.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на А. срещу Заповед № 1116з-7 от 4.09.2014 г. на началник сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, с която на основание чл. 19 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина е иззето свидетелството му за управление на моторно превозно средство.

Касационният жалбоподател счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът избирателно и откъслечно анализирал събраните по делото доказателства и не мотивирал задълбочено и обективно правните твърдения, до които достигнал. Приел, че е подадено заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство към което е приложено свидетелство за завършено основно образование - серия Е-01, № 0-0527, рег. № 2137-22 от 18.06.2001 г., издадено от 140 Средно общообразователно училище "Иван Богоров", гр. София, което е неистинско, а в самата заповед като мотив е отбелязано, че не е представено свидетелство за завършено най-малко основно образование, с което е нарушен чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157 от 1.10.2002 г. за условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, отчета на водачите и тяхната дисциплина (Наредба № I-157). С оглед на това липсва точно правно основание за издаване на заповедта. Съдът посочил, че е представено свидетелство за завършено основно образование - серия Е-06, № 047480, рег. № 2323-89 от 19.06.2006 г., на което е придаден вид, че е издадено от 140 Средно общообразователно училище, след това приел, че е представен документ за завършено средно образование - рег. № 2137-22 от 18.06.2001 г., а в заповедта е посочено свидетелство за завършено основно образование - серия Е-01, № 0527, рег. № 2137-22 от 18.06.2001 г. Налице е противоречие в мотивите на съда. Съдът не отчел, че в заповедта не е посочено правното основание - чл. 19 от Наредба № I-157. Моли съда да отмени обжалваното решение и да постанови друго, с което да отмени оспорената заповед. Касаторът се представлява от адв. В. А., Адвокатска колегия, гр. Кюстендил.

Ответникът по касационната жалба - началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба. Правилен е изводът на съда, че заповедта е издадена при наличие на материалноправни предпоставки - чл. 19 от Наредба № I-157. От представените по делото доказателства е видно, че са налице достатъчно данни, че свидетелството за управление на моторно превозно средство е издадено въз основа на неистински документ за завършено основно образование. Преценката за използване на документ с невярно съдържание ще се направи в образуваното досъдебно производство за извършено престъпление по чл. 316 във вр. с чл. 308 от Наказателния кодекс и ако това не се установи по надлежния ред свидетелството за правоуправление подлежи на връщане.

Върховният административен съд счита касационната жалба за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Разгледана по същество касационната жалба е основателна.

За да постанови обжалваното решение съдът приел от фактическа страна, че:

1. С. А. А. притежава свидетелство за управление на моторно превозно средство № 280976549, издадено на 17.05.2011 г. от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград.

1. На 8.05.2014 г., с писмо изх. № 19967, старши разследващ полицай в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, уведомил началника на сектор "Пътна полиция", че в дирекцията се извършва разследване по досъдебно производство № 5140/2013 г. срещу С. А. А. за това, че за времето от 14.02.2011 г. до 16.05.2011 г., в гр. София и в гр. Благоевград, при условията на продължавано престъпление съзнателно се възползвал от неистински официален документ - заверени копия на свидетелства за основно образование като на 16.05.2011 г. пред сектор "Пътна полиция" представил заверено копие на свидетелство за завършено основно образование, серия Е-01, № 040527, рег. № 2137-22 от 18.01.2001 г., на което е придаден вид, че е издадено от 140 Средно общообразователно училище "Иван Богоров", гр. София. В писмото е посочено, че по делото са събрани достатъчно доказателства, че приложеното към заявлението за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство, рег. № 5478 от 16.05.2011 г., копие на свидетелство за завършено основно образование от 140 Средно общообразователно училище "Иван Богоров", гр. София е неистинско.

1. На 4.09.2014 г., със Заповед № 1116з-7, началникът на сектор "Пътна полиция" в Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, приел, че свидетелство № 280976549 на С. А. А. не е издадено по реда на чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157, поради което на основание чл. 19 във вр. с чл. 13, ал. 1, т. 7 от Наредба № I-157 иззел свидетелството за управление.

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган и при посочено правно основание. Приел, че по делото е доказано представянето от А. на неистински документ - свидетелство за завършено основно образование, при подаване на заявление за издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство. С оглед на това приел за осъществен състава на чл. 19 от Наредба № I-157 и направил извод за законосъобразност на оспорената заповед.

Този извод на съда е неправилен.

Безспорно е, както приел и съдът, че съгласно чл. 19 от Наредба № I-157 свидетелство за управление на моторно превозно средство, издадено или подменено въз основа на документ с невярно съдържание или не по реда, установен в наредбата, се изземва с писмена заповед на началника на съответното звено "Пътна полиция", който го е издал или подменил.

Безспорно е също, че свидетелството за управление на моторно превозно средство на касатора е издадено от Областната дирекция на Министерството на вътрешните работи, гр. Благоевград, с оглед на това съдът правилно приел, че оспорената заповед е издадена от компетентен орган.

Съдът приел, че по делото е доказан фактическият състав на чл. 19 от Наредба № I-157 - свидетелството на Айдаров е издадено въз основа на документ с невярно съдържание. Този извод съдът направил на основата на приложеното по делото писмо на разследващия полицай - виж по-горе т. 2. Но писмото на разследващия полицай доказва единствено факта на образувано досъдебно производство срещу Сергей Айдаров за престъпление по чл. 316, предложение първо във вр. с чл. 308, ал. 2 във вр. с ал. 1 във вр. с чл. 26, ал. 1 НК, като от фактическа страна престъплението е за представено заверено копие на свидетелство за завършено основно образование, серия Е-01, № 040527, рег. № 2137-22 от 18.01.2001 г., на което е придаден вид, че е издадено от 140 Средно общообразователно училище "Иван Богоров", гр. София. Писмото на разследващия полицай не доказва използването на документ с невярно съдържание и следователно релевантния за фактическия състав на чл. 19 от Наредба № I-157 факт - издаването на свидетелство за управление на моторно превозно средство въз основа на документ с невярно съдържание. Само влязла в сила присъда или влязло в сила съдебно решение може надлежно да установи твърдяния факт и с оглед на това да се приеме, че е осъществен фактическият състав на чл. 19 от Наредбата. Дотогава, докогато фактът на издаването на свидетелство за управление въз основа на документ с невярно съдържание не е установен по съдебен ред свидетелството за основно образовани, като официален свидетелстващ документ има обвързваща органа и съда материална доказателствена сила, която го задължава да приеме фактите, предмет на удостоверителното изявление на издалия го орган за случили се така, както се твърди в документа.

Съдът, като приел, че фактическото основание за издаване на оспорената заповед е надлежно доказано с писмото на разследващия полицай постановил неправилно съдебно решение, постановено в нарушение на правилото на чл. 179, ал. 1 ГПК за доказателствената сила на официалния свидетелстващ документ.

Освен изложеното следва да се посочи, че изземването на свидетелството за управление на моторно превозно средство на основание чл. 19 от Наредба № I-157 е принудителна административна мярка. Принудителните административни мерки са инструмент на държавата за обезпечаване на законосъобразното осъществяване на определени правоотношения чрез налагане на държавната принуда. С мярката по чл. 19 от Наредба № I-157 се цели да се преустанови извършването на правнорегламентираната дейност - управление на моторно превозно средство, тогава, когато правото за извършването на дейността е придобито чрез използване на документ с невярно съдържание.

Няма обаче законова правна норма, която да установява ex lege отнемане на правото на управление на моторно превозно средство при доказано издаване на свидетелство за управление на моторно превозно средство въз основа на документ с невярно съдържание. А и разпоредбите на чл. 308 и сл. НК не предвиждат налагане на наказание лишаване от право да се упражнява определена дейност, което с оглед на чл. 50 НК значи, че когато съдът признае дадено лице за виновно в използването на неистински или преправен документ няма да наложи и наказание отнемане на право да се управлява моторно превозно средство.

Би могло придобитото въз основа на документ с невярно съдържание право да се отнема ex lege, както например това е предвидено за водач, на когото са отнети всички контролни точки - чл. 171, т. 4 във вр. с чл. 157, ал. 4 от Закона за движението по пътищата (ЗДвП). При наличие на законова правна норма, която установява отнемането на правото ex lege, чрез принудителна административна мярка може да бъде иззето удостоверяващия правото документ. В случая принудителната мярка е предвидена, без правото на упражняване на дейността да се отнема ex lege или чрез влязъл в сила административен акт.

Наред с изложеното съгласно чл. 23 от Закона за административните нарушения и наказания (ЗАНН) случаите, когато могат да се прилагат принудителни административни мерки, техният вид, органите, които ги прилагат, и начинът на тяхното приложение, както и редът за тяхното обжалване се уреждат в закон. Това изискване е гаранция за законоустановеността на административната принуда, която пряко засяга права и законни интереси на адресата. В случая принудителната мярка не е установена в закон, а в наредба. Наред с това предметът на наредбата - определен в чл. 159 ЗДвП, няма никакво отношение към принудителните мерки, установени в закона. Предмет на регулиране на наредбата е определен на условията и реда за издаване на свидетелство за управление на моторни превозни средства, за водене на централен регистър на водачите на моторни превозни средства, за отчет на водачите, за отчет на наложените им наказания и служебно предоставяне и предоставянето срещу заплащане на данни за водените на отчет водачи.

Установяването на принудителната административна мярка, на органа, който я прилага и на начина на нейното приложение в наредба, а не в закон е нарушение на чл. 23 ЗАНН. С оглед на това органът и съдът са били длъжни, на основание чл. 5, ал. 1 АПК, да не приложат разпоредбата на наредбата.

Като не отчел противоречието на чл. 19 от Наредба № I-157 с чл. 23 ЗАНН съдът постановил неправилно съдебно решение.

Видно от изложеното обжалваното съдебно решение е постановено в нарушение на материалния закон, поради което следва да бъде отменено. Това прави ненужно обсъждането на доводите на касатора за необоснованост на съдебното решение. Делото е изяснено от фактическа и правна страна. С оглед на изложеното оспорената Заповед № 1116з-7 от 4.09.2014 г. на началника на сектор "Пътна полиция", макар и издадена от компетентен орган и в исканата от закона форма е незаконосъобразна, тъй като противоречи на материалноправни разпоредби. Същата следва да бъде отменена.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 АПК