Решение № 11720 от 29.11.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2259/2023 г.

Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс /АПК/. Образувано е по касационна жалба на А. Асенов, чрез служебен защитник адвокат П. Генов, против Решение 1518 от 16.12.2022 г., постановено по адм. дело 1152/2022 г. по описа на Административен съд Бургас /АС- Бургас/, с което е отхвърлена жалбата му срещу Решение 289 от 01.06.2022 г. по преписка 54/2020 г. по описа на Комисия за защита от дискриминация /КЗД/Комисията/, Трети специализиран постоянен заседателен състав и е осъден да заплати разноски на ответната страна. Касаторът обжалва решението като неправилно поради нарушение на материалния закон, съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост касационни основания по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК. Излагат се доводи за допуснати нарушения при изясняване на фактическата обстановка и прилагането на закона. Моли за отмяна на решението и постановяване на друго, с което да бъде уважена жалбата на Асенов, алтернативно - да отмени решението и да върне делото за ново разглеждане от друг състав на първоинстанционния съд. В съдебно заседание касаторът не се явява и не се представлява. Постъпило е писмено заявление от 16.10.2023 г., с което Асенов изрично заявява, че не иска да ходи в София и явяването му не е задължително . С писмени бележки на 17.10.2023 г., изходящи от процесуалния представител на касатора - адв. Генов, заявява, че поради служебна ангажираност като Заместник - председател на Общинска избирателна комисия- Приморско е в невъзможност да представлява Асенов в с. з., но не възразява делото да ес гледа в негово отсъствие. Моли касационната инстанция да вземе предвид изложените в писмените бележки съображения за неправилност на обжалваното първоинстанционно съдебно решение. Ответната страна Комисия за защита от дискриминация/КЗД/ в съдебно заседание КЗД не се представлява. Постъпило е писмено становище на 17.10.2023 г. от процесуалния представител Н. Кръстева, в което са изложени съображения за неоснователност на касационната жалба. Претендира юриск. възнаграждение. Ответната страна Главна дирекция Изпълнение на наказанията при Министерство на правосъдието /ГДИН/, чрез процесуалния представител юриск. Николова депозира писмен отговор по касационната жалба, с който оспорва същата като неоснователна. В съдебно заседание ответникът се представлява от юриск. Николова, която поддържа отговора. Моли касационната инстанция да отхвърли касационната жалба и да потвърди първоинстанционното решение. Прави възражение за прекомерност на адвокатския хонорар, в случай, че такъв е претендиран. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита за недоказани и неоснователни наведените в жалбата оплаквания за допуснати съществени процесуални нарушения и такива по тълкуването и прилагането на материалния закон. Върховният административен съд, Пето отделение, като прецени събраните по делото доказателства, съобрази становищата на страните и в рамките на дължимата проверка по чл. 218, ал. 1 и ал. 2 от АПК, установи следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна, в срок и е процесуално допустима. Разгледана по същество, касационната жалба е неоснователна. С решението по адм. дело 1152/2022 г. по описа на АС - Бургас, съдът е отхвърлил жалбата на А. Асенов, с адрес: Затвора - [населено място], срещу Решение 289 от 01.06.2022 г. по преписка 54/2020 г. на КЗД. С решението си Комисията е установила: по т. I: че ответната страна ГДИН, представлявана от директор, не е извършила дискриминация спрямо А. Асенов въз основа на признака лично положение ; по т.ІІ: че ответната страна ГДИН, представлявана от директор, не е осъществила преследване спрямо А. Асенов по смисъла на разпоредбата на §1, т.3 от ДР на ЗЗДискр. За да потвърди този резултат, административният съд е приел, че събраните по делото доказателства сочат на несъмнения извод за неосъществяване на елементите от фактическия състав на пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. изпълнително деяние, което като цел или резултат да води до по - неблагоприятно третиране на основата на защитен признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., при което следва да е налице причинно - следствена връзка между неравното третиране и защитения признак, както и ситуация на сравнимост - друго лице, което се намира при сравними сходни обстоятелства с дискриминираното лице, но за разлика от него е третирано по-благоприятно. Като е изяснил обстоятелствата по случая, относими към проверката за дискриминация спрямо А. Асенов на основата на признака лично положение по отношение извършените спрямо него обиски като лишен от свобода, изтърпяваща наказание лишаване от свобода без замяна преди да излезе на престой на открито и преди да се прибере в спалното помещение, както и осъществено спрямо него преследване , съдът е формирал заключението, че за процесния период не са налице данни за осъществена спрямо последния дискриминация. Изводът на АС - Бургас за законосъобразност на Решението на КЗД е правилен. Комисията е положила големи усилия при провеждане на проучването да изясни релевантните за случая факти, при стриктно спазване на формулираното в чл.9 от ЗЗДискр. правила за разпределение на доказателствената тежест в производството за защита от дискриминация. КЗД стриктно е изпълнила разпоредбите на закона, касаещи извършване на проучването, обсъдила е обясненията и възраженията на страните, като в пълна степен е осигурила правото на защита на жалбоподателя. Обоснована и в съответствие с доказателствата по делото е констатацията на административния съд, че с извършваните на Асенов от служителите на надзорно-охранителния състав обиски и претърсвания на спалното помещение, същият не е бил поставян в по - неблагоприятно положение спрямо останалите лишени от свобода, изтърпяващи наказанието си в Затвора - [населено място]. При представените протоколи за обиски се установява, че на Асенов са били извършвани такива един път месечно съобразно разпоредбите на Закона за изпълнение на наказанията и задържането под стража/ЗИНЗС/ и Правилника за прилагане на ЗИНЗС. Съгласно чл.197 от ЗИНЗС наказанието доживотен затвор и доживотен затвор без замяна се изпълнява в отделни затвори или в обособени отделения към другите затвори. Съгласно чл.213 от ППЗИНЗС осъдените на доживотен затвор се настаняват в отделни затвори или в отделения на другите затвори в обособени зони с повишена сигурност. Те се държат в постоянно заключени помещения при засилен надзор и охрана. Пряката дискриминация по чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр. представлява поставяне на лицето в по-неблагоприятно положение на основата на някой от признатите по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр. в сравнение с друго лице при сравними сходни обстоятелства - чл. 4, ал. 2 ЗЗДискр. Във всеки от случаите неблагоприятното третиране на лицето следва да е извършено на основата на някой от признаците по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в конкретния случай да се основава на значим, обективен, същностен за личността на оплакващия се от дискриминация белег, който да представлява конкретна реализация на общоустановения, без еднозначно и изначално определено съдържание признак "лично положение". За да е налице нарушение на чл. 4, ал. 2 от ЗЗДискр., е необходимо да са осъществени всички елементи от фактическия състав на дискриминацията, посочени в цитираните разпоредби следва да е установено различно третиране на лицето, при наличие на пряка причинно-следствена връзка между неблагоприятното отношение и причината за него, изразяваща се в признак по чл. 4, ал. 1 от ЗЗДискр., в случая "лично положение". Съгласно императивната разпоредба на чл. 9 от ЗЗДискр. жалбоподателят е длъжен да представи доказателства, от които да се направи обосновано предположение за евентуално извършена спрямо него дискриминация на основата на посочения признак. Правилно първоинстанционният съд е приел, че посочените по-горе предпоставки не са изпълнени и с оспорения административен акт спрямо жалбоподателя Асенов не е осъществена пряка дискриминация и съответно неравенство в третирането. Не се установява в производството пред Комисията, както и в хода на съдебното производство извършваните спрямо Асенов обиски да са с цел накърняване на неговото достойнство и чест или създаване на враждебна, принизяваща, обидна, унизителна или застрашителна среда. Касае се лице, което изтърпява наказание лишаване от свобода без замяна , което изисква повишено внимание и мерки при извеждането на лицето от мястото за лишаване от свобода. Недоказани са твърденията на жалбоподателя, че по - неблагоприятното му третиране се изразявало в противоправните действия на служителите на надзорно-охранителния състав Затвора [населено място]. Следва да се подкрепи изводът на първоинстанционния съд, че спрямо лишения от свобода/л. св./ А. Асенов не е установено неравно третиране въз основа на защитимия признак по чл. 4 от ЗЗДискр. лично положение по отношение извършваните спрямо него обиски за периода 27.01.2017 г. 27.01.2020 г. Правилно е решението на съда и в частта, с която е отхвърлена жалбата на л. св. Асенов срещу т. II от Решението на КЗД. В цитираната част, КЗД се е произнесла по оплакванията на Асенов, обективирани в жалбите му за извършено спрямо него преследване от страна на ГДИН. По изложените съображения Върховният административен съд, Пето отделение намира за съобразено с материалния закон и обосновано обжалваното съдебно решение, с което е отхвърлена жалбата на л. св. А. Асенов срещу т.І, т.II, т.III от Решение 289 от 01.06.2022 г. по преписка 54/2020 г. по описа на КЗД, Трети специализиран постоянен заседателен състав. Решението като валидно, допустимо и правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора, основателна се явява претенцията на ответните страни -КЗД и Главна дирекция Изпълнение на наказанията , предявена своевременно от процесуалния представител юриск. Кръстева/ в становище от 17.10.2023 г. / и от юриск. Николова в отговора на касационната жалба и в открито съдебно заседание, за присъждане на разноски за касационната инстанция. Касационният жалбоподател следва да заплати на ответните страни - КЗД и на ГДИН юрисконсултско възнаграждение в минимален размер от по 100 лв., определено на основание чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ, във вр. с чл. 37, ал. 1 от Закона за правната помощ, във вр. с чл. 78, ал. 8 от ГПК. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2, предл. първо от АПК, Върховният административен съд, Пето отделение