Решение № 13243 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2013 г.

Решение № 13243 от 14.10.2013 г. на ВАС по адм. д. № 5813/2013 г., V о., докладчик съдията Еманоил Митев Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационна жалба на Милен Петров Ангелов от град Велико Търново против решение № 136 от 13.03.2013 г. по адм. д. № 13/2013 г. на Административен съд - Велико Търново, с което е отхвърлено оспорването на Ангелов против писмено Разпореждане, издадено на основание чл. 55 ЗМВР, от полицейски орган при РУ "Полиция" - град Полски Тръмбеш, с рег. № 13897/4.12.2012 г., и с което е разпоредено на Ангелов "да не отправя закани и заплахи, които могат да предизвикат основателен страх от осъществяването им. Да не извършва физически и психически тормоз по всякакъв начин над Валентина Лесикова от Велико Търново". Жалбоподателят поддържа, че решението е незаконосъобразно и необосновано, тъй като разпореждането е издадено в разрез на материално-правните предпоставки, предвидени в закона. Моли съдебният акт да бъде отменен и да се постанови ново решение по същество, с което жалбата против полицейското разпореждане бъде уважена и същото отменено като незаконосъобразно.

Ответникът, редовно призован не изпраща представител и не взема становище.

Представителят на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на жалбата.

Като взе предвид изложеното в касационната жалба и данните по делото Върховният административен съд, пето отделение, констатира следното:

Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211 от АПК и от страна, за която съдебният акт е неблагоприятен, поради което е допустима.

Разгледана по същество, жалбата е неоснователна по следните съображения:

Решението на Административен съд - Велико Търново е законосъобразно.

Правилно съдът приема, че атакуваното разпореждане изцяло отговаря на формалните изисквания на закона. В случая в съответствие с нормата на чл. 55 ЗМВР в разпореждането е посочено точно правното основание за постановяването му, както и фактическите обстоятелства довели до неговото издаване.

Твърдението на касатора за нарушения на материалния закон също е неоснователно. Разпоредбата на чл. 55 от ЗМВР регламентира правото на полицейските органи да издават разпореждания до държавни органи, организации, юридически лица и граждани, когато това е необходимо за изпълнение на възложените им функции.

Съгласно новелата на чл. 55, ал. 5 ЗМВР, Разпореждането, издадено в писмена форма, съдържа следните реквизити:

1. наименование на органа, който го издава;

1. адресат на разпореждането;

1. фактически и правни основания за издаване;

1. разпоредителна част, с която се определят правата или задълженията, начинът и срокът за изпълнението;

1. пред кой орган и в какъв срок може да се обжалва;

1. дата на издаване и подпис на лицето, издало разпореждането, с означаване на длъжността му.

В случая правилно първоинстанционният съдът приема, че изброените предпоставки са осъществени. От събраните по делото доказателства се установява, че лицето Валентина Лесикова се оплакала в РУ "Полиция" - Полски Тръмбеш, изрично сочейки, че е обект на тормоз от страна на Ангелов" ... същият я преследва и й звъни ... заплашва я, че ще й развали семейството, както и с физическа саморазправа ...". Лесикова твърди пред полицейските органи, че Ангелов е способен да реализира заплахите си.

Една от основните задачи на МВР и функция на неговите служители - е изрично сочената в чл. 6, т. 3 от ЗМВР - защита на правата и свободите на гражданите и опазване на техните живот, здраве и имущество.

Ето защо следва да се приеме, че са налице основания за прилагане на описаната в разпореждането мярка, насочена към обезпечаване на безпрепятствено осъществяване на служебните функции на полицейския орган, и изводите на административния съд в този смисъл са законосъобразни.

Неоснователно е твърдението на касатора за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Твърденията, че отразеното в съдебния протокол от проведеното на 26.02.2013 г. открито съдебно заседание- не отразяват точно показанията на разпитан свидетел- са несъстоятелни.

Съгласно разпоредбата на чл. 151 ГПК /субсидирано приложим в административното производство/ - в едноседмичен срок от предоставянето на протокола на разположение на страните, всеки участник в процеса може да поиска неговото допълване или поправяне. Ангелов не е отправял такова искане, поради което описаният протокол от съдебното заседание има сочената в чл. 152 ГПК доказателствена сила.

Поради всичко изложено настоящият съдебен състав приема, че при постановяване на обжалваното решение не са допуснати посочените от касатора нарушения по смисъла на чл. 209, т. 3 от АПК, атакуваният съдебен акт е законосъобразен и обоснован и следва да бъде оставен в сила.

По тези съображения Върховният административен съд, пето отделение,