Решение № 4825 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 795/2018 г.

Решение № 4825 от 24.04.2020 г. на ВАС по адм. д. № 795/2018 г., III о., докладчик председателят Жанета Петрова Общинският съвет-В. е подал касационна жалба срещу решение № 25/13.11.2017 г. по адм. дело № 271/2017 г. по описа на Административния съд – Р., с което по жалбата на кмета на община В. е отменено издаденото от този орган решение № 325 по протокол № 33 от заседанието, проведено на 30.06.2017 г. Направени са оплаквания за недопустимост и алтернативно, за неправилност поради съществено нарушение на съдопроизводствените правила и противоречие с материалния закон и е поискано да бъде обезсилено или отменено с постановяването на друго, с което жалбата да се отхвърли, като се присъдят направените разноски. Кметът на община В. е поискал отхвърлянето на жалбата. Ответникът Ш. Ферадов не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал заключение, че решението е допустимо и правилно и следва да се отхвърли. Върховният административен съд, като провери допустимостта и правилността на решението с оглед направените касационни оплаквания, намира, че жалбата е неоснователна. Производството пред административния съд е образувано по жалбата на кмета на община В. срещу решение № 325 по протокол № 33/30.06.2017 г. от заседанието на Общинския съвет – В., с което на основание чл. 21, ал. 1, т. 8 от Закона за местното самоуправление и местната администрация и чл. 15, ал. 3 и ал. 5 от Закона за устройство на територията, е дадено съгласие за сключване на предварителен договор с Ш. Ферадов за продажбата на общински терен от 65, ЗЗ кв. м., на цена от 239 лева без ДДС, и кметът на О. В. е упълномощен да сключи окончателен договор с лицето след влизане в сила на изменението в подробния план. Поискана е отмяната на решението като незаконосъобразно. Административният съд приел, че оспорването е допустимо съобразно чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост, като посочил, че съгласно цитираната разпоредба актовете на общинския съвет за разпореждане с имоти-общинска собственост подлежат на обжалване. Решението на общинския съвет да разреши продажбата на общински терен представлявало акт по разпореждане с общинско имущество по смисъла на чл. 8, ал. 11 ЗОбС, поради което може да бъде оспорено по реда чл. 45 ЗМСМА. Административният съд установил, че на 06.02.2017 г. Ш. Ферадов подал до кмета на О. В. искане за закупуване общинско място от 65, ЗЗ кв. м., придадено от улицата към собствения му имот, съставляващ УПИ XII-542, кв. 83 по плана на село С.. По искането кметът на О. В. внесъл докладна записка в Общинския съвет – В., в която отразил, че към УПИ XII-542, кв. 83 по плана на село С. се придава общински терен от 65, ЗЗ кв. м. по силата на плана на село С., одобрен със заповед № 2200 от 29.10.1968 г. на председателя на ИК на ОНС – Р.. Изготвената от лицензиран оценител оценка на предаваемото място възлизала на 239 лева. На заседание на 30.06.2017 г. на Общинския съвет – В., на което присъствали 15 от общо 17 общински съветници, с 9 гласа "за" и 4 гласа "въздържал се" приел решение № 325, с което е дадено съгласие за сключване на предварителен договор с Ш. Ферадов за продажбата на общински терен от 65, ЗЗ кв. м., на цена от 239 лева без ДДС, и кметът на О. В. е упълномощен да сключи окончателен договор с лицето след влизане в сила на изменението в подробния план.. Административният съд приел, че оспореното решение е прието от компетентен орган по чл. 21, ал. 1, т. 8 ЗМСМА, според който общинският съвет приема решения за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество и определя конкретните правомощия на кмета на общината и кметовете на райони и кметства, на редовно заседание, с необходимото мнозинство съгласно чл. 27, ал. 2 ЗМСМA и чл. 27, ал. 5 ЗМСМA. Решението е взето при спазване на производствените правила, с излагането на фактически и правни основания. Съдът отбелязал, че поземленият имот, собственост на Ш. Ферадов, не представлява неурегулиран с предходен план поземлен имот, не е налице и промяна на регулационни граници на вече урегулиран поземлен имот, каквито са хипотезите на посочения като основание за приемане на решението текст на чл. 15 ЗУТ. По делото липсвали доказателства за започнала процедура по изменение на подробен устройствен план. Влязлата в сила заповед № 2200/29.10.1968 г. на председателя на ИК на ОНС – Р. е за одобряване на улична регулация, а съгласно § 6, ал. 1 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си и се изменят при условията и по реда на Закона за устройство на територията. Този план не е бил приложен, но тъй като не е дворищнорегулационен план, не попада в случаите по § 8, ал. 1 и ал. 3 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. При нормативна непълнота относно начина на уреждане на отношенията за предаваеми места от общински имот към имоти-частна собственост съгласно действащ уличнорегулационен план, предвижданията на плана можели да бъде осъществени или по реда на чл. 35, ал. 4, т. 2 ЗОбС или по реда на § 8, ал. 3 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията. И в двата случая обаче приемането на решение за разпореждане с място, общинска собственост, представляващо част от улица, трябвало да се предхожда от други актове на общинския съвет. По силата на чл. 3, ал. 2, т. 1 от Закона за общинската собственост улиците в населените места представляват публична общинска собственост, разпореждането, с която е изрично изключено по силата на чл. 7, ал. 2, изр. 1 ЗОбС. За отпадане на предназначението на мястото от 65, ЗЗ кв. м., представляващо част от обслужващата зона на улица, на основание чл. 6, чл. 1 ЗОбС общинският съвет следвало да го обяви за частна общинска собственост и едва след това да предприеме прехвърлянето на собствеността. С тези мотиви административният съд отменил решение № 325 по протокол № 33 от заседанието на Общинския съвет – В., проведено на 30.06.2017 г. Касационната инстанция намира, че решението е допустимо. Според изложеното в касационната жалба, решението на общинския съвет не подлежи на оспорване, тъй като не представлява индивидуален административен акт. В случая обаче не е нужна преценка на характера на оспорения акт – съдебният контрол е допустим, тъй като е предвиден изрично с цитираната от съда разпоредба на чл. 8, ал. 11 от Закона за общинската собственост. Административният съд е приел, че към поземлен имот УПИ XII-542, кв. 83 по плана на село С., собственост на Ш. Ферадов, се придава общински терен от 65, ЗЗ кв. м. по силата на заповед № 2200/29.10.1968 г. на председателя на ИК на ОНС – Р. за одобряване на улична регулация. Заповедта за одобряване на плана е издадена към момент, в който има действие Законът за плановото изграждане на населените места (отм.);. Съгласно чл. 34 ЗПИНМ (отм.); урегулирането на населените места се извършва чрез уличнорегулационни и дворищнорегулационни планове. Уличната регулация установява улиците, площадите, корекциите на реки, водните течения и площи, терените за обществени нужди и строежи, свободните площи (градини, паркове, залесявания и др.), строителните линии към улиците, строителните зони и, изобщо, всички мероприятия, с които се осъществяват целите на градоустройството (чл. 35 ЗПИНМ). Отчужденията на места на частни лица и обществени организации за улици, булеварди и площади по първоначални, а така също и по последващи регулации, ако първоначалната регулация не е била приложена, са за сметка на собствениците на прилежащите парцели и на общината съгласно с Правилника за приложение на Закона за плановото изграждане на населените места. Дворищната регулация установява строителните парцели и определя кому се отреждат тези парцели (чл. 37 ЗПИНМ). Общинският съвет – В. е приел оспореното решение без предварително да изясни какъв е вида на регулационния план на село С., одобрен със заповед № 2200/29.10.1968 г., какви са неговите предвиждания, имало ли е към оня момент прокарана улица откъм северната страна на парцел XII-542, кв. 83, придобит от Ш. Ферадов при действието на Закона за устройство на територията, къде преминава уличнорегулационната граница на парцел XII-542, кв. 83 с прилежащата улица, какви са предвижданията за парцел XII-542 съгласно дворищнорегулационния план на село С., действащ към 1968 г., какви са регулационните сметки на парцела и уредени ли са те, представлява ли общинска собственост мястото от 65, ЗЗ кв. м., част ли е то от обслужваща зона на улицата или не е било използвано при прокарването й. Според представената по делото скица № 79/20.03.2017 г. имот 500. 542, за който е образуван УПИ XII-542, кв. 83 по кадастралния план на село С., е с площ от 499 кв. м. Площта на урегулирания имот е 697 кв. м., което сочи на неуредени сметки по регулация. Органът на местно самоуправление е следвало да събере доказателства, включително и с назначаването на техническа експертиза, за установяване на регулационния статус и собствеността на имота, предмет на разпореждане. Изясняването на тези обстоятелства е от съществено значение за прилагане на разпоредбите на Закона за устройство на територията и Закона за общинската собственост, които имат отношение към разглеждания случай. Съгласно § 6 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията действащите към деня на влизане в сила на този закон териториалноустройствени планове, общи и подробни градоустройствени планове запазват действието си. Те се изменят при условията и по реда на този закон. Действащите към деня на влизане в сила на този закон дворищнорегулационни планове могат да бъдат приложени по досегашния ред в 6-месечен срок от деня на влизането в сила на закона. Съгласно § 8 от преходните разпоредби на Закона за устройство на територията изтичане на сроковете по § 6, ал. 2 и 4 отчуждителното действие на влезлите в сила, но неприложени дворищнорегулационни планове за изравняване на частите в образувани съсобствени дворищнорегулационни парцели и за заемане на придадени поземлени имоти или части от поземлени имоти се прекратява. Собствениците на поземлени имоти по ал. 1 могат да: 1. приложат влезлите в сила неприложени дворищнорегулационни планове с договор за прехвърляне на собственост в нотариална форма; 2. поискат изменение на дворищнорегулационните планове при условията и по реда на този закон; 3. поискат вътрешните регулационни линии на техните имоти да бъдат поставени в съответствие със съществуващите граници на поземлените имоти. Договорите с държавата или с общината по ал. 2, т. 1 се сключват във формата, при условията и по реда на чл. 15, ал. 4 и 5 и чл. 17, ал. 4 и 5. Административният съд, както основателно се поддържа в касационната жалба, също не е изяснил относимите факти и е направил фактически изводи, които не са подкрепени с доказателства, що се отнася до характера на плана от 1968 г., вида и собствеността на характеризираното като придаваемо място, регулационния статут на дворищнорегулационния парцел, придобит от Ш. Ферадов, какъвто е бил към момента на влизане в сила на Закона за устройството на територията. Данните, отразени в документите от административната преписка, не са били проверени със събирането на доказателства, независимо че страните по делото не са направили такива искания. Както е предвидено в чл. 171, ал. 2, предл. 2 AПК, съдът може и служебно да назначава вещи лица. Първоинстанционният съд не е поискал представянето на заповед № 2200 от 29.10.1968 г., въпреки че тя се съхранява, както е видно от писмото от 11.10.2017 г. на началника на отдел "Д. архив" – Р.. Не е обсъдил и данните в писмото, според което със заповедта се одобряват идеен застроителен, регулационен план (регулационните планове по Закон за плановото изграждане на населените места (отм.); са уличнорегулационни и дворищнорегулационни) идеен план за вертикална планировка и напречните профили на улиците за цялото населено място – село С., окр. Русенски. Тъй като проверката на оспореното решение на Общинския съвет – В. сочи на неговата незаконосъобразност поради допуснато от органа на местно самоуправление съществено нарушение на административнопроизводствените правила, изразяващо се в това, че служебно не са изяснени фактите по внесеното в Общинския съвет – В. искане за закупуване на част от общински имот, решението на административния съд следва да се приеме за правилно по резултат и да бъде оставено в сила. Административният съд е следвало да върне преписката на органа за ново разглеждане, но това не е сторено. Налице е непълнота на решението, която не се отстранява по пътя на инстанционния контрол. С оглед изхода на делото разноски на касационния жалбоподател не се дължат. По изложените съображения и на основание чл. 221, ал. 2 AПК Върховният административен съд Р Е Ш И: ОСТАВЯ В СИЛА решение № 25/13.11.2017 г. по адм. дело № 271/2017 г. по описа на Административния съд – Р.. Решението не подлежи на обжалване.