Решение № 11961 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15808/2013 г.

Решение № 11961 от 9.10.2014 г. на ВАС по адм. д. № 15808/2013 г., VIII о., докладчик съдията Василка Шаламанова Производството е образувано по касационна жалба на ЕТ "АС 98 - Иван Тодоров", ЕИК 126154425, подадена чрез адв. Вълканов, против решение № 1978/12.09.2013 г., постановено по адм. д. № 3324/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "АС 98 - Иван Тодоров" срещу ревизионен акт (РА) № 241001555/22.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 707/20.09.2010 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по 56 бр. фактури, издадени от "Супер Нова М" ЕООД за данъчни периоди 2006, 2007 и 2008 г., общо в размер на 7153,59 лева, ведно със законните лихви върху тази сума. Касаторът оспорва съдебното решение като твърди, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на процесуалните правила и необоснованост. Излага в жалбата си подробни съображения във връзка с наведените касационни оплаквания. Иска да бъде отменено решението на Административен съд - Пловдив като вместо това се постанови ново по съществото на спора, с което да се уважи изцяло жалбата срещу ревизионния акт. Претендира присъждане на направените по делото съдебни и деловодни разноски за всички съдебни инстанции. Съдебното решение е постановено след като с влязло в сила Решение № 12926 от 17.10.2012 г., тричленен състав на Върховен административен съд (ВАС), Първо отделение, по адм. д. № 9620/2011 г. е отменил Решение № 916 от 25.05.2011 г., постановено по адм. д. № 2180/2010 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "АС 98 - Иван Тодоров" срещу ревизионен акт (РА) № 241001555/22.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 707/20.09.2010 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по 56 бр. фактури, издадени от "Супер Нова М" ЕООД за данъчни периоди 2006, 2007 и 2008 г., общо в размер на 7153,59 лева, ведно със законните лихви върху тази сума. В останалата част е оставил решението в сила. Съдът е върнал делото на първоинстанционния съд за ново разглеждане от друг съдебен състав при спазване на указанията, дадени в отменителното решение. Ответникът по касационната жалба - директора на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" Пловдив не изразява становище по жалбата. Прокурорът от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Осмо отделение счита, че касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна, за което е процесуално допустима, като разгледана по същество е неоснователна поради следните съображения: Предмет на касационно обжалване е решение № 1978/12.09.2013 г., постановено по адм. д. № 3324/2012 г. по описа на Административен съд - Пловдив, с което е отхвърлена жалбата на ЕТ "АС 98 - Иван Тодоров" срещу ревизионен акт (РА) № 241001555/22.07.2010 г., издаден от главен инспектор по приходите при ТД на НАП гр. Пловдив, потвърден с решение № 707/20.09.2010 г. на зам. директора на Дирекция "Обжалване и управление на изпълнението" (с ново наименование Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика") гр. Пловдив при ЦУ на НАП, в частта, с която е отказано правото на данъчен кредит по 56 бр. фактури, издадени от "Супер Нова М" ЕООД за данъчни периоди 2006, 2007 и 2008 г., общо в размер на 7153,59 лева, ведно със законните лихви върху тази сума. По отношение на останалата част на ревизионния акт има влязло в сила съдебно решение за потвърждаването му, поради което същият в тази си част е влязла в сила. За да отхвърли жалбата срещу ревизионния акт по отношение на непризнатото право на данъчен кредит и изтекли лихви по фактури, издадени от "Супер Нова М" ЕООД, съдът е приел за обосновани и оттам за законосъобразни изводите на приходните органи, че данъкът по издадените фактури е начислен неправомерно. По отношение на фактурите, издадени 2006 г. е констатирал, че е налице една от отрицателните законови предпоставки за отказ за признаване правото на данъчен кредит, а именно чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.) - доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. По отношение на фактурите, издадени 2007 и 2008 г. е приел, че не са настъпили сочените данъчни събития - прехвърлено право на собственост върху стоките, поради което няма реалност на доставката и е налице хипотезата на чл. 70, ал. 5 от ЗДДС. Касационният съд, в настоящия си състав, намира за правилно като обосновано и постановено при спазване на материалния и процесуалния закони, решението на Административен съд - Пловдив в обжалваната му част. Административният съд правилно е издирил приложимия материален закон и е разпределил доказателствената тежест в процеса. Обсъдил е и ценил всички събрани по делото доказателства, поотделно и в тяхната съвкупност, формулирал е обосновани фактически и правни изводи. Съдът е изяснил в пълнота фактическата обстановка по спора, събрал е относимите доказателства и доказателствени средства, извършил е преценка на спорните и безспорни, релевантни за спора обстоятелства. Същината на спора по отношение на фактурите, издадени 2006 г. е относно наличието или липсата на отрицателната законова предпоставка, посочена в чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.), а по отношение на фактурите, издадени 2007 и 2008 г., е относно наличието или липсата на данъчни събития по фактурите, по които е отказано право на приспадане на данъчен кредит. Според касатора съдът неправилно е приел въз основа на събраните доказателства, че доставките не са реално са извършени и че е налице отрицателната предпоставка, обосноваваща отказа на право на данъчен кредит, визирана в чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.). По отношение на непризнаването на право на данъчен кредит за данъчния период 2006 г. касаторът не е посочил конкретни оплаквания. По отношение на данъчните периоди 2007 и 2008 г. същият е изложил, че не се касае за родово определени вещи, а за конкретни вещи - автомобилни гуми, които точно и конкретно са описани във фактурите. Счита за необосновани изводите на съда, че представените по делото доказателства са недостатъчни, за да обосноват извода за реалност на процесните доставки. Наведените касационни оплаквания са неоснователни. По отношение на фактурите, издадени 2006 г., настоящата касационна инстанция намира за правилно и законосъобразно изложеното от Административен съд - Пловдив, че възникването на данъчен кредит е обусловено от наличието на определени материални предпоставки, посочени в чл. 64, ал. 1 от ЗДДС (отм.) като при определени хипотези, очертани в нормата на чл. 65, ал. 4 от ЗДДС (отм.), независимо от наличието на тези кумулативни предпоставки, право на данъчен кредит не възниква. В конкретния случай по делото има данни за наличието на една от тези отрицателни предпоставки, а именно - доставчикът не е представил доказателства от значение за определянето на данъчните му задължения в указания му от орган по приходите срок, включително доказателства за извършване на доставката, за счетоводната отчетност във връзка с доставката, за определяне на предходните доставки, по които лицето е получател по отношение на доставката, когато за това е бил уведомен по реда на Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (чл. 65, ал. 4, т. 4 от ЗДДС (отм.)). В процесния случай доставчикът не е представил в указания му срок доказателствата от значене за определяне на данъчните му задължения, въпреки че е бил уведомен по реда на ДОПК. Фактът, че е налична тази отрицателна предпоставка не се променя от последвалите действия на жалбоподателя в административното и съдебното производство. С оглед на това решението на Административен съд - Пловдив като правилно и законосъобразно следва да бъде оставено в сила. По отношение на фактурите, издадени 2007 и 2008 г. основният спор между страните е - налице ли е фактическо предаване на процесните гуми от доставчика на ревизираното лице, за да може да се приеме, че е налице реална доставка. Правилно, законосъобразно и след съвкупна преценка на доказателствата Административен съд - Пловдив е изложил, че доказателства, които да подложат на съмнение направените в ревизионния акт констатации и основаните на тях правни изводи не са ангажирани от страна на жалбоподателя. Настоящата съдебна инстанция намира, че не са събрани достатъчно и категорични доказателства, въз основа на които може да се направи обоснован и ползващ ревизираното лице извод, че доставките са осъществени. Върху ревизираното лице, претендиращо правото на данъчен кредит, пада доказателствена тежест да установи наличието на всички предпоставки за неговото възникване и упражняване. Спорът е реално ли са извършени доставките, а оттам правомерно ли е начислен данъка /ДДС/ по процесните фактури, тъй като основанието за отказ за данъчен кредит в процесния казус е по чл. 70, ал. 5 ЗДДС - неправомерно начисляване на данъка предвид липса на данъчно събитие, нереалност на доставките на гуми. Предмет на доказване във връзка с реалността на доставката на стока е установяване на нейната индивидуализация, тъй като стоката е била фактурирана като родово-определена вещ, както и че същата е получена. Релевантни са обстоятелствата, относими към транспортирането, съхраняването на стоката, наличността й при доставчика, евентуалното последващо разпореждане с нея или крайно потребление от получателя. В хода на производството не е установено дали е било извършено фактическо получаване на процесните гуми. Правилно съдът е изложил, че описанието на стоковите операции във фактурите налага извода, че в случая става въпрос за покупко-продажба на стоки, определени по своя род. Собствеността върху тези вещи съобразно разпоредбата на чл. 24, ал. 2 от ЗЗД, се прехвърля с тяхното определяне по съгласие на страните, а при липса на такова - когато бъдат предадени. Неоснователно е оплакването на жалбоподателя, че процесните гуми са индивидуално определени вещи. Фактът, че гумите са посочени във фактурите с марка и модел, не обосновава извода, че същите са индивидуално определени вещи, тъй като от едни марка и модел може да има неограничено количество гуми. Доказването на отделянето на вещите от рода предполага наличие на доказателства за предаване, транспортиране на стоките и така нататък. Липсват доказателства, от които в случая по безпротиворечив начин да се направи извод, че на съответните дати, посочени във фактурите, се е стигнало до индивидуализиране на родово определените вещи, съответно до прехвърляне на собствеността върху тях. По делото не са ангажирани доказателства, от които да се обосновават отговорите на следните въпроси: редовно ли е водено счетоводството на доставчика към процесните периоди, свързан ли е с основния предмет на дейност на същия, има ли разплащане по сделките и по какъв начин. Представените от жалбоподателя данни за наличните на гуми в склада не водят до безпротиворечив извод, че същите са доставени именно от този доставчик. След като не са ангажирани в хода на производството доказателства, че жалбоподателят е водил редовно счетоводство, то в конкретния случай тези доказателства правилно не са кредитирани от съда. От друга страна същият е излагал противоречиви становища по отношение на транспортирането на гумите. Пред приходните органи, жалбоподателят е декларирал, че е превозвал процесните гуми с личния си автомобил, а пред тричленен състав на Върховен административен съд, Първо отделение, е представил доказателства (пътни листи), че процесните стоки са му били доставени от доставчика. Това противоречие е породило основателно съмнение в първоинстанционния съд дали гумите са били действително превозвани до склада на жалбоподателя и ако да, то от кого. Неоснователно е оплакването в касационната жалба, че неправилно съдът не е кредитирал като доказателство за реалност на доставките представения по делото ревизионни актове, издадени на доставчика на ревизираното лице. Правилно, законосъобразно и в съответствие с практиката на Съда на Европейския съюз (СЕС) Административен съд - Пловдив е приел, че представените по делото ревизионни актове на доставчика не могат да бъдат взети предвид при разрешаване на спора. Правилно е посочването в решението, че съгласно практиката на СЕС и съобразно негови решения от 31.01.2013 г. по дела С-642/2011 и С-643/2011 г. само факта, че в съставен на издателя на фактурата ревизионен акт данъчната администрация не е извършила корекция на декларирания от него данък върху добавената стойност, не може да се направи изводът, че посочената администрация е признала, че фактурата съответства на действително извършена облагаема доставка. Всичко гореизложено налага извода за неосъществяване на реални доставки, поради което начисления от доставчика данък е в нарушение на чл. 68, ал. 1, т. 1, вр. чл. 6 и 9 от ЗДДС и не е основание за възникване правото на приспадане на данъчен кредит. Представените от жалбоподателя доказателства по делото, не опровергават тези изводи. В случая събраните доказателства не са достатъчни за установяване реалното изпълнение на доставките. Фактурите, по които е упражнено право на данъчен кредит са издадени без основание. Данъкът е начисляван неправомерно, без да е налице извършена облагаема доставка. Достигайки до същите изводи, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. С оглед изхода на спора на касатора не се дължат разноски. Такива не се дължат и на ответника, тъй като в хода на касационното производство не са претендирани такива. Водим от гореизложеното и в този смисъл, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо АПК, Върховният административен съд, състав на Осмо отделение,