Решение № 9007 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15116/2014 г.

Решение № 9007 от 23.07.2015 г. на ВАС по адм. д. № 15116/2014 г., VII о., докладчик съдията Соня Янкулова Производството е по чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК).

Образувано е по касационни жалби на ръководителя на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски и на "Обновление" АД, седалище и адрес на управление гр. София, бул. "Ген. Тотлебен" № 85-87 срещу Решение № 497 от 15.10.2014 г. на Административен съд, гр. Плевен, постановено по административно дело № 310/2014 г. в съответните части.

С обжалваното решение съдът:

а) отменил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001004 от 30.12.2013 г. на орган по приходите в Община Левски в частта, с която на "Обновление" АД:

е установен данък върху недвижимите имоти в размер на 7 360,64 лв. и лихви в размер на 230,47 лв. и върнал преписката на органа за ново произнасяне;

са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 27 331,02 лв.;

са установени задължения за лихва върху задължението за такса за битови отпадъци и върнал преписката на органа за ново произнасяне;

б) отхвърлил жалбата на "Обновление" АД в останалата част.

I. Становища на страните:

1. Касационният жалбоподател - ръководителят на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски, обжалва решението в частта, с която съдът отменил установеното на "Обновление" АД задължение за такса за битови отпадъци в размер над 27 331,02 лв. Счита решението в обжалваната част за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Съдът неправилно тълкувал чл. 16, ал. 1 от Наредба № 6 за определянето и администрирането на местните такси и цени на услуги на територията на Община Левски (Наредба № 6), приета с Решение № 257 от 31.01.2013 г. на Общинския съвет - Левски. Разпоредбата не освобождава всички лица, които не ползват услугата сметосъбиране и сметоизвозване от заплащането на таксата за обезвреждане на битовите отпадъци. Съдът не отчел, че имота на "Обновление" АД попада извън границите на районите с организирано сметосъбиране и сметоизвозване, поради което дружеството не е сред кръга от лицата по чл. 11, ал. 1 Наредба № 6. Съдът не съобразил, че съгласно чл. 11, ал. 3 Наредба № 6 за застроените имоти, намиращи се извън районите, в които общината е организирала сметосъбиране и сметоизвозване на битови отпадъци е предвидено да се събира такса за ползване на депо за обезвреждане на битови отпадъци. Моли съда да отмени решението в обжалваната част ведно със законните последици.

1. Касационният жалбоподател - "Обновление" АД, счита решението в частта, с която е отхвърлена жалбата му за установените с акта задължения за такса за услугата обезвреждане на битови отпадъци в депа за периода 2008 г. - м. януари 2013 г. и съответните лихви за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Счита, че съдът неправилно тълкувал и приложил чл. 71, т. 3 ЗМДТ. Не отчел, че имотът не е включен в нито една от заповедите на кмета и услугата реално не е предоставяна. Нещо повече, за 2008 и седем месеца от 2009 г., за имоти, които се намират извън регулация, било необходимо ползването на депо в гр. Ловеч, а по делото не са представени доказателства за ползване на това депо.

Счита, че неправилно съдът приел за дължими лихвите по задължението за такса за битови отпадъци - не отчел, че всяка година дружеството подавало декларация за освобождаване от такса битови отпадъци поради неползване на имота. Сочи, че общината нито една година не го уведомявала за размера на задължението, поради което не е налице и забава. Сочи, че сроковете за плащане на таксата не са уредени в Наредба № 6, а и лихва се дължи след като актът, с който се установява задължението, влезе в сила. Счита, че актът в частта за установената лихва е немотивиран, тъй като не сочи началната дата на дължимост и изобщо не съдържа мотиви относно лихвата.

Счита, че не дължи такса за услугите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депо" за 2011 г. Съдът правилно приел недължимост на таксата, но не се произнесъл, което не дава възможност да се извърши прихващане с недължимо платеното задължение за 2011 г. Счита, че съдът следвало да се произнесе и за 2011 г., както се произнесъл за другите години.

Моли съда да отмени решението в обжалваната частта като отмени процесния акт по отношение на таксата за услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битовите отпадъци" за периода 1.01.2008 г. - 31.01.2013 г.; като се произнесе по недължимостта на таксата за услугите "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" и "обезвреждане на битови отпадъци в депо" за 2011 г.; като отмени процесния акт досежно лихвите.

Касаторът се представлява от адв. Виолетка Андрейчина, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба на ръководителя на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски - "Обновление" АД, счита жалбата за неоснователна. Правилно съдът тълкувал и приложил чл. 16, ал. 1 Наредба № 6. Сочи, че винаги считал имота си за попадащ в обхвата на района, в който общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване, поради което и всяка година подавал декларация за освобождаване от такса. Моли съда да остави без уважение жалбата. Ответникът се представлява от адв. Виолетка Андрейчина, Софийска адвокатска колегия.

1. Ответникът по касационната жалба на "Обновление" АД - ръководителят на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски, не взема становище.

1. Представителят на Върховната административна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационните жалби. Неоснователни са възраженията на органа по приходите досежно приложението на чл. 11, ал. 2 Наредба № 6. Съдът правилно съобразил чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ във вр. с § 3, т. 56 от Закона за устройство на територията (ЗУТ). Правилно е решението и в частта обжалвана от "Обновление" АД. Съдът правилно приел, че не е налице изтекла погасителна давност, както и правилно приел, че дължимостта на таксата за услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци" е обвързана с наличието на депо, а не с използването му. Обстоятелството дали имотът се ползва или не е без значение за таксата.

II. По допустимостта на касационните жалби:

Върховният административен съд счита касационната жалба на ръководителя на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Върховният административен съд счита касационната жалба на "Обновление" АД в частта, с която се обжалва отхвърлянето на жалбата му срещу акта в частта, с която е установена такса за битови отпадъци в размер на 27 331, 02 лв. за допустима - подадена е от надлежна страна, в срока по чл. 211, ал. 1 АПК и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт. В частта, с която се обжалва задължението за лихва върху таксата за битови отпадъци и задължението за такса за битови отпадъци за 2011 г. касационната жалба е недопустима, тъй като не е насочена срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.

Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001004 от 30.12.2013 г. е отменен от съда в частта, с която на "Обновление" АД за периода 2008, 2009, 2010, 2012 и 2013 г. са установени задължения за лихва и преписката е върната на органа със задължителни указания по тълкуването и прилагането на закона. Следователно целта на обжалването е постигната от касатора и жалбата не е насочена срещу съдебно решение, което е неблагоприятно за него. Това, което касаторът фактически обжалва са мотивите на съда, с които е отменен акта в частта за лихвата. Видно е, че касаторът цели да обвърже органа със задължителната сила на мотивите досежно постановеното от съда повторно произнасяне от органа, но касационното обжалване не е правен способ за постигане на такава цел. В тази част съдебното решение е благоприятно за касатора и следователно обжалването му е недопустимо.

Що се отнася до обжалването на дължимостта на таксата за битови отпадъци за 2011 г. касаторът се домогва под формата на касационно обжалване да обвърже органа със задължителни указания за недължимост на таксата. Но както правилно и подробно мотивирано приел съдът оспореният акт не съдържа разпоредителна част досежно задълженията за 2011 г., породи което и съдът не може да постанови диспозитив, с който да се произнесе по възражението. Досежно тази част на касационната жалба не е налице подлежащ на обжалване съдебен акт.

Съдът счита за необходимо изрично да посочи, че начинът, по който е изготвен оспореният акт изключително много затруднява защита на адресата и контрола за законосъобразност от страна на съда. Липсата на ясен диспозитив досежно дължимите, внесените и оставащите за внасяне суми, както и пълната липса на яснота досежно елементите, които формират задължението за данък върху недвижимите имоти е принудила съда да отмени акта в съответните части и да върне преписката на органа за ново произнасяне вместо да се произнесе сам, както изискват чл. 160, ал. 1 и 2 ДОПК. Следва да се посочи, че това е втора по ред отмяна поради некоректно изпълнение на задълженията от органа. Съдът счита за необходимо изрично да напомни, че органът трябва да упражнява правомощията си по разумен начин и добросъвестно - чл. 6, ал. 1 АПК.

Поради изложеното касационната жалба на "Обновление" АД в частта, с която се иска произнасяне за недължимост на лихвите за такса за битови отпадъци и за недължимост на таксата за битови отпадъци за 2011 г. е недопустима. На основание чл. 215, т. 2 и 4 АПК съдът следва да прекрати съдебното производство в тази част.

Разгледани по същество касационната жалба на ръководителя на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски е основателна, а на "Обновление" АД - неоснователна.

III. По фактите:

За да се произнесе по същество съдът приел от фактическа страна, че:

1. На 1.02.2001 г. "Обновление" АД подало декларация по чл. 17 ЗМДТ, вх. № 46, с която декларирало недвижими имоти - земя и сгради, находящи се в землището на с. Обнова, с отчетна стойност 3 561 732, 90 лв.

1. На 17.05.2010 г., със Заповед № 706, издадена на основание чл. 4, ал. 3 и 4 ЗМДТ, кметът на Община Левски, определил общинския служител Илиян Младенов Иванов за орган по приходите.

1. На 25.06.2010 г. "Обновление" АД подало декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 0416000381, досежно имоти, находящи се в землището на с. Обнова.

1. На 22.11.2011 г., със Заповед № 2340, издадена на основание чл. 4, ал. 5 ЗМДТ, кметът на Община Левски, определил заместник-кмета на общината - Радослав Йорданов Йорданов, да изпълнява функциите на ръководител на отдел "Приходи от местни данъци и такси".

1. На 30.07.2012 г. "Обновление" АД подало декларация по чл. 14 ЗМДТ, вх. № 0416000275 досежно имоти, находящи се в землището на с. Обнова.

1. На 22.01.2013 г., орган по приходите в Община Левски издал Акт за установяване на задължения по декларация № АУ000052, с който установил на "Обновление" АД:

а) данък върху превозните средства за 2009, 2011 и 2012 г.;

б) такса за битови отпадъци за 2008, 2009, 2010 2012 г.;

1. На 22.11.2013 г. с Решение № 669, постановено по административно дело № 481/2013 г., Административен съд, гр. Плевен, отменил акта в частта досежно таксата за битови отпадъци поради липса на мотиви и върнал преписката на органа за ново произнасяне.

1. На 30.12.2013 г., орган по приходите в Община Левски - Илиян Младенов Иванов, издал Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001004, с който установил на "Обновление" АД:

а) такса за битови отпадъци за 2008, 2009, 2010, 2012, 2013 г. в размер на 69 111,15 лв. главница и лихва - 30 188,05 лв.;

б) данък върху недвижимите имоти за 2013 г. в размер на 7 360,64 лв. главница и лихва - 230,47 лв.;

в) данък върху превозните средства - 63,93 лв. главница и лихва - 1 83 лв.

1. На 17.03.2014 г., с Решение № РД-0800-635, ръководителят на отдел "Приходи от местни данъци и такси" в Община Левски потвърдил Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001004.

1. Към доказателствата по делото са приобщени:

а) Наредба № 6 на Общинския съвет Левски в относимите редакции;

б) заповедите на кмета на Община Левски по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ;

в) протоколи за отреждане на депо за битови и промишлени отпадъци, скица на депото в землището на общината, решения на контролните органи досежно депото;

г) план-сметки за разходите на общината за предоставяне на услугите по чл. 62 ЗМДТ;

д) декларации на "Обновление" АД, подадени до общината, за освобождаване от такса сметосъбиране и сметоизвозване за процесния период;

1. По делото съдът приел съдебна експертиза относно изчисляването на таксата в частта за услугите "обезвреждане в депа и други съоръжения на битови отпадъци" и "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване".

IV. Първоинстанционното съдебно решение:

Въз основа на така установените факти съдът приел от правна страна, че оспореният акт е издаден от компетентен орган, в писмена форма, но не тя не е спазена изцяло, доколкото липсват мотиви по отношение на част от установените задължения. Приел, че възражението за нищожност е неоснователно, тъй като новото произнасяне на органа е след отменително решение на съда поради липса на мотиви, а досежно задълженията за 2013 г. не е имало произнасяне.

Приел, че с оглед на подадените от дружеството декларации за освобождаване такса за услугата сметосъбиране и сметоизвозване не се дължи и не е начислявана. Досежно услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци" приел, че услугата се предоставя от общината, като за предоставянето й са ирелевантни проблемите по съответствие на депото с всички изисквания и актовете на контролните органи. Приел, че считано от 1.02.2013 г. е в сила изменение на Наредба № 6 като чл. 16 предвижда освобождаване от такса за битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци" на лицата, които не ползват услугата (по чл. 62 ЗМДТ), при условие, че имота не се ползва през съответната година и са подали заявление за освобождаване в определен срок. С оглед на това и поради подадената декларация за периода 1.02.2013 г. - 31.12.2013 г. дружеството не дължи такса за "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци".

Досежно услугата "поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване" съдът, като се позовал на чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ във вр. с § 3, т. 6 ЗУТ приел, че землищата на населените места не се включват в границите на районите, в които услугата се предоставя. Приел, че процесният имот представлява бивш птицекомбинат, който се състои от отделни птицеферми, животновъдна ферма, рибарник, водостопански съоръжения, разположен е извън населеното място, заобиколен е с ниви, залесени територии, полски пътища, пасища, стопански двор и др, и до който не достига никой от елементите, посочени в чл. 66, ал. 1, т. 4 ЗМДТ. Поради това и с оглед на липсата на доказателства по делото за поддържане от общината на чистотата на полските пътища, достигащи до имота и неговата околност, приел, че услугата не се предоставя и такса не се дължи. Приел, че отмяната на акта досежно установените с него задължения за тази услуга не може да засегне 2011 г., тъй като за нея в акта има само мотиви, но липсва разпоредителна част. По отношение на таксата за 2011 г. липсва произнасяне, поради което няма как да бъде отменена.

Съдът приел, че по отношение на задълженията не е изтекла погасителна давност и изчислил размера на задълженията за такса за услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци" на 27 331, 02 лв. при установен по акта - 39 194,02 лв.

По отношение на задълженията за лихва за таксата за битови отпадъци съдът приел, че актът следва да бъде отменен и преписката върната на органа, за да изчисли лихвата по отделни видове услуги, както и да извърши прихващане с недължимо платените суми за 2010 и 2012 г. Приел, че актът следва да се потвърди в частта му за главницата за таксата за битови отпадъци за услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци" за 2008, 2009, 2010, 2012 и м. януари 2013 г., която е 36 700,81 лв.

По отношение на задълженията за данък върху недвижимите имоти съдът приел, че актът е напълно немотивиран - не са посочени отчетната стойност/данъчната оценка, промилите, решението на общинския съвет. Поради пълната липса на мотиви съдът приел, че не може да извърши преценка за законосъобразност на акта и в тази част го отменил.

По отношение на задълженията за данък върху превозните средства съдът приел жалбата за неоснователна. Данъкът е определен правилно, при отчитане на характеристиките на превозните средства, а непосочването на конкретното решение за определяне на най-ниската ставка и неприлагането на копие от същото не се отразило на правата на дружеството. Поради това приел, че в тази част актът следва да бъде потвърден.

По отношение на задължението за лихви и възражението на дружеството за липсата на съобщение за размера на дължимата такса съдът приел, че неуведомяването на лицето по чл. 69, ал. 2 ЗМДТ не е от значение за съществуването и изискуемостта на вземанията за такса за битови отпадъци. Съгласно чл. 4, ал. 2 във вр. с чл. 9б ЗМДТ невнесените в срок местни такси се събират ведно с дължимата лихва.

Въз основа на така приетото съдът направил извод за частична незаконосъобразност на акта и го отменил в частта, с която е установен данък върху недвижимите имоти в размер на 7 360,64 лв. и лихви в размер на 230,47 лв. и върнал преписката на органа за ново произнасяне; са установени задължения за такса за битови отпадъци в размер над 27 331,02 лв.; са установени задължения за лихва върху задължението за такса за битови отпадъци и върнал преписката на органа за ново произнасяне. В останалата част направил извод за законосъобразност на акта и отхвърлил жалбата.

V. По съществото на спора:

1. По касационната жалба на ръководителя на отдел "Местни приходи, бюджет, финанси и счетоводство" в Община Левски:

Касаторът счита обжалваното решение за неправилно, постановено в нарушение на материалния закон и необосновано. Доводите, които поддържа в подкрепа на сочените пороци на съдебното решение са свързани с правилното приложение на чл. 16 Наредба № 6, редакция към 1.02.2013 г.

Член 16, ал. 1 Наредба № 6 в редакция към 1.02.2013 г. гласи:

"Освобождават се от заплащане на такса за битови отпадъци в частта й за сметосъбиране и сметоизвозване, доставка на съдове, както и за експлоатация на депа, лицата, собственици или ползватели на имотите, попадащи в районите по чл. 11, ал. 2, неползващи услугата през съответната година. "

Видно е, че с правна норма общинският съвет освободил определена категория лица от заплащането на такса. Безспорно е, че чл. 8, ал. 6 ЗМДТ оправомощава именно общинския съвет да освобождава изцяло или частично от заплащането на такса. За законосъобразността на освобождаването е важно, че то не е intuito persone, а по отношение на определена категория правни субекти. Спорът по делото е кои са тези прани субекти, които общинският съвет освободил от заплащането на таксата и "Обновление" АД от тях ли е?

Видно от текста на разпоредбата правният субект, който е освободен от таксата, е първо, собственик или ползвател на имот, т.е. задълженото по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лице. Второ. Освободени са не всички задължени по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ лица, а само тези, чиито имоти попадат в районите по чл. 11, ал. 2 Наредба № 6. Член 11, ал. 2 Наредба № 6 има предвид определените със заповедта по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ граници на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Следователно задължени лица по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, чиито имоти не попадат в границите на районите, в които общината предоставя услугите по чл. 62 ЗМДТ не могат да бъдат освободени на основание чл. 16 Наредба № 6. Трето. Освобождават се само лица, които са подали декларация за освобождаване поради неползване на имота - т. е. ползвали са правото си по чл. 8, ал. 5 ЗМДТ, досежно услугата сметосъбиране и сметоизвозване. И четвърто. Освобождаването е за заплащане на таксата за услугата "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци".

Това нормативно решение е в логическо съответствие с разпоредбата на чл. 11, ал. 3, т. 1 Наредба № 6, която установява, че за застроените имотите, които се намират извън границите на районите, за които общината е организирала услугата сметосъбиране и сметоизвозване, се събира такса за ползване на депо за битови отпадъци и такса за поддържане на чистотата на териториите за обществено ползване.

По делото е безспорно, че "Обновление" АД е задължено по смисъла на чл. 64, ал. 1 лице, тъй като е собственик на имот по смисъла на чл. 10, ал. 1 ЗМДТ. Безспорно е, че за 2013 г. дружеството подало своевременно декларация по чл. 16, ал. 3 Наредба № 6 за неползване на имота през цялата 2013 г. Но безспорно е също така, че имота на дружеството не попада в границите на районите, в които общината предоставя услугите сметосъбиране и сметоизвозване. Следователно по отношение на дружеството не е налице един от елементите на фактическия състав на чл. 16, ал. 1 Наредба № 6. Липсата на елемент от фактическия състав прави извода на съда за недължимост от дружеството на такса за "обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци" за периода 1.01.2013 г. - 31.12.2013 г. неправилен, постановен в нарушение на материалния закон.

Съдът следва да отмени решението в тази му част и да постанови друго, с което да отхвърли жалбата на "Обновление" АД в тази част.

1. По касационната жалба на "Обновление" АД:

Касаторът счита решението в обжалваната част неправилно, поради нарушение на материалния закон и необосновано. Доводът, който сочи в подкрепа на твърдяните пороци на съдебното решение е свързан с дължимостта на таксата за "обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци" за периода 1.01.2008 г. - 31.01.2013 г.

В правилни и подробни мотиви съдът обосновал дължимостта от дружеството на таксата за "обезвреждане в депо или други съоръжения на битови отпадъци" за периода 1.01.2008 г. - 31.01.2013 г. Касационният съд изцяло приема мотивите на съда, не счита за необходимо да ги преповтаря и само с оглед на доводите на дружеството счита за необходимо да добави следното:

По аргумент от чл. 71, т. 3 ЗМДТ таксата за обезвреждане на битови отпадъци и за поддържане на депа за битови отпадъци се дължи от лицата по чл. 64, ал. 1 ЗМДТ, когато общината използва съоръжения за обезвреждане. В заповедите на кмета по чл. 63, ал. 2 ЗМДТ изрично е посочено, че обезвреждането на битовите отпадъци е услуга, която се предоставя от общината на лица, чиито имоти се намират извън границите на районите, в които общината предоставя услугата сметосъбиране и сметоизвозване.

От доказателствата по делото е безспорно, че Община Левски ползва депо за обезвреждане на битови отпадъци. Тази услуга е необходима както по отношение на битовите отпадъци, получени от сметосъбирането и сметоизвозването, така и за битовите отпадъци, получени от поддържането на чистотата на териториите за обществено ползване, така и за осигуряване на общото задължение на общината по обезвреждане на битовите отпадъци на нейната територия произтичащо от Закона за управление на отпадъците. Именно поради последното законодателят не е обвързал дължимостта на таксата от ползването на другите две услуги, а изрично е посочил, че таксата за обезвреждане е недължима само, когато общината не ползва съоръжение за обезвреждане.

С оглед на това доводите на касатора за допуснати от общината нарушения при експлоатирането на съществуващото депо, за необходимостта от ползване на депо на съседна община, което става срещу заплащане, са ирелевантни за дължимостта на таксата. Релевантното е, че по делото има достатъчно доказателства, които безспорно установяват ползването на депо от общината.

Съдът, като установил правилно дължимостта на таксата, постановил правилно съдебно решение, което в тази част следва да бъде оставено в сила.

С обжалваното решение съдът отхвърлил жалбата на "Обновление" АД срещу акта в частта, с която на дружеството са установени задължения за данък върху превозните средства. Касаторът не сочи доводи за неправилност на решението в тази част, но с оглед на задължението си по чл. 218, ал. 2 АПК съдът извърши проверка за съответствие на решението с материалния закон. Съдът констатира, че съдът правилно установил релевантните за задължението факти, правилно тълкувал и приложил материалния закон, поради което решението в тази част е правилно.

Видно от изложеното касационните доводи на органа са основателни, а на "Обновление" АД - неоснователни. Решението на съда в частта, с която е отменен Акт за установяване на задължения по декларация № АУ001004 за задълженията на "Обновление" АД за периода 1.02.2013 - 31.12.2013 г. за такта за "обезвреждане в депа или други съоръжения на битови отпадъци" е неправилно и следва да бъде отменено. В тази част делото е изяснено от фактическа и правна страна и съдът следва да реши спора по същество като определи размера на дължимата от "Обновление" АД такса. При установените в акта задължения за 2008 - 13 178,41 лв., 2009 г. - 13 178,41 лв., 2010 г. - 2 493,22 лв., 2012 г. - 9 369,79 лв. и 2013 г. - 11 683,12 лв., 3,05 лв. и 4,27 лв., или общо в размер на 49 910,27 лв., при намаляване на тази сума с внесените суми за 2010 г. и 2012 г., при което остава определена за задължението сумата 38 047,05 лв. или от общо установената сума за внасяне - 69 111,15 лв. остава за внасяне 31 063,89 лв. Тази сума е дължима от "Обновление" АД за такса за битови отпадъци. Над тази сума до сумата от 69 111,15 лв. таксата е недължима.

Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 във вр. с чл. 222, ал. 1 във вр. с чл. 172, ал. 2 и на основание чл. 215, т. 2 и 4 АПК Върховният административен съд