Решение № 2940 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2016 г.

Решение № 2940 от 13.03.2017 г. на ВАС по адм. д. № 2882/2016 г., VI о., докладчик председателят Румяна Папазова Производството е по реда на чл. 208 и следв. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на Т. А. П. от [населено място] против решение № 1 от 08.01.2016 г. по адм. дело № 231 по описа за 2015 г. на Административен съд - Ш., с което е отхвърлена жалбата й против заповед № 1383-2/28.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" - [населено място]. Изложени са доводи за необоснованост и неправилно прилагане на чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, относими към касационните основания за отмяна по чл. 209, т. 3 от АПК. О. Д. на Дирекция "Социално подпомагане" - Ш. не е взел становище. Представителят на Върховната административна прокуратура е дал мотивирано заключение за основателност на касационното оспорване. Касационната жалба е процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от надлежна страна с правен интерес по смисъла на чл. 210, ал. 1 от АПК. Разгледана по същество, касационната жалба е основателна по следните съображения: Предмет на съдебен контрол в производството пред Административен съд - Ш. е заповед 1383-2 от 28.08.2015 г. на Директора на Дирекция "Социално подпомагане" (ДСП) - [населено място], потвърдена с решение № 94 ТТ/0003 от 01.10.2015 г. на Директора на Регионалната дирекция за социално подпомагане - [населено място], с която на Т. А. П. от [населено място] е отказано отпускане на еднократна помощ на основание чл. 8в от ЗСПД за отглеждане на дете до навършване на една година съгласно подадена молба-декларация с вх. № 1383-2 от 23.07.2015 г. Отказът е мотивиран с неизпълнение на условието по чл. 8в, ал. 1, т. 4 от ЗСПД, изм. - ДВ, бр. 57 от 2015 г., в сила от 28.07.2015 г. С постановеното решение Административен съд - Ш. е отхвърлил жалбата като неоснователна, след като е приел, че оспорената заповед е съобразена с нормативните разпоредби, действащи към датата на издаването й. Юридическите факти са настъпили до влизане в сила на изменението на закона, но не са завършили своето действие, поради което се уреждат от новия закон. Новият закон по правило поема под своето действие и бъдещите юридически факти, и юридически факти, които той заварва, но не са се проявили. Решението е постановено при неправилно прилагане на материалния закон. От фактическа страна е установено, че заявителката на семейна помощ е родила дете на 11.07.2015 г. и на 23.07.2015 г. е поискала да й бъде отпусната еднократна помощ по чл. 8в от Закона за семейни помощи за деца (ЗСПД). Липсва спор, че към датата на подаване на молба-декларацията майката е била субект на правото съгласно действащата разпоредба на чл. 8 в от ЗСПД (редакция - ДВ, бр. 23 от 2009 г.): тя е била студентка, учаща в редовна форма на обучение, детето й е под една година и не е оставено за отглеждане в специализирана институция за деца. Молба-декларацията е подадена по реда на чл. 16а от Правилника за прилагане на Закона за семейни помощи за деца (ППЗСПД). Фактическият състав на чл. 8 в от ЗСПД, в сила към 23.07.2015 г., е изпълнен и административният орган е следвало да извърши преценка на субективното право съобразно закона, действащ към датата на упражняването му чрез подаване на молба-декларация (ДВ, бр. 23 от 2009 г.). Удължаването на административното производство поради проверка на данните относно статута на майката като студентка и като осигурено лице по КСО не е довело до установяване на обстоятелства, различни от релевантните към фактическия състав на чл. 8 в от ЗСПД, действащ към 23.07.2015 г. Последващото изменение в материалния закон, настъпило с обнародването в ДВ, бр. 57 от 2015 г., е в сила от 28.07.2015 г. и действа занапред. С преходните разпоредби на ЗСПД не е допуснато обратно действие на изменената разпоредба и по аргумент от чл. 14, ал. 1 от Закона за нормативните актове тя е приложима за правопораждащи факти, настъпили след влизането й в сила. Фактите и правоотношенията, настъпили преди 28.07.2015 г., се регулират от действащите разпоредби преди тази дата. В случая след 27.07.2015 г. не са настъпили нови факти или обстоятелства от значение за субективното право, упражнено на 23.07.2015 г. (В същия смисъл е формиралата се безпротиворечива съдебна практика: решение № 11800 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 159/2016 г., VI о., решение № 12489 от 17.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 106/2016 г., VI о., решение № 11795 от 3.11.2016 г. на ВАС по адм. д. № 160/2016 г., VI о. и др.). Като е отхвърлил подадената жалба като неоснователна, Административен съд - Ш. е постановил неправилно решение, което подлежи на отмяна. Вместо него следва да бъде постановено друго по същество, с което оспореният акт бъде отменен и преписката бъде върната на административния орган за издаване на нов акт съобразно дадените указания по тълкуване и прилагане на закона. Следва да бъде уважено искането на жалбоподателката за присъждане на направените разноски за първоинстанционното производство в размер на 110 лв. за адвокатско възнаграждение и държавна такса. В касационното производство не е отправено искане за разноски, поради които такива не следва да се присъждат. По изложените съображения и на основание чл. 222, ал. 1 от АПК Върховният административен съд, шесто отделение,