Решение № 274 от 15.10.2026 г. на ВКС по т. д. № 294/2026 г.

Производството е по реда на чл.290 ГПК. Образувано е по касационна жалба на ответника С. Д. Г. срещу решение № 345 от 17.06.2025г. по в.т.д. № 40/2025г. на Апелативен съд София, с което е отменено решението по т.д.№ 1940/2019г. на СГС в частта за признаване по отношение на него за нищожен, на основание чл.26, ал.1, предл. трето ЗЗД - поради накърняване на добрите нрави, договор за цесия от 19.05.2004г., сключен между „С. тур“ ЕООД, чрез управителя С. Д. Г., и С. Д. Г. в лично качество. Вместо това, при дадена правна квалификация на иска срещу С. Г. по чл.40 ЗЗД, договорът е обявен за недействителен като сключен във вреда на представляваното дружество и ищец „С. тур“ ООД. Подадена е и насрещна касационна жалба от „С. тур“ ООД срещу същата част на въззивното решение - отмяната на първоинстанционния акт, с който по отношение на първия ответник С. Г. договорът за цесия е обявен за нищожен на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД, вместо което, същият договор е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД - като сключен във вреда на представляваното дружество „С. тур“, което към момента на цесията е еднолично дружество с ограничена отговорност с едноличен собственик на капитала и управител С. Г.. В касационната жалба на ответника С. Г. са въведени доводи за недопустимост на обжалваното решение със съображения, че на първо място съставът на САС не само, че е преквалифицирал иска, но се е произнесъл по непредявен такъв, игнорирайки предмета на заявеното искане съобразно твърденията в исковата молба (като сключен при накърняване на добрите нрави) и заявения петитум, който съдържа искане за обявяване за абсолютно нищожен на договора за цесия на това основание. На второ място се възразява, че въз основа на едни и същи факти, по отношение на един и същ договор за цесия, въззивният съд е квалифицирал иска срещу касатора и първи ответник С. Г. по чл.40 ЗЗД, а по отношение на втория ответник „Барет“ ООД като такъв по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. Според обжалващата страна недопустимо е една и съща сделка да бъде квалифицирана едновременно като нищожна и като недействителна, тъй като при недействителността по чл.40 ЗЗД е налице валидна сделка, на чиято недействителност може да се позове само представляваният, а нарушаването на добрите нрави обуславя нищожността, на която може да се позове всеки. На трето място касаторът счита за недопустим съдебния акт поради отсъствие на правен интерес от предявяване на иска със съображенията, че ищецът твърди, че при уважаването му, цедираните вземания ще се върнат в неговия патримониум и дружеството ще стане кредитор на цедирания длъжник „Барет“ ООД като ще може да реализира вземанията си за продажната цена на хотела спрямо купувача. Възразява обаче, че производството по втория обективно съединен осъдителен иск за парично вземане, предявен само срещу ответника „Барет“ (за осъждането му да заплати на „С. тур“ на основание чл.79 и чл.92 ЗЗД сумата 363 000 щатски долара - остатък от главница за продажната цена по договора, ведно с лихви, както и да заплати сумата 100 000 щатски долара - неустойка по споразумението, сключено също на дата 19.05.2004г.), е прекратено с влязло в сила определение, а и тези вземания са погасени по давност. Излага, че с евентуалното уважаване на предявения иск за абсолютна нищожност, „С. тур“ ООД не става правоприемник на С. Г. така, че изпълнителният титул, който притежава Г. за вземане за неустойка от 100 000 щ. д. срещу „Барет“ по силата на влязлото в сила решение по т.д. № 855/2007г. на ОС Варна, няма действие по отношение на дружеството - ищец и няма да даде основание то да встъпи в правата на взискателя Г. по заведеното изпълнително дело, нито ще го снабди с изпълнителен титул. Въведени са и доводи за неправилност със съображенията, че при преценката си за различна правна квалификация, въззивният състав не е уведомил страните за необходимост да бъде променена дадената от първостепенния съд, не е разпределил доказателствената тежест съобразно новите факти, релевантни към приетата от него, и без да им даде възможност за становище и събиране на относими доказателства. За незаконосъобразен - несъобразен със същността на органното представителство касаторът счита извода, че управителят, който е и едноличен собственик на капитала, може да действа в ущърб на дружеството. В противоречие със същността на търговското дружество намира и извода, че едноличният собственик следва да действа в интерес на дружеството и е допустима преценката дали този интерес е увреден. Възразява, че интересът на дружеството е пряко свързан с интереса на неговия собственик и е подчинен на неговия интерес. Искането е за обезсилване на решението като недопустимо, а при условията на евентуалност за отмяната му като неправилно. В писмен отговор „С. тур“ ООД посочва, че тъй като дружеството е подало насрещна касационна жалба, в която също поддържа аргументи за частична недопустимост на въззивния акт, в отговора взема становище по отношение на поддържания от насрещната страна довод, че принципно няма как да противоречи на добрите нрави сделка, сключена от органния представител на търговско дружество. Излага съображения за неоснователност на тезата за неправилна оценка от въззивния съд относно нееквивалентността на престациите. В насрещната касационна жалба „С. тур“ ООД също поддържа оплаквания за неправилно дадена от въззивната инстанция квалификация на иска срещу С. Г. и за произнасяне по непредявен срещу този ответник иск. Излага подробни съображения в подкрепа на становището си, че тази претенция има дадената от първоинстанционния съд правна квалификация - чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. Посочва съображения защо ищецът не е предявил иск по чл.38 ЗЗД, нито по чл.40 ЗЗД като се основава на формираната практика по въпросите за приложимостта на тези два правни института по отношение на органното представителство на еднолично търговско дружество. Искането е за обезсилване на въззивното решение, с което е отменен първоинстанционният акт за признаване по отношение на ответника Г. на абсолютната нищожност на договора за цесия, вместо което този договор е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД и връщане на делото на САС за произнасяне по действително предявения иск. В писмен отговор С. Г. счита насрещната касационна жалба за недопустима поради отсъствие на правен интерес за дружеството да обжалва въззивното решение, тъй като неговият иск е уважен. Не е постъпил отговор от „Барет“ ООД по подадените касационна и насрещна касационна жалба. „Барет“ ООД е втори ответник по предявения от „С. тур“ ООД иск и постановеното от първата инстанция по отношение на него решение - за признаване за нищожен на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД на договора за цесия от 19.05.2004г., сключен между „С. тур“ ЕООД чрез управителя С. Г., от една страна, а от друга С. Г. в лично качество, е потвърдено от САС. По отношение уважаването на този иск с посочената правна квалификация - чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД касаторът Г. счита за правен нонсенс различното правно основание, на което е уважен установителният иск на цедента срещу цесионера и срещу цедирания длъжник. В откритото съдебно заседание единствено касаторът „С. тур“ ООД изпраща процесуален представител, който поддържа касационните си оплаквания за неправилна квалификация на предявения от дружеството иск срещу ответника С. Г.. Счита, че „Барет“ ООД е пасивно легитимиран ответник по предявения иск за нищожност на договора за цесия поради противоречие на добрите нрави. Върховен касационен съд, ТК, състав на Първо т.о., след преценка на данните по делото и заявените касационни основания, съобразно правомощията си по чл.290,ал.2 ГПК, приема следното: „С. тур“ ООД чрез управителя си С. С. Г. (дружеството е със съдружници и представляващи поотделно управители С. Г. и М. М. - лицето, на което С. Г. на 13.07.2004г. е прехвърлил всичките си дялове от капитала на „С. тур“ ЕООД, преобразувано в ООД на 15.07.2008г.), е предявило иск за признаване по отношение на С. Г. и по отношение на „Барет“ ООД за нищожен поради противоречие с добрите нрави, на сключения между „С. тур“ ЕООД, чрез управителя С. Г. от една страна, и С. Г. от друга, договор за цесия от 19.05.2004г. С него С. Г., действайки от една страна като управител - органен представител на „С. тур” ЕООД, а от друга - в лично качество, е прехвърлил на себе си вземането за продажната цена, дължима от купувача „Барет“ ООД по договор от 08.12.2003г. в размер на 365 000 щатски долара, (както и всички акцесорни права, включително и правата обективирани в споразумението от 19.05.2004г. за вземане за неустойка в размер на 100 000 щатски долара, и правата по обратно писмо от 08.12.2003г.), при цена 10 000лв. Ищецът е основал исковете си на твърденията: 1/ Придобит от „С. тур“ ООД на 22.08.1997г. недвижим имот - хотел „Хоризонт”- обособена част от к.к. „Златни пясъци” - [населено място]; 2/ Към 17.05.2002г. дружеството е със съдружници С. С. Г. и ответника С. Д. Г., всеки притежаващ по 250 дружествени дяла - 50 % от капитала на дружеството. На 17.05.2002г. С. Г., приема решения, с които прекратява членственото правоотношение на С. Г., заличава я като управител на дружеството и трансформира същото в еднолично дружество с ограничена отговорност и избира себе си за нов управител. 3/ Решенията на общото събрание на съдружниците на „С. Тур“ са атакувани от съдружника С. Г. по реда на чл.74 ТЗ. Образувано е гр.д.№5087/2002г. по описа на СГС, по което за обезпечение на предявените искове съдът е допуснал налагането на обезпечителна мярка възбрана върху хотел „Хоризонт“, вписана в Служба по вписванията на 20.10.2003г. Делото е приключило с влязло в сила решение от 14.05.2007., с което предявените искове са уважени, решенията от 17.05.2002г. са отменени, а С. Г. е възстановена като съдружник и управител на дружеството. В решението по чл.74 ТЗ е прието, че събранието е свикано незаконосъобразно, С. Г., която към този момент е управител, не е свиквала събрание, не е получила и покана за свикването му в качеството й на съдружник. 4/ Междувременно ответникът С. Г. премества седалището на „С. тур“ООД в [населено място] и на 08.07.2002г. приема повторно същите решения, с които наново прекратява членственото правоотношение на другия съдружник С. Г., заличава я като управител на дружеството и го трансформира в еднолично дружество с ограничена отговорност с управител С. Г.. С влязло на 08.02.2005г. в сила решение на Апелативен съд Бургас от 14.05.2004г. по т.д. № 256/2003г., всички решения, взети еднолично от С. Г. на общото събрание на съдружниците, проведено на 08.07.2002г. са отменени, като незаконосъобразни. С определение от 08.02.2005г на ІІ т.о. на ВКС по т.д. 682/2004г. не е допуснато касационно обжалване на решението на апелативен съд Бургас, в което отново е прието, че С. Г. не е била редовно поканена за общото събрание, обратните разписки „удостоверяващи“ връчване на поканата не са подписани от нея, събранието отново не е редовно свикано. 5/ Въпреки възбраната и висящия съдебен спор по гр.д.№5087/2002г. на СГС, С. Г. се възползвал от възможността да прехвърли единствения недвижим имот на дружеството. Като вписан управител и едноличен собственик на капитала на „С. Тур“ ЕООД, на 08.12.2003г. е сключен договор за продажба, по силата на който „С. тур“ ЕООД, представлявано от управителя Г., прехвърля правото на собственост върху недвижимия имот - хотел „Хоризонт“ на „Барет“ООД, за което е съставен нотариален акт за покупко-продажба, вписан в служба по вписванията [населено място] на 09.12.2003г. Имотът е прехвърлен срещу цена в размер на 650 000 лв. С обратно писмо от 08.12.2003г. пред нотариус А. Г., страните по сделката признават, че уговорката за цената не отразява действителната им воля; Действителната цена е в размер на 380 000 щатски долара. Ищецът е твърдял, че този договор пряко уврежда както другия съдружник, така и самото дружество. 6/ Със споразумение от 19.05.2004г. „С. тур“ЕООД, представлявано от С. Г., е постигнало съгласие с „Барет“ ЕООД, че към 19.05.2004г., дължимата цена по договора за покупко - продажба е в размер на 363 000 щатски долара - главница, като отделно се дължат и неустойки за 95 дни забава в размер на 100 000 щатски долара. 7/ С Договор за цесия от 19.05.2004г ., С. Г., действайки от една страна в лично качество, а от друга като управител - органен представител на „С. тур” ЕООД, е прехвърлил на себе си вземането за продажната цена, дължима от купувача по договора от 08.12.2003г. в размер на 365 000 щатски долара, (както и всички акцесорни права, включително и правата обективирани в споразумението от 19.05.2004г. за вземане за неустойка в размер на 100 000 щатски долара, и правата по обратно писмо от 08.12.2003г.), при цена 10 000лв. Длъжникът по цедираното вземане „Барет“ ЕООД е уведомен за прехвърлянето на вземането на 19.05.2004г. 8/ На 13.07.2004г., след като еднолично се е разпоредил с имота на дружеството, прехвърляйки на себе си вземането за цената му, С. Г. сключил договор за продажба, с който прехвърлил всички дялове от капитала на „С. Тур“ ЕООД на трето лице, (което до момента няма никакво отношение към дружеството) - М. Г. М. и е прекратил участието си в него. 9/ В защита на своите права, С. Г. предявява срещу „Барет“ ООД и „С. тур“ ООД иск с правно основание чл.346, ал.2 ГПК (отм.) с предмет обявяване относителна недействителност на договора за покупко - продажба, сключен на 08.12.2003г. Исковата молба е вписана на 01.06.2006г. Постановено е решение на Окръжен съд Варна по т.д.№423/2006г., потвърдено (след отмяна на предходното въззивно решение с акта по чл.290 ГПК по т.д.№ 667/2008г. на ІІ т.о. на ВКС) с Решение № 42 от 23.04.2010г. по въззивно гр.д. № 88/2010г. на Апелативен съд В., влязло в сила на 24.07.2010г., и е установено със сила пресъдено нещо по отношение на ответниците „С. тур“ и „Барет“, че сключеният с нот. акт № 5/08.12.2003г. договор за продажбата на „Барет“ ООД на недвижимия имот хотел „Хоризонт“, е относително недействителен спрямо С. Г., на основание чл. 346, ал.2 от ГПК /отм./ вр. чл. 320 от ГПК/отм./. 10/ С. Г. се снабдил с изпълнителен лист по гр.д. № 855/2007г. на ОС Варна (съответно в.гр.д.369/2008г. на Апелативен съд В., което не е допуснато до касационно обжалване с определението по т.д.№ 292/2009г. на І т.о. на ВКС) срещу „Барет“ ООД за сумата от 100 000 щатски долара - неустойка за неизпълнение в срок на задължение за заплащане на остатък от продажна цена по договора за продажба на хотела и за сумата от 5 559,92 лв. разноски по делото. Въз основа на изпълнителния лист Г. образувал при ЧСИ З. Д. изп. дело № 20098080400139. Принудително изпълнение е насочено към хотела, като с обявление от 25.07.2019г. е обявено провеждането на публична продажба в периода 16.08.2019г. до 16.09.2019г. С определение от 29.08.2019г. по ч.т.д.№ 1409/2019г. на Окръжен съд Варна, е допуснато обезпечение на предявените по настоящето дело искове, чрез спиране на изпълнението по изпълнителното дело по отношения на недвижимия имот хотел „Хоризонт“. Твърденията на ищеца са, че към момента на сключване на договора за цесия от 19.05.2004г., чиято валидност оспорва, кредитор на цедирания длъжник „Барет“ е „С. тур“. Вземанията на „С. тур“ към „Барет“ са прехвърлени от С. Г., който договоря сам със себе си и цедира вземания в размер над 800 000 лв. за цена от 10 000 лв., като дружеството освен, че губи единствения си основен актив и недвижим имот, който притежава, изгубва възможност и да получи насрещна престация за продажбата на актива. В исковата молба дружеството подробно е изяснило въведеното искане за обявяване на абсолютната нищожност на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД на договора за цесия от 19.05.2004г. Становището на първия ответник Г. е, че извършените действия от управителя в периода от изключването на съдружника С. Г. до момента на заличаване на вписването, са законосъобразни и неотменими, и сключеният договор е в рамките на дискрецията на управителя Г., осъществена в кръга на учредените му правомощия. Действията на Г. са резултат от негови решения като едноличен собственик на капитала, което е негово неотменимо право; те не могат да бъдат с цел увреждане на другия съдружник или на дружеството, тъй като към този момент друг съдружник няма, а субективно Г. няма как да знае, че решенията на общото събрание ще бъдат отменени две години и половина по- късно. Заявява, че отменителните решения за изключването на съдружника С. Г. действат за в бъдеще, а до отмяната им С. Г. е имал право да действа съобразно собствените си виждания за управление на фирмата и е извършил законосъобразни действия по разпореждане с имуществото на дружеството; Възразява, че интересът на дружеството се определя от едноличния собственик. Счита, че размерът на договорената цена се обосновава с наличие на задължения на „Барет“ за над 750 000 лв. и вписани тежести върху хотел „Хоризонт“. Оспорва да е знаел за решението на Апелативен съд Бургас, с което е отменено второто по време изключване на другия съдружник. Акцентира, че определението на ВКС по т.д. № 682/2004г. на Второ т.о. ВКС, в резултат на което е влязло в сила решението по чл.74 ТЗ във връзка с второто изключване на съдружника С. Г., е от 08.02.2005г., а договорът за цесия е от 19.05.2004г., т.е. почти една година преди отмяната на решенията на ОС на „С. Тур“ ООД, взети на 08.07.2002г. Счита за ирелевантни предприетите от С. Г. действия по обжалване решенията на общото събрание за изключването си, предвид придадения от закона конститутивен ефект на уважителното съдебно решение. Възразява срещу възможността за преценка какви са били отношенията между двамата съдружници и характера на взетите решения на общото събрание, за които има влезли в сила съдебни решения. Счита, че не са нарушени добрите нрави по смисъла на чл.26, ал.1, предл. 3 ЗЗД; че отсъствието на мотиви при сключването на договора за цесия защо страните го сключват, и по какви критерии е определена цената на цесията, са ирелевантни; че от удостоверение, издадено на 23.08. 2019г. по изп.д. № 20098080400139, е видно, че дружество „Барет“ ООД като длъжник има задължения за над 750 000 лв., съгласно списъка на присъединените кредитори и вписаните тежести върху притежавания от него недвижим имот - хотел „Хоризонт“, и при тази задлъжнялост, съвсем логично е цената на цедираното вземане да е толкова ниска. Вторият ответник не е взел участие в производството. Въззивната инстанция е приела за правилно установени от първоинстанционния съд фактите, изложени в исковата молба и счетени за доказани по делото и е препратила към мотивите на СГС, възприемайки изложената фактическа обстановка и позициите на страните. Констатирала е, че с влязло в сила определение исковата молба на „С. тур“ ООД срещу „Барет“ ООД по предявените осъдителни искове за заплащане на сумата 363 000 щ.долара, продажна цена по договора за продажба от 08.12.2003г. и за 100 000 щ. долара - неустойка, е върната поради непредставяне на доказателства за внесена държавна такса по тях. Съставът на САС е посочил, че в изпълнение на правомощията си по чл.269 ГПК, счита решението за валидно и допустимо, а подадената от ответника С. Д. Г. въззивна жалба срещу решението на СГС, с което е уважен предявения срещу него иск, за неоснователна. Като следваща констатация е изложено, че мотивите на първоинстанционния съд за основателност на предявените искове като краен извод са правилни, и на основание чл.272 ГПК отново е препратила към тях, като същевременно съставът на САС е приел, че от посочените в исковата молба факти следва да се изведе, че коректното правно основание на иска, предявен срещу С. Г. е чл.40 ЗЗД, приемайки, че „съдът е сезиран с първоначално обективно и субективно кумулативно съединени искове с правно основание по чл.40 ЗЗД срещу С. Д. Г. и по чл.26, ал.1, предл.3 ЗЗД, вр. с чл.124, ал.1 ГПК, срещу „Барет“ ООД, с които се иска да бъде признат за нищожен по отношение на всеки един от ответниците на договор за цесия от 19.05.2004г.“ Извършена е преценката, че първоинстанционният съд се е произнесъл съобразно въведените в исковата молба основание и петитум по отношение на предявения срещу ответника С. Г. иск, но неправилно е определил правната му квалификация по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД, вместо правилната по чл.40 ЗЗД. Изложено е, че неправилната квалификация в случая води не до недопустимост, а до неправилност на решението - постановяването му в нарушение на материалния закон. Въззивният състав е посочил, че за да определи правилната правна квалификация на предявения иск срещу ответника Г., съобразява въведените с исковата молба твърдения в рамките на изложените от ищеца основание и петитум и решение № 241 от 15.01.2021г. по гр.д.№ 3796/2019г. на 4 г.о. на ВКС, според което „във всички случаи, когато ищецът, позоваващ се на нееквивалентност на насрещните престации по двустранен възмезден договор като основание за неговата недействителност, е сключил този договор чрез представител по закон или по пълномощие, правната квалификация на иска е по чл.40 ЗЗД.“ Приел е, че „страните не спорят по фактическите и правни действия, извършени от първия ответник С. Г. в качеството му на управител, съдружник и едноличен собственик на капитала на ищцовото дружество преди и по време на сключването на процесния договор за цесия от 19.05.2004г., така, както са описани в исковата молба, но спорят по въпроса породил ли е целените правни последици, „съответно налице ли са материалноправните предпоставки „ по чл.40 ЗЗД по отношение на първия ответник“, и по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД по отношение на втория ответник „Барет“ ЕООД. Анализирани са предпоставките на фактическия състав, пораждащ недействителността по чл.40 ЗЗД, разяснени в т.2 на ТР №5/2016г. на ОСГТК на ВКС. При съотнасяне на приетите за установени факти спрямо очертания фактическия състав на нормата на чл.40 ЗЗД в мотивите на обжалвания акт е прието следното: „При съобразяване на размера на прехвърленото вземане на цедента „С. тур“ ЕООД с процесния договор за цесия към датата на сключване на договора 19.04.2004г. – 365 000 щатски долара, и сумата срещу която е прехвърлено вземането на цесионера С. Д. Г. - 10 000 лв., се налага извод за нееквивалентност на насрещните престации по договора, съответно за вреда на представлявания, доколкото прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като стойност от уговорената и заплатена цена по договора, при съобразяване на курса на долара към лева към релевантния момент /1,62лв. за 1 долар по фиксинга на БНБ към 19.04.2004г./. Като последица от сключването на процесния договор за цесия при така уговорените условия, активите на дружеството - цедент са обективно намалели с разликата между стойността на прехвърленото вземане и заплатената цена по договора, което доказва обективния елемент от фактическия състав по чл.40 ЗЗД. При установената несъразмерност на престациите по процесният договор е нарушен основният принцип на отношенията между представител и представляван, а именно на задължението на представителя да действа в интерес на представлявания. Субективният елемент от фактическият състав по чл.40 ЗЗД – споразумяването между представителя и насрещната страна по договора за увреждането на представлявания, също се установява от доказателствата по делото. В случая страни по процесния договор за цесия са „С. тур“ ЕООД - цедент, представлявано от управителя си С. Д. Г., който към онзи момент е и едноличен собственик на капитала на дружеството, и С. Д. Г., т.е. и в случая и двете страни по сделката знаят, че сключения договор обективно уврежда представлявания, след като стойността на прехвърленото вземане е десетки пъти по - голямо като стойност от уговорената и заплатена цена по договора“. За неоснователни са счетени възраженията на ответника. Даден е отговор, че в случая предмет на изследване са релевантните факти от фактическият състав на разпоредбата на чл.40 ЗЗД, като никой не спори, че страните по договора са правоспособни субекти. Това, че С. Г. е имал качеството на управител на дружеството цедент и като физическо лице - качеството цесионер, както и липсата на мотиви при сключването на договора за цесия от страните, защо го сключват и по какви критерии е определена цената на цесията, само по себе си не обосновава наличието на предпоставките по чл.40 ЗЗД, съответно не предполага недобросъвестност при сключването на договора, но не освобождава съда от задължението да изследва въпроса за наличието на нееквивалентност на насрещните престации по договора, съответно за вреда на представлявания, каквато преценка в случая е направена, при съобразяване на доказателствата по делото. Съставът на САС е изложил и съображения за основателността на иска срещу втория ответник „Барет“ООД, правната квалификация на който е възприета дадената от първоинстанионния съд - чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД. С тези мотиви първоинстанцонният акт в частта по иска, предявен срещу първия ответник Г. е отменен и договорът за цесия е обявен за недействителен на основание чл.40 ЗЗД, а в останалата част - признаване за недействителен на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД по отношение на „Барет“ ООД на договора за цесия, решението е потвърдено. С определение № 934 от 26.03.2026г. настоящият състав допусна въззивното решение до касационна проверка с оглед извършване на преценка за процесуалната му допустимост в контекста на произнасяне от въззивната инстанция по непредявен иск, на какъвто порок се позовават и двамата касатори, при съобразяване на обстоятелството, че при допуснато касационно обжалване по касационната жалба на ответника, следва да бъде разгледана и насрещната касационна жалба на ищцовото дружество. Счетено е, че от съществено значение е, каква е правната квалификация на предявения от ищеца иск, съобразно изложените факти и обстоятелства в исковата молба, въз основа на които е формулиран петитумът й, а не дали хипотетично ищецът би разполагал с възможност да се защити с иск по чл.40 ЗЗД, поради което за безпредметно е счетено спирането на основание чл.292 ГПК на производството по настоящото дело до уеднаквяване на противоречивата практика по приложението на чл.40 ЗЗД по отношение на органното представителство на търговско дружество с постановяване на тълкувателно решение по тълкувателно дело № 4/2025г. на ОСГТК на ВКС. Касационното обжалване на въззивното решение е допуснато в неговата цялост - и по отношение на иска, предявен срещу „Барет“ ООД, доколкото с определението по ч.гр.д. №638/2020г. на Софийски апелативен съд (с което е отменено определението на СГС от 04.12.2019г. за прекратяване като недопустим поради отсъствие на правен интерес за ищеца от предявения срещу този ответник иск за обявяване за нищожен на договора за цесия поради противоречие с добрите нрави), на това дружество е придадено качество на пасивно легитимирана страна по делото и въззивната инстанция се е произнесла и по предявения срещу „Барет“ иск, в резултат на което се е стигнало до възприета различна спрямо двамата ответника правна квалификация на предявения при пасивно субективно съединение установителен иск за действителността на договора за цесия. В изпълнение на правомощията си служебно да следи за допустимостта на обжалваното въззивно решение, настоящият състав счита, че САС не е имал никакво основание да квалифицира иска срещу ответника Г. по чл.40 ЗЗД, най малкото защото, в мотивите към т.3 на тълкувателно решение № 5/12.12.2016г. на ОСГТК на ВКС е разяснено, че фактическият състав, пораждащ недействителността по чл. 40 ЗЗД се състои от два елемента: обективен - договорът, сключен от (чрез) представителя и насрещната страна по него (третото лице) е във вреда на (уврежда) представлявания; субективен елемент - „споразумяване“ между представителя и насрещната страна по договора (третото лице) за увреждането на представлявания, който се свежда до недобросъвестност на представителя и насрещната страна по договора (третото лице) относно увреждането на представлявания. В настоящия спор няма трето лице - съдоговорител на представителя, а сделката е сключена между представляваното от органния си представител търговско дружество ЕООД и същия представител лично като физическо лице, в която хипотеза, съгласно даденото разрешение по т.д.№ 2367/2018г. на 1 т.о. на ВКС, забраната на чл.38,ал.1 ЗЗД не се прилага спрямо сделките, по които страна лично е същият органен представител, когато той е и едноличен собственик на капитала на дружеството (по аргумент от чл. 147, ал. 3 и чл. 235а ТЗ). Въззивната инстанция не е имала никакво основание по отношение квалификацията на предявения иск да изхожда от разясненията, дадени в решението по т.д.№ 3796/2019г. на ІV г.о., възприети в решението по гр.д.№ 5217/2023г. на ІІІ г.о. и в решението по гр.д.№ 4572/2024г. на ІІІ г.о., тъй като даденото с тях разрешение от състави на ВКС е неприложимо за настоящия спор. Произнасянето в цитираните актове е в хипотеза на представителство по пълномощие, съответно задължително представителство, което е различно от органното представителство на търговско дружество/юридическо лице - когато представителят е управител на търговско дружество, изпълняващ правомощия на орган на дружеството и изразяващ неговата воля. Съставът на САС не е провел разграничението, разяснено в т.2 на ТР №3/2013г. на ОСГТК на ВКС: органите на юридическото лице не действат като негови представители, тъй като чрез тяхното действие се реализира и функционира самото юридическо лице; органният представител, чрез който търговското дружество влиза в правоотношения с трети лица, е част от организационната структура на юридическото лице. Той прави не свое изявление като отделен правен субект, а волеизявление, изхождащо и принадлежащо на юридическото лице. Когато действа органен представител на ЮЛ, няма друг правен субект, различен от юридическото лице, което да изразява своя воля като представител. Органното представителство не включва упълномощаване. Външно изразената воля от органния представител спрямо третите лица не е същинско представителство по ЗЗД, а представителна функция, част от законовата компетентност на органите на ЮЛ. Както се посочи, от съществено значение е каква е правната квалификация на предявения от ищеца иск съобразно изложените факти и обстоятелства в исковата молба, въз основа на които е формулиран петитумът й, (а не дали хипотетично ищецът би разполагал с възможност да се защити с иск по чл.40 ЗЗД). От ясните, последователно поддържани в исковата молба и в хода на производството твърдения на ищцовото дружество, несъмнено и категорично може да се изведе, че предявеният иск срещу С. Г. е с правна квалификация чл.26,ал.1 предл. трето ЗЗД. Това са твърденията, че договорът за цесия, сключен между дружество, правно и организационно обособено като ЕООД като цедент, представлявано от законния му представител и собственик, и цесионер - законния представител/управител в качеството му на физическо лице, е не само във вреда на дружеството, но и в неморална изгода на представителя, който, нарушавайки добрите нрави, се е договорил изцяло в своя полза, лишавайки дружеството от имущество при насрещна практически нулева престация, поради което е абсолютно нищожен. Неморалната изгода за управителя на дружеството е мотивирана с поредицата от посочени действия, предприети при висящи спорове по чл.74 ТЗ по исковете на изключения съдружник, при наличието на две възбрани за обезпечение на конститутивните искове, и при възползване от недобросъвестно и придобито в противоречие със закона качество на управител/представител на дружеството и негов собственик на капитала, който еднолично се е договорил изцяло в своя полза, лишавайки дружеството от качеството му на кредитор на вземане за цена на предходно продаден негов недвижим имот, и в краен резултат, след като е придобил вземането за най-ценния актив на дружеството, се е освободил от дружествените си дялове, продавайки ги на трето лице. Акцентът в исковата молба не е единствено за диспропорция в правата и задълженията. Изрично е заявено, че „изложеният комплекс от обстоятелства, осъществени в периода 2002г. - 2009г., а не само нееквивалентността на престациите, налага да се приеме, че оспорената сделка съставлява резултат, изразяващ се в лишаване на ищеца от имущество и съществено нарушава изискването за упражняване на търговското занятие добросъвестно и с грижата на добър стопанин, поради което е нищожна на основание чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД“. Последователно са поддържани твърденията, че цесията не само е във вреда на дружеството, но и в ущърб на изключения съдружник, осъществена в период, в който той се бори да възстанови неправомерно отнетите му членствени права, и изцяло е в собствен интерес на Г.. В допълнителната искова молба отново е поддържано, че сключената от Г. сделка, с която вземанията на дружеството са прехвърлени, е нищожна поради противоречие с добрите нрави, тъй като е предхождана от действия (очертани в решенията за уважаване на исковете по чл.74 ТЗ), че С. Г. - съдружник и управител, никога не е била уведомявана за свикването и провеждането на двете общи събрания, на които е изключена и на практика е била въведена в заблуждение от собствения си баща. Наведени са и съображения за отсъствието на каквато й да е заинтересованост от страна на Г. за дружеството, обективирана чрез напускането му, но след като вече е продал единствения му недвижим имот - основен актив и е прехвърлил вземанията си за продажната цена на себе си; Като значимо обстоятелство е посочено и иницииране на принудителното събиране на прехвърлените вземания на дружеството за продажната цена в своя полза. Еднозначно е поддържано, че с действията си първият ответник С. Г. грубо е потъпкал принципите на справедливостта, на добросъвестността и морала в гражданските и търговските отношения, а сключеният договор за цесия противоречи на добрите нрави, тъй като самоизбралият се за управител съдружник договаря сам със себе си прехвърлянето на вземания на дружеството, при условия, които накърняват интересите на последното и на другия съдружник, който неправомерно е изключен; че с действията си Г. лишава дружеството от правото да получи насрещна парична престация като цедира вземането за продажната цена на себе си срещу сумата от 10 000 лева. Недобросъвестността и противоречието с морала е обяснено и с доводите, че първият ответник получава право на вземане срещу „Барет“ ООД в размер на над 800 000 лв., при продажна цена 81 пъти по-ниска от стойността на прехвърляното право, без да е обосновано в договора какво налага продажбата да е при толкова занижена цена. Твърдението е, че сключената от С. Г. сделка за прехвърляне на вземанията на „С. тур“ ООД е нищожна поради противоречие с добрите нрави, не само и единствено при съобразяване нееквивалентността на престациите, но и предвид всички останали обстоятелства, предхождащи сключването на сделката, посочени и анализирани в исковата молба. При извода, че предявеният от ищеца иск срещу С. Г. е с правна квалификация чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД, настоящият състав счита за неоснователни възраженията на този ответник за неговата недопустимост. Страната възразява, че ищецът няма правен интерес от този иск, защото твърденията, че при уважаването му, цедираните вземания ще се върнат в неговия патримониум и дружеството ще стане кредитор на цедирания длъжник „Барет“ ООД като ще може да реализира вземанията си за продажната цена на хотела спрямо купувача, са неоснователни. Въпросът как дружеството - цедент ще защити правата и интересите си занапред, дали твърденията му как ще стори това са основателни, не следва да се преценява през призмата на правния му интерес от установяването на абсолютната нищожност на цесията, по която то е страна. Дали релевирането на този порок може да осигури бъдеща защита за връщане на имота или неговата продажна цена в патримониума на дружеството, дали вземането за продажната цена на имота е погасено по давност, не са въпроси, които може и следва да бъдат обсъждани при преценката на правния интерес от иска по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД да бъде призната за нищожна легитимация на цесионера Г. въз основа на частното правоприемство за вземането за продажната цена на хотела и останалите вземания за неустойки. Относно порока на въззивното решение при формирания извод за действителното правно основание и за допустимостта на предявения срещу ответника Г. иск: В трайната практика на Върховния касационен съд, установена след Тълкувателно решение № 2/29.02.2012 г. по тълк.д. № 2/2011 г. на ОСГТК на ВКС, се приема, че произнасянето по непредявен иск е налице, когато в нарушение на принципа на диспозитивното начало, спорното право е определено въз основа на обстоятелства, които не са въведени от страните. Настоящият състав, споделяйки изцяло това становище приема, че диспозитивното начало ще е нарушено, не само когато спорното право е определено въз основа на незаявени обстоятелства, но и когато то е изведено без да е съобразен и оценен целият комплекс от юридически факти, на които ищецът се е позовал като основание на иска си, т.е. когато избирателно са ценени част от тях като от значение за определяне на предмета на заявеното за защита право. Проявление на нарушаване на принципа на диспозитивното начало е и произнасяне по част, в по-малък обем, от заявените факти и неглижиране на въведени релевантни. Съдът е длъжен да даде защита по предявения иск, а не да го квалифицира въз основа на изолирани твърдения и не следва да разкъсва единството на фактическите обстоятелства и да игнорира част от тях. Обжалваното решение е недопустимо, защото дадената от въззивния съд правна квалификация на иска е в отклонение от изложените в исковата молба като фактическо основание на предявения иск твърдения и обстоятелства. Въззивният съд е отдал значение единствено на довода за нееквивалентност на престациите, но не е подвел под приложимата правна норма целия комплекс от въведените от ищеца правни и фактически действия, извършвани в продължение на години от ответника Г., поради което произнасянето му не съответства на търсената съдебна защита. Въззивното решение е в нарушение на принципа на диспозитивното начало, защото не са обсъдени въведените от ищеца съпътстващи сключването на договора обстоятелства, необходими за преценката дали крайният резултат от сделката и нейните последици са съвместими с общоприетите норми за търговска добросъвестност и коректност при упражняване на корпоративни права. Не са анализирани предшестващите сключването на цесията факти и дали тяхната обща оценка може да доведе до извод за грубо накърняване на добрите търговски практики през призмата на дължимата от съдружниците лоялност и съдействие един към друг и към дружеството в процеса на упражняване на търговско занятие и спазване на принципите на добросъвестност и морал при воденето на дружествените дела и оперативното управление на дружеството. По тези съображения въззивното решение, което е постановено по иск, който не е предявен, следва да бъде обезсилено и да бъде върнато за повторно разглеждане от друг състав на апелативния съд от фазата на разглеждане на предявения иск съобразно посочената в настоящите мотиви правна квалификация като се произнесе по основателността на предявения иск и даде отговор на възраженията на ответника, включително и на довода за отсъствие на нарушаване на добрите нрави със сключването на договора за цесия. По отношение на участието в настоящото производство като ответник на „Барет“ ООД следва да се посочи, че това дружество - цедиран длъжник не е нито необходим, нито задължителен другар на С. Г., тъй като не е страна по договора за цесия. Спорът за действителността му между цедента и цесионера не засяга правната сфера на цедирания длъжник, независимо, че цесията е произвела действие по отношение на него със съобщаването й. Необходимостта и интересът на ищеца - цедент от участието на цедирания длъжник в процеса по чл.26,ал.1, предл. трето ЗЗД с цел да му бъде противопоставено решението по него, биха могли да бъдат реализирани единствено посредством привличането му като подпомагаща страна и да бъдат сведени до качеството му на привлечена подпомагаща страна, но участието му като главна страна не е допустимо. Конституирането на „Барет“ като ответник по исковата молба е било правно обосновано единствено доколкото с нея е бил предявен и обективно съединен осъдителен иск за парично вземане срещу това дружество, но това основание е отпаднало с прекратяване на производството по този иск (с влязло в сила определение още пред първата инстанция поради невнасяне на държавна такса, в резултат на което СГС е прекратил изцяло производството по отношение на този ответник, но определението му, както се посочи, е отменено от САС). Следователно, отсъства въведено отделно твърдяно от ищеца правоотношение, което да обоснове участието на „Барет“ като главна страна - ответник. По тези съображения решенията на съдилищата, постановени по установителния иск срещу „Барет“ ООД следва да бъдат обезсилени и производството по делото по него да бъде прекратено. Обосноваваният от ищцовото дружество правен интерес от провеждането на иска за нищожност на цесията срещу цедирания длъжник „Барет“ ООД в качеството му на главна страна - ответник с довода, че „С. тур“ има такъв интерес да установи, че е кредитор по процесните вземания „срещу всички лица, върху чиято правна сфера нищожният договор за цесия има правно действие“, не може да бъде споделен като достатъчен за наличието на тази абсолютна процесуална предпоставка. Соченият от ищеца правен интерес да установи спрямо „Барет“, че титуляр на вземането, предмет на договора за цесия, е първоначалният кредитор - цедента, би могъл да бъде преследван отново чрез привличането му като подпомагаща страна, а и евентуално решение за прогласяване нищожността на цесията на основание чл.26,ал.1,предл. трето ЗЗД ще има за правен резултат заличаване на претендираното частно правоприемство и установяване на факта, че цедентът не е валидно прехвърлил вземането си на цесионера, а цесионерът не го е придобил валидно. Фактическият извод, който може да бъде изведен - за недобросъвестност на цедирания длъжник с оглед хипотезата на чл.75,ал.2 ЗЗД в случая следва от обстоятелствата: че по отношение на него договорът за продажбата на хотела е обявен за относително недействителен; че той знае за настоящия съдебен спор между цедента и цесионера с предмет действителността на договора за цесия, а рискът от предприемане на действия, в резултат на които „Барет“ ООД да престира на С. Г., съществува независимо от участието на цедирания длъжник като страна в настоящия спор, т.е. участието му няма как да предотврати евентуално недобросъвестно изпълнение. По отношение на разноските на страните, за които производството оставя висящо, е приложима разпоредбата на чл. 294,ал.2 ГПК, а „Барет“ ООД не представя доказателства за сторени такива по делото. По изложените съображения ВКС, състав на Първо т.о.