Решение № 2667 от 17.3.2025 г. на ВАС по адм. д. № 7351/2024 г.

Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на М. М. В., чрез адв. Радев, против решение 7530/05.06.2024 г., постановено по адм. дело 2136/2023 г. по описа на Административен съд София град. Излагат се доводи за неправилност, необоснованост на решението, както и че е постановено в нарушение на съдопроизводствените правила. Моли за отмяна на първоинстанционното решение. Претендира разноски. Ответникът министъра на правосъдието , чрез юрк. Недялкова, оспорва касационната жалба като неоснователна и моли решението да бъде оставено в сила. Претендира разноски юрк. възнаграждение. Прокурорът от Върховна касационна прокуратура дава заключение за неоснователност на касационната жалба и обоснованост и правилност на решението. Върховния административен съд, второ отделение намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал.1 от АПК и от надлежна страна, а разгледана по същество е неоснователна. С обжалваното решение е отхвърлено оспорването на В. против Заповед ЧР-01-54 от 16.02.2023г. на министъра на правосъдието с която е прекратено служебното правоотношение на жалбоподателя. За да постанови този резултат, съдът е приел, че съгласно чл. 12, ал. 1 от ЗДСл, когато кандидатът се назначава за първи път на държавна служба, в едногодишен срок, считано от датата на встъпване в длъжност, органът по назначаването може да прекрати служебното правоотношение без предизвестие. Посочил е, че от цитирания текст става ясно,че прекратяването на правоотношението на основание чл. 12 от ЗДСл е право на органа по назначаване,същото той упражнява по целесъобразност, с оглед качествата, показани от служителя по време на работата му. За реализирането му е необходимо наличието на две условия - първо назначаване на кандидата като държавен служител и трудов стаж,по-кратък от едногодишния изпитателен срок. Съдът е приел, че в процесния случай посочените две предпоставки са налице. В тази връзка между страните не е спорно,че жалбоподателят е бил назначен за държавен служител за първи път на 10.08.2022г.,считано от 19.08.2022г.,съответно не е изминала една година от датата,на която е встъпил в длъжност.Тези обстоятелства се установяват по безспорен начин и от приетите по делото писмени доказателства./заповед ЧР-01-310 от 10.08.2022г./л.6/ Съгласно чл.12, ал. 1 от ЗДСл работодателят не дължи мотиви за прекратяване на правоотношението в срока за изпитване,като не е необходимо да бъде отразено в какво се изразява несправянето на служителя с работата, за която е назначен.Независимо от това ответника по делото е представил доказателства докладна записка от 16.02.2023 г. на директор на дирекция Българско гражданство К. Трифонова,от която може да се направи извод за това какви са мотивите на органа за издаване на оспорената заповед. Решението е валидно, допустимо и правилно. При напълно изяснена фактическа обстановка по делото и съобразявайки константната практика на Върховния административен съд, административният съд е приел оспорената заповед за законосъобразна. Съобразен с нормата на чл. 12, ал. 1 ЗДСл е изводът на съда, че разпоредбата дава право на работодателя при назначаване за първи път на държавна служба, в рамките на едногодишен срок, да прекрати служебното правоотношение без съобразяване изискванията на чл. 103 от ЗДСл. В случая са налице и двете кумулативни предпоставки на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл за прекратяване на служебното правоотношение - служителят е назначен за първи път на държавна служба и е освободен в рамките на едногодишния срок за изпитване. Обоснован е изводът на съда, че целта на срока по чл. 12, ал. 1 от ЗДСл е да се даде възможност за преценка както на органа по назначаването, така и на държавния служител, за наличието на необходимите професионални и служебни качества у служителя, и характера и изискванията на заеманата длъжност, която преценка за органа е по целесъобразност и не подлежи на съдебен контрол, което обосновава и липсата на изискване за мотивираност. Върховния административен съд безпротиворечиво приема в практиката си, че заповед, издадена по чл. 12, ал. 1 ЗДСл не подлежи на изрично мотивиране с причините за прекратяване на служебното правоотношение, тъй като тази заповед се издава в условията на оперативна самостоятелност. Това право на органа по назначаването е установено с цел да се осигури най-ефективното функциониране на администрацията. С оглед на горното, аргументиран и в съответствие със законовата уредба е и изводът, че служебното правоотношение е прекратено при наличие на предпоставките на чл. 12, ал. 1 от ЗДСл. Жалбоподателят е назначен за първи път на държавна служба, считано от 19.08.2022г., а служебното му правоотношение е прекратено с оспорената заповед, считано от датата на връчване на заповедта - 17.02.2023г., т.е. в едногодишния срок по чл.12, ЗДСл. При постановяване на решението не са допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила. В съответствие с нормата на чл. 168, ал.1 от АПК съдът е извършил преценка за законосъобразността на оспорения административен акт на всички, посочени в чл. 146 от АПК, основания. Доказателствената тежест в процеса е разпределена съобразно изискванията на чл. 170 от АПК. Решението е постановено след преценка на релевантните за разрешаване на правния спор доказателства и обсъждане на доводите и възраженията на страните, като съдържа мотиви в подкрепа на направените изводи, които се възприемат от настоящата инстанция по реда на чл.221, ал.2, предл.второ от АПК. Предвид гореизложеното и тъй като не са налице сочените отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК, обжалваното решение следва да бъде оставено в сила. С оглед изложеното, направеното искане за присъждане на разноски от процесуалният представител на ответника се явява основателно. Следва да се присъди юрк.възнаграждение в мин. размер от 240лв, определено по реда на чл. 78, ал. 8 ГПК във вр. с чл. 37, ал. 1 ЗПП и чл. 24 от Наредбата за заплащането на правната помощ. Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК, Върховният административен съд, второ отделение,