Решение № 2284 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15301/2008 г.

Решение № 2284 от 19.02.2009 г. на ВАС по адм. д. № 15301/2008 г., 5-членен с-в, докладчик съдията Милка Панчева Производството е по реда на чл. 239 от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по молба на Ташко Христов Шопов от гр. Пловдив за отмяна на решение № 5109 от 7.05.2008 г. на тричленен състав на Върховен административен съд, шесто отделение, с което е потвърдено решение № 755 от 5.11.2007 г. по адм. д. № 96/07 г. на Пловдивски окръжен съд, с което е отхвърлена жалбата му против разпореждане № 6506274420/8.12.2006 г. на началника на отдел "Пенсии" при РУ "СО" - Пловдив за спиране на административното производство по заявление № 32688/1.06.2005 г. за отпускане на пенсия за инвалидност поради общо заболяване. В съдебно заседание страните, редовно призовани, не се представляват. Върховният административен съд прецени събраните по делото писмени доказателства и правилността на постановените съдебни актове и намира молбата за процесуално допустима, а по същество за неоснователна. Производството по реда на чл. 239 от АПК е извънинстанционен способ за отмяна на неправилни решения и определения на основанията, посочени изчерпателно в шестте точки на разпоредбата. Съдът намира, че няма основание за прилагане на никоя от хипотезите, отразени в нормата. Развитите в молбата доводи са предимно за неправилност на сочените решения на тричленен състав на ВАС и на Пловдивския окръжен съд, както и за незаконосъобразност на процесните административни актове. Подробно са изложени фактите, при които са постановени атакуваните решения и са развити съображенията на молителя, коя е правилната норма, която следва да бъде приложена. В процесната молба не се сочи конктретни основания по чл. 239 от АПК, които да обуславят предвидените от закона предпоставки за отмяна на влезлите в сила съдебни актове. Разпоредбата на чл. 239, т. 1 от АПК предвижда, че на отмяна подлежат съдебните актовете, когато се открият нови обстоятелства или нови писмени доказателства от съществено значение за делото, които при решаването му не са могли да бъдат известни на страната. Новите писмени доказателства трябва да установяват факти от съществено значение за решаването на правния спор, осъществили се до решаването на делото и които не са могли да бъдат известни на страната, или факти на които страната се е позовала, но не е могла да докаже поради липса на тези писмени доказателства. В т. 2 от нормата е предвидена възможност за отмяна на влезли в сила съдебни актове, когато по надлежния съдебен ред се установи неистинност на показанията на свидетелите или на заключението на вещите лица, върху които е основан актът, или престъпно действие на страната, на нейния представител или на член от състава на съда във връзка с решаването на делото, а съгласно т. 3, когато актът е основан на документ, който по надлежния съдебен ред е признат за подправен, или на акт на съд или на друго държавно учреждение, който впоследствие е бил отменен. Основанието за отмяна по т. 4 се прилага, когато между същите страни, за същото искане и на същото основание е постановено друго влязло в сила решение, което противоречи на решението, чиято отмяна се иска. По т. 5 от чл. 239, съдебният акт подлежи на отмяна, когато страната, вследствие нарушаване на съответните правила, е била лишена от възможност да участва в делото или не е била надлежно представлявана, или когато не е могла да се яви лично или чрез повереник по причина на препятствие, което не е могла да отстрани. Следователно, за да е основателно искането за отмяна, трябва да е налице нарушаване на процесуалните права на страната. Такова нарушение не е допуснато при постановяване на процесните съдебни актове. В т. 6 от нормата е въведена предпоставката, с решение на Европейския съд за защита на правата на човека да е установено нарушение на Конвенцията за защита на правата на човека и основните свободи. Така изчерпателно въведените предпоставките по чл. 239 от АПК за отмяна на влезлите в сила съдебни актове не са налице, поради което искането следва да бъде отхвърлено. Водим от горното и на основание чл. 244, ал. 1 от АПК, Върховният административен съд, петчленен състав,