Решение № 14243 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2009 г.

Решение № 14243 от 26.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6195/2009 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на ЕТ "Янка Джалъзова - Яна - 92" гр. Пазарджик, представляван от Янка Георгиева Джалъзова, срещу решение № 142 от 12.03.2009 година по адм. д. № 763/2008 година на Административен съд - Пазарджик, III състав, с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост, отменително основание по чл. 209 т. 3 от АПК. Ответникът Кметът на Община Пазарджик, чрез процесуалния си представител, депозира писмено становище, с което оспорва касационната жалба и моли същата като неоснователна да бъде оставена без уважение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че обжалваното решение е правилно и следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като съобрази становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 211 ал. 1 от АПК и е процесуално допустима. Разгледана по същество е неоснователна. С посоченото решение е отхвърлена жалбата на Янка Георгиева Джалъзова, подадена в качеството й на едноличен търговец с фирма ЕТ "Янка Джалъзова - Яна - 92" гр. Пазарджик, против отказа на кмета на Община Пазарджик да издаде индивидуален административен акт - заповед по чл. 44, ал. 9 от Наредбата за реда за придобиване, управление и разпореждане с общинско имущество в Община Пазарджик и конкретните правомощия на кмета във връзка с чл. 35, ал. 3 от Закона за общинската собственост (ЗОбС), обективиран в писмо изх. № 38-00-1478/03.10.2008 година. Спорът е решен при наличие на всички относими към него доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Изводът, че не са налице визираните в чл. 146 от АПК основания за оспорване на индивидуалния административен акт, са обосновани и законосъобразни. Въпреки дадената й възможност с оглед разпоредбата на чл. 170, ал. 2 от АПК, жалбоподателката не е доказала съществуването на фактите, обуславящи възникването на задължението по чл. 35, ал. 3 от ЗОбС, а именно, че е собственик на законно построена сграда върху земя - частна общинска собственост. За сградата в имота няма строителни книжа, съответно разрешение за строеж, акт за узаконяване на строежа, одобрен архитектурен проект. Същата е с режим на търпимост по смисъла на § 16, ал. 1, изр. 1, но това не я прави законно построена. Наличието на производство по чл. 145, ал. 5 от ЗУТ не доказва законността на строежа. Позоваването на чл. 44, ал. 1 от Наредбата е неоснователно, тъй като същата противоречи на норма от акт от по - висока степен, а именно чл. 35, ал. 3 от ЗОбС. Позоваването на чл. 44, ал. 6 т. 2 от Наредбата не се споделя, тъй като и в този текст е предвидено като условие наличието на право на собственост върху законно построена сграда. С оглед данните по приложения нотариален акт, не може да се приеме твърдението, че ведно със сградата жалбоподателката е придобила и учредено право на строеж. От визираното в скицата не може да се направи извод, че сградата не е незаконно построена, но строителните книжа са изгубени или унищожени, и това е служебно известен факт на административния орган, който не подлежи на доказване. Систематичното и логично тълкуване на § 16 от ЗУТ не обуславя извода, че за разлика от ал. 2 и ал. 3, в ал. 1 са визирани строежите, за които няма строителни книжа, но те не са незаконни. От обстоятелството, че същите могат да бъдат предмет на прехвърлителна сделка, не може да се направи извод, че те са приравнени към законните строежи. Отказът на кмета на общината, обективиран в посоченото писмо, е издаден от компетентен орган, при спазване на установената форма, без да е допуснато съществено нарушение на административнопроизводствените правила, противоречие с материалноправни разпоредби и несъответствие с целта на закона. Като е отхвърлил оспорването на това основание, първоинстанционният съд е постановил валидно, допустимо и правилно решение, което следва да бъде оставено в сила. Водим от изложеното, на основание чл. 221, ал. 2, предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение