Решение № 14222 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2008 г.

Решение № 14222 от 25.11.2009 г. на ВАС по адм. д. № 6580/2008 г., II о., докладчик съдията Галя Костова Производството е по Глава десета от Административнопроцесуалния кодекс (АПК) вр. с чл. 36 от Закона за съдебната власт (ЗСВ), образувано по жалба на Вида Георгиева Христова, следовател в Национална следствена служба, срещу Решение по допълнителна точка 1.6, взето с протокол № 16/9.04.2008 г., с което считано от 1.03.2008 г. й е определена индивидуална основна месечна заплата в размер на 2335 лв. С доводи за неправилност на решението като постановено в нарушение на съществени административнопроизводствени правила и на материалния закон, основания за отмяна по чл. 146, т. 3 и т. 4 АПК, оспорващата претендира отмяна на решението. Ответникът по оспорването, Висш съдебен съвет (ВСС) поддържа становище за неоснователност на жалбата и счита, че същата следва да бъде отхвърлена. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на жалбата. Върховният административен съд, състав на II-ро отделение намира подадената в срока по чл. 36, ал. 1 ЗСВ и при наличието на правен интерес жалба процесуално допустима, а по същество-основателна по следните съображения: За упражняване правомощието си да определя възнагражденията на съдиите, прокурорите и следователите, ВСС с решение по протокол № 16/5.05.2004 г. е утвърдил Правила за определяне на индивидуалните основни месечни заплати на съдии, прокурори, следователи, държавни съдебни изпълнители и съдии по вписванията (Правилата), които визират процедури - по раздел I-ви за определяне на максималните основни заплати и по раздел II-ри- индивидуалната основна заплата на всеки магистрат. Съгласно т. 2.02. при липса на писмено предложение на съответните ръководители на органите на съдебната власт за определяне индивидуална основна заплата под максималния размер, ВСС определя на всеки магистрат индивидуална основна заплата в максималния размер по утвърдената към момента таблица. Съгласно раздел I-ви от Таблица № 1, в сила от 1.03.2008 г. за длъжността "следовател в НСлС", заемана от оспорващата, е определена максимална основна месечна заплата в размер на 2525 лв. Висшият съдебен съвет в съответствие с компетентността си по чл. 30, ал. 1, т. 8 ЗСВ е приел оспореното решение в производство, образувано по повод Предложение рег. № ЧР-485/27-03.2008 г. на Директора на Националната следствена служба (НСлС) относно определяне на индивидуални месечни заплати за длъжността на следователи в НСлС (между които и жалб. Христова), в по-нисък от утвърдения от ВСС максимален размер, входирано в администрацията на ВСС с рег. индекс 11-08-113/3.04.2008 г. Предложението е мотивирано с приетото на 17.10.2007 г. решение на ВСС, с което на посочените лица, вкл. Вида Георгиева Христова, са определени индивидуални месечни заплати, по-ниски от максималните и липсата на констатации на съответните завеждащи отдели в НСлС за подобряване на работата им, за което последните докладвали на изготвилия предложението директор по съответния ред. Предложението, видно от заверката върху екземпляра, приложен на л. 14 от делото, е връчено на оспорващата Христова на 31.03.2008 г. Предложението е поставено на вниманието на Комисия "Бюджет и финанси" на ВСС, счетено е основателно, видно от изготвения проект за решение (л. 12), като за Вида Георгиева Христова - следовател в НСлС е посочена индивидуална основна месечна работна заплата в размер на 2335 лв, считано от 1.03.2008 г. Докладвано в заседанието на ВСС на 9.04.2008 г., предложението е преценено за основателно и с явно гласуване, с пълно мнозинство на членовете ВСС с решението си по допълнителна точка 1.6 от протокол № 16/9.04.2008 г. е определил на Вида Георгиева Христова индивидуална основна месечна заплата в размер на 2335 лв. Решението е постановено в нарушение на същественото административнопроизводствено правило по чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК - при липсата на изложени фактически основания за приемането му. Предложението по повод, което ВСС е взел оспореното решение се основава на невлязло в сила решение от 17.10.2007 г. на ВСС за определяне индивидуалната основна заплатата на оспорващата под максималния размер и твърдението относно доклади на завеждащите отдели, че магистратът не е подобрил работата си. Така изложени, фактическите основания не удовлетворяват изискването за мотивираност на предложението по т. 2.3 от Правилата. От една страна е била висяща процедурата по съдебно оспорване на решението на ВСС от 17.10.2007 г., а от друга - доклади на завеждащите отделите в НСлС не са представени, не се твърди и наличието им в писмен вид. Липсва каквато и да е било справка относно движението на преписките, възложени на посочените в предложението лица, вкл. оспорващата Христова, която евентуално би обусловила извода на административния ръководител за зле изпълнявани служебни задължения. Установявания в тази връзка са били изискуеми и в случай на позоваване на влязло в сила предходно решение на ВСС, тъй като новото предложение касае следващ период от време. Видно от протокол № 16/9.04.2008 г. предложението на административния ръководител на НСлС е докладвано без мотиви за неговата основателност. Посочено единствено е безспорното обстоятелство, че административният ръководител е компетентен да го внесе. От тук и предвид липсата на мотиви в самото предложение, налага се изводът, че решението, с което това предложение е удовлетворено е взето в нарушение на императивната норма на чл. 59, ал. 1, т. 4 АПК. Нарушението е съществено, тъй като липсата на обосновка и надлежни установявания относно наличието на предпоставки за определяне индивидуалната заплата на оспорваща по реда на т. 2.3 препятства преценката за материална законосъобразност на решението. По тези съображения решението следва да бъде отменено. Доводът за неправилност на решението, мотивиран с твърдяно нарушение по т. 2.3 от Правилата е неоснователен. Видно от данните по делото, оспорващата е запозната с предложението на 31.03.2008 г., а последното е депозирано в администрацията на ВСС с рег. индекс от 3.04.2008 г. От тук и предвид липсата на срок за възражението по т. 2.3, следва да се приеме, че тази част от процедурата е спазена. С оглед изложеното и на основание чл. 172, ал. 2 АПК Върховният административен съд, състав на II-ро отделение