Решение № 702 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2019 г.

Решение № 702 от 16.01.2020 г. на ВАС по адм. д. № 2356/2019 г., VI о., докладчик председателят Милка Панчева Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК). Образувано е по касационна жалба на директора на Териториално поделение на Националния осигурителен институт (ТП-НОИ) - град С., срещу решение № 7346 от 05.12.2018 година, постановено по адм. дело № 311/2018 година по описа на Административен съд С.-град. С обжалваното съдебно решение е отменено решение № 1040-21-558/13.12.2017 година на директора на ТП-НОИ и потвърденото с него разпореждане № 21157/10.11.2017 година на длъжностно лице по чл. 60, ал. 1 от Кодекса за социално осигуряване (КСО), с което не е прието за трудова злополука претърпяното от жалбоподателката на 03.01.2017 година здравословно увреждане и преписката е върната на длъжностното лице за ново произнасяне. В касационната жалба се поддържат оплаквания за неправилност на съдебното решение поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 от АПК. Ответникът – И. Тодорова, в писмен отговор на касационната жалба и в съдебно заседание чрез процесуалния й представител адв. П. Тотева, излага съображения за нейната неоснователност. Претендира присъждане на разноски. Ответникът – "АБ Е. М." ООД, представлявано от управителя А. Стоименов, не изразява становище по касационната жалба. Прокурорът от Върховната административна прокуратура дава заключение за основателност на касационната жалба. Върховният административен съд, шесто отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима като подадена в срока по чл. 211, ал. 1 от АПК от страна с правен интерес. Р. по същество е неоснователна по следните съображения: Производството пред Административен съд С.-град е образувано по жалба на И. Тодорова срещу решение № 1040-21-558/13.12.2017 година на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 21157/10.11.2017 година на длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО, с което не е прието за трудова злополука претърпяното от жалбоподателката на 03.01.2017 година здравословно увреждане. Мотивите на административния орган са, че падането в магазина по време на работа на посочената дата, не е довело до временна неработоспособност, тъй като за твърдяното увреждане на здравето не е представен болничен лист, удостоверяващ внезапното увреждане на здравето. Съдът е приел, че решението е издадено от компетентен орган, в изискуемата от закона форма, при липсата на допуснати съществени нарушения на административнопроизводствените правила, но при неправилно приложение на материалноправната разпоредба на чл. 55, ал. 1 от КСО, поради което е отменил решение № 1040-21-558/13.12.2017 година на директора на ТП на НОИ и потвърденото с него разпореждане № 21157/10.11.2017 година, и е върнал преписката на длъжностното лице за ново произнасяне. При постановяване на решението си, съдът се е позовал и на прието заключение от съдебно медицинската експертиза, изготвено от вещото лице д-р П. Илиев - д. м. специалист по нервни болести и неврохирургия. Видно от данните по делото, към 03.01.2017 г. И. Тодорова е имала качеството на осигурена за всички социални рискове лице по смисъла на чл. 4, ал. 1 от КСО като работеща по трудов договор с осигурителя "АБ Експрес маркет" ООД, назначена с трудов договор № 13 от 12.12.2016 г. и освободена със заповед № 15/01.08.2017 г. Установено е, че на 07.09.2017 г. на основание и в срока по чл. 57, ал. 2 от КСО в ТП на НОИ С. град е подадена декларация вх. № 893 от 07.09.2017 г. от И. Тодорова за претърпяна от нея злополука, станала на 03.01.2017 г. в магазин супермаркет. На основание чл. 58, ал. 1 от КСО и чл. 7, ал. 1 от НУРРОТЗ ал. 2 ТП на НОИ - С. град, е извършило разследване на злополуката и е съставен протокол № 71/27.10.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката. Въз основа на документите, съдържащи се в досието, длъжностното лице по чл. 60, ал. 1 от КСО е постановило разпореждане № 21157 от 10.11.2017 г. с което не е приело декларираната злополука за трудова. При последвалото оспорване по административен ред, по-горестоящият орган е приел, че от съставения протокол № 71/27.10.2017 г. за резултатите от извършеното разследване на злополуката, обясненията на И. Тодорова, А. Стоименов, М. Вълков и Д. Стоилова, е било видно че, Тодорова е претърпяла инцидент на 03.01.2017, който не е довел до неработоспособност. Изложил е, че Тодорова не е представила медицински документ за преглед от дата на злополуката 03.01.2017 г. и в периода от 03.01.2017 г. до 27.01.2017 г. е изпълнявала служебните си задължения по представена служебна бележка от "АБ Експрес маркет" ООД. Първичен болничен лист за временна неработоспособност лицето е представило на осигурителя от 27.01.2017 г. до 05.02.2017 г. с диагноза "изкълчване на коляното" и причина: 06 Злополука-не трудова т. е. двадесет и четири дни по-късно от претърпения инцидент. До издаване на разпореждане № 21157 от 10.11.2017 г. за трудова злополука, не са получени данни за обжалване на болнични листове за временна неработоспособност от осигурителя пред ТЕЛК/НЕЛК. След преценка на всички факти и обстоятелства, осигурителният орган е приел, че претърпяното на 03.01.2017 г. от Тодорова здравословно увреждане — изкълчване на коляното, не е получено през време и по повод на извършваната работа, обхваща предвидените от законодателя хипотези по чл. 55, ал. 1 от КСО и не може да бъде прието за трудова злополука, поради което е потвърдил разпореждане № 21157 от 10.11.2017 г. Пред административния съд са събрани гласни доказателства чрез свидетелите Челебиева и Олюшков които установяват, че Тодорова е била на работа на процесната дата – 03.01.2017 г. и въпреки че не са преки очевидци на злополуката, тя им е била известна в деня, както и причинените страдания на лицето следствие от падането. Изслушаната от административния съд съдебно-медицинска експертиза установява, че е налице причинно-следствена връзка между травматичните увреждания на И. Тодорова при процесната злополука на 03.01.2017 г. и последващите болки в тораколумбалната и шийната области на гръбначния стълб с изява на дегенеративните заболявания на гръбначните прешлени в поясната и шийната област с радикулерни и невралгични прояви. В съдебно заседание, вещото лице е уточнило, че причинната връзка се извежда от съвпадения на болковите усещания след травмата, предвид обстоятелството, че лицето не е имала регистрирани и заявявани болки. Всички данни относно увреждането са удостоверени с наличните по делото диагнози от травматолози- контузия на ляво коляно и травма в гръдно-лумбалния отдел на гръбначния стълб. Съгласно чл. 55, ал. 1 КСО трудова злополука е всяко внезапно увреждане на здравето, станало през време и във връзка или по повод на извършваната работа, както и при всяка работа, извършена в интерес на предприятието, когато е причинило временна неработоспособност, трайно намалена работоспособност или смърт. Следва да бъде споделен изводът на съда, че са налице достатъчно безпротиворечиви доказателства, че претърпяното от И. Тодорова на 03.01.2017 г. увреждане е травматично, а не в резултат на налични предходни заболявания, т. е., касае се за травма, която е настъпила внезапно, неочаквано и непредвидено, чрез еднократно външно въздействие /падане на мокър под/, предизвикало увреждане на междупрешлените дискове в поясната и други области на гръбначния стълб с радикулопатия, което е довело до невъзможност пострадалия да продължи да упражнява възложената му трудова дейност като работник по зареждане на рафтове в супермаркет, макар не непосредствено след настъпване на инцидента. По–късното проявление увреждането на здравето следствие претърпения от лицето инцидент на работното място, не изключва трудовия характер на злополуката, предвид наличието на всички елементи от фактическия състав на понятието - връзката на увреждането с обичайните обстоятелства и условия, при които протича изпълнението на трудовата функция по трудовото правоотношение с работодателя, както и връзката на внезапното увреждане на здравето с всяка работа, извършена в интерес на предприятието, както и неблагоприятният резултат, който е пряко следствие от внезапното увреждане на здравето, а не на други обстоятелства. Тези изводи на съда са подкрепени напълно от експертното заключение на вещото лице. Обосновано съдът е приел, че е изпълнен фактическия състав от хипотезата на правната норма и злополуката станала с И. Тодорова при носене на щайги и зареждане на рафтовете в магазин на 03.01.2017 г., следва да бъде квалифицирана като трудова. Съгласно чл. 173, ал. 1 АПК когато въпросът не е предоставен на преценката на административния орган, след като обяви нищожността или отмени административния акт, съдът решава делото по същество. Правилни са изводите на административния съд, че естеството на издаваните от ТП на НОИ актове не е пречка за решаване въпроса по същество и като е постановил своето решение по съществото на спора е приложил точно материалния и процесуалния закон. Първоинстанционният съд е обсъдил всички относими за правилното решаване на спора доказателства, надлежно и аргументирано е анализирал всички факти от значение за спорното право и е направил верни изводи, които се споделят от касационната инстанция. По тези съображения, след като не са налице сочените от касатора основания за отмяна съгласно чл. 209, т. 3 АПК, обжалваното съдебно решение като правилно следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора и своевременно направеното искане от страна на процесуалния представител на ответника по касация, ТП на НОИ С.-град следва да бъде осъдено да заплати в полза на И. Тодорова разноски за касационното производство за адвокатско възнаграждение в размер на 350. 00 лв., установен в чл. 8, ал. 2, т. 2 от Наредба № 1 от 09.07.2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения. Воден от горното, Върховният административен съд, състав на шесто отделение,