Решение № 291 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2008 г.

Решение № 291 от 27.05.2009 г. на ВКС по гр. д. № 1851/2008 г., II г. о., ГК, докладчик съдията Златка Русева Производството е по член 218а, ал. 1, б. "а" от ГПК /отм./ във връзка с параграф 2, ал. 3 от ПЗР на ГПК. Образувано е по касационна жалба, подадена от О. гр. К. против решение от 11.01.2008 г. на К. окръжен съд, постановено по гр. д. № 777/2007 г. по описа на същия съд. В касационната жалба се правят оплаквания за допуснати нарушения на материалния закон, на съществени нарушения на съдопроизводствените правила и се иска отмяна на въззивното решение в обжалваната му част. Постъпила е касационна жалба и от Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството против горепосоченото решение, като се навеждат оплаквания, постановеното решение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна в обжалваната му част. При извършената проверка касационният съд установи следното: По жалбата на О. гр. К. Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Предмет на подадената касационна жалба е въззивното решение, в частта му, с която е оставено в сила решението на К. районен съд от 1.11.2007 г. по гр. д. № 112/2006 г. по описа на съда, с която е отхвърлен като неоснователен предявеният от О. К. против Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството София, иск с правно основание член 97, ал. 1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на Д., че О. К. е собственик на недвижим имот: апартамент № 13, бл. 53, вх."А", находящ се в гр. К., на основание член 5, ал. 1 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони във връзка с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, както и в частта му, с която е осъдена О. К. на основание чл. 108 от ЗС да отстъпи собствеността и предаде владението на гореописания недвижим имот. Въззивният съд е констатирал, че процесният имот е бил предмет на отчуждаване, по силата на протоколно решение № 8/18.02.1967 г. на ОНС К., на основание чл. 55а от ЗПИНМ от неговия собственик И. А. Б., който на основание параграф 140 от ППЗПИНМ е бил обезщетен с процесния апартамент, като след влизане в сила на Закона за възстановяване собствеността върху някои отчуждени имоти по ЗТСУ, ЗПИНМ и др. закони, неговият наследник А подал заявление вх. № 94-А-55/28.09.1992 г. до К. на О. К. за отмяна на отчуждаването, който със заповед № 94-А-55/28.09.1992 г. отменя отчуждаването. Съдът е отбелязал, че тази заповед на кмета е била отменена със заповед № ОА-102/28.03.1995 г. на О. управител на Софийска област, която обаче от своя страна е обжалвана пред ВАС и с решение № 243/27.05.1997 г. по адм.д. № 8058/1995 г. по описа на ВАС, е била отменена като незаконосъобразна заповедта на областния управител. Впоследствие, във връзка с промяната на разпоредбата на член 5, ал. 1 от реституционния закон - обнародвана в Д.в. брой 96/1999 г. в сила от 8.11.1999 г., на това законово основание О. К. съставила А. за частна общинска собственост от 14.02.2002 г.за процесния имот, на което основание и във вр. с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС претендира да е собственик на процесния имот. В хода на производството по делото е приет за разглеждане насрещен иск, предявен от Д., представлявана от Министъра на р. р. и благоустройството, с която се твърди, че същата е собственик на процесния имот, за който е бил съставен АДС № 398 от 21.12.2001 г. на основание член 68, ал. 1 от ЗДС и член 5, ал. 1 от ЗВСВНОИ, като се претендира ревандикация на процесния имот, отмяна на съставения А. за общинска собственост на основание член 431, ал. 2 от ГПК /отм./, искане за присъждане на сумата от 5308 лева, на основание член 59, ал. 1 от ЗЗД, за периода от 14.02.2002 г. до 29.11.2006 г., както и иск по член 86, ал. 1 от ЗЗД да сумата 1383,64 лева. Въззивният съд, след анализ на доказателствата по делото е стигнал до извода, че предявеният от О. К. против Д., иск с правно основание член 97, ал. 1 от ГПК /отм/ е неоснователен. Съдът е приел, че ищецът - О. К. не е придобила собствеността върху процесния имот на твърдяното основание член 5, ал. 1 от ЗВСНОИ по ЗТСУ и др.закони, тъй като отмяната на отчуждаването е настъпила при действието на член 5, ал. 1 от горепосочения закон, в редакцията му до изменението с Д.В. брой 96/1999 г., която предвижда при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отчуждаване, като в настоящия случай отмяната на отчуждаването на процесното жилище е настъпила с постановяването на решението от Върховния административен съд, по горното дело на 27.05.1997 г., когато именно е действала разпоредбата на този текст от закона и имотът е станал държавна собственост. Съдът е посочил, че изменението на тази разпоредба на член 5, ал. 1 от горепосочения закон е в сила от 8.11.1999 г. и същевременно не е предвидено в закона обратно действие на параграф 45 от ЗОС, поради което по силата на тази разпоредба собствеността върху процесния имот не е могла да премине в патримониума на О. К. Т. изводи на въззивния съд са правилни и законосъобразни. В жалбата си, касаторът твърди, че решението на въззивния съд, в обжалваната му част е неправилно, тъй като процесния имот по силата на член 5 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони, във връзка с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС е станал общинска собственост на основание горепосоченото решение постановено от ВАС. Тези оплаквания са неоснователни. Видно от постановеното с приложеното по делото решение № 243 от 27.05.1997 г. по адм.д. № 8058/1995 г. по описа на ВАС, е отменена заповедта на О. управител на София област, с която е отменена заповед № 94-А-55/28.09.1992 г. на кмета на О. К., с която на основание член 3 от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др. е отменил отчуждителното производство на съществуващата двуетажна масивна сграда в имот пл. № 3561 в кв.86 по плана на гр. К. Към този момент, на постановяване на горепосоченото решение, е действала разпоредбата на чл. 5, ал. 1 от ЗВСНОИ, в редакцията й от 1992 г., според която при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища и други обекти стават държавна собственост по силата на решението за отмяна. Тази разпоредба на закона е била променена с обнародването й в Д.В. брой 96/1999 г., близо две години след постановеното от ВАС решение, по силата на което процесния имот е преминал в патримониума на държавата. Промяната в горната разпоредба на закона от 1999 г. предвижда - при отмяна на отчуждаването отстъпените в обезщетение жилища стават общинска собственост по силата на решението за отмяна. Тази разпоредба няма обратно действие и не преурежда настъпилите вече промени, в резултат на отмяна на отчуждаването на тези жилища до момента на влизане в сила на тази промяна в закона. Наред с това, касаторът се позова на член 13, ал. 2 от ЗНА, във връзка с промяната на закона настъпила по силата на приетото с параграф 45 от ПЗР на ЗИД на ЗОС, която разпоредба от Закона за нормативните актове гласи"актът по прилагане на закон губи изцяло или отчасти сила едновременно с пълното или частично отменяване на закона съобразно обсега на отменяването. Тази разпоредба е приложима при уреждането на взаимовръзката между закона и правилника за прилагането на същия, който е подзаконов нормативен акт и е във връзка с загубването на сила на разпоредби в правилника за прилагане на определен закон, тогава когато се отменя съответно част от този закон, каквато хипотеза не е налице в случая. Това е така, защото през 1999 г., с посочения ЗИД на ЗОС - параграф 45, е изменена материална норма от ЗВСВНОИ по ЗТСУ и др.закони, а именно член 5 от същия и предвиденото в разпоредбата на член 13, ал. 1 от ЗНА е неотносимо, поради което подадената касационна жалба се явява неоснователна. По касационната жалба на Държавата: Касационната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима. Предмет на касационната жалба е решението на въззивния съд, в частта му, с която е обезсилил решението на първоинстанционния съд, с която О. К. е осъдена да заплати на Д. сумата от 5308 лева обезщетение по член 59, ал. 1 от ЗЗД за неоснователно обогатяване от ползването на процесния имот, в резултат на спестения наем за същия за периода 14.02.2002 г. - 29.11.2006 г., ведно със законната лихва, като прекратява производството по делото в тази му част. Въззивният съд е посочил, че това право, съгласно предвиденото в разпоредбата на член 59, ал. 1 от ЗЗД възниква, когато няма друг иск, с който обеднелият може да се защити. Съдът е приел, че така предявеният иск е недопустим, доколкото Д. . разполага с друг иск по член 93 от ЗС, съгласно която добивът от вещта, както плодове, прираст от добитък, наем и други такива, принадлежи на собственика й. Тези изводи съдът е основал по твърдението на Д., че О. К., през посочения период от време е отдавала под наем процесното жилище и получения наем е следвало да получи Д., като собственик на имота, а не О. К.. Освен това съдът е изложил доводи, че О. К. не може да ползва имота и го отдава под наем по пазарните механизми, тъй като за този имот се прилагат предвидените в реституционния закон ограничения, относно възможностите му за предоставяне под наем по предвидения ред и условия в закона. В жалбата си, касаторът твърди, че въззивният съд неправилно е приел, че предявеният иск с правно основание член 59, ал. 1 от ЗЗД е недопустим, доколкото последният разполага с иск по член 93 от ЗС. Тези оплаквания са основателни. Съдът е длъжен да съобрази заявената пред него претенция, съгласно изложеното в исковата молба, като видно от заявеното с подадената насрещна искова молба, се иска от съда да осъди ответника - О. К. да заплати обезщетение, в посочения размер, за ползата от която държавата е лишена, вследствие невъзможността за упражнява правото си на собственик върху процесния имот за посочения период от време. Напълно неоснователно съдът се позовава на разпоредбата на член 93 от ЗС. Следователно съдът е бил длъжен да се произнесе по съществото на така заявената претенция по тази молба, което не е сторил и в тази част решението следва да се отмени и делото се върне за ново разглеждане от съда в тази му част. Водим от горното, състав на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд