Решение № 7241 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2019 г.

Решение № 7241 от 15.05.2019 г. на ВАС по адм. д. № 2088/2019 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството по делото е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс(АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК). Образувано е по касационна жалба, подадена от "Растер-Юг" ООД, гр. Благоевград, чрез процесуалния си представител адв. Д. Петрова против решение № 7720/18.12.2018 г. постановено по адм. д. № 4893 по описа за 2018 година на Административен съд София-град, с което е отхвърлена жалбата на дружеството срещу Ревизионен акт №Р-22002217004578-091-001/29.01.2018 година, издаден от органи по приходите при ТД на НАП-София, потвърден с Решение № 522/18.04.2018 година на Директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика"-София при ЦУ на НАП. В касационната жалба са изложени доводи за неправилност и незаконосъобразност на решението, поради нарушение на материалния закон и необоснованост - отменителни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Иска се отмяната на решението и постановяване на друго по същество, с което да се отмени процесният административен акт. Претендира се присъждане на разноски. В съдебно заседание дружеството-касатор не е представлявано. Ответникът – директорът на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" – София, чрез юрк. Михайлова оспорва касационната жалба и желае решението да бъде оставено в сила. Претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение в размер на 642 лв. Представителят на Върховна административна прокуратура изразява становище за неоснователност на касационната жалбата. Върховният административен съд, първо отделение, намира касационната жалба за процесуално допустима, като подадена в срок и от надлежна страна. Разгледана по същество, е неоснователна, по следните съображения: Предмет на обжалване пред първоинстанционния съд е РА с установени задължения по ЗДДС от отказан данъчен кредит за д. п. м. 01. 2013 г. в размер на 6 249, 87 лв. по издадени 2 бр. фактури от "Енконструкт" ЕООД. Съдът е приел акта за валиден, като издаден от надлежни органи на НАП, определени със заповед съобразно реда по ДОПК, както и че всички актове в ревизионното производство – ЗВР, Заповеди за изменение, РД и РА са издадени от органи по приходите, които са притежавали квалифициран електронен подпис. Именно като електронни документи, подписани от посочените в тях органи по приходите с електронен подпис, те са изпратени като електронни съобщения и връчени на ревизираното дружество по реда на чл. 30, ал. 6 ДОПК и това обстоятелство е удостоверено по предвидения за това в цитираната норма ред с разпечатка на записа в информационната система. С оглед разпореденото от законодателя в чл. 184, ал. 1 ГПК, приложима в съдебното производство по оспорване на РА на основание § 2 ДР ДОПК, тези електронни документи са представени на съда като възпроизведени на хартиен носител преписи, заверени от страната. От доказателствата по делото безспорно е установено, че ЗВР, РД и РА са създадени като електронни документи и са подписани от лица, които притежават квалифициран електронен подпис. В хода на ревизионното производство не са допуснати съществени нарушения, които да са ограничили както правото на участие на ревизираното лице в производството, така и правото му на защита. При издаването на РА органите по приходите са спазили процесуалното-правните разпоредби и най- вече на нормата на чл. 114 от ДОПК. Така е обосновано от съда като неоснователно твърдението на жалбоподателя за нищожен ревизионен акт. По съществото на спора съдът е изложил последователен анализ на установените факти, свързани с доказване реалност на доставките. Ревизията е била повторна, извършена след отмяна на първоначалния РА в частта за отказан ДК за м. 01.2013 г. и връщане на преписката за нова ревизия с решение № 998/26.06.2017 г. И при повторната ревизия са потвърдени данни от първоначалната, тъй като доставчика "Енконструкт" ЕООД не е представил доказателства за транспортиране на стоките и предаване/приемане. Такива доказателства не са ангажирани и от ревизираното дружество. Отказан е ДК за д. п. м. 01.2013 г. в размер на 6 249, 87 лв. по издадени 2 бр. фактури от "Енконструкт" ЕООД. Не е опроверган изводът на органите по приходите, че не е доказана реалност на доставка на стоки - строителни материали. По делото липсват приемо-предавателни протоколи, липсват доказателства за начина на транспортиране на стоките. Съществуването на договор за доставка на стоките между прекия доставчик и неговия предходен доставчик не е достатъчно, за да обоснове както първоначалната, така и последващата доставка на строителни материали към ревизираното дружество. Липсват доказателства във връзка с твърдението на ревизираното лице, че стоките са вложени в извършени СМР в обекти - две лабораторни сгради в гр. Благоевград. Съдебно-счетоводната експертиза във връзка с твърденията за плащане по фактурите установява, че банкови извлечения от разплащателна сметка на "Енконструкт" ЕООД не са представени. Не са представени доказателства за изписване на стоките от счетоводни регистри на доставчика. Не е представена аналитична отчетност на сметка 304 Стоки, за да се проследят по наименование, количество, единична цена и стойност стоките по процесните фактури, включително и заприходяването им като получени от предходен доставчик. Товарителниците са на името на предходния доставчик, като по делото липсват пътни листи, от които да се проследи начален и краен посочен пункт на извозване и доставка на стоките. Съдебно техническата експертиза при посещение в офиса на дружеството-жалбоподател и на възложителя, както и след оглед на обекта, заявява, че не са му предоставени планове или проекти на сградите, както и на подробни количествени сметки, схеми и проекти, свързани с извършените ремонти, при които се твърди, че са вложени процесните строителни материали. Строителна документация не е изготвяна, тъй като се касае за ремонти. Поради непълнота на изисканите документи, заключението за вложените материали е въз основа на оглед и приблизителни стойности, като в съдебно заседание вещото лице потвърждава, че е ползвал приблизителни параметри на сградите и след това, приблизителни количества на вложени материали, като голяма част от фактурираните строителни материали, не се намират на тези обекти, на които вещото лице е направило единствено оглед, поради непредставяне на каквато и да е строителна документация. Индивидуализацията и транспортирането на стоките са част от предпоставките за доказване реалност на доставките, свързано с правото на признаване на данъчен кредит. По делото не са представени безспорни доказателства, извън спорните фактури за предаването на стоки от рода на процесните от доставчиците на касатора. Наличието на фактури, е само доказателство за възникнали облигационни взаимоотношения между страните по тях, но не е достатъчно доказателство за реалното осъществяване на доставките, при оспорване на същите. Липсват доказателства за индивидуализацията на стоките, по какъв начин, кога и къде е станало това, за да може да бъдат предоставени на получателя. Липсват и доказателства, че доставчикът е придобил въпросното количество стоки, описани във фактурата от неговия доставчик, за да може да ги остави за отговорно пазене, като липсват доказателства, за това, че посочената фирма е имала собствено или наето складово помещение. Липсват доказателства, че на въпросните дати през месец януари 2013 година, когато са издадени двете фактури, доставчика да е разполагал с необходимите кадри и техника за натоварване на стоките и материалите, които са в твърде голям обем и изискват не само наличие на трудов потенциал, но и на техника, с помощта на която да се натоварят стоките и материалите и най- вече на превозно средство. Отразеното в товарителниците превозно средство, твърдяно за собствено на посочена фирма и с посочен регистрационен номер, не е собственост на тази фирма, а доказателства, че въпросното МПС е било наето било от страна на посочената фирма или от страна на доставчика "Енконструкт" ЕООД по делото липсват. Потвърдена е констатацията на ревизията и с приетата ССчЕ, че "Енконструкт" ЕООД, няма нито транспортни средства, нито наети лица по трудови правоотношения, с които да може да осъществи доставките. За жалбоподателя е налице задължението да установи настъпването на всички правопораждащи претендираното право положителни факти. Той следва да проведе главно доказване, което винаги, за да е успешно, следва да бъде и пълно. Единствено притежаването на фактури, които и от жалбоподателя и от доставчика надлежно са осчетоводени, не е достатъчен факт, за да обоснове извод за реалност на доставките. Липсата на доказателства за предаването на стоките по процесните фактури, както и недоказаната им последваща реализация с влагане в строителен обект, за който се твърди че са строителните материали, обосновава изводът, че процесните фактури не обективират реални стопански операции. При липсата на доказателства относими към спорните факти, обосновано и правилно съдът е приел, че оспореният пред него РА е законосъобразен в изводите за недоказани реални доставки на стоки от посочените по-горе доставчици и отказаното право на данъчен кредит при липса на изискуемите предпоставки, съобразно разпоредбата на чл. 68, ал. 1, вр. чл. 6 ЗДДС. Така направеният до тук извод не се променя от ангажираните делото експертизи. Правилен е мотива в РА, че е налице симулация при издаване на процесните фактури, които не отразяват реални стопански операции. Крайният извод на съда за законосъобразност на РА е правилен и решението следва да бъде оставено в сила. При този изход на спора на ответната Дирекция следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за касационната инстанция в претендирания от процесуалния представител юрк. Михайлова размер 642 лв. Така мотивиран и на основание чл. 221 АПК Върховният административен съд, състав на първо отделение