Решение № 5855 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2013 г.

Решение № 5855 от 29.04.2014 г. на ВАС по адм. д. № 11653/2013 г., I о., докладчик председателят Фани Найденова Производството е по реда на чл. 208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс (ДОПК).

Образувано е по касационна жалба на директора на ТД на НАП-София против решение № 4185/24.06.2013 г. по адм. д. № 3928/2013 г. на Административен съд София-град, с което е отменен по жалбата на Красимир Колев Тодоров Акт за установяване на задължение по декларация № 1300087 от 16.01.2013 г., издаден от главен инспектор по приходите в ТД на НАП София, потвърден с решение № АУ - 6 от 19.03.2013 г. на заместник - директора на ТД на НАП София и е върната преписката на органа за издаване на нов акт по подадената декларация № 224391200232981 от 11.04.2012 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ относно ползвано данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ съобразно указанията на съда, дадени с мотивите на решението. Изложени са доводи, че решението е постановено при неправилно тълкуване на разпоредбата на чл. 22а, вр. чл. 23, т. 5 ЗДДФЛ, иска се отмяната му и постановяване на друго решение по същество, с което да се потвърди оспорения АУЗД. В съдебно заседание касаторът е представляван от юрк. Велинова, която поддържа касационната жалба и претендира присъждане на юрисконсултско възнаграждение.

Ответникът по касационната жалба - Красимир Колев Тодоров, гр. София, в представен писмен отговор оспорва касационната жалба и желае решението като правилно, да бъде оставено в сила.

Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура заявява становище за неоснователност на касационната жалба.

Касационната жалба, като подадена в срок и от надлежна страна, е процесуално допустима.

Разгледана по същество, е неоснователна.

Предмет на оспорване пред първоинстанционния съд е бил АУЗД, с който е отказано ползването на данъчно облекчение по чл. 22а ЗДДФЛ и е установен данък за възстановяване в размер на 0, 00 лв., във връзка с подадена годишна данъчна декларация от Красимир Колев Тодоров № 224391200232981 от 11.04.2012 г. по чл. 50 от ЗДДФЛ, в която е декларирал ползвано данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за 2011 г. в размер на 10 333, 08 лв. и надвнесен данък в размер на 1033 лв. Акта за отказ е мотивиран със съображения, че кредитът, обезпечен с ипотека не е отпуснат от търговска банка, а от небанкова финансова институция.

За да отмени акта, първоинстанционният съд, след като е обсъдил представените по преписката доказателства и разпоредбите на чл. 23, т. 5 ЗДДФЛ, разпоредби от Закона за кредитните институции (ЗКИ) и издадената по силата на този закон Наредба № 26/23.04.2009 г. за финансовите институции, както и въз основа на информация от публичния регистър по чл. 3, ал. 2 ЗКИ, поддържан от БНБ, че дружеството, отпуснало кредита на жалбоподателя е вписано като финансова институция, като една от дейностите, която има право да извършва е отпускане на заеми е приел, че са налице предпоставките по чл. 22а, вр. чл. 23, т. 5 и чл. 50 ЗДДФЛ за ползване на данъчно облекчение за млади семейства.

Решението е правилно.

В касационната жалба се твърди, че спорът е правен и се свежда до това, приложимо ли е данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а ЗДДФЛ по отпуснати ипотечни кредити от некредитна институция, като в същото време изрично е вписано, че органите по приходите не са оспорили възможността финансова институция да отпуска ипотечен кредит, каквато възможност законът дава и това не се оспорва от касатора. В същото време, в касационната жалба се твърди, че няма основание за разширително тълкуване на разпоредбата на чл. 23, т. 5 ЗДДФЛ и ако законодателят е искал да разшири приложното поле на тази законова разпоредба, е имал възможност вместо "банка" да посочи друг термин. Излага съображения, че чрез разширителното тълкуване на разпоредбата би се допуснало ползване на данъчно облекчение за ипотечни кредити отпуснати от всички субекти - персонифицирани и неперсонифицирани юридически лица, финансови и нефинансови институции и др.

Възраженията на касатора са неоснователни, тъй като спорът не е относно отпуснати кредити от некредитна институция, а кредит, отпуснат от финансова институция, каквото е безспорно установено, че е заемодателя "Хипо Алпе-Адриа-Лизинг " ЕООД, със седалище в гр. София.

Съдът е направил последователен анализ на правната уредба, относима към спора.

За да бъде ползвано данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22а от ЗДДФЛ, законодателят е предвидил наличието на следните кумулативни предпоставки:

1. договорът за ипотечен кредит за закупуване на жилище да е сключен от данъчно задълженото лице и/или от съпруг/а, с който/която имат сключен граждански брак;

1. данъчно задълженото лице и/или съпругът/ата да не са навършили 35 годишна възраст към датата на сключване на договора за ипотечен кредит;

1. ипотекираното жилище да е единствено жилище за семейството през данъчната година.

Обстоятелствата и условията по ал. 1 - 3 от чл. 22а се декларират от лицето в годишната данъчна декларация по чл. 50.

В чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ е посочено, че към данъчната декларация следва да бъде представен документ, издаден от банката кредитозаемател, удостоверяващ размера на направените през годината лихвени плащания по първите 100 000 лв. от главницата на ипотечния кредит за закупуване на жилище.

В процесния случай органите по приходите не признават данъчно облекчение по чл. 22а от ЗДДФЛ за 2011 г. по съображения, че кредитът, обезпечен с ипотека не е отпуснат от търговска банка, а от небанкова финансова институция.

Както правилно е приел съдът, отказът за ползване на данъчно облекчение е незаконосъобразен.

В разпоредба чл. 22а от ЗДДФЛ е употребено понятието "ипотечен кредит", като в ЗДДФЛ не се съдържа легална дефиниция на същото. Съгласно § 1, т. 2 от Наредба № 22 от 16.07.2009 г. за Централния кредитен регистър "кредит" е всяко вземане от или поемане на задължение към едно лице, което е резултат от предоставяне на паричен заем от всякакъв вид, включително акцентен кредит, финансов лизинг, предоставяне на кредитно улеснение независимо от неговата форма, сконтиране на менителница, запис на заповед или чек, менителнично поръчителство (авал), поръчителство, издаване на банкова гаранция или предоставяне на друго обезпечение, придобито вземане чрез цесия, встъпване в дълг или поемане на дълг, прехвърляне на менителница, запис на заповед или чек чрез джиро, овърдрафт, кредит, свързан с платежни услуги по чл. 19 от ЗПУПС, други вземания и поети ангажименти независимо от използвания инструмент.

След като законодателят е употребил израза "ипотечен кредит", то това означава, че кредитът е обезпечен с ипотека върху недвижим имот.

В чл. 22а от ЗДДФЛ не е утвърдено изискването кредитът за закупуване на жилище да е изтеглен от банка.

Органът по приходите се позовава на разпоредбата на чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ, в която е предвидено като приложение към ГДД лицето да представи удостоверение от "банката кредитозаемател".

Така направеното уточнение, във връзка с документите към ГДД не би следвало да води до ограничително тълкуване на обхвата на материалноправната норма на чл. 22а от ЗДДФЛ, а именно, че се касае само за сключени банкови кредити, обезпечени с ипотека върху недвижимия имот.

Не съществува законова пречка финансова институция, различна от банка да отпуска кредити (заеми). Съгласно чл. 2, ал. 1 от Закона за кредитните институции (ЗКИ) банка (кредитна институция) е юридическо лице, което извършва публично привличане на влогове или други възстановими средства и предоставя кредити или друго финансиране за своя сметка и на собствен риск, т. е. основните дейности на банката са влоговата и кредитната дейност.

От друга страна, нормата на чл. 3, ал. 1 от ЗКИ предвижда възможността финансова институция, различна от кредитна институция (банка) да извършва дейности, които могат да се извършат от банките: 1. тези по чл. 2, ал. 2, т. 1, 2, 6 - 13 от закона; 2. придобиване на участия в кредитна институция или в друга финансова институция; 3. отпускане на заеми със средства, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Нормата на чл. 3, ал. 2 от ЗКИ предвижда вписването на финансовите институции в регистър към БНБ, за да извършват съответната дейност, освен ако не подлежат на лицензиране или регистриране по друг закон.

От текста на разпоредбата на чл. 2, ал. 1 от ЗКИ следва извод, че даването на заем с лихва представлява банкова дейност.

Законодателят е предвидил възможност тази дейност да бъде осъществявана или от кредитна институция, каквато е банката или от финансова институция по реда на чл. 3, ал. 1, т. 3 от ЗКИ. Дейността на юридическите лица, които представляват финансови институции е регламентирана в Наредба № 26 от 23.04.2009 г. за финансовите институции, издадена във връзка със ЗКИ.

С цел запазване и гарантиране на обществения интерес и в ЗКИ, и в Наредба № 26/2009 г. са предвидени законови изисквания, които ограничават свободното извършване на посочената дейност и дават възможност осъществяването й да бъде ефективно контролирано. Такива са предвиденото издаване на лиценз - за банките (в чл. 13, ал. 1 от ЗКИ) или регистрирането и вписването в специален регистър - за финансовите институции (в чл. 2 от Наредба № 26/2009 г.).

Въвеждането на тези специални изисквания, ограничаващи извършването на обичайна търговска дейност, е необходимо с оглед възможността да бъде осъществяван действен контрол върху извършването на дейността по кредитиране и са насочени към охрана на обществения интерес.

Следователно, не съществува законова пречка финансова институция, различна от банка да извършва дейност по предоставяне на заеми на трети лица, като единствената разлика се изразява в това, че отпускането на заеми от финансови институции е със средства, които не се набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Другата отлика е свързана с вида на ипотеката, която се учредява върху съответното жилище като обезпечение по договора.

При банковия кредит ипотеката върху имота е законна, докато при кредита, отпускан от финансова институция ипотеката е договорна.

Това не променя характеристиките на сключения договор за кредит както този, сключен с банка, така и този, сключен с небанкова финансова институция.

В процесния случай договорът за заем (кредит) е отпуснат на декларатора Красимир Колев Тодоров от "Хипо Алпе-Адриа-Лизинг" ЕООД, със седалище в гр. София, през 2008 г. със срок на действие 240 месеца, като целта на договора е закупуване на недвижим имот. В договора е описано подробно жилището, което се закупува със средствата по предоставения кредит, както и са описани видовете обезпечения - ипотека върху имота и записи на заповед. Не е спорно и обстоятелството, че върху процесния имот е вписана договорна ипотека в полза на кредитодателя върху описания недвижим имот по нот. д. № 42679/21.08.2008 г., видно от представеното удостоверение от Агенцията по вписванията . Не се спори по наличието на останалите предпоставки за ползване на данъчното облекчение по чл. 22а ЗДДФЛ, установени с представените документи към ГДД.

От публичния регистър по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, поддържан от Българска народна банка е видно, че под № 141, с рег. № BG000163 дружеството "Хипо Алпе-Адриа-Лизинг " ЕООД, със седалище в гр. София, е вписано като финансова институция, извършваща следните дейности:

1. финансов лизинг;

1. отпускането на заеми, които не са набрани чрез публично привличане на влогове или други възстановими средства.

Това означава, че дружеството - кредитодател е вписано в регистъра към БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ, като една от дейностите, които има право да извършва е отпускането на заеми.

При така установените факти и с оглед обстоятелството, че дружеството - кредитодател не е банка, а е финансова институция, отговаряща на условията по чл. 3а от ЗКИ, вписана в регистъра на БНБ по чл. 3, ал. 2 от ЗКИ и имаща право да отпуска заеми на трети лица, съдът правилно е приел, че за Красимир Колев Тодоров са налице всички материалноправни предпоставки за ползване на данъчното облекчение за млади семейства по чл. 22 а от ЗДДФЛ.

Видно от доказателствата по делото данъчно задълженото лице е представило документ по чл. 23, т. 5 от ЗДДФЛ относно извършени лихвени плащания по договор за заем към "Хипо Алпе-Адриа-Лизинг" ЕООД, със седалище в гр. София, през 2011 г. за сумата от 10 333,08 лева. Същата сума е декларирана в съответната част в подадената от него ГДД по чл. 50 от ЗДДФЛ за 2011 г., като съответно е вписана и сумата, представляваща надвнесен данък за 2011 г., която подлежи на приспадане или възстановяване.

При изложената фактическа и правна установеност, Красимир Колев Тодоров отговаря на изискванията по чл. 22а от ЗДДФЛ и следва да му бъде признато ползваното данъчно облекчение за 2011 г. и свързаното с него право на възстановяване на надвнесен данък, и съдът правилно е отменил като незаконосъобразен АУЗД и на основание чл. 173, ал. 2 от АПК е върнал преписката на съответния орган по приходите за издаване на нов акт съобразно дадените в мотивите на решението указания.

Обжалваното решение, като правилно следва да бъде оставено в сила.

Воден от горното и на основание чл. 221, ал. 2 АПК Върховният административен съд, първо отделение,