Решение № 4463 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2014 г.

Решение № 4463 от 22.04.2015 г. на ВАС по адм. д. № 7912/2014 г., I о., докладчик съдията Милена Славейкова Производството е по реда на чл. 208 и следващите от Административнопроцесуалния кодекс (АПК), вр. чл. 160, ал. 6 от Данъчно-осигурителния процесуален кодекс. Образувано е по касационна жалба на Бисера Венелинова Минева, действаща като ЕТ "Венто - Бисера Минева", от гр. Русе, чрез адв. Галина Механджиева от АК - гр. Русе, срещу решение № 949 от 22.04.2014 г. на Административен съд (АС) гр. Варна, постановено по адм. д. № 3716/2013 г., с което е отхвърлена жалбата й срещу ревизионен акт (РА) № 181302186 от 12.08.2013 г., издаден от орган по приходите при ТД на НАП гр. Варна. Претендира се отмяна на съдебното решение като неправилно поради допуснати съществени процесуални нарушения, необоснованост и неправилно приложение на закона - касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Касаторката поддържа, че са налице основания за прогласяване нищожността на оспорения РА поради липса на материална компетентност, тъй като ревизионното производство било възложено от некомпетентен орган. Посочва, че съгласно заповед № 1597 от 1.11.2012 г. за определяне на органи по приходите, които имат право да издават заповеди за възлагане на ревизия (ЗВР), органът по приходите Елена Спасова Христова - издала ЗВР, е оправомощена да издава заповеди за възлагане на ревизии само по отношение на ИРМ Шумен, докато адресът за кореспонденция на търговеца по чл. 8 ДОПК бил в гр. Русе. С оглед възлагането на правомощия по издаване на ЗВР с ограничена териториална компетентност за ИРМ Шумен (само за работното място на съответния орган по приходите), Елена Спасова Христова не разполагала с правомощия да възлага ревизии по отношение на данъчни субекти със седалище в гр. Русе. Претендира отмяна на съдебното решение и прогласяване нищожността на РА. Ответникът директор на Дирекция "Обжалване и данъчно-осигурителна практика" гр. Варна не взема становище по касационната жалба. Участващият по делото прокурор от Върховна административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Върховният административен съд, Първо отделение, след като прецени допустимостта на касационната жалба и наведените отменителни основания, и с оглед на чл. 218 от АПК, приема за установено следното от фактическа и правна страна: Административният съд е бил сезиран с искане за прогласяване нищожността на РА № 181302186 от 12.08.2013 г. по същите съображения, като изложени в касационната жалба - възлагане на ревизията от териториално некомпетентен орган по приходите. За да отхвърли искането за прогласяване нищожността на РА административният съд е приел, че ревизията, образувана със заповед за възлагане на ревизия № 1300330 от 25.01.2013 г., издадена от Елена Спасова Христова, е възложена от компетентен административен орган, респ. РА също е издаден от компетентен административен орган. Изложени са мотиви, че органът по приходите Елена Спасова Христова заема длъжност "началник сектор Ревизии" в Дирекция "Контрол" на ТД на НАП гр. Варна и посочването в заповед № 1597/1.11.2012 г., че същата е с месторабота ИРМ гр. Шумен не ограничава правомощията й по възлагане на ревизии само до задължени лица със седалище в района на гр. Шумен. Така постановеното решение е валидно, допустимо и правилно. По делото няма спор за факти относно издадените заповеди за възлагане на ревизия. Спорен се явява въпросът притежавало ли е лицето, възложило ревизията, териториална компетентност да издаде ЗВР и с оглед на това, дали оспореният ревизионен акт е издаден от компетентен орган. Общият принцип за териториалната компетентност относно актовете, издавани по реда на ДОПК, е определен с нормата на чл. 7, ал. 1 от ДОПК, според която актовете по този закон се издават от орган по приходите, съответно от публичен изпълнител, от компетентната териториална дирекция. Правилата за определяне на последната се съдържат в разпоредбата на чл. 8 ДОПК, като критериите за това са с оглед на субектите, от чието име или срещу които е образувано административно производство. Компетентността по възлагане на ревизии е определена в чл. 112, ал. 2 от ДОПК: по т. 1 от орган по приходите, определен от териториалния директор на компетентната териториална дирекция и по т. 2. от изпълнителния директор на НАП или определен от него заместник изпълнителен директор - за всяко лице и за всички видове задължения и отговорности за данъци и задължителни осигурителни вноски. По силата на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК компетентна териториална дирекция е териториалната дирекция по постоянния адрес на физическите лица, включително едноличните търговци. В изпълнение на правомощията си по чл. 112, ал. 2, т. 1 ДОПК директорът на ТД на НАП - гр. Варна е издал заповеди, с които е определил поименно органите по приходите от ТД на НАП - гр. Варна, които имат право да издават заповеди за извършване на ревизия и заповеди за определяне на компетентен орган по чл. 119 от ДОПК. От текстовата част на въпросните заповеди е видно, че като такива лица са определени началниците на отдел "ревизии" и началниците на сектор "ревизии", като в заповедите е посочено и изнесеното работно място /ИРМ/, където работят тези лица. Лицето, издало ЗВР № 1300330 от 25.01.2013 г. е орган по приходите в сектор "Ревизии" към дирекция "Контрол" от ТД на НАП - гр. Варна, който е компетентен да издава заповеди по чл. 112, ал. 1 във вр. с ал. 2, т. 1, респ. чл. 119 от ДОПК. Посочването в заповедите, че органът е с месторабота ИРМ - гр. Шумен не означава, че той има правомощия единствено и само по отношение на задължените лица, които имат седалище и постоянен адрес в района на гр. Шумен. В ДОПК и ЗНАП не съществува законово регламентирано понятие "изнесено работно място", поради което за директора на съответната териториална дирекция не съществува законова възможност да ограничава правомощията на упълномощените от него лице по чл. 112, ал. 2, т. 1 на териториален принцип, т. е. да възлагат ревизии само по отношение на лица, които имат постоянен адрес или седалище за юридическите лица в района на изнесеното работно място. Изнесеното работно място е част от организационната структура на приходната администрация, без отношение към териториалната компетентност на приходните органи, която съобразно чл. 7 ДОПК принадлежи на териториалната дирекция. Приходният орган не може да има териториална компетентност само по отношение на лица, адресно регистрирани в гр. Русе, тъй като по аргумент от разпоредбата на чл. 8 ДОПК няма лица с такава регистрация (няма ТД на НАП гр. Русе). С решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. на Управителния съвет на НАП е одобрена организационно - управленската структура на ТД на НАП, съгласно която в състава на Териториална дирекция на НАП - гр. Варна влизат като териториален обхват на дейност бившите териториални дирекции на НАП - гр. Варна, Русе, Силистра, Шумен, Разград, Добрич, Силистра и Търговище. В случая ревизия е извършена по отношение на местно задължено лице и компетентният орган по възлагане на ревизията се определя по правилото на чл. 8, ал. 1, т. 1 от ДОПК - т. е. от тази териториална дирекция на НАП, в чийто район се намира постоянният адрес на физическото лице/едноличния търговец. В случая това е ТД на НАП гр. Варна. Няма ТД на НАП гр. Русе, чиято териториална компетентност с решение № РМФ - 286 от 19.12.2009 г. е включена в компетентността на ТД на НАП гр. Варна. По изложените съображения и като е приел, че ревизията е възложена от компетентен орган по приходите, респ. РА е издаден от компетентен административен орган и не е нищожен, административният съд е постановил обжалваното решение при правилно приложение на закона. Не са допуснати визираните в жалбата касационни основания по чл. 209, т. 3 АПК. Не е допусната твърдяната необоснованост поради необсъждане от съда на ЗВР № 1302186 от 30.05.2013 г. и липсата на връчване на ревизираното лице, тъй като същите обстоятелства са ирелевантни за валидността на РА. Водим от горното, Върховният административен съд, състав на първо отделение,