Решение № 7018 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2011 г.

Решение № 7018 от 19.05.2011 г. на ВАС по адм. д. № 1991/2011 г., III о., докладчик съдията Сребрина Христова Производството по чл. 208 и сл. от АПК е образувано по касационна жалба на адв. Нина Антова, като пълномощник на Надя Николова Григорова, действуваща като ЕТ "ГиТ технологии - Надя Николова", гр. София, срещу решение № 3738 от 19.11.2010 г. по адм. д. № 5734/2009 г. на Административен съд София-град с доводи, че е неправилно поради нарушение на материалния закон и необоснованост, и затова следва да бъде отменено и вместо него постановено друго, с което претенцията да бъде уважена изцяло ведно с направените разноски по делото. Процесуалният представител на ответника Национална агенция за приходите, гр. София, устно и в писмени бележки поддържа, че касационната жалба е неоснователна и затова следва да бъде оставена без уважение с присъждане на юрисконсултско възнаграждение. Представителят на Върховна административна прокуратура дава заключение, че не са налице касационни основания и затова оспореното решение следва да бъде оставено в сила. Върховният административен съд, като взе предвид становищата на страните и провери решението при спазване разпоредбата на чл. 218 от АПК, прие за установено следното: Касационната жалба е подадена в срок от надлежна страна и е процесуално допустима. Разгледана по същество е НЕОСНОВАТЕЛНА. С посоченото решение, на основание чл. 172, ал. 1 и ал. 2 във връзка с чл. 203 - 205 от АПК, е отхвърлен изцяло, като неоснователен и недоказан, предявения от Надя Николова Григорова, действуваща като ЕТ "ГиТ технологии - Надя Николова", гр. София, иск срещу Националната агенция за приходите, гр. София, за претърпяни имуществени вреди в размер на 32487.21 лева и лихви в размер на 8958.22 лева. Със същото решение ищцата е осъдена да заплати на ответника юрисконсултско възнаграждение в размер на 1279 лева. Спорът е решен при наличие на относимите доказателства, които са анализирани подробно и задълбочено. Въз основа на установената фактическа обстановка, са направени обосновани и законосъобразни изводи, които се споделят от настоящата инстанция. Предмет на иска по делото е претенция, свързана с доброволно погасяване на установено с ревизионен акт задължение, което след отмяната на акта, се оказало недължимо платено. В Глава шестнадесета, раздел първи /чл. 128 - 132 на ДОПК е предвиден специален ред за възстановяване/ прихващане на недължимо платени или събрани суми от данъци, задължителни осигурителни вноски, наложени от органите по приходите глоби и имуществени санкции, както и суми, подлежащи на възстановяване съгласно данъчното или осигурителното законодателство. Наличието на този специален ред за възстановяване на недължимо платени публични задължения, изключва прилагане реда за обезщетение по чл. 17, ал. 6 от ДОПК във връзка с чл. 1, ал. 1 от ЗОДОВ. В същия смисъл е и разпоредбата на чл. 8, ал. 2 от ЗОДОВ, съгласно която, когато закон или указ е предвидил специален начин на обезщетение, този закон не се прилага. По делото липсват данни за незаконосъобразни, в смисъл на злоупотреба с права действия на органите по приходите, които да обосновават реализиране на отговорност за вреди. Дори и да се установи неоснователно бездействие или незаконосъобразен отказ да бъде върната доброволно внесената сума, това би представлявало неоснователно обогатяване на Държавата за сметка на търговеца и защитата срещу него следва да бъде осъществена по общия исков ред. По тези съображения, правилно е прието, че претенцията е неоснователна и недоказана и като такава следва да бъде отхвърлена. Що се отнася до искането за присъждане на юрисконсултско възнаграждение в полза на ответника, правилно същото е уважено, в какъвто смисъл е и ТР № 3 от 13.05.2010 г. по т. д. № 5/2009 г. на ВАС. От изложеното е видно, че оспореното решение е валидно, допустимо и правилно и затова следва да бъде оставено в сила. При този изход на делото, на ответника следва да се присъди юрисконсултско възнаграждение за тази инстанция в размер на сумата 150.00 лева. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2 предложение първо от АПК, Върховният административен съд, Трето отделение