Решение № 12572 от 14.12.2023 г. на ВАС по адм. д. № 2063/2023 г.

Производството е по реда на чл.208 и сл. от Административнопроцесуалния кодекс. Образувано е по касационна жалба, подадена от Е. Портокалска ст. юрисконсулт при Д ИТ Благоевград, упълномощен представител на Дирекция Инспекция по труда гр. Благоевград, с която се оспорва Решение 2052/30.11.2022 год. по адм. д. 599/2022 г. по описа на АС Благоевград. В жалбата се развиват съображения за неправилност на съдебния акт поради необоснованост и неправилно приложение на материалния и процесуалния закон. Иска се неговата отмяна и решаване на спора по същество, при което да бъде отхвърлена като неоснователна жалбата против оспорения административен акт. С касационната жалба са представени писмени доказателства Процедура за инспектиране на ИА Главна инспекция по труда; Процедура за прилагане на ПАМ; Сигнал с вх. 22033965/14.04.2022 г. Ответната страна Ес Ти Ес Медикал Груп АД, [ЕИК], представлявана от изпълнителния член на Съвета на директорите А. Орсини чрез пълномощниците адв. А. Ризова Клегг и адв. Х. Девлекова-Костова, представя писмен отговор, в който обосновава съображенията си за неоснователност на касационната жалба, които поддържа в открито съдебно заседание. Моли обжалваното решение, като правилно и законосъобразно, да бъде оставено в сила. В съдебно заседание касационната жалба се поддържа от ст. юрк. Е. Портокалска, която прави искане да бъде присъдено в полза на касатора юрисконсултско възнаграждение в размер на по 200 лв. за всяка съдебна инстанция. Ответникът по касационната жалба се представлява от пълномощниците адв. А. Ризова Клегг и адв. Х. Девлекова-Костова, които оспорват касационната жалба, правят искане за отхвърлянето ѝ като неоснователна и поддържат доводите си от представения по делото писмен отговор. Претендират присъждане на разноски за адвокатско възнаграждение, за които представят списък по чл.80 ГПК. Процесуалният представител на Върховната административна прокуратура дава мотивирано заключение за неоснователност на касационната жалба. Счита, че обжалваното решение е обосновано и законосъобразно, поради което предлага да бъде оставено в сила. Настоящата инстанция, като взе предвид доводите на страните и доказателствата по делото, в рамките на правомощията си по чл. 218 АПК, намери за установено следното: Касационната жалба е подадена в срока по чл. 211, ал. 1 АПК, от надлежна страна и е процесуално допустима. По същество е основателна, но не изцяло по изложените в нея съображения. Предмет на проверка за законосъобразност пред първоинстанционния съд е Протокол ПР2212958/11.05.2022 г., издаден от инспектори при Дирекция Инспекция по труда Благоевград, с който на Ес Ти Ес Медикал Груп АД, в качеството му на работодател е предписано да заплати на работниците и служителите в предприятието допълнително месечно възнаграждение в процент върху основната работна заплата, определена с индивидуалния им трудов договор, за придобит трудов стаж и професионален опит за времето, през което работникът или служителят е работил в предприятието преди промяната на работодателя, съгласно чл.12, ал.2 вр. чл.12, ал.3 от Наредбата за структурата и организацията на работната заплата, вр. чл. Единствен на ПМС 147/29.06.2007 г. за определяне на минималния размер на допълнителното трудово възнаграждение за придобит трудов стаж и професионален опит.. С обжалваното решение първоинстанционният съд е обявил за нищожен посочения по-горе протокол. Изложени са мотиви, че съобразно разпоредбата на чл.399, ал.1 от КТ контролът за спазване на трудовото законодателство се осъществява от ИА Главна инспекция по труда, като съгласно чл.404, ал.1, т.1 от КТ принудителните административни мерки се прилагат от контролните органи на инспекцията по труда. Сочи се, че нормативната уредба, а именно КТ, респ. Устройствения правилник на Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда, не указват кои са контролните органи и се цитират разпоредбите на чл.20, ал.1; чл.21, ал.1, ал.2 и ал.4, т.1 от правилника, въз основа на които първостепенният съд е приел, че издаването на задължително предписание до работодател за отстраняване на нарушение на трудовото законодателство е от компетентността на инспектор, имащ качеството на контролен орган по смисъла на посочените разпоредби. В тази връзка и с оглед разпоредбата на чл.10 от АПК съдът е приел, че издаването на оспорения административен акт от двама инспектори е в нарушение на принципа на самостоятелност, а КТ и устройственият правилник не допускат съвместно издаване на ПАМ от двама и повече инспектори, с оглед което оспореното предписание е недействителен акт, поради липса на материална компетентност. Допълнително в тази насока са изложени и мотиви, че предписанието е издадено при служебно упражнени контролни правомощия, а съобразно разпоредбата на чл.404, ал.3 от КТ, когато се касае за такива по ал.1, т.1 и/или т.12 от същата разпоредба, то може да бъде дадено само по искане на работника или служителя до предявяване на иск пред съда. Решението е неправилно. Несъмнено административните актове, които противоречат на законите или на други нормативни актове са недействителни-невалидни актове (с нередовно действие). Основното разграничение на порочните актове на администрацията е разделението им на нищожни и унищожаеми в зависимост от степента и качеството на порока, от който е засегнат адм. акт. В административното право, за разлика от гражданското право, липсва специален законов текст, който да регламентира кога съответният акт е нищожен и в кои случаи е унищожаем. Общоприето е становището, че нищожни са тези административни актове, които страдат от толкова тежки недостатъци, че се дисквалифицират като административни актове и въобще като юридически актове, с оглед което се третират от правото като несъществуващи такива и изобщо не са в състояние да породят правни последици. Във всеки отделен случай действителността на административния акт се преценява конкретно с оглед тежестта на порока, от който е засегнат и дали той е годен да предизвика промяна в правната сфера на адресата на акта. В съдебната практика и правната теория се приема, че некомпетентността на административния орган винаги е основание за нищожност на акта. Нарушенията на материалния закон от друга страна касаят правилността на административния акт, а не неговата валидност. Настоящият съдебен състав намира, че оспореният административен акт е издаден от компетентен орган. Съобразно чл.404, ал.1 от КТ, за предотвратяване и преустановяване на нарушенията на трудовото законодателство, на законодателството, свързано с държавната служба, както и за предотвратяване и отстраняване на вредните последици от тях контролните органи на инспекцията по труда, както и органите по чл.400 и чл.401 по своя инициатива или по предложение на синдикалните организации могат да прилагат принудителни административни мерки, посочени в т.1 т.12 от същата разпоредба. Съобразно чл.21, ал.1 от Устройствения правилник на Изпълнителната агенция Главна инспекция по труда (отм. ДВ, бр.81/11.10.2022 год., но действащ и приложим подзаконов нормативен акт към момента на издаване на оспорения административен акт), при и по повод изпълнение на служебните си задължения инспекторът е контролен органи има правомощия, установени в Кодекса на труда, в Закона за здравословни и безопасни условия на труд, в Закона за насърчаване на заетостта, в Закона за трудовата миграция и трудовата мобилност, в Закона за държавния служител и в други нормативни актове, които възлагат контрол на Агенцията. Съобразно чл.21, ал.4, т.1 от Правилника, при установяване на нарушение на законодателството инспекторът прилага принудителни административни мерки, определени в нормативните актове, по които Агенцията осъществява контролна дейност. От така посочената нормативна уредба следва извод, че инспекторът е компетентен административен орган, който може да инициира по своя инициатива или по предложение на синдикални организации производство по чл.404, ал.1 от КТ и в чиито правомощия е налагане на принудителни административни мерки за нарушения на трудовото законодателство. В конкретния случай производството е започнало по предложение на синдикална организация, което се установява от представеното с касационната жалба писмено доказателство заверен препис от Сигнал с вх. 22033965/14.04.2022г. Касационният съдебен състав не споделя доводите на първоинстанционния съд, че принудителната административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ може да бъде издаден единствено по искане на работника или служителя до предявяване на иск пред съда. Разпоредбата на чл.404, ал.3 от КТ е диспозитивна и представлява само една правна възможност, която обаче не изключва правомощието на контролните органи на ИТ по своя инициатива или по предложение на синдикална организация да приложат принудителна административна мярка по чл.404, ал.1, т.1 от КТ. Обстоятелството, че Протокол ПР2212958/11.05.2022 г., в който е обективирана процесната принудителна административна мярка е издаден от двама инспектори, не е в нарушение на административнопроизводствените правила и в частност на разпоредбата на чл.10 от АПК. Посочената разпоредба е озаглавена Самостоятелност и безпристрастност. Самостоятелността не е равнозначна на еднолично упражняване на административноправни правомощия и е свързана с изискване за безпристрастност, което означава единствено упражняване на правомощията при ненамеса на други органи или лица. В конкретния случай двамата инспектори, извършили проверката и подписали съставения протокол, в който е обективирана оспорената принудителна административна мярка, са действали в кръга на нормативно регламентираните си правомощия и при спазване на процедурите за инспектиране и прилагане на принудителни административни мерки, утвърдени от изпълнителния директор на ИА Главна инспекция по труда (представени като писмени доказателства с касационната жалба). Протоколът е подписан без възражения или особено мнение от когото и да е от тях, т.е. няма пороци при формирането на волята, обективирана в издаденото задължително предписание. Ето защо оспореният административен акт не е нищожен. Административен съд Благоевград обаче не е проверил законосъобразността на административния акт на всички основания по чл. 146 от АПК, както го задължава разпоредбата на чл. 168, ал.1 от АПК, т.е. не се е произнесъл по доводите, свързани с неговата правилност, а само по отношение на неговата валидност. Липсата на мотиви относно всички относими към спора обстоятелства препятства осъществяването на пълноценна касационна проверка за законосъобразност на обжалваното съдебно решение. Ето защо настоящият съдебен състав счита, че са налице предпоставките на чл. 222, ал. 2, т. 1 от АПК и след отмяна на съдебното решение делото трябва да бъде върнато за ново разглеждане от друг съдебен състав, който да обсъди относимите към спора доказателства, да установи релевантните факти и провери законосъобразността на оспорения административен акт на всички основания по чл. 146 от АПК. Предвид този резултат и с оглед разпоредбата на чл. 226, ал. 3 АПК, настоящият състав не се произнася по исканията за разноските. Същите следва да бъдат съобразени от първоинстанционния съд при новото разглеждане на делото. Водим от горното и на основание чл. 221, ал. 2, предл. второ и чл. 222, ал. 2, т. 1 АПК Върховният административен съд, шесто отделение